Решение по Административно дело 420/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр.Плевен, 11 Март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №420 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.166 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.27 ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Производството по делото е образувано по жалбата на ЕТ „С.И.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, представлявано от С.Б.И., чрез адв. Г. *** с надлежно пълномощно, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/11570 от 06.04.2015г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е установена недължимо платена сума в размер на 432 008,48лв., във връзка с подадено от ЕТ „С.И.” Общо заявление за подпомагане за 2012г. с УИН:15/280612/65665.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен, нищожен, постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. На първо място се сочи, че наддекларираната площ от 802.82 ха, по повод на която е издаден АУПДВ, е била взета предвид при издаване на акта за оторизиране на плащанията за кампания 2012г. и съответно санкционирана, като са намалени плащанията по Схеми за единно плащане на площ (СЕПП). Счита се, че самото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г. /УП/ № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. представлява влязъл в сила административен акт и законово основание за получаване на сумата. Счита се още, че с АУПДВ се прави незаконосъобразна подмяна на констатациите в УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. при непроменена фактическа обстановка. Твърди се, че по недопустим начин е преразгледан влязъл в сила административен акт, без да са налице основанията по чл. 99 и сл. от АПК, като се сочи, че не са налице нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства за изменение на УП, както и че са изтекли преклузивните срокове по см. на чл. 102 от АПК за преразглеждане на УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. В тази връзка се сочи още, че мотив за издаване на АУПДВ е Заповед № 154/29.12.2011г. на директора на ОДЗ Враца, за разпределение на масивите в землището на с. Селановци, общ. Оряхово, която заповед е обсъдена и взета предвид при издаване на УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. Счита се, че е недопустимо по реда на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК да се извършват ревизии на влезли в сила административни актове, като последното производство би могло да се ползва по отношение на актове за оторизация с технически грешки или във връзка с влязъл в сила акт, с който е установена недължимост на плащането или факта на надплащане, за което се сочи съдебна практика на ВАС. Твърди се, че първо е следвало да бъде отменено УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. в производството по чл. 99 от АПК и едва след успешно проведено производство да бъде издаден АУПДВ. Все в тази връзка се счита, че компетентен да се произнесе по реда на чл. 99 от АПК е Министърът на земеделието и храните, който е непосредствено горестоящ административен орган. Счита се още, че оспореният АУПДВ е издаден в несъответствие с целите на закона по чл. 2 от ЗПЗП. Излагат се съображения за съществени процесуални нарушения при издаване на АУПДВ, доколкото с писмо № 01-6500/11570 от 23.01.2014г. ЕТ е бил уведомен за наддекларирани площи само в землището на с. Селановци, а в издадения АУПДВ като наддекларирани площи са отразени и още 9 землища – в с. Беглеж, с. Бежаново, с. Койнаре, с. Криводол, с. Стубел, с.Сухаче. Счита се, че с последното е нарушено правото на защита на търговеца. Сочи се също, че самата проверка е извършена в нарушение на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г., доколкото е била извършена единствено кръстосана проверка, но не и последващи подходящи административни процедури. Твърди се, че при издаване на АУПДВ е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в акта е коментирана единствено Заповед №154/29.12.2011г., която засягала единствено разпределението на масивите в землището на с. Селановци, но не и в останалите 9 землища, от което се прави извод за липса на мотиви в АУПДВ. Твърди се още, че АУПДВ е издаден в противоречие с действителното фактическо положение, като се сочи, че процесните земеделски масиви в землището на с. Селановци са обработвани от ЕТ през стопанската 2011/2012г., от които е реализирал съответната продукция, за което се представят доказателства. В заключение се моли за отмяна АУПДВ и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв. Г. *** с пълномощно на л.165 и договор за правна защита и съдействие на л.254 от делото, която поддържа жалбата на заявените основания, моли за отмяна на акта и претендира направените по делото разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки развива подробни съображения за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на АУПДВ, като по същество преповтаря доводите от жалбата. Допълнително сочи, че по повод Заповед № РД-20-50/23.01.2013г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отменено Уведомително писмо, касаещо кооперация “Скакуц-2005”, е било издадено последващо УП № 02-6400/145 от 21.02.2014г., с което отново е отказано на кооперацията финансова помощ за кампания 2012г. Твърди, че последното УП също е обжалвано пред Министъра на земеделието и храните с жалба вх. № 02-6400/145#9 от 21.03.2014г., по която до момента няма произнасяне. Прави извод, че спорните площи в землището на с. Селановци не са били одобрени за никой кандидат, което неотговаря на целта и изискванията на закона. Алтернативно сочи, че дори и да се приеме, че правилно ЕТ е санкциониран с АУПДВ, то санкцията е следвало да бъде в по-малък размер, доколкото с УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. ЕТ “С.И.” за същите имоти от 802.10ха е санкциониран със съответната сума. Счита, че дори и да се приеме, че правилно целия размер на площите не са стопанисвани от ЕТ, то санкцията е следвало да бъде в размера на горница от 545.27ха в землището на с. Селановци или 1090.54ха, представляваща удвоения размер на площта, а не както е посочено 2694.74ха.

Ответникът– Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция гр. София се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на оспорващия. Представя писмени бележки, в които излага подробни правни и фактически съображения в защита на оспорения акт.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

АУПДВ е връчен лично на представляващия ЕТ на 16.04.2015г., а жалбата е подадена по пощата на 30.04.2015г.– в законния 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

ЕТ “С.И.”***, представлявано от С.Б.И. е земеделски производител с уникален регистрационен номер /УРН/ 17998 в ИСАК. С общо заявление за подпомагане по схеми за единно плащане на площ вх. УИН № 15/280612/65665 (класьор 1), за кампания 2012г. ЕТ е заявил за финансово подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) площи в землището на с. Беглеж, с. Бежаново, с. Койнаре, с. Криводол, с.Стубел, с. Сухаче, с. Крушовица, с. Осен, с. Радомирци, с. Чомаковци, гр. Бяла Слатина, гр. Червен бряг и др. (опис на л. 51-152) – общо 1936 бр. парцели с обща площ от 10302,00 ха. Извършени са административни проверки по заявлението и са констатирани парцели, които са заявени от повече от един земеделски стопанин, поради което до ЕТ “С.И.” е изпратено писмо, ведно с приложение на установените застъпвания, с оглед заявителят да докаже с документи правното основание за ползването на площите по чл. 2а, ал.2 от Наредба № 5/2009г. След извършване на административните проверки и с оглед констатираните несъответствия с изискването за подпомагане (наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин) за същите площи на ЕТ е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Издадено е Уведомително писмо № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. с което, след отстраняване на двойно заявените площи, е извършена оторизация и на търговеца е изплатена сумата 2087389,13 лева за кампания 2012г.

На 06.04.2015г. е издаден АУПДВ № 01-6500/11570, с който е определено ЕТ “С.И.” да възстанови недължимо платена сума от 432 008,48лева по Общо заявление за подпомагане за 2012г. с УИН 15/280612/65665, който АУПДВ е предмет на настоящето съдебно производство.

За изясняване на всички факти и обстоятелства по делото е назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, чиито заключения съдът кредитира като компетентни, обективни и безпристрастни. Според заключението ЕТ “С.И.” с Общо заявление за подпомагане УИН 15/280612/65665 е кандидатствал за подпомагане по СЕПП с общо 10302.00ха и 1936 парцела, находящи се в землищата на с. Беглеж, с. Бежаново, с. Койнаре, с. Криводол, с. Стубел, с. Сухаче, с. Крушовица, с. Осен, с. Радомирци, с. Чомаковци, гр. Бяла Слатина, гр. Червен бряг. Сред заявените за подпомагане площи са и такива в землищата на с. Чомаковци -1бр и с. Селановци – 11бр. общи 1154.00ха (таблица 1 на заключението). След подаване на заявлението и извършване на административни проверки са установени недопустими площи за подпомагане, като декларирани от повече от един кандидат, сред които са и посочените по-горе площи (таблица 2-ред 21-31). След извършване на проверки по чл. 37 от ЗПЗП и прилагане на чл. 17 и 18 от Наредба 5/2009г. по отношение на същите площи, са установени площи в размер на 569.95ха (таблица 3). За установените площи по Общо заявление за подпомагане УИН 15/280612/65665 е оторизирана сумата от 2087389.13 лева, като е посочено, че общата наддекларирана площ е 802,10ха. На основание Заповед № РД 20-50/23.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните са извършени нови проверки през 2014г. и е установена наддекларирана площ в размер на 1347.37ха по Общо заявление за подпомагане УИН 15/280612/65665 (таблица 4). Вещото лице посочва, че основната причина за разликата е Заповед № РД 20-50/23.01.2014г., с която е признато правото на ползване на площите в землището на с. Селановци, общ. Оряхово на ЗК “Скакуц-2005”, докато при първоначалното разрешаване на застъпването, след прилагане на чл.18 от Наредба 5/2009г., същите площи са определени от ДФЗ за допустими за подпомагане на ЕТ”С.И.”. Вещото лице посочва още, че в изпълнение на Заповед № РД 20-50/23.01.2014г. е прието, че няма сключен договор за пренаемане на земеделска земя от 25.08.2011г. между ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ”С.И.”. В заключението е посочено също, че при проверката от 2012г. процентно недопустимата площ е 8,45%, след проверката от 2014г. -15,05%., като преизчислението на финансовото подпомагане на ЕТ “С.И.” е 1655380.65 лева (приложение 3). Вещото лице сочи, че по отношение на застъпването между ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ “С.И.” е налице разлика от 545,27ха, които първоначално са признати на едноличния търговец, а след проверката през 2014г. са признати на кооперацията (таблица 10 и 11 само в землището на с. Селановци). Направен е извод, че разликата между наддекларираните площи от УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. и тези по оспореният АУПДВ е 545.27ха (л.118 от делото). Вещото лице посочва също, че ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ”С.И.” не са представили в ОСЗ Оряхово договор за пренаемане на земеделска земя от 25.08.2011г., като кооперацията е представила първичните договори за наемане и аренда на процесните площи. При извършена проверка в ОСЗ Оряхово вещото лице е установило, че площите в землището на с. Селановци са очертани от ЕТ “С.И.”, като номерата на физическите блокове съвпадат с тези на БЗС и кадастрални номера по договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. и приложение 2, сключен между ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ “С.И.”. В заключението е посочено също, че по повод договора е извършено плащане с фактура № 1101/19.03.2012г. в размер на 301125 лева. В допълнителното заключение и в съдебно заседание вещото лице посочва, с оглед представените на л.161-172 споразумения за пренаемане на земеделски земи от 19.03.2011г. и извършена проверка на ТИ при РА ДФЗ, че обичайна практика е било пренаемане на земеделските земи между ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ “С.И.” и последният е обработвал тези земи предходната стопанска година. В съдебно заседание вещото лице уточнява още, че при издаване на АУПДВ е взето предвид споразумението (служебното разпределение), а не договора за пренаемане, като не са извършвани проверки на място и не са събирани допълнителни информация и документи.

По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпитите на св.Х.-служител в технически инспекторат на ДФЗ, извършила проверката през 2012г., и св. П.- служител на ЕТ и ръководил обработването на процесните земи. Св.Х. заявява, че през месец август 2012г. е извършила проверка на ЗК “Скакуц-2005”, като по спомен сочи, че е проверила между 7000 -11000 дка. Твърди, че на проверката е присъствал агроном от кооперацията, но пояснява, че практиката е “отиваме на място и едно лице ни заявява, че обработва земите, ние попълваме тези земи без да се интересуваме дали дефакто това лице ги обработва или не”. Сочи, че в контролния лист няма графа, в която да се отбелязва кой обработва земите, а на място не се изискват документи за собственост. Св. П. твърди, че през 2011-2012г. ЕТ “С.И.” е обработвал спорните площи в с.Селановци, около 1100-1200ха. Твърди, че същата година обаче възникнал проблем между председателя на ЗК “Скакуц-2005” и представляващия ЕТ, при което се наложило да викат полиция, за да могат да приберат реколтата. Сочи, че след това вече не обработват площите в с. Селановци.

По делото са приети като доказателства преписка рег. № 6011 при РУП Оряхово, образувана по жалба с вх. № 6011/15.05.2012г. от ЕТ “С.И.” по повод изпълнение на договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. От същата се установява, че са снети обяснения на С.Б.И., представляващ ЕТ и на И. М. М., представляващ ЗК “Скакуц-2005”, като на последния е съставен протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР. От обясненията на М. се установява, че е имало сключен договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. за 12045 дка, с цена 25 лева на декар, за стопанската 2011-2012г., като взаимоотношенията им по договора са били уредени.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспореният АУПДВ № 01-6500/11570 е издаден от Изпълнителния Директор на ДФЗ и е правно обоснован с чл. 27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, чл. 5, §1 и 2 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г., чл. 80, §1 и 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г.

Според разпоредбата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като ал.2 от същата правна норма определя, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, а ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В конкретния казус, предвид събраните по делото доказателства и посочените правни норми, и съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентен орган е Разплащателната агенция, като функциите й съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ "Земеделие". Съгласно чл.20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява последната, според чл.20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Оспореният АУПДВ е издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие”, следователно е издаден от компетентен по материя и степен административен орган. Оспореният акт е издаден в необходимата писмена форма, и доколкото с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП се вменява задължение за предприемане на необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, то не са налице основанията за прогласяване на нищожност на АУПДВ.

АУПДВ № 01-6500/11570, обаче, е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод, настоящия състав съобрази следното:

АУПДВ е фактически мотивиран с това, че земеделският стопанин е заявил за подпомагане 319 БЗС с площ от 10302.00ха, от които при извършване на административни проверки е установено, че за 42бр. от БЗС са установени застъпвания, подробно описани в таблица 2 от него. Посочено е, че на основание Заповед № РД-20-57/23.01.2014г. и становище на МЗХ с изх. № 02-6400/145 от 03.10.2014г., по отношение на установените застъпени площи в с.Селановци, общ. Оряхово е била приета Заповед № 154/29.12.2011г. на директора на ОДЗ Враца за разпределение на масивите, която представлявала документ, доказващ правното основание за ползване на установените застъпени площи. Посочено е още, че въз основа на същите документи е прието, че констатациите на ДФЗ по изясняване на двойно застъпените площи са неправилни, като съгласно указанията на Министъра на земеделието и храните следвало да бъде взета предвид Заповед № 154/29.12.2011г., според която ползвател на двойно заявените площи в землището на с. Селановци е кооперация “Скакуц-2005”. Посочено е също, че във връзка със Заповед № РД-20-57/23.01.2014г. е извършено преизчисление на полагащата се субсидия по заявленията на всички кандидати с декларирани двойно заявени площи във физическите блокове, за които има предоставена Заповед № 154/29.12.2011г. на директора на ОДЗ Враца. Следствие на извършените повторни проверки е констатирана разликата в допустимата площ за подпомагане по УИН 15/280612/65665 на ЕТ “С.И.”, като е определен реалния размер на субсидията на бенифициента в размер на 1655380.65 лева. Посочено е, че разликата между установения реален размер и оторизираната сума на бенифициента е 432008.48 лева. Обсъдени са направените възражения от ЕТ “С.И.” и са отхвърлени с мотива, че представеният договор за пренаемане на земеделска земя от 25.08.2011г. на 12045 дка не съдържа приложение 1, което е от решаващо значение за индивидуализиране на предоставените площи, поради което не е доказано, че именно площите в с. Селановци са предмет на договора. Посочено е още, че договора е от 25.08.2011г., което е преди издаване на Заповед № 154/29.12.2011г. за разпределение на масивите, от което е направен извод, че към момента на сключване на договора кооперацията не е разполагала с правото на ползване на преотдадените земеделски площи.

Във връзка с горното на първо място следва да се посочи, че с УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. (л. 173-176 от адм.д. № 4657/15г. на АССГ) е оторизирана и изплатена сумата от 2087389.13 лева на оспорващия ЕТ “С.И.”, което уведомително писмо по същество представлява влязъл в сила административен акт, който е издаден следствие извършване на всички административни проверки, прилагане на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба 5/2009г. и след прилагането по чл. 16а на Наредба №105 на одобрения Специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние” одобрен със Заповед № РД09-4/03.01.2013г. и Заповед № РД-09-148/28.02.2013г. на Министъра на земеделието и храните. В таблица към УП № 02-150-2600/2542 са посочени площите в размер на 802.82ха, които не са одобрени, като неотговарящи на изискванията за подпомагане. Следва да се посочи още, че на стр. 2 от УП, редове 18-28 са отразени площите в землището на с. Селановци, по отношение на които е било установено двойно заявени площи, и спрямо които е извършена процедурата по чл. 17 и 18 от Наредба 5/2009г., като в колони 5 и 6 са посочени установените и допустими размери на площа, които са оторизирани за финасово подпомагане. Също така следва да се посочи, че в хода на производството по отстраняване на двойното застъпване по чл. 17 и 18 от Наредба 5/2009г., по повод площите в землището на с. Селановци са представени договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г., заповед № 154/29.12.2011г. и преписка с № 6011 от РУП Оряхово, видно от Списък с потвърдени имоти и представени документи за тях (л. 51-152). Последното именно е мотивирало административния орган да издаде УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г., поради което основателни са възраженията на оспорващия за липса на предпоставки за преразглеждане на административния акт, както и за налагане на две санкции за едно и също нещо.

Доколкото е налице влязъл в сила административен акт, то същият може да бъде изменен при условията на Глава VII, чл. 99 и сл. от АПК в изчерпателно изброени случай и в рамките на преклузивните срокове по чл. 102 от АПК или приложимата разпоредба на чл. 80, пар. 3 , ал. 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009г. Не са ангажирани доказателства за извършено производство по чл. 99 и сл. от АПК за изменение на УП № 02-150-2600/2542, като не се твърди, че е правено такова, поради което не може да се приеме, че оторизираната и изплатена сума или част от нея е недължимо платена. Обратното, от представените по делото доказателства - УП № 02-150-2600/2542, Списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи (л. 51-152 и класьор 2) и документите към заявление за регистрация 2012 (класьор 1), се установява, че при оторизиране на финансовото подпомагане, административният орган е събрал всички необходими и допустими доказателства и се е произнесъл по тях. Не се установява неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане. Следователно, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на ЕТ “С.И.”, поради което липсва основание за възстановяване на същото или част от него.

На следващо място основен мотив за издаване на АУПДВ № 01-6500/11570 е Заповед № РД-20-57/23.01.2014г. и становище на МЗХ с изх. № 02-6400/145 от 03.10.2014г., с които за документ доказващ правното основание за ползване на установените застъпени площи в с.Селановци е приета Заповед № 154/29.12.2011г. на директора на ОДЗ Враца за разпределение на масивите. Заповед № РД-20-57/23.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните е издадена по повод оспорване на УП № 02-120/2600/1233 от 31.07.2013г., с което е отказано на кооперация “Скакуц-2005” изплащане на финансова помощ по СЕПП за кампания 2012г. Със същата заповед е отменен отказа и е върната преписката за преразглеждане на случая и ново произнасяне по реда на Глава V, раздел I от АПК. В заповедта е коментирана площ от 170113.28 дка в землището на с. Селановци, общ. Оряхово, разпределена на кооперация “Скакуц-2005” по силата на Заповед № 154/29.12.2011г. на директора на ОДЗ Враца, но никъде няма указания новият административен акт да се издаде само и единствено на това основание. Напротив, изричните указания са да се приложат разпоредбите на Глава V, раздел I – т.е. да се издаде нов административен акт по реда на чл. 24 и сл. от АПК, като бъдат извършени всички административни проверки, вкл. и процедури по Наредба 5/2009г. Във връзка с изложеното настоящият състав счита, че Заповед № РД-20-57/23.01.2014г. представлява контролно отменително решение на горестоящ орган, издадено по повод оспорен административен акт. В случая пред горестоящия административен орган е оспорено УП № 02-120/2600/1233 от 31.07.2013г., с което е отказано на кооперация “Скакуц-2005” изплащане на финансова помощ по СЕПП за кампания 2012г, поради което след отмяната на въпросното УП и връщане на преписка, административният орган е могъл да преразгледа единствено Общо заявление УИН 12/090512/53602 на кооперация “Скакуц-2005”, но не и да преразглежда правоотношенията с трети за конкретното производство лица, каквото е ЕТ “С.И.”, и които правоотношения са уредени с влязъл в сила административен акт.

Следва да бъде посочено още, че по повод Заповед № РД-20-57/23.01.2014г. на два пъти е извършено преразглеждане на заявление УИН 12/090512/53602 на кооперация “Скакуц-2005” и на два пъти е отказвано оторизирането на помощите, обективирано в писма с изх. № 02-6400/145 от 21.02.2014г. (л. 261-262) и с изх. № 02-6400/145 от 07.04.2014г. (л. 268-269). По настоящето дело са налице и данни, че с последващо УП № 02-6400/145 от 21.02.2014г. отново е отказано на кооперация “Скакуц-2005” финансова помощ за кампания 2012г. Последното, макар и да не е предмет на настоящото производство, налага извод за неяснота на критериите на административния орган по прилагане и изпълнение целите по чл. 2 от ЗПЗП.

При издаване на АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г. неправилно е приложен и материалния закон. От съдържанието на акта се установява, че направените от страна на ЕТ “С.И.” възражения и представените доказателства са били отхвърлени. Касае се за договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. между едноличния търговец и кооперация “Скакуц-2005”. Разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗПЗП определя правните основания за ползване на земеделски земи, сред които са по т. 2 договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски и по т. 4 заповеди за разпределение на масивите по чл. 37в, ал.3 от ЗСПЗЗ. Законодателят не е посочил изрично на кое правно основание се дава предимство, но с оглед разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 7 от ЗПЗП се налага извод, че предимство ще има този, който обработва и ползва земите, без значение на какво правно основание по чл. 41, ал. 2 от ЗПЗП го извършва. По тази причина на административният орган е вменено задължение да извършва проверки по чл. 26а и чл. 37 от ЗПЗП (административни и теренни). По делото не са представени доказателства, че са били извършени проверки на място, а и в АУПДВ не се сочи извършена такава. В самия административен акт е посочено, че е извършена само административна проверка по повод Заповед № 154/29.12.2011г. на директора на ОДЗ Враца. Представеният договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. съдържа необходимите реквизити, от които да се установи страните и предмета на договора – размер на поща 12045дка, определена цена от 25 лв. на декар и опис на имотите в приложение 2. Във връзка с последното се споделя становището на пълномощника на оспорващия, че е налице техническа грешка в ред 19 от договора “приложение 1”, доколкото от представените на л. 161-166 договори се наблюдава същата грешка, което, ведно със съдържанието води до извод, че е налице бланков договор, подписван между страните. Самият договор и приложението към него (приложение 2) са подписани и подпечатани от страните. Договорът по своята характеристика е двустранен, реален и възмезден и с оглед събраните доказателства - фактура 1101/19.03.2012г., преписка 6011 при РУП Оряхово и обяснение на представляващият ЗК” Скакуц-2005”, е изпълнен. В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че служителите на МВР не биха могли да установяват обстоятелства по случая. Напротив, служителите са установили фактическото положение и са издали акт по см. на чл. 56 от ЗМВР. Следва да се посочи още, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че служителите на ТИ при ДФЗ-РА могат да установят абсолютно същото, както служителите на МВР, т.е. не може да се установи валидно правно основание за ползване на площта, а само фактическо положение. Следователно, в оспорения АУПДВ неправилно не е прието възражението за наличието на договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. и е дадено предимство на служебното разпределение на масивите по Заповед № 154/29.12.2011г. Според заключението на СТЕ, ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ “С.И.” не са представили в ОСЗ Оряхово договор за пренаемане на земеделска земя от 25.08.2011г., като кооперацията е представила първичните договори за наемане и аренда на процесните площи. При извършена проверка вещото лице е установило, че площите в землището на с. Селановци са били очертани от ЕТ “С.И.”, като номерата на физическите блокове съвпадали с тези на БЗС и кадастрални номера по договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011г. и приложение 2, сключен между ЗК “Скакуц-2005” и ЕТ “С.И.”. Налага се извода, че ЕТ “С.И.” е имал правно основание да обработва площите в с. Селановци, ползвал е същите и за тях е получил финансиране в размери, определени в УП № 02-150-2600/2542, таблица на стр. 2, редове 18-28.

Като допълнително съображение за незаконосъобразност на АУПДВ е и обстоятелството, че по отношение на същите площи в с.Селановци ЕТ “С.И.” вече е бил санкциониран с УП № 02-150-2600/2542. В тази връзка се споделя становището на оспорващия, че евентуалната санкция по АУПДВ би могла да бъде разликата от размера на цялата площ и наложената санкция по уведомителното писмо. По отношение на останалите площи, отразени в таблица 2 към АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г. съдът намира, че липсват мотиви в акта. Мотивите в АУПДВ се свеждат до двойно заявени площи в землището на с. Селановци, общ. Оряхово, но актът съдържа и площи в землищата на с. Беглеж, с. Бежаново, с. Койнаре, с. Криводол, с. Стубел, с. Сухаче. Извън което, видно от таблица 1 на УП № 02-150-2600/2542, заключението на съдебната експертиза (таблица 5 и 6 л. 28-30), сравнено с таблица 2 на АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г., се установява, че за тези площи ЕТ “С.И.” вече е бил санкциониран в съответните размери - БЗС с номера 03068-870-3-1 наддекларирана 1,07ха; 03143-1080-4-1 наддекларирана 1,52ха; 03143-80-2-1 наддекларирана 0,26ха; 37863-277-1-2 наддекларирана 0,07ха; 37863-287-1-11 наддекларирана 3,67ха; 54064-210-4-1 наддекларирана 2,61ха; 54064-213-5-1 наддекрарирана 0,99ха; 54064-50-1-4 наддекларирана 2,46ха; 54064-65-3-2 наддекларирана 6,59ха; 54064-67-2-3 наддекларирана 9,58ха; 61580-10-1-6 наддекларирана 0,31ха; 61580-2-1-4-1 наддекларирана 0,03ха; 61580-208-4-1 наддекларирана 1,38ха; 61580-653-2-1 наддекларирана 0,07ха; 70024-150-1-5 наддекларирана 1,4ха; 70024-175-6-6 наддекларирана 31ха; 70024-44-2-3 наддекларирана 153,22ха; 70281-2-11-8 наддекларирана 1,51ха; 70723-28-5-2 наддекларирана 19,88 ха. Самият административен орган установява същото в таблица 1 от АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г., представляваща част от мотивите на акта. Абсолютно неясно остава защо на два пъти следва да се изключват едни и същи площи, определени като недопустими още с първоначалния акт, от общата площ по заявлението за подпомагане. Този подход не намира опора в разпоредбата на чл. 58 от регламент /ЕО/ 1122/2009г., определяща начина на санкциониране при установяване на наддекларирани площи. Съгласно текста на нормата, първо се установява общият размер на недопустимата за подпомагане площ по заявление за подпомагане, която се съотнася към установената обща площ, изчислява се процентното съотношение и съобразно него се определя санкцията.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи и, че съгласно чл. 80, пар. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009г., задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Според разпоредбата на чл. 80, пар. 3 ал. 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009г., дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал.1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.

По делото на първо място се установява, че решението за възстановяване на част от плащането е взето в срок по-дълъг от 12 месеца след плащането. Последното е извършено с УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013г. (стр.6 на писмото), а АУПДВ № 01-6500/11570 е от 06.04.2015г., близо две години по-късно. Дори да се вземе датата на уведомлението по чл.26 ал.1 от АПК – 23.10.2014г. (л.156) като дата на съобщаване, то отново срокът е след регламентираните 12 месеца от плащането.

На следващо място, както е посочено и по-горе, не е налице грешка от страна на административния орган при извършване на плащането, още по-малко такава, допусната поради недобросъвестно поведение на бенифициента, или за извършването на която е бил въведен в заблуждение. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, следователно липсва основание за възстановяване на същите. Съгласно чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Разплащателната агенция извършва проверки на лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Според ал.2 на същата разпоредба проверките на място се извършват от структурите на Разплащателната агенция; Министерството на земеделието и храните или други административни звена към министъра на земеделието и храните; други организации, които имат необходимия организационен, технически и кадрови капацитет. Не се ангажираха доказателства, че Разплащателната агенция е изпълнила задълженията си по чл. 26а от ЗПЗП по отношение на ЕТ “С.И.” преди издаване на АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г. Последното се потвърждава и от показанията на св. Х. от ДФЗ - технически инспекторат, която заявява в о.с.з. от 13.01.2016г., че през месец август 2012г. е извършила проверка на ЗК “Скакуц-2005”, но не и на ЕТ “С.И.”. Според свидетеля, на проверката е присъствал агроном от кооперацията, но пояснява, че на практиката е невъзможно да се установи кой реално обработва земята, като не конкретизира дали е проверявала имотите, предмет на АУПДВ, в частност тези находящи се в землището на с. Селановци.

От всичко изложено се налага извод, че не е налице недължимо плащане по отношение на ЕТ, следователно липсва основание за възстановяване на сумата посочена в АУПДВ, който като издаден при липса на мотиви (с изключение на имотите в с.Селановци), допуснати нарушения на процедурата и в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменен.

При този изход на делото основателна е претенцията на пълномощника на ЕТ “С.И.” за присъждане на разноски по делото. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства (л. 253-256), съгласно който претенцията е за 20250 лева, от които 20000 лева по договор за правна защита и съдействие и 250 лева депозит за вещо лице. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/2004г. (ред. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв., доколкото делото е административно с материален интерес в размер, определен от АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г. – 432008,48 лева. Следователно, минималното възнаграждение следва да бъде определено като 3530 лева + 1% от 332008,48 лева или 6850, 09 лева. Делото, обаче, се отличава с фактическа и правна сложност, съдържа голям обем информация (два тома и 3 класьора доказателства), поради което претенцията на пълномощника на ЕТ “С.И.” следва да бъде уважена в размер на 10000лв., което е съобразено и с нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, а в останалата част до 20000лв. следва да бъде отхвърлена. Т.е. в полза на ЕТ следва да бъде присъдена сума в общ размер на 10250лв., представляваща 10000лв. възнаграждение за един адвокат и 250лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд на гр. Плевен, седми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/11570 от 06.04.2015г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е установена недължимо платена сума в размер на 432 008,48лв., във връзка с подадено от ЕТ „С.И.” Общо заявление за подпомагане за 2012г. с УИН:15/280612/65665.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София да заплати на ЕТ “С.И.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ЕИК:106520368, представлявано от С.Б.И., направените по делото разноски в размер на 10250лв. (десет хиляди двеста и петдесет лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ЕТ “С.И.” със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ЕИК:106520368, представлявано от С.Б.И., за присъждане на разноски по делото за разликата от 10250лв. до 20250лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: