РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Плевен,
13 Юли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на
гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Ц.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно
административно дело № 423 по
описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Л.Б. *** чрез
адвокат Д.Н. ***, срещу решение № 282/27.04.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д № 564/2016 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 14-3391-000489/ 04.12.2014 г. на Началник отдел към Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, отдел
„Охранителна полиция”, с което на Б.Л.Б. ЕГН ********** ***, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение. Касаторът сочи, че видно от доказателствата по делото Заповед №
17/2014 г. е издадена на 03.01-
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е санкциониран, за това че на 24.11.2014г. в 11:30ч в гр. Плевен
на ул. „Ген.л-т Атанас Стефанов“ посока на движение от Балаклия към ул.
„Дойран“ управлява лек автомобил /индивидуализиран/ след като свидетелството му
за управлание на МПС му е отнето със заповед за прилагане на ПАМ № 17/03.01.2014г,
което представлява нарушение на чл. 150 от ЗДвП и се санкционира на основание
чл. 177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
РС Плевен е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са нарушени
съществено процесуалните правила. АУАН и наказателното постановление са
съставени от компетентни лица, съдържали реквизитите по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Правилно е установено извършеното от оспорващия нарушение, а наложеното
наказание съответствало на предвиденото в закона за това нарушение, поради
което е потвърдил НП.
Административен съд
Плевен намира, че решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния
закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят
изцяло от касационния състав. Районният съд е изградил становището си въз
основа на събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага
извода, че настоящият касатор е извършил вмененото му нарушение.
Възраженията на касатора
са свързани основно със законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителни
административни мерки, с която му е отнето СУМПС. Тези възражения са
недопустими в това производство. Заповедта за прилагане на ПАМ, подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност и настоящият касатор, провежда в момента
такова производство, за което е представил доказателства, пред РС-Плевен.
Последният правилно е посочил, че жалбата срещу заповедта на прилагане на ПАМ
по ЗДвП не спира изпълнението й съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП, поради което
санкциониращият орган е бил длъжен да се съобрази със наложената принудителна
мярка. В случая е важно да се установи, управлявал ли е касаторът , посочения
автомобил при отнето СУМПС, което направено с надлежни доказателства.
Неоснователно е възражението
на касатора в тази връзка, че са допуснати съществени нарушения при описанието
на допуснато нарушение, като не е посочено, дали заповедта за прилагане ПАМ е
влязла в сила. Такова посочване не е необходимо, предвид допуснато от ЗДвП
предварително изпълнение на заповедта. Не са представени доказателства, че е
поискано спиране на това изпълнение, каквото възможност дава чл. 166, ал.4 вр.
ал.2 от АПК.
Неоснователно е
възражението, че НП е издадено при липса на компетентност на Началника на отдел
Охранителна полиция към ОД на МВР Плевен, тъй като АУАН е бил съставен от
служители на Второ РУ на МВР –Плевен. По делото на РС-Плевен е представена
заповед № Із-1745/28.08.2012г. /л. 15, 16 от делото/ на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят лицата, които имат право да съставят актове за
установяване на нарушения по ЗДвП /т.1 от заповедта/ и в т. 2 от заповедта са
посочени лицата, които имат право да издават НП за нарушения по ЗДвП, като
между тях фигурират в т.2.11 и Началник отдел/сектор Охранителна полиция при ОД
на МВР – Плевен. Следователно НП е издадено от компетентен по време, място и
материя административно наказателен орган.
Като е достигнал до
същия извод решаващият съд е постановил правилно решение.
Водим от
изложените мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282/27.04.2016
г., постановено по н.а.х.д. № 564 по описа на Районен съд на гр. Плевен за
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.