РЕШЕНИЕ № 349

гр. Плевен, 13 Юли 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело423 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Л.Б. *** чрез адвокат Д.Н. ***, срещу решение № 282/27.04.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 564/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-3391-000489/ 04.12.2014 г. на Началник отдел към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, отдел „Охранителна полиция”, с което на Б.Л.Б. ЕГН ********** ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение. Касаторът сочи, че видно от доказателствата по делото Заповед № 17/2014 г. е издадена на 03.01-2014 г. и е връчена на 01.03.2016 г. или две години по-късно от момента на издаването й, тоест заповедта не му е съобщена в три дневен срок от издаването й съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, което е нарушение на материалния закон и го е лишило от възможността да осъществи правото си на защита. Посочва, че в заповедта не е посочен срокът, за който важи което води до незаконосъобразност на самата заповед, но не може да бъде повече от шест месеца, като в случая е две години и два месеца отнемането на СУМПС. Посочва, че съгласно АУАН нарушението е извършено на дата 24.11.2014 г. или това е шест месеца по-късно от издаването на заповедта, при което административния орган в нарушение на закона му е задържал и непредал СУМПС. Счита, че целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер и не съставлява административно наказание /арг. От чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/ и именно за това тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от шест месеца, поради което счита, че процесната заповед е била отпаднала към деня на нарушението 24.11.2014 г. Сочи, че посоченото в АУАН и НП нарушение не отговаря на истината, а именно, че е управлявал МПС след като СУМПС е отнето по чл. 171, т. 1, б. „д” и че е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Счита още, че НП не е издадено от легитимиран орган определен със закон, тъй като АУАН е съставен от служител на Второ РУ – Плевен, а НП е издадено от Началник ПП към ОД на МВР – Плевен. Сочи, че в АУАН актосъставителят не е посочил дали притежава СУМПС валидно или не, каквото е изискването на чл. 150 от ЗДвП, тоест неясно остава дали управлява МПС без СУМПС или няма изобщо такова, алтернативно дали същото е отнето с влязла в сила заповед за ПАМ, за да може да организира правната си защитата. Счита, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на истината. Моли решението на РС- Плевен да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона, ведно със законовите от това последици.  

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.  

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Касаторът е санкциониран, за това че на 24.11.2014г. в 11:30ч в гр. Плевен на ул. „Ген.л-т Атанас Стефанов“ посока на движение от Балаклия към ул. „Дойран“ управлява лек автомобил /индивидуализиран/ след като свидетелството му за управлание на МПС му е отнето със заповед за прилагане на ПАМ № 17/03.01.2014г, което представлява нарушение на чл. 150 от ЗДвП и се санкционира на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.

         РС Плевен е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са нарушени съществено процесуалните правила. АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни лица, съдържали реквизитите по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Правилно е установено извършеното от оспорващия нарушение, а наложеното наказание съответствало на предвиденото в закона за това нарушение, поради което е потвърдил НП.

Административен съд Плевен намира, че решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационния състав. Районният съд е изградил становището си въз основа на събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че настоящият касатор е извършил вмененото му нарушение.

Възраженията на касатора са свързани основно със законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителни административни мерки, с която му е отнето СУМПС. Тези възражения са недопустими в това производство. Заповедта за прилагане на ПАМ, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и настоящият касатор, провежда в момента такова производство, за което е представил доказателства, пред РС-Плевен. Последният правилно е посочил, че жалбата срещу заповедта на прилагане на ПАМ по ЗДвП не спира изпълнението й съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП, поради което санкциониращият орган е бил длъжен да се съобрази със наложената принудителна мярка. В случая е важно да се установи, управлявал ли е касаторът , посочения автомобил при отнето СУМПС, което направено с надлежни доказателства.

Неоснователно е възражението на касатора в тази връзка, че са допуснати съществени нарушения при описанието на допуснато нарушение, като не е посочено, дали заповедта за прилагане ПАМ е влязла в сила. Такова посочване не е необходимо, предвид допуснато от ЗДвП предварително изпълнение на заповедта. Не са представени доказателства, че е поискано спиране на това изпълнение, каквото възможност дава чл. 166, ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Неоснователно е възражението, че НП е издадено при липса на компетентност на Началника на отдел Охранителна полиция към ОД на МВР Плевен, тъй като АУАН е бил съставен от служители на Второ РУ на МВР –Плевен. По делото на РС-Плевен е представена заповед № Із-1745/28.08.2012г. /л. 15, 16 от делото/ на Министъра на вътрешните работи, с която се определят лицата, които имат право да съставят актове за установяване на нарушения по ЗДвП /т.1 от заповедта/ и в т. 2 от заповедта са посочени лицата, които имат право да издават НП за нарушения по ЗДвП, като между тях фигурират в т.2.11 и Началник отдел/сектор Охранителна полиция при ОД на МВР – Плевен. Следователно НП е издадено от компетентен по време, място и материя административно наказателен орган.

Като е достигнал до същия извод решаващият съд е постановил правилно решение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282/27.04.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 564 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.