РЕШЕНИЕ № 430
гр.
Плевен, 12 Октомври
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 424/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.чл.4
и 9б от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „Т.А.А.” ЕООД, гр. София с ЕИК 201064680,
представлявано от управителя А.Б. чрез адвокат Г.Д. от САК срещу Акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. /АУЗД/
на публичен изпълнител при община Гулянци, потвърден с решение № 1/21.04.2016
г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община
Гулянци.
Жалбоподателят счита, че Акт за установяване на задължение №
112-1/28.03.2016 г. е нищожен поради нарушение на правилото за персонална
компетентност, същият е и незаконосъобразен поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи, че в обжалвания акт, административният
орган не е посочил конкретно за кой недвижим имот /сграда или УПИ/, какви
задължения са възникнали по отношение на жалбоподателя, съответно не е посочил
на основание кои правни норми са дължими претендираните суми, като в този
смисъл при издаване на Акт за установяване на задължение № 112-1/28.03.2016 г.
административният орган е нарушил правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочва,
че през 2012, 2013, 2014 и
С протоколно определение от о.с.з. на 04.07.2016 г. /л.168,
гръб/ е открито по искане на жалбоподателя производство по оспорване на Заповед
№ РД-09-138/02.04.2009 г. на Кмета на община Гулянци, приложена на л.9 от
делото. Със същата заповед издалият АУЗ С. С. е назначен да изпълнява правомощията
на инспектор по приходите, свързани с установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адв. Г.Д.
от САК с пълномощно на л. 5 от делото. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменен атакуваният акт като нищожен, ако съдът прецени, че не е
нищожен, моли да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен или частично, както
е посочено в жалбата. Претендира направените по делото разноски. В представена
писмена защита отново навежда твърденията, изложени в жалбата пред съда.
Ответникът
– Началникът на отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община
Гулянци, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н.Н. *** с
пълномощно на л. 43 от делото. Моли да бъде оставена без уважение жалбата, а издаденият
административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
/определение л.33 от делото/, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установени следните факти:
Дружеството
е получило покана за доброволно изпълнение за дължими данък върху недвижимите
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер общо на 48115,93 лева /л.11/
за декларирани от него с две отделни декларации недвижими имоти. Във връзка с
получената покана, от дружеството е изпратено “уведомление” /л.13/, в което се
иска да бъде уведомено за акта за установяване на задължения /АУЗД/, въз основа
на който са предприети действия по принудително събиране на задължения. На
дружеството е изпратен АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК №112-1/28.03.2016 г. /л.л.19,20/,
в който е посочено, че са подадени две декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, а
именно: 1. с вх.№0408000024/26.11.2014 г., за недвижими имоти с партиден
№М0408024_110614,
с адрес на имота 5959 с.Сомовит, ул.”Иван Вазов” №10, представляващ земя и
сграда; 2. с вх.№0408000025/14.06.2011 г.,
за недвижими имоти с партиден №М0408025_110614, с адрес на имота 5959 с.Сомовит,
представляващ земя и сграда; За всяка от партидите е посочен дължимият ДНИ за
всяка година от 2012 до 2015 – главница и лихва; За дължимата ТБО също са
посочени партидите, съответните години, дължими суми за главница и лихва, като
лихвите са изчислени към 28.03.2016 г. Като издател на АУЗД е посочен С. С. –
публичен изпълнител, като е посочена и заповедта за оправомощаване на лицето
като такъв.
АУЗД
е оспорен по административен ред /жалба на л.22/. В същата се сочи, че АУЗД е
нищожен поради персонална некомпетентност, и незаконосъобразен поради нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Не са посочени конкретните
недвижими имоти, не е посочено на основание на кои правни норми са възникнали
претендираните задължения. По тези причини АУЗД е и немотивиран. Твърди се, че
през тези години общината не е предоставяла по отношение на дружеството нито
една от услугите по чл.62 от ЗМДТ, в имотите не извършвана дейност, не е
извършвано сметосъбиране и сметоизвозване. Сочи се, че от 25.06.2012 г., когато
е извършен опис на имотите от ЧСИ Т. К., същите се управляват от нея чрез назначен пазач, в същите не се извършва дейност, и по
тези причини дружеството не дължи ДНИ и ТБО. Моли се АУЗД да бъде отменен. По така
подадената жалба е постановено решение №1 /л.29 от делото/, с което АУЗД е
потвърден изцяло. Посочено е, че АУЗД е по образец, на имотите на дружеството
не извършва само услугата “сметосъбиране и сметоизвозване”, а освобождаването
от заплащането на тази услуга става въз основа на подадено заявление.
По
делото е приобщено писмо от ЧСИ Т. К. /л.л.38,39/, в което се сочи, че върху
два УПИ, собственост на дружеството, с построени на тях многобройни сгради
/подробно индивидуализирани/, е наложена възбрана по искане на “Уникредит
Булбанк” АД, доколкото имотите са придобити след учредена в полза на “Уникредит
Булбанк” АД ипотека. На 25.06.2012 г. е извършен опис на имота. Посочено е, че
възбрана е вписана и върху недвижим имот – ПИ с идентификатор № 68045.401.629,
собственост на друго дружество - “Интерпроект”
ЕООД, с адрес с.Сомовит, 5959, ул.”Иван Вазов” №10. По искане на “Уникредит
Булбанк” АД е назначен пазач на имота, като с него от банката е сключен договор
за охрана. По делото са приобщени решения на Общински съвет /ОбС/ Гулянци
относно приемане на план – сметки за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане на битови отпадъци и чистотата на териториите за обществено
ползване в общината за 2012 – 2015 г., отчети за извършените разходи по тях и
заповеди на кмета на общината, с които се определят районите, в които се извършват
услугите по управление на ТБО; Приобщени са и месечните графици за сметосъбиране
и сметоизвозване, както и отчети за изпълнението им; Приобщени са и преписи от
глава “Местни такси” от наредба на общината /л.л.46-161/. Приобщена е и молба
от дружеството /л.163/, с която се иска да не се начислява ТБО за 2015 г. на
имотите по двете партиди, като същите няма да се ползват през 2015 г. Във връзка
със същата дружеството е уведомено, че няма да се начислява сметосъбиране и
смет /л.л.164-166/.
По
делото са приобщени и Заповед № РД-09-138/02.04.2009 г. на кмета на община
Гулянци /л.9/, съгласно която издалият АУЗД С. С. е назначен за орган по
приходите и изпълняващ правомощията на инспектор по приходите, свързани с
установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗМДТ; Заповед
№ЧР-03-171/27.04.2012 г. на кмета на община Гулянци /л.10/, с която същият е
назначен за публичен изпълнител в община Гулянци;
С
оглед направеното оспорване от страна на дружеството на подписа на Заповед №
РД-09-138/02.04.2009 г. на кмета на община Гулянци - Л. Я. е назначена съдебно-почеркова
експертиза /СПЕ/, която е приобщена на л.л.179-181. Съгласно заключението на
същата, подписът за кмет на община Гулянци в Заповед № РД-09-138/02.04.2009 г.
е положен от Л. Я. – кмет на общината.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Задълженията
за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци представляват публични
общински вземания, предвид чл. 162, ал.
2, т. 1 ДОПК, поради което и съгласно чл. 9б, ал. 2
ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1
- 5 ЗМДТ
от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Способите за установяване на
задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал.
3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по
искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая АУЗД е издаден по искане на лицето.
Доколкото е оспорена заповедта, с която издалият АУЗД е
назначен като орган по приходите, съдът счита, че следва първо да се произнесе
по този въпрос, за да може след това да се произнесе по компетентността на
издателя.
Видно
от СПЕ, подписът на заповед № РД-09-138/02.04.2009 г. на кмета на община
Гулянци е положен от лицето, посочено като неин издател – а именно от кмета на
община Гулянци - Л. Я.. Жалбоподателят не е ангажирал други доказателства за
твърденията си, че същата заповед не е подписана от Л. Я. – Кмет на община
Гулянци, поради което съдът приема, че направеното оспорване на подписа,
положен под тази заповед, не е успешно проведено и същата заповед е
доказателство по делото. По тази причина, съобразявайки тази заповед за
назначаване на С. С. като орган по приходите, съдът приема, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност по време, място
и предмет, доколкото издалият акта е надлежно оправомощен. В тази връзка съдът
приема, че неправилното посочване в АУЗД на заповедта, с която същото лице е
назначено за публичен изпълнител, не се отразява на неговата компетентност да
издава АУЗД като орган по приходите. Доколкото съгласно чл.9б установяването на
местните такси става по реда на чл.4, то е налице и надлежно упълномощаване и
за установяване на местни такси.
АУЗД
е писмен, но не съдържа мотиви, което представлява нарушение на изискванията за
форма и съдържание, и на процесуалните правила. Поради липсата на мотиви не
може да се извърши преценка от страна на съда на съответствието на акта с
материалния закон.
Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията
и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от същия закон, данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за
която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. По
отношение на данъчната оценка в случая е приложим и чл.21 от ЗМДТ, доколкото
става въпрос за нежилищни имоти на предприятие. В случая в АУЗД не са посочени нито
конкретните недвижими имоти /било то сгради или УПИ/, нито е посочена данъчната
оценка на всеки от тях, нито е посочена съответната данъчна ставка, определена
в съответствие с нормата на чл.22 от ЗМДТ от ОбС. По тези причини не може да се
извърши каквато и да е преценка от съда на съответствието на определения ДНИ по години с материалния
закон. Недвижимите имоти трябва да се посочат конкретно, в съответствие с
подадените декларации, още повече, че съгласно писмото от ЧСИ на адрес
с.Сомовит, ул.”Иван Вазов” №10 има и недвижим имот, собственост на друго
дружество. Конкретното посочване ще даде възможност на съда /при евентуално
оспорване/ да прецени правилното приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по
събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда
на чл.66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такса
за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е
самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса
не се събира за услугите, визирани в чл.62 от посочения закон, когато те не се
предоставят от общината.
В оспорения административен акт липсват
мотиви относно начина на изчисляване на таксата. Не са посочени нито отделно
трите вида услуги и таксата за всяка от тях, нито отделните недвижими имоти,
нито базата за изчисляване на таксите за отделните услуги, нито ставката по
отношение на съответната база. Това обстоятелство създава неяснота в АУЗД,
която неяснота не може да бъде преодоляна, дори ако съдът би назначил съдебно
икономическа експертиза. Таксата битови отпадъци не е разграничена по видове
задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67,
във вр. с чл. 66 от
ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както
и с оглед необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като
отделен вид, тъй като се изисква отделното им изчисляване. Само в потвърдителното
решение №1/21.04.2016 г. има твърдение, че трите отделни услуги се предоставят,
но за да се провери размерът за всяка от тях, следва да бъдат посочен
конкретният размер за отделните видове услуги.
По отношение индивидуализацията на
недвижимите имоти с оглед преценка законосъобразността на ТБО важи изложеното
от съда по-горе, при обсъждане на необходимостта от индивидуализация с оглед
ДНИ.
Мотивите са онази съществена част от всеки
административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната
действителност, включени в хипотезата на съответната материално-правна норма,
въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически
основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална
законосъобразност на акта поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и
обстоятелства органът го е издал. Такива липсват и в решението на горестоящия
административен орган, с изключение на твърдението, че услугите по ТБО се
извършват. Изискването за посочване на фактическите основания за издаване на
акта е залегнало императивно и в разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, поради което неспазването й представлява съществено
нарушение на административно производствените правила, налагащо отмяна на акта
като незаконосъобразен.
С
оглед на така изложените съображения, съдът счита, че обжалвания АУЗД е
незаконосъобразен, и следва да се отмени. Преписката следва да се върне на
административния орган за издаване на нов административен акт, доколкото е налице
искане за издаването му.
По
отношение на останалите твърдения на жалбоподателя, съдът съобразява следното:
Фактът,
че дружеството не държи имотите, доколкото същите са предадени на пазач, назначен
от ЧСИ, не е основание за недължимост на ДНИ и ТБО. Съгласно разпоредбата на чл.13
от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или
не. След като дружеството притежава недвижими имоти, дължи данък за тях,
доколкото не са налице хипотезите на чл.24 от ЗМДТ по отношение на тези имоти,
а като собственик именно дружеството е данъчно задължено лице съгласно чл.11,
ал.1 от ЗМДТ. Предаването на имотите на пазач не попада в хипотезите на чл.11,
ал.3-5 от ЗМДТ, съгласно които данъчно задължени вместо собственика са
ползвателите при учредено вещно право на ползване, концесионерът при концесия и
лицето, на което държавен или общински имот е предоставен за управление.
Следователно ДНИ се дължи, и следва същият да бъде надлежно изчислен в АУЗД. Докато
недвижимите имоти са собственост на дружеството, същото ще дължи ДНИ за тях.
Ако трите услуги, попадащи в
ТБО, се предоставят от общината, както се твърди, се дължат и определените суми
по всяка от тях отново от собственика на недвижимите имоти. Съгласно чл.71, т.1
от ЗМДТ, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата
не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година в общината по местонахождението на имота; Видно от приложените
доказателства, е подадена декларация, че имотите не се ползват за 2015 г. В АУЗД
за 2015 г. е посочена като дължима значително по-малка сума за ТБО в сравнение
с предходните години, но доколкото няма разбивка по отделни услуги, съдът не може
да прецени, дали тази разлика е поради неначисляване на ТБО в частта и по
отношение на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, или е по друга причина. При
издаване на АУЗД с подробни мотиви същият въпрос ще може да бъде изяснен. Обаче
за календарни години, за които не е подавана такава декларация за освобождаване,
ТБО в частта и по отношение на такса за сметосъбиране и сметоизвозване се
дължи, ако услугата е предоставяна.
Посочването
в АУЗД на издалото го лице като публичен изпълнител, вместо като орган по приходите,
е нарушение на административно производствените правила, което с оглед на
факта, че лицето е надлежно упълномощено като орган по приходите, в случая не е
съществено. При издаването на нов АУЗД обаче издателят му следва да бъде
надлежно посочен като орган по приходите.
По
отношение лихвите за забава в новия акт следва да се посочат какви са сроковете
за плащане на ДНИ и ТБО, и от кога се начислява лихва върху главницата на всяка
от трите услуги, попадащи в ТБО, и размерът и за всяка от тях, както и съответните
данни за ДНИ.
Съгласно
чл.174 АПК, когато връща делото за ново произнасяне, съдът следва да определи
срок за това. В настоящия случай, съдът приема, че АУЗД следва да се издаде в 30
дневния срок по чл.107, ал.3 ДОПК, считано от влизане на настоящето решение в
сила.
При този изход на делото претенциите на присъждане на
направените в производството разноски от страна на жалбоподателя са частично
основателни. Не е представен списък на разноските, поради което следва да се
присъдят внесената държавна такса /50 лева – л.6/ и половината от заплатено
адвокатско възнаграждение /1/2 от 2650 лева - 1325 лева – пълномощно на л.5/.
Доколкото се отхвърля направеното оспорване по реда на чл.193 ГПК на заповедта
на кмета на общината, не следва да се присъждат другата половина от заплатеното
адвокатско възнаграждение и целият депозит за СПЕ. Ответникът не е поискал
присъждане на разноски, поради което присъждането на такива не следва да се
обсъжда.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
112-1/28.03.2016 г. на публичен изпълнител при община Гулянци, потвърден с
решение № 1/21.04.2016 г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на
населението” при Община Гулянци.
ВРЪЩА
преписката на органа по приходите при Община Гулянци, за издаване на нов акт,
при спазване на дадените указания в обстоятелствената част на решението, в
30-дневен срок от влизането му в сила.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.2 ГПК във връзка с
чл.144 АПК, направеното оспорване на Заповед
№ РД-09-138/02.04.2009 г. на Кмета на община Гулянци.
ОСЪЖДА Община
Гулянци да плати в полза на „Т.А.А.” ЕООД, гр. София с ЕИК 201064680 сумата от
1375 /хиляда триста седемдесет и пет/ лева като разноски по административно
дело № 424 по описа на съда за 2016 г.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/