Р E Ш Е Н И Е

340

гр.Плевен, 13 Юли 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                            

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 421 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 235 от 15.04.2016 г., постановено по НАХД № 605 по описа за 2016г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 3923/19.02.2016г. на Главния инспектор на отдел „Мониторинг” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на С.П.И. *** наложена глоба в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез юрисконсулт В., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата, чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение, именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя. Счита се, че видно от разпоредбата на чл.53, ал. 1 от Закона за пътищата С.П.И., като водач е от кръга на административнонаказателно отговорните лица. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.  

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура” се представлява от юрисконсулт В., която моли касационната жалба да бъде уважена.

В съдебно заседание ответникът – С.П.И. не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН съставен на И. за това, че на 02.02.2016г. в 13,30часа на път І-3 км 89+400 на 20м преди разклон за „Метро“ магазин в посока Долна Митрополия – Русе управлявал МПС с две оси /трактор/ марка JOHN DEER, модел 8430, рег.№В 04203,  прикачен инвентар - дискова брана, като осъществявал движение на извънгабаритно ППС по чл.2 на Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатирало надвишаване нормите на Наредбата, както следва: измерената широчина е 4,30м при допустима максимална широчина на ППС 2,55м, съгласно чл.5 ал.1 т.1 б“А“ на Наредбата, като измерването е извършено с техническо средство Р 05. ППС е с прикачен инвентар – дискова брана.

При така установеното от към факти, от правна страна съдът е приел, че неправилно наказващият орган е счел, че с действията си И. е извършил нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б“А“ от Закона за пътищата и неправилно му е наложил административно наказание на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата. Посочил е, че в разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ са определени лицата, на които е възложено задължението да снабдяват извънгабаритните превозни средства с посочените разрешителни и това са собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите, като ответникът по касация не попада в нито една от сочените хипотези - собственици на съответните ППС или извършващите превозите лица. В тази връзка е счел, че И. не е имал задължение /а и право/ за снабдяване с такова разрешително, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително не може да му бъде вменено във вина, т.е. управлението на извънгабаритното ППС без надлежно разрешение се явява несъставомерно по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП и за ангажиране отговорността на водача по посочения текст. Посочил е още, че извършеното от водача деяние може да бъде квалифицирано като нарушение по чл.139 ал.2 от ЗДвП и за същото е следвало да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл.177 ал.2 от ЗДвП.  На тези основания районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача на ППС за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. 

В касационната жалба са наведени възражения, на които районният съд е отговорил подробно и мотивирано в своето решение. Изводите са правилни и се възприемат на настоящия състав. В допълнение следва да се посочи само, че по делото безспорно е установено, че И. е управлявал извънгабаритно ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ. За това свое действие е следвало да бъде санкциониран по чл.177 ал.3 от ЗДвП за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, което не е сторено от наказващия орган. Като е ангажирал отговорността на водача по неправилната разпоредба, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е отменено от районния съд. Решението на последния следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235 от 15.04.2016 г., постановено по НАХД № 605 по описа за 2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.