Р Е Ш Е Н И Е 

217

гр.Плевен, 9 Май 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №421 по описа на съда  за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.16а от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105/.

Делото е образувано по жалба на А.А.П. ***, чрез адв. К. от ПлАК, срещу уведомително писмо изх.№02-150-6500/2309 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за компания 2013 /УП/ на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/. Сочи за видно от УП, че е извършено намаление на сумата за подпомагане по СЕПП с 4717,79 лева, като УП се обжалва в тази му част. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, иска се отмяната му и присъждане на направените разноски. Сочи, че в уведомителното писмо липсват фактически основания защо за декларирания БЗС с идентификатор 67012-86-4-1 с площ 4.48 ха е приета за наддекларирана площ в размер на 4.47 ха и защо е отказано подпомагане. В мотивите са посочени няколко варианта за отказа, което представлява липса на мотиви и се препятства както защитата, така и съдебния контрол за законосъобразност на акта. Твърди, че е наел земеделския имот – пасище, мера по договор от Община Долна Митрополия през май 2013 г., почистил е пасището и го ползва за паша и косене, което се потвърждава от свидетелски показания. След като е бил уведомен при подаване на заявлението, че блокът попада в недопустим слой, е подал възражение вх. № 2612 от 20.12.2013 г., което не е било уважено без да е била извършена теренна проверка на място. Счита, че проверката е била задължителна в случая за установяване на факта, че пасището е в добро земеделско състояние и е следвало да бъде включено в допустимия слой и неправомерно е било отказано подпомагане.

По жалбата на П. първоначално е било образувано административно дело №815/2014 по описа на настоящия съд, приложено към настоящето. С решение №53/10.02.2015 г. по същото жалбата е била уважена, като УП е било отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Това решение е било обжалвано пред ВАС, като с решение №6429/02.06.2015 г. по адм.д.№4133/2015 г. по описа на ВАС решението е отменено, и делото върнато на друг състав на съда. ВАС е приел за неправилни изводите в решението, че УП е немотивирано, и е приел, че мотивите са изложени в приложените към УП таблици. Приел е, че съдът необосновано се е позовал на СТЕ, доколкото проверката от ВЛ е извършена през декември 2014 г., без да се отчете, че подпомагането е заявено на 13.05.2013 г., поради което направените констатации за парцела през декември 2014 г. са неотносими към преценката за допустимост на площта за подпомагане. Според ВАС съдът не е съобразил приложимите разпоредби на чл.чл.16а-16б от Наредба №105. При издаването на УП не е допуснато съществено процесуално нарушение от органа, като не са извършени проверки на място, доколкото същите не са задължителни. След отмяна на решението ВАС е върнал делото за ново произнасяне, за да се установят фактите по отношение на двойно заявени площи и площи извън специализирания слой, и да се приложат относимите материално- правни разпоредби съгласно указанията на касационната инстанция. След връщането е образувано настоящето дело №421/2015 по описа на съда.

В съдебно заседание жалбоподателят А.А.П. се явява лично и с адвокат М.К. *** с пълномощно по делото. Моли да се уважи жалбата на базата на събраните по делото доказателства. Сочи, че теренните проверки, въз основа на които е изградено становището, обективирано в обжалваното уведомително писмо, са недопустими с оглед утвърдена съдебна практика – съдебно решение № 1155 от 02.02.2015 г. по адм.дело 10538/14 г. по описа на ВАС, потвърдено и с решение на петчленен състав на ВАС. Моли да се приеме заповедта, издадена от министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи в добро земеделско състояние за кампания 2013 г., за нищожна и за неправилни изводите в уведомителното писмо. Моли за присъждане на разноски по делото от първото разглеждане на същото за всички инстанции. Допълнително в писмени бележки твърди, че парцел 67012-86-4-1, невключен в специализирания слой за тази кампания, е бил почистен преди заявяването му за подпомагане, подадено е възражение срещу невключването с вх.№2612/20.12.2013 г. Заснемането на парцелите е било от 2011 г., а извършените теренни проверки съгласно чл.16а, ал.3 от Наредба №105 са незаконни, доколкото са в противоречие с ЗПЗП, поради което правната норма, въз основа на която са извършвани, е отменена. По тази причина изготвеният протокол за теренната проверка, приложен по делото, не следва да се взема предвид. Моли да не се взема предвид и становището на ВЛ, че не е извършена коситба на парцела. Твърди и нарушаване на процесуалните правила, доколкото органът не е извършил проверка за състоянието на парцела.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – София се представлява  от юрисконсулт Д.П. с пълномощно по делото. Счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден от компетентен орган, при спазване процедурата на издаване и целта на закона. Моли да бъде взета предвид изслушаната експертиза, както и възражението и отговора от министерство на земеделието и храните. Претендира направените разноски от образуване на делото – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и направени разноски за експертиза. Алтернативно възразява относно прекомерност на  адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя. Моли да се вземат предвид писмените бележки, представени по адм.дело № 815/2014 г. на Административен съд – Плевен. В същите се сочи, че П. не се е явил след изпратеното му писмо за застъпване на площи, и правилно му е отказано подпомагане за площта, която не е потвърдил. Според пълномощника на ответника ДФЗ е длъжен да използва данните от СИЗП относно специализирания слой “Допустими за подпомагане площи”, като няма правомощия да ги променя, и е приел за наддекларирана площта, която не е в този слой.

Административен съд-Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за  установено следното: 

Жалбоподателят А.А.П. е подал на 13.05.2013 г. до ДФЗ заявление за регистрация 2013, прието с номер 1528051371025 (л.л.4-14 от дело 815/2014), и въз основа на същото заявление за подпомагане от 13.05.2013 г. (л.л. 15-31 от дело 815/2014)  е получил УРН 241439. Част от същото заявление са приложените “резултати от автоматични проверки на въведените данни” (л.25 от дело 815/2014), съгласно което проверката е стартирана на 13.05.2013 г., брой открити несъответствия – 1, вид грешка – фермерски блокове без физически блок, като е посочен БЗС 67012-255-1, предупреждения – вид грешка – над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, като БЗС са посочени 67012-86-4 с излизаща площ 4,48131 ха, 67012-255-1 с излизаща площ 0,58772 ха. Приложени са и карти с очертаните от П. БЗС (л.л.26-31 от дело 815/2014). До П. е изпратено писмо от ДФЗ изх. №02-150-6500/5464 от 14.09.2013 г. за декларирани от повече от един кандидат площи за имоти с кадастрален № 67012-000-040 и 67012-560-015 и установено застъпване общо от 0.44 ха, за останалите декларирани БЗС е установено застъпване по-малко от 0.01 ха. Писмото е получено на 18.10.2013 г. (л.л.98 – 101 от дело 815/2014). В посочения в писмото 20-дневен срок П. не е подал потвърждаваща декларация и доказателства за правното основание на ползването на БЗС, за които е било установено застъпване при кръстосана проверка, поради заявяването на площите за подпомагане и от друг земеделски производител. Същите имоти са потвърдени от друг кандидат - “Еко земеделие” ЕООД, видно от приложение към приобщено писмо до ДФЗ - редове 74,79 на л.110 от дело 815/2014. На 17.09.2013 г. на имоти в землището на с.Славовица, между които и имотите на жалбоподателя, е била извършена теренна проверка, за което бил съставен протокол с приобщен снимков материал /л.л.121-130 от настоящето дело/. В същия за физически блок /ФБ/ 67012-86 е посочено, че е без промяна. П. е подал възражение до МЗХ относно допустимия слой вх.№2612/20.12.2013 г. /което въпреки усилията на съда и страните не можа да бъде приобщено към делото/. Приобщен е отговорът на това възражение - писмо изх.№94-1592/25.04.2014 г. на МЗХ до П., с което същият е уведомен, че парцел 67012-86-4-1 с декларирана площ 4,48 ха попада извън специализирания слой и след направеното от него възражение, т.е. същото не е уважено (л.л.203,204 от дело 815/2014). На 12.08.2014 г. е издадено процесното УП, като за схемата СЕПП е посочена таблица с 2 от общо заявените имоти - БЗС 67012-86-3-3 и БЗС 67012-86-4-1, като е посочено, че по отношение на тези 2 имота са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Посочено е, че се отказва подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл.2а, ал.2 от Наредба №5 или са представени от друг кандидат, участващ в застъпването. Проверка на място не е извършена съгласно таблицата, а са извършени административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Площта на всички декларирани парцели е 48,90 ха, а установената /определената/ площ при извършени административни проверки, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е 43,98 ха. Наддекларираната площ е 4,91 ха. По отношение на установената площ от 43,98 ха са изложени мотиви, че площта на БЗС/парцела, установена след извършване на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17, ал.6 и чл.18 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. във вр. с чл.37, ал.2 от ЗПЗП и чл.28, ал.1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл.20 от Регламент (ЕО) №73/2009 г. от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.24 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК в специализирания слой ”Площи в добро земеделско състояние”, който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл.16а от Наредба №105 от 22.08.2006 г. Специализираният слой ”Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 г. е одобрен със Заповеди РД 09-840 от 02.12.2013 г. и РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните /МЗХ/. В изпълнение на чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от МЗХ специализиран слой ”Площи в добро земеделско състояние”, РА извършва окончателната оторизация на площ за съответната година. На основание чл.16а, ал.4 от Наредба №105, и във връзка с чл.43, ал.3, т.4 от и т.6 от ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой ”Площи в добро земеделско състояние” за 2013 г. Изчислен е в таблица процентът на наддекларираната площ, като е посочено, че общият размер на декларираната площ по СЕПП е 48,90 ха, установената площ, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е 43,98 ха, разликата между двете е 4,91 ха, като се сочи, че процентът на наддеклариране е 11,16 %. И на основание чл.58 от Регламент 1122/2009 (чл.16 от Регламент 65/2011 за НР1 и НР2) при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 3% или над 2 ха до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Посочено е в УП, че неделима част от него са две таблици – за оторизирани суми и за извършени плащания, като исканата сума по СЕПП е в размер на 15150,11 лева, оторизираната сума по същата е 10432,32 лева, прихванатата сума е 0 лева и е изплатена сума 10432,32 лева.

По делото са приобщени и писмо на МЗХ до ДФЗ (л.л.73-76 от дело 815/2014), с което на ДФЗ са предоставени окончателни за кампания 2013 цифрови географски данни за физически блокови и площи в добро земеделско състояние. Приобщени са и Заповед РД 09-840 от 02.12.2013 г. (л.л.68-70 от дело 815/2014) и Заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г. (л.л.71,72 от дело 815/2014) на министъра на земеделието и храните.

По делото след връщането му за ново разглеждане е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице - агроном. Заключението на СТЕ е приобщено на л.л.181-195. Съгласно същото за БЗС 67012-86-3-3 с декларирана площ 35,50 ха е установена площ 35,06 ха, като недопустимата площ от 0,44 ха е поради застъпване; За БЗС 67012-86-4-1 с декларирана площ 4,48 ха установената площ е 0,01 ха, като недопустимата площ е 4,47 ха поради попадане извън специализирания слой “Площи, подходящи за подпомагане”. Общият размер на недопустимите площи е 4,91 ха. Използваната цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ е част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, изготвена въз основа на самолетно заснемане от 2011 г., като е актуализирана за 2013 г. чрез проверки от структури на МЗХ. Специализираният слой е одобрен със Заповеди РД 09-840 от 02.12.2013 г. и РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните.   Подаденото от П. възражение не е било уважено от МЗХ. Физическият блок, в който са двата БЗС - 67012-86-3-3 и 67012-86-4-1, е бил обект на теренна проверка на 17.09.2013 г. от ОДЗ-Плевен и ОСЗ-Долна Митрополия, като е съставен протокол. Приложени са и 4 броя снимки, като за физическия блок е установено охрастяване, дървета, високи и гъсти треви. Част от площите във ФБ не са почистени и не са поддържани в добро земеделско състояние. В заявените за подпомагане площи /постоянни затревени пасища/ не е извършена задължителната коситба в определения в нормативната уредба срок – до 15 юли на календарната година, установено е било при проверката на терен висок тревостой, храстовидна и дървесна растителност. За същия ФБ при теренна проверка за кампания 2014 г. по-голямата му част вече е в допустимия за подпомагане слой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на датите на получаване на УП (15.09.2013 г. – обратна разписка на л.77 от дело 815/2014), съдът приема, че подадената на 24.09.2014 г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Въпросът за допустимостта е решен и с оглед решението на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Актът е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, като е подписан от същия. Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция /РА/, съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и след получаване на акредитация. Акредитацията е получена със Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно известно на съда. Изпълнителният директор представлява, организира и ръководи дейността на РА - чл. 20а, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Последната включва действията по оторизация и изплащане на финансово подпомагане, както и отказ от извършване на такива. От така установената нормативна уредба се налага извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия.

Оспореният акт е в предписаната от АПК писмена форма.  

По отношение на мотивите, спазването на процесуалните правила, материалния закон и съответствието с целта на закона съдът съобразява следното:

Съгласно чл.39, т.1, б.”а” и б.”б” от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, целите на Общата селскостопанска политика са да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила; по този начин да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност.

В съответствие с прогласените цели на Общата селскостопанска политика на Съюза е и установеното в чл.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители задължение на Държавата да подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване, консултации, както и чрез повишаване на тяхната квалификация.

Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално равнище-чл.5 от ЗПЗП.

Условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/2009). Съгласно чл. 2, ал. 1 от нея, за подпомагане по схемите и мерките могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни. Според §1, т. 18 ЗПЗП „кандидати за подпомагане" са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Земеделският стопанин (§1, т.23) от своя страна е лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната. Разликата със земеделския производител по §1, т. 1 ЗПЗП е, че последният произвежда продукция с цел продажба и се регистрира в регистрите по чл. 7, ал. 1 ЗПЗП.      Т. 25 от §1 определя земеделската дейност като производство на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №5/2009, лицата следва да подадат общо заявление за подпомагане по образец. При първо подаване на общо заявление за подпомагане лицата по чл.2, ал. 1 попълват и заявление за регистрация /както в настоящия случай/. Според чл. 2а, ал. 1 ползватели на земеделски площи могат да са техните собственици, арендатори или наематели, кооперации, на които са предоставени за съвместно обработване, ползватели на земеделски земи по чл. 37в, ал. 4 или 10 от ЗСПЗЗ. Ал. 2 описва начините на доказване на правното основание, сред които са договори за наем на земеделски земи, както и договорите за предоставяне на земеделски земи на кооперация за съвместно обработване. Кандидатите за подпомагане следва да подпишат лично (или чрез надлежно нотариално упълномощено лице) заявлението за регистрация и съответните декларации (чл. 15 от Наредба №5/2009). В случая това е станало лично. Чл. 4, ал. 1 определя срока за подаване на заявленията - от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Чл. 12, ал. 2 дава възможност заявленията да се подадат до изтичане на 25 дни от посочения срок, но в този случай Разплащателната агенция намалява полагащите се плащания с по 1% за всеки ден закъснение. В случая заявлението е подадено в срока, в който не се налага намаляване на плащанията. Чл. 6, ал. 1 от Наредба №5/2009 вменява на служителите на ОСЗ задължението да оказват помощ на кандидатите при попълване на заявленията и идентифициране и регистриране на заявените от тях площи. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105), съответните длъжностни лица от ОСЗ имат достъп до Системата за идентификация на земеделските производители. Регистрирането (очертаването) на земеделските площи (блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели) на един земеделски стопанин се извършва принципно в ОСЗ по местонахождение на площите - чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5/2009, както е станало и в настоящия случай. Дава се възможност (чл. 7, ал. 2 във връзка с ал. 4) регистрирането на площите да стане чрез използване на технически средства за глобално позициониране (GPS), като в този случай регистрацията може да бъде направена в ОСЗ по постоянен адрес на земеделските стопани - физически лица, или по адрес на регистрация на юридическите лица и едноличните търговци. При регистрирането кандидатът посочва границите на всеки използван от него през текущата стопанска година парцел. Въвеждането на данните от попълнените общи заявления за регистрация се извършва в ОСЗ, в която се намира постоянният адрес на кандидата - физическо лице или адреса на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец (чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №5/2009). От всяко заявление (чл. 10 от Наредба №5/2009) в СРКЗП се въвеждат данните за кандидата, за упълномощеното лице и банковата сметка за превеждане на сумите, след което заявлението получава от системата входящ номер с дата, която се счита за дата на подаване на общо заявление за директно подпомагане в ДФ „Земеделие". Въвеждането на данните и очертаването на площите се извършва в присъствието на кандидата. Заявлението и въведените данни се разпечатват в три екземпляра, след което се подписват от кандидата. При открити непълноти е предвиден ред за отстраняването им. Според ал. 4 на чл. 10, ако заявлението съдържа всички задължителни данни, след обработка и контрол от страна на ДФЗ-РА то получава уникален идентификационен номер (УИН). Ал. 7 предоставя функциите по въвеждане на данните от заявленията на ОСЗ. След като заявленията се разпечатат и подпишат, един екземпляр от тях се предоставя на кандидата, а втори - на ДФЗ-РА. ОСЗ е длъжна да предаде на хартиен носител общо заявление за подпомагане на отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане" в ОДЗ. Третият екземпляр от документите се съхранява в ОСЗ. След като бъдат въведени съответните данни и след като системата извърши съответните автоматични проверки и резултатът се визуализира, последният се разпечатва в три екземпляра, които се подписват от кандидата (чл. 10а). Единият му се предоставя, вторият се изпраща на отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане" в ОДЗ, а третият се архивира в ОСЗ. По делото копие на резултата от проверките е приобщено на л.25 от дело 815/2014. След запознаване с резултатите от проверките и тяхното подписване, кандидатът може да извърши промяна в заявлението. В срок до 31 май кандидатите за подпомагане могат да правят промени в получилите уникален идентификационен номер заявления и документите към тях, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, парцели и т.н., освен ако не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 3 от Наредба №5/2009.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол. Същата, съгласно чл.30, ал.2, се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол. Съгласно ал.3 и ал.4, системите  по ал. 2, т. 12 и 3 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани бази данни, като системите се създават и поддържат: 1. по т. 1 и 4 - от Разплащателната агенция; 2. по т. 2 - от Министерството на земеделието и храните; Въз основа на тази разпоредба МЗХ е изградило система за идентификация на земеделските парцели, въз основа на която земеделските парцели се идентифицират, като това означава, че те не само са индивидуализирани по площ и разположение, но за попадащите в тази система парцели е преценено, че подлежат на подпомагане.

В процесното писмо са посочени правните основания за неговото издаване за схемата СЕПП, както и словесно са описани причините, поради които на бенефециента П. се намалява поисканото финансово подпомагане /не се изплаща в целия поискан размер/.

Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблица с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони – 13 на брой. Отделно са неразделно приложени и цитираните вече по- горе Таблица № 1 – Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 – Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл е Решение № 7935 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 13365/2013 на Върховния административен съд. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т.н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените административни проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.

С оглед на този факт, съдът приема, че УП е мотивирано.

По отношение установените застъпвания съдът съобразява следното: Въпреки че надлежно е уведомен за застъпванията, в определения срок /а и въобще/ П. не е потвърдил използването на имотите, нито е представил документи за правата си. По тази причина правилно ДФЗ е отказал подпомагане за площта в размер на 0,44 ха, която е застъпена. За същата площ е налице потвърждаване от страна на друг кандидат – “Еко земеделие“ ЕООД (л.110 от дело 815/2014), и като не е потвърдил и доказал със съответни доказателства правата си върху тези 0,44 ха, П. е загубил правото си на подпомагане за същите. Въпреки че застъпената площ не е значителна  - 0,44 ха, за същата П. няма право на подпомагане и се счита за наддекларирана, както правилно е посочил органът.

Още на датата на подаване на заявлението от П. е извършена административна проверка, която е станала част от заявлението и преписката – л.25 от дело 815/2014. В същата е посочено, че над 0,05 дка от БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Подробно са описани съответните БЗС и размерът на всеки от тях, неподходящ за подпомагане. Същата разлика е по отношение на два от имотите, посочени в заявлението за подпомагане, като тези имоти са индивидуализирани, а площта е посочена по отношение на всеки един от тях. П. е запознат с този резултат от автоматични проверки на въведените данни, като това е видно от собственоръчно положения му подпис. Същият обаче не е представил доказателства пред органа, че фактическото положение е различно. Не е поискал и своевременно проверка от ДФЗ на състоянието на имотите. МЗХ е провело процедурата по установяване и одобряване на допустимия слой, като е извършена специализирана теренна проверка, за което по делото е приобщен съответният протокол. МЗХ е издал съответната заповед, като съгласно същата недопустимата за подпомагане площ е по-малка /единият имот – 67012-255-1 вече не е извън площите, подходящи за подпомагане/, отколкото е посочено при първоначалната проверка на 13.05.2013 г., но другият в размер на 4,47 ха остава недопустим за подпомагане. Заедно със застъпената площ в размер на 0,44 ха общата недопустима за подпомагане площ е 4,91 ха, както е посочено от органа, наддекларирането е 11,16 %, поради което правилно органът е отказал подпомагане за двойния размер на наддекларираната площ. Следва да се посочи, че според ТР №8 по т.д.№1/2015 г. на ВАС, заповедта на МЗХ, с която се одобрява окончателният допустим слой, подлежи на самостоятелно обжалване. Видно от това ТР: “Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна 2) от Наредба № 105, е акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, и този акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така, тъй като тази заповед слага край на производството пред административния орган – министъра на земеделието и храните. С нея се създават съответните права за земеделските производители, свързани със заявените от тях за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен СС. Посоченото по-горе води до извод, че по отношение на отделния земеделски производител заповедта е индивидуален административен акт. Тя има непосредствено значение за него и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове.” Следователно същата заповед следва да бъде съобразена от издалия УП изпълнителен директор на ДФЗ. П. е уведомен за предвиденото в тази заповед на МЗХ, доколкото видно от полученото от МЗХ писмо възражението на П. срещу същата заповед не е уважено, като по данни от делото е обжалвал същата пред ВАС, но жалбата му е оставена без разглеждане/л.31-32 от адм.дело 4133/2015 год. на ВАС/. Доколкото последната се явява индивидуален административен акт и поради недопустимостта на заявеното оспорване се явява влязъл в сила такъв, следва да бъде съобразена от настоящия съд. По тези причини твърденията на жалбоподателя са неоснователни, а УП е законосъобразно. Специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние” /по терминологията по време на издаване на заповедта на МЗХ/ означава, че включените в него площи /в случая - пасища/ са в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок въз основа на критериите на Наредба №5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища /понастоящем отменена, но действаща към момента на издаване на заповедта на МЗХ и УП/. В чл.16а от Наредба №105 в тогава действащата редакция  се сочи и целта за създаването на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, а именно - за да се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл.37, ал.2 ЗПЗП, както и за улеснение на земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане. От разпоредбите, съдържащи се в различните алинеи на посочения чл.16а следва, че специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние” се обновява ежегодно и се предоставя на Разплащателната агенция във връзка с дейността й по разплащанията по схемите и мерките за подпомагане. Одобреният окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” е част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която е елемент от Интегрираната система за администриране и контрол – чл.15 от Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета от 19 януари 2009г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО)№247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) №1782/2003, която интегрирана система се прилага за схемите за подпомагане – чл.14 от същия регламент. Следователно одобреният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” има самостоятелно значение, като се използва за дейността на Разплащателната агенция - Държавен фонд „Земеделие” при преценката й относно заявленията на земеделските производители за подпомагане по схемите за подпомагане на площ.

Вярно е, че заповедта на МЗХ е била обжалвана от П. и жалбата му е била оставена без разглеждане като недопустима, но това е станало преди постановяване на ТР №8. Доколкото обаче с цитираното от съда ТР №8 по т.д.№1/2015 г. на ВАС е прието, че заповедта на МЗХ е индивидуален административен акт по отношение на съответния земеделски производител, няма пречка последната да бъде оспорена неограничено във времето с доводи за нейната нищожност, каквито се изтъкват в настоящото производство. Настоящият съд не може инцидентно да се произнася по нищожността на заповедта на МЗХ, с която е определен окончателния специализиран слой, това може да стане само в отделно производство на основание чл.149, ал.5 от АПК, което не е сторено след постановяване на ТР №8, поради което доводите за нищожност на тази заповед на МЗХ за определяне на окончателния слой не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Следва да се има предвид, че с посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя Решение № 1155 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., оставено в сила с Решение № 7501 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2015 г., е отменен чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105. Същата отмяна е обнародвана в ДВ, бр.50/2015 г. Същата е последваща издаването на УП, както и заповедите на МЗХ. Съдът не може инцидентно да произнася по нищожността на заповедта на МЗХ в настоящето производство, както беше отбелязано. Същата е постановена при процедура, уредена в нормативен акт, който в последствие е отменен, но това само по себе си не я прави нищожна. Отменителното решение №6429/02.06.2015 г. по дело 4133/2015 на ВАС изрично посочва, че настоящият съд следва да съобрази и тези впоследствие отменени разпоредби на Наредба №105 в решението си. П. е имал възможност да обжалва заповедта на МЗХ, и при това обжалване е щял да бъде изследван въпросът за нейната законосъобразност. По тази причина неотносими към предмета на делото са и не следва да се обсъждат наведените твърдения за незаконност на теренната проверка, на протокола за същата, заключението на ВЛ по отношение на неизвършена коситба и пр. Неотносими са и свидетелските показания относно почистването на имота, събрани при първоначалното разглеждане на делото. Относно твърдението за процесуално нарушение, доколкото не е извършена проверка на място, следва да се посочи, че такава проверка не е искана от жалбоподателя, нито е задължителна. В този смисъл е и обвързващото настоящия съд решение №6429/02.06.2015 г. по дело 4133/2015 на ВАС. Въпросите относно реалното състояние на парцела са могли да бъдат изследвани само при евентуално оспорване на заповедта на МЗХ за одобряване на специализирания слой, което не е направено.  

По тези съображения, оспореното УП следва да бъде оставено в сила като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и съобразяване с целта на закона, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане в хода по съществото на спора, на ДФЗ следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 680 лева, поискани в последното съдебно заседание /л.201, гръб/, от които 120 лева депозит за СТЕ (л. 182 от дело 815/2014), и 560 лева за минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Упълномощеният юрисконсулт се е явявал в о.с.з., и съгласно посочената разпоредба при материален интерес от 4717,79 лева минималното юрисконсултско възнаграждение е в този размер.

Воден от горното  и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.П. ***, срещу Уведомително писмо изх.№02-150-6500/2309 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за компания 2013 на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”.

ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София деловодни разноски общо в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: