О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр.Плевен, 13 Юли 2016 г.
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №428 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.159 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.34 от Закона за защитените територии (ЗЗТ).
Производството по делото е образувано по жалба от
„Комерс груп ТМ” ЕООД гр.Плевен против мълчалив отказ на Областен управител на
Област Плевен по подадено заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. за издаване на
пропуск за достъп на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско
съоръжение, поставено в Защитена местност „Кайлъка” в поземлен имот с
идентификатор 56722.621.37 по одобрените КККР на гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че със заявление
рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. е поискано издаване на пропуск за достъп на МПС до
търговски обект, представляващ надуваемо детско съоръжение, поставено в
Защитена местност „Кайлъка” в поземлен имот с идентификатор 56722.621.37 по
одобрените КККР на гр.Плевен. Твърди се още, че съоръжението е поставено
съгласно схема, одобрена от главния архитект на Община Плевен по реда на чл.56,
ал.1 ЗУТ, след проведена тръжна процедура през 2014 г., и сключен договор за
наем за част от ПИ със срок до 01.04.2019 г. Твърди се също, че съоръжението
представлява обслужващ търговски обект, като с него се предоставят увеселителни
услуги срещу цена. Сочи се, че ПИ с идентификатор 56722.621.37 се намира на
територията на ЗМ “Кайлъка”, предмет на регулация по ЗЗТ, като за същата защитена
местност със Заповед №РД-206/38.03.2011 г. на Министъра на околната среда и
водите е одобрен План за управление, съгласно т.3.2.1 и т.8 от който, на
територията на защитената местност се забранява влизането с МПС зад поставените
от администрацията бариери, с изключение на МПС на охраната, за спешна
медицинска помощ, пожарна и полиция. Твърди се, че тази забрана не се отнася за
зареждането на хотелската база и за обслужващите обекти, към които се включва и
стопанисваното от оспорващото дружество съоръжение. Сочи се, че с последваща изрична
Заповед №РД-09-43/18.04.2013г. на Областен управител на Област Плевен е
установен контролно – пропускателен режим на територията, с регламентирани ред
и условия за издаване на пропуски за достъп на не повече от 3 МПС на
собствениците и ползвателите на търговски обекти. Твърди се, че преместваемото
съображение е с тегло 450 кг и не е възможно да бъде пренасяно ръчно от защитената
местност до най-близкия обществен паркинг, поради което е поискано издаване на
пропуск за едно МПС. Твърди се, че по това заявление не е налице произнасяне,
като в допълнение се сочи, че такъв пропуск е бил издаван без затруднение за
2014 и 2015г. В заключение се моли за отмяна на мълчаливия отказ, като
преписката се върне на органа със задължителни указания за издаване на пропуск.
Претендират се и разноски.
От ответника по делото-Областен управител на Област
Плевен е депозиран писмен отговор (л.38-40), в който се твърди, че жалбата е
недопустима като насочена срещу действие, което по своята същност не
представлява индивидуален административен акт, а е част от изпълнението на общ
административен акт – одобрения План, и на индивидуален административен акт - Заповед
№РД-09-43/18.04.2013 г. По тази причина се счита, че издаването на пропуск е
действие, което не подлежи на оспорване. Алтернативно се сочи, че съоръжението
на дружеството не се премества ежедневно, необходимите за дейността му компресори
са преносими, и при наличие на непосредствена причина – преместване, премахване
и пр., достъп не е отказван. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв. В.Н. ***, който поддържа депозираната жалба на заявените в
нея основания. В допълнение сочи, че от доказателствата по делото по безспорен
начин е установено наличието на правен интерес
от издаване на искания индивидуален административен акт. Заявява, че
през предходните години без проблем са издавани пропуски, но за календарната
година такъв не е издаден. В тази връзка твърди, че между страните по делото са
се водили и други административни спорове, част от които са приключили в полза
на оспорващото дружество, което счита за най-вероятна причина областна
администрация да счете, че тази година може да не издава пропуск. Във връзка с
изложените доводи, че заповедта представлява сама по себе си индивидуален
административен акт и издаването на пропуск по подадено заявление не е предмет
на оспорване по реда на АПК, счита, че пропускът за достъп в зоната отговаря
изцяло на условията на чл. 21, ал. 1 от АПК. В заключение моли да бъде уважена
жалбата и преписката да се върне на органа с изрични указания да бъде издаден
заявения пропуск. Моли и за присъждане на разноски, съобразно представен
списък.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Б., която счита жалбата за неоснователна и
недоказана. Моли да се постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед №РД-206/28.03.2011 г. на Министъра на
околната среда и водите е одобрен План за управление на защитена местност
“Кайлъка” и природна забележителност /ПЗ/ “Пещера разбитица”. Заповедта е
публикувана в ДВ, бр.31/2011 г. (л.10). Планът в относимата му част е приобщен
на л.21-29 по делото. С точка 3.2.1, т.8 от същия е забранено влизане с
превозни средства зад поставените от администрацията на ЗМ и ПЗ бариери, с
изключение на охраната на ЗМ “Кайлъка” и ПЗ “Пещерата Разбитица”, за спешна
медицинска помощ, пожарна и полиция, като забраната не се отнася за зареждане
на хотелската база и обслужващите обекти.
Издадена е Заповед №РД-09-43/18.04.2013 г. на Областния
управител на Област Плевен (л.20), с
която е наредено да се установи контролно – пропускателен пункт на ЗМ, като
собствениците и ползвателите на търговски обекти на територията на ЗМ да
определят не повече от 3 МПС, за които ще се издаде пропуск за достъп, като
така определените МПС ще бъдат допускани след представяне на нарочно издадения
пропуск, и то само за целите на обслужването на търговските обекти.
Със Заповед №РД-14-25/17.03.2014 г. (л.19) на “Комерс
груп ТМ” ЕООД, възмездно е предоставена под наем част от ПИ с идентификатор
56722.621.37 по одобрените КККР на гр.Плевен, находящ се в ЗМ „Кайлъка”,
съгласно схема, одобрена от главния архитект на община Плевен, с площ 90 кв.м,
за цена 159,30 лева месечно, за срок от 5 години. Въз основа на тази заповед е
сключен договор за наем (л.18).
По делото не е спорно, че през 2014 и 2015 г. на
дружеството е издаван пропуск въз основа на Заповед №РД-09-43/18.04.2013 г. на
Областен управител на Област Плевен.
На 08.04.2016г. „Комерс груп ТМ” ЕООД е подало заявление
вх.рег. № СБ-03-10/08.04.2016г. (л.17), с което е поискано издаване на пропуск
за 2016г. за достъп на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско
съоръжение, поставено в Защитена местност „Кайлъка”. По подаденото заявление не
е налице произнасяне, което се установява от писмо вх.№1998/10.06.2016г.
(л.36).
По искане на страните, по делото са разпитани
свидетелите Х.М.С. и С. Н. Р.. Св. Р., обслужваща съоръжението, заявява, че след края на
работното време същото се спада и се завива, като ако се очаква дъждовно време,
се натоварва на камион, за да не се повреди от влагата. Сочи още, че съоръжението
се изнася при нужда от ремонт или при трайна тенденция от влажно време, за да
не се повреди от влагата. Твърди, че охраната на бариерата не допускат МПС от
около месец, след като е станало ясно, че няма да им издадат разрешение. Св. С., охранител на бариерата, сочи, че след проверка от
областна администрация, при която са им казали кои автомобили имат право и кои
нямат право да влизат в парк ”Кайлъка”, са спрели да пускат МПС на оспорващото
дружество.
Въз основа на така установените факти съдът приема, че
жалбата е недопустима за разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Съгласно надлежно одобрения План за управление на
защитена местност “Кайлъка” и природна забележителност “Пещера Разбитица”, и
по-точно точка 3.2.1, т.8 от същия е забранено влизане с превозни средства зад
поставените от администрацията на ЗМ и ПЗ бариери, с изключение на охраната на
ЗМ “Кайлъка” и ПЗ “Пещерата Разбитица”, за спешна медицинска помощ, пожарна и
полиция, като забраната не се отнася за
зареждане на хотелската база и обслужващите
обекти. Т.е. съгласно тази точка на Плана, за обслужващите обекти не се
отнася въведената съгласно чл.34 от ЗЗТ забрана за влизане на превозни средства
зад бариерите, нито в Плана е предвидена възможност да се ограничава по някакъв
начин това право за влизане на превозни средства за обслужващите обекти. След като
оспорващото дружество притежава право да постави надуваемо детско съоръжение,
същият има право да го обслужва, и то съобразно спецификата на обекта, като за
неговото обслужване няма забрана за влизане на превозни средства съгласно
приетия и влязъл в сила План. Вярно е, че с последваща Заповед №РД-09-43/18.04.2013
г. на Областен управител на Област Плевен е наредено да се установи контролно –
пропускателен пункт на ЗМ, като собствениците и ползвателите на търговски
обекти на територията на ЗМ да определят не повече от 3 МПС, за които ще се
издаде пропуск за достъп, като така определените МПС ще бъдат допускани след
представяне на нарочно издадения пропуск, и то само за целите на обслужването
на търговските обекти. Тази заповед, обаче, не е предмет на настоящето производство,
доколкото не е оспорена, но пропускът издаван в изпълнение на същата не може да
породи право на достъп, доколкото правото на такъв достъп не е ограничено въз
основа на Плана, приет на основание ЗЗТ, и всякакво ограничение на достъпа ще
противоречи на същия План и на ЗЗТ. Ако на превозните средства на дружеството,
предназначени за обслужване на обекта, бъде ограничен достъпът, който не е
ограничен от Плана, то това ще бъде фактическо действие, което може да се
оспорва на основание чл.250 и сл. от АПК. В случая с подадената жалба такова
действие не се оспорва, и извършването на такива действия не е предмет на
делото, въпреки че от свидетелските показания се установява, че са налице такива
действия.
За да е налице мълчалив отказ, не е достатъчно да е
направено искане от лице с правен интерес от издаване на административен акт.
Необходимо е заинтересованото лице да е носител на субективно материално право
с конкретно съдържание, описано в закона, а не само правна възможност, и
обвързан от закона административен орган да издаде акт с точно определено
съдържание. В случая в ЗЗТ и в Плана не е налице задължение на административния
орган да издаде административен акт, доколкото правото на влизане с превозни
средства зад бариерите на ЗМ „Кайлъка” и движението на превозни средства по
пътищата и алеите, когато влизането е за обслужващите обекти не е ограничено и
не зависи от произнасянето на който и да е административен орган.
С оглед на изложеното, не е налице мълчалив отказ на
Областен управител на Област Плевен по подадено заявление вх.рег. №
СБ-03-10/08.04.2016г., поради което жалбата на „Комерс груп ТМ” ЕООД следва да
се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
По делото от процесуалния представител на
ответника е направено искане за присъждане на разноски. Следва в полза на
Областна администрация-Плевен да се присъдят разноски в размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.159, т.1 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното определение, с което е приключено
съдебното дирене и е даден ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Комерс груп ТМ”
ЕООД гр.Плевен против мълчалив отказ на Областен управител на Област Плевен по
подадено заявление рег.№СБ-03-10/08.04.2016г. за издаване на пропуск за достъп
на МПС до търговски обект, представляващ надуваемо детско съоръжение, поставено
в Защитена местност „Кайлъка” в поземлен имот с идентификатор 56722.621.37 по
одобрените КККР на гр.Плевен.
ОСЪЖДА “Комерс груп ТМ” ЕООД, ЕИК 200657852, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Хаджи Димитър” №37, вх.Б, ап.3, представлявано
от управителя Т.М., да заплати на Областна
администрация Плевен разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Определението може да се оспори с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: