Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  477 /  1 Ноември 2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети октомври  2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 429/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на П.Т.Т. ***, чрез адв. А. К. *** срещу Заповед № РД-09-117/03.05.2016г. на Кмета на Община Долна Митрополия, с която на осн. чл. 194 ал.1 и ал.4 от Закона за устройство на територията е наредено на жалбоподателя като  наследник на Т. Т. Й., собственик на УПИ ХІХ-146, кв.116 по плана на с. Ореховица, общ. Д.Митрополия и като ползвател на същия имот да осигури свободен достъп на Р.Б.Д. за извършване на ремонт на североизточната фасада на жилищната сграда, построена на границата на УПИ ХХ-147 и УПИ ХІХ-146, кв. 116 по плана на с. Ореховица в дните 17.05.2016г. , 18.05.2016г., 19.05.2016г. и 20.05.2016г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че е издадена в нарушение на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснована относно фактическите твърдения. Счита, че невярно е отразена фактическата обстановка относно собствеността на имота, защото той е семейна имуществена общност. Нарушени са разпоредбите на чл. 26, 28, 34 и 35 от АПК относно уведомяването за започване на производството и участието на страните в производството, тъй като другия съсобственик – съпругата на жалбоподателя не е била уведомена и не е участвала в административното производство. Липсват фактически и правни основания за издаването на заповедта, липсва одобрен проект. Несъответства на разпоредбите на ЗУТ и нарушава конституцията относно неприкосновеността на частната собственост, защото се изменя регулационната линия и евентуално ще се отчужди чужд имот, което е превишаване на правомощията. Претендира разноски.

Ответникът – Кметът на Община Долна Митрополия, чрез адв. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна. Предвид местоположението на сградата, не е възможно друго техническо решение за нейния ремонт, освен чрез достъп от имота на жалбоподателя. Издадена е на основание правомощията на кмета съгласно чл. 194 ал.1 от ЗУТ за извършване на разрешени от закона ремонтни работи, които съгласно чл. 151 ал.1 от ЗУТ се извършват без проект и разрешение за строеж. Конкретните ремонтни дейности са описани точно, като са упоменати дните за извършването им и работното време, както и зоната за достъп в имота. А съобразно чл. 194 ал.4 от ЗУТ е разпоредено на лицето след приключване на строителните работи да отстрани всички повреди, затова интересите на жалбоподателя не са засегнати. Заинтересованите лица са уведомени за всяко действие по преписката. Моли да се отхвърли жалбата, претендира направените деловодни разноски.

 Заинтересованата страна – Р.Б.Д. *** изразява становище за неоснователност на жалбата.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от ЗУТ.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.05.2016г. с писмо с обратна разписка, видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 19.05.2016г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от лице – адресат на акта и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

З.стр. Р.Б.Д. *** е собственик на на 5/6 ид.ч. от УПИ ХХ-147, кв. 116 по пл. на с. Ореховица и 5/6 ид.ч. на построените в имота сгради – жилищна сграда, гараж, второстепенна постройка  съгласно НА № 43 т.VІ, д. 541 от 11.12.2008г.

Двуетажната полумасивна жилищна сграда е построена на регулационната граница с УПИ ХІХ-146, който е собственост на жалбоподателя П.Т.Т. и съпругата му – Х. Д. Т. на основание НА № 19/30.04.1996г. за продажба и Протокол от съдебна спогодба за делба от 24.09.1997г. по гр.д. № 1638/1996г по описа на Окръжен съд – Плевен.

По повод подадена жалба от Р.Д. Вх. № 1313/17.02.2016г. Кметът на Община Долна Митрополия със Заповед № РД-09-38/22.02.2016г. е назначил комисия, която на 02.03.2016г. да извърши оглед на двата имота на осн. чл. 194 ал.1 от ЗУТ. Собствениците на имотите са уведомени за проверката с писма с обр. разписка. Писмото до П. Т. е получено от неговата съпруга – Х. Т.. Комисията съставила констативен протокол от 02.03.2016г. с резултатите от проверката по всички оплаквания в жалбата. Комисията установила, че в УПИ ХХ-147  на границата с УПИ ХІХ-146 е изградена двуетажна полумасивна жилищна сграда. Обитателите на сградата се оплакват от влага върху североизточната стена, намираща се на границата между двата имота, като посочват за причина поливане от страна на съседите. При огледа в съседния имот не се виждат площи с насаждения в близост до сградата, а само една ивица песъчлива почва около 50 см., след което започва бетонова площадка. Стрехите на сградата и покривът са в лошо състояние с частично разместени керемиди и капаци и изгнили дървени обшивки. Водата от стрехата над съседния имот - УПИ ХІХ – 146 се извежда с улук и водосточна тръба над улицата, доколкото състоянието на улуците позволява това. Поради затлачването им част от водата се излива в основите на сградата. Комисията е предложила кмета на общината да уведоми писмено собственикът на УПИ ХХ – 147 за констатациите при огледа и причините за влагата в жилищната сграда, както и необходимостта от ремонт на покрива.

С писмо Изх. № 1313 (2)/ 21.03.2016г. Р.Д. е уведомена за резултатите от проверката. Относно влагата на североизточната стена на жилищната сграда е посочено, че стрехите на сградата и покривът й са в лошо състояние с частично разместени керемиди и капаци и изгнили дървени обшивки, а улуците са затлачени и водата подлива по стените на сградата. Лошото улавяне и отвеждане на водите от покрива причинява овлажняване на стените и основите на жилищната сграда. За решаване на проблема е посочено, че е необходимо собственичката да ремонтира покрива и да поддържа проводимостта на улуците и водосточните тръби.

Впоследствие Р.Д. подала молба Вх. № 3319/25.04.2016г. до Община Д. Митрополия за съдействие да извърши ремонт на североизточната стена на жилището си, тъй като съседа – П.Т. е категоричен, че няма да го позволи. В молбата посочила, че ремонта ще се извърши в дните 17,18,19 и 20.05.2016г. и ще се състои в следното: 1. изграждане на кофраж; 2. подсилване основите на къщата с цимент.

Въз основа на молбата, констатациите от проверката и предвид, че достъпът до североизточната фасада на сградата е възможен единствено през съседния имот (УПИ ХІХ-146) Кметът на Община Долна Митрополия издал процесната заповед, с която на осн. чл. 194 ал.1 и ал.4 от ЗУТ задължил П.Т.Т. да осигури свободен достъп на Р.Б.Д. за извършване на ремонт на североизточната фасада на жилищната сграда, построена на границата на УПИ ХХ-147 и УПИ ХІХ-146, кв. 116 по плана на с. Ореховица, а именно: плитък изкоп с дълбочина до 20 см;  кофраж; изливане на бетон за защита цокъл сграда. Осигуряването на достъпа следва да се извърши в дните 17.05.2016г., 18.05.2016г., 19.05.2016г. и 20.05.2016г. в рамките на осемчасов работен ден от 8ч. до 17 ч. с едночасова обедна почивка, като при лоши метеорологични условия срокът на изпълнение се удължава с времето, за което са преустановени строително-монтажните работи. След завършване на гореописаните строителни работи, Р.Б. веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижим имот УПИ ХІХ – 146, във връзка с изпълнение на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият да бъде обезщетен за причинените вреди с обезщетение в размер, определен по реда на чл. 210 от ЗУТ. Неразделна част от заповедта е схема-извадка от действащият кадастрален и регулационен план на с. Ореховица, в който е указана зоната за достъп откъм имота на Т. с ширина 3 м. по протежение на калканната стена на жилищната сграда.

Видно от приложените по делото материали, впоследствие след издаване на заповедта П.Т.Т. е подал жалба с Вх. № 3665/13.05.2016г. срещу лошото състояние на покрива на жилищната сграда, собственост на Д.. Според писмо изх. № 3665 (2)/24.06.2016г. на Община Д.Митрополия по повод на тази жалба на 07.06.2016г. е извършена нова проверка от служители на общината и съставен констативен протокол, в който са потвърдени същите констатации от проверката от 02.03.2016г. относно състоянието на жилищната сграда. Посочено е още, че причина за овлажняването на стените в приземния етаж е изливането на част от дъждовната вода в основите на сградата, поради затлачването на улуците, както и че на собственика на сградата е дадено писмено предписание в срок до 30.09.2016г. да направи ремонт на покрива на жилищната сграда в УПИ ХХ-147.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се потвърждава лошото състояние  на покрива на жилищната сграда в УПИ ХХ -147, построена на регулационната граница с УПИ ХІХ-146, което е причина за навлажняването на североизточната фасада на сградата, а именно – старите и прогнили улуци на къщата като част от водата не се излива на улицата, а пада от прогнилата стряха и улуци точно върху ивицата от около 40-50 см. небетонирана земя между основите на къщата и бетонираната площадка на съседа на разстояние 10,80 см. колкото е дължината на калканната стена. Основите на къщата са от порест камък, който попива водата и я предава на тухления зид и оттам се овлажняват вътрешните стени на стаята. По цялата дължина на калканната стена е паднала външната мазилка с дебелина 2 см. и се виждат основите на къщата и тухления зид. Следователно констатациите на комисията за състоянието на сградата и причините за влагата се потвърждават, както и заключението за необходимостта от извършване на ремонт на покривната конструкция. За да се извърши поисканият от Д. ремонт на калканната стена е необходимо да се осигури достъп през съседния имот, друга възможност няма. В заповедта е посочено, че ще се извърши плитък изкоп с дълбочина до 20 см, кофраж и изливане на бетон за защита цокъл сграда. Заключението на в.л. е, че не е даден детайл и затова заповедта е неясна, тъй като не може да се каже каква ще е широчината на изкопа. Цокъла е част от сградата и технически не може да бъде по-малко от 5 см и 2 см мазилка. Каменните основи на сградата лежат на регулационната линия,  затова при изграждане цокъла на сградата, в зависимост от ширината му, сградата ще заеме площ от съседния имот.

Съгласно чл. 194 ал.1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

В случая заповедта е издадена от Кмета на Община Долна Митрополия, който е териториално и материално компетентният орган съгласно посочената разпоредба.

В хода на административното производство органът е изходил от данните за собствеността, налични като информация в разписния лист за имота, а именно, че същият е собственост на наследниците на Т. Т. Й. – П.Т.Т. като наследник и ползвател на имота и Р. Т. Л. като наследник. Видно е, че уведомлението за оглед на имота, с което фактически е започнало административното производство е изпратено на П.Т. и получено от неговата съпруга, но те не са възразили и не са представили доказателства относно собствеността на имота, а това е сторено едва в хода на съдебното производство. Поради това заповедта за достъп е издадена с единствен адресат П.Т. в качеството му на наследник и ползвател на имота. Имота е съсобствен, но съпругата е била уведомена и е имала възможност да присъства на огледа, а правото на участие в производството и правото на жалба е упражнено от единия от съсобствениците и ползва и другия, затова не са нарушени съществено процесуални правила, които да са се отразили на крайния административен акт.

Заповедта съдържа посочване на фактически и правни основания, но е неясна и се нуждае от тълкуване относно това за какви конкретни строителни работи се осигурява достъп по административен ред през съседния имот. Осигурен е достъп на Р.Д. за извършване на ремонт на североизточната фасада на жилищната сграда, построена на границата на УПИ ХХ-147 и УПИ ХІХ – 146 в кв. 116 по плана на с. Ореховица, който ще се състои в плитък изкоп с дълбочина до 20 см., кофраж и изливане на бетон за защита цокъл сграда, но не е упоменато каква ще е ширината на изкопа, какво ще обхване кофража – дали стената или земната ивица до основите на сградата откъм калканната стена. Неясно е също бетонът, който ще се излее за защита цокъл сграда с каква дебелина се предвижда и къде точно ще се излее. Това е особено съществено, защото собственичката на сградата е поискала съдействие от общинската администрация, за да изгради кофраж и подсилване основите на къщата с цимент, като също не е конкретизирала какви ремонтни работи възнамерява да извърши. Така от заповедта не става ясен обхвата на ремонтните работи, които ще се извършат. Касае се за „текущ ремонт” на сградата по смисъла на §5 т.43 от ЗУТ, който се изразява в поддържане и подобряване състоянието на сградата, като според заповедта ще се извърши ремонт на североизточната фасада на жилищната сграда, а според искането на собственичката – подсилване основите на къщата. Обхвата на ремонтните работи, които ще се извършат не е достатъчно конкретизиран и затова съществува опасност да бъдат извършени така, че да се засегне правото на собственост. Видно от заключението на в.л. при евентуално изграждане на цокъла при минималната възможна ширина 5 см. с мазилка от 2 см, общо 7 см, същият ще се изгради върху съседния имот, защото каменните основи на сградата са на самата регулационна линия. От заключението се налага извод, че за да се възстанови и ремонтира калканната стена е допустимо единствено да се постави тънка изолация и замазка с ширината на съществуващата и частично паднала мазилка – 2 см, тъй като каменната основа на сградата на калканната стена е без издаден цокъл, а тухления зид продължава от основите към покрива.

Но тъй като в заповедта е неясна волята на административния орган съществува опасност при извършване на неконкретизираните в нея ремонтни работи да се навлезе в съседния имот и така да се засегне правото на собственост, което е в противоречие с целта на разпоредбата на чл. 194 ал.1 от ЗУТ. Дори в общия закон – в чл. 51 от Закона за собствеността се предвижда ограничение на правото на собственост, когато за извършване на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това. В чл. 194 ал.1 от ЗУТ са предвидени специални условия за осигуряване на свободен достъп през недвижимите имоти при наличие на следните материално-правни предпоставки – само за извършване на разрешени или предписани строителни и други работи, във връзка с устройството на територията. Този достъп се осигурява по административен ред, чрез издаване на заповед от кмета на общината.

 

 

 

 

 При липса на конкретика се дава възможност за безконтролен достъп до имот, ограничаване правото на собственост, затруднения при изпълнението и спорове във връзка със задължението на ползващия по ал.5 и определяне размера на обезщетението по ал.6 на чл. 194 от ЗУТ.

Нормата допуска административна намеса за осигуряване свободен достъп през  недвижимите имоти в ограничен обхват, само за извършване на разрешени или предписани строителни работи. В случая не са налице тези материално-правни предпоставки, защото няма предхождащ влязъл в сила индивидуален административен акт, в който да е определен конкретния обхват на строително-ремонтните работи. Тъй като се касае за текущ ремонт на сградата, то съгласно чл. 151 ал.1 т.1 от ЗУТ разрешение за строеж не се издава, съответно не се изготвя и проект. Но в случая  липсва и издадено предписание за нужните ремонтни работи по укрепване на калканната стена. Проверката е завършила с констатации и препоръка за ремонт на покрива на жилищната сграда и поддържане проводимостта на улуците и водосточните тръби. Липсва каквото и да е предписание до собственичката на жилищната сграда за извършване на ремонт на калканната стена, откъдето да се черпи информация за обхвата на необходимите ремонтни дейности. Дори, когато се касае за текущ ремонт, както е в случая, разпоредбата на чл. 194 ал.1 от ЗУТ изисква конкретните строителни работи да са били „предписани”, т.е. за извършването им не е достатъчна само инициатива на собственика, а следва конкретните ремонтни работи да са указани по административен ред от компетентен орган. В случая това не е така. От една страна липсва яснота в самата заповед относно конкретните строителни работи по калканната стена на сградата, от друга  в самото искане от собственичката не е конкретизирано какви работи има намерение да предприеме, а освен това и липсва предписание за ремонт на калканната стена. Налице е само препоръка за ремонт на покривната конструкция, което обаче не представлява предписание по смисъла на закона, защото няма белезите на индивидуален административен акт, а и се отнася за друг ремонт на сградата, а не за поискания и разпоредения с процесната заповед, за извършването на който е осигурен достъпа. Налични са данни по делото, че по повод извършена повторна проверка, но този път по жалба на Т. на собственичката на сградата е дадено писмено предписание в срок до 30.09.2016г. да направи ремонт на покрива на жилищната сграда. Но това е станало впоследствие след издаване на процесната заповед и касае покривната конструкция на сградата, а не калканната стена, предмет на заповедта, а самия акт – предписание не е приложен по делото и не е относим към настоящия спор.

В този смисъл заповедта е незаконосъобразна поради липса на фактическо и правно основание за издаването й, противоречи на материалния закон и целта му и следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 410 лв., представляващи държавна такса - 10 лв., възнаграждение за вещо лице -  200 лв.  и адвокатски хонорар - 200 лв., за която сума има доказателства за внасянето.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-117/03.05.2016г. на Кмета на Община Долна Митрополия, с която на осн. чл. 194 ал.1 и ал.4 от Закона за устройство на територията е наредено на П.Т.Т. ***  като  наследник на Т. Т. Й., собственик на УПИ ХІХ-146, кв.116 по плана на с. Ореховица, общ. Д.Митрополия и като ползвател на същия имот да осигури свободен достъп на Р.Б.Д. за извършване на ремонт на североизточната фасада на жилищната сграда, построена на границата на УПИ ХХ-147 и УПИ ХІХ-146, кв. 116 по плана на с. Ореховица в дните 17.05.2016г. , 18.05.2016г., 19.05.2016г. и 20.05.2016г.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати на П.Т.Т. ***  направените деловодни разноски в размер на 410 лв., представляващи държавна такса - 10 лв., възнаграждение за вещо лице -  200 лв. и адвокатски хонорар - 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

С Ъ Д И Я: