РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Плевен, 19.10.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав, в
публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията
Снежина Иванова по адм. дело № 416 по описа за 2016 година на Административен
съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във
вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за
здравето.
Административното
дело е образувано по жалба М.М. *** чрез адв. М., съдебен адрес ***, офис8
срещу ЕР на НЕЛК № 0260 от 15.04.2016 година на специализиран състав по
ортопедични болести.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението,
тъй като с оглед представените медицински документи е налице причинна връзка
между настъпилата травма на 16.05.2014 година
и временната неработоспособност на оспорващия през октомври 2014 година. Счита,
че следва да бъде отменено решението и съдът да постанови друго, с което да
приеме, че е налице трудова злополука.
В съдебно
заседание оспорващият- М.М. *** , не се явява, представлява се от адв. М., която намира
жалбата за основателна и моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът
– НЕЛК , гр. София , бул. „Акад.
Ив. Е. Гешов” № 15 , представя писмено
становище (л. 67), в което посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като
правилно е прието, че не е налице причинна връзка между травмата и настъпилата временна неработоспособност и
решението е постановено от компетентен орган.
Претендират разноски.
Заинтересованата
страна- Дирекция „Социално подпомагане”
Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8 представя становище, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Заинтересованата
страна - „Главна дирекция „ Охрана” гр. София, ул. „Майор Векилски” № 2
представя становище , в което посочва, че жалбата е неоснователна, тъй
като липсва причинна връзка между
нараняването на лявото рамо при физически упражнения на 16.05.2014 година по време
на командировка на оспорващия в гр. Стара Загора със задача „Участие в курс по
направление на дейност „Охрана на магистрати”” и настъпилата неработоспособност
през октомври 2014 година. моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - ТП на НОИ София град, бул. „АЛ.Стамболийски”
№ 62064, Агенция за хората с увреждания, гр. София 1233, ул. „С. Врачански”
104-106 и Централно –експертно лекарска комисия към Медицински институт на МВР
–София, гр. София, бул. „Ген Скобелев” № 79 не представят становище по жалбата.
В съдебно
заседание заинтересованите страни не се явяват, не се представляват.
Административен
съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед
№ 425/14.05.2014 година на началник
отдел ОЗ „Охрана” –Плевен М. е командирован за периода от 15.05.2014 г –
21.05.2014 г в Стара Загора за участие в курс „Охрана на магистрати”, като по
време на извършвани физически упражнения лицето е претърпяло травма на лявата
ръка.
С
декларация от 19.12.2014 година до ТП на НОИ София град е подадена декларация
от М. с искане за признаване на злополуката за трудова, като документите за
изпратени на ТЕЛК гр. Плевен за произнасяне.
С ЕР № 295
от зас. № 111 от 03.07.2015 година на ТЕЛК за общи заболявания към Медицински институт
–МВР , гр. София не приема причинна
връзка между травмата на 16.05.2014 г. и временната неработоспособност в
периода от 28.10.2014 година – 30.11.2014 година. Изложени са мотиви, че тъй
като М. не е потърсил медицинска помощ в деня на травмата и липсват документи
за проведени прегледи при ортопед-травматолог след 16.05.2014 г до 29.09.2014
г. и с оглед особеностите на травматичните изкълчвания , които настъпват
внезапно под въздействие на външна сила и са силно болезнени, а болката при М.
е отзвучала, то липсва причинна връзка. Решението е връчено на оспорващия на
17.07.2015 година.
Срещу решението
в срок е подадена жалба на 30.07.2015
година от М.М. ***, като се излагат
доводи за незаконосъобразност, тъй като е налице причинна връзка между
увреждането на лявата ръка на 16.05.2014 година и настъпилата след това
неработоспособност и извършената оперативна намеса.
В отговор
на обжалването е постановено ЕР на НЕЛК № 0260 от 15.04.2016 година на НЕЛК, Специализиран
състав по ортопедични болести. мотивите, с които се потвърждава ЕР на ТЕЛК към Медицински институт на МВР
София № 295/03.07.2015 година , като мотивите са, че с разпореждане № 17589/
31.03.2016 година на ТП на НОИ не се приема злополуката за трудова.
По делото
на л. 81 е представено определение на директора на ТП на НОИ-София №
1040-21-123/27.04.2016 година, с което е спряно производството по обжалване на
разпореждане № 17589/31.03.2016 година на дл. лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с
което не е призната за трудова злополука претърпяното от М. на 16.05.2014
година увреждане, до постановяване на влязъл в сила административен или съдебен
акт относно наличието на „причинна връзка” , като елемент от фактическия състав
на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
По делото
по искане на оспорващия бе допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
при която вещото лице установи с оглед доказателствата по делото, че оспорващия
е претърпял злополука на 16.05.2014 година – остра болка в лявото рамо, по
време на упражнения при служебна командировка. Установено е от вещото лице, че М.
е потърсил медицинска помощ със същите оплаквани на 22.05.2014 година при личен
лекар и е насочен за преглед при лекар-ортопед и от медицинските документи се
установява диагноза „ периартритисхумерскапуларис синистра. Руптура тендинеа
мускули супраспинатус” – увреждане(асептично възпаление) на лявата раменна
става от отлагане на калцификати и разкъсване на един от мускулите на раменната
става. Експертът констатира проведени от лицето физиотерапия, ядрено-магнитен
резонанс и операция на 28.10.2014 година, като се посочва, че причината за
установеното увреждане на „Мускулус супраснпинатус” е травматично разкъсване, а
не дегенеративно разкъсване в резултат на хронично физическо натоварване и е
настъпило именно на 16.05.2014 година. В съдебно заседание вещото лице посочи,
че лечението на тази травма е консервативно и при липса на подобрение се
пристъпва към оперативна намеса. Съдът кредитира заключението на вещото лице
като обективно, логично и кореспондиращо с доказателствата по делото, като
приема, че увреждането на здравето на М.
е травматично и е настъпило на 16.05.2014
година, като лицето е предприело съответни действия за лечение непосредствено
след увреждането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 112,
ал. 1 т. 4 от ЗЗ, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното експертно решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето вр.
чл. 73,
ал. 1 ,т. 1 предл. второ от Наредбата
за медицинската експертиза и в установената от чл. 59, ал.2 от АПК форма.
Съдът обаче намира, че решението е постановено в
несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ
териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната
връзка по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което
неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката. В
случая е налице именно тази хипотеза,
тъй като М. представя документи за временна неработоспособност след 16.05.2014
година и декларира пред органите на ТП на НОИ, че травмата е в резултат на злополуката , настъпила на 16.05.2014 година
по време на физически упражнения, изпълнявани при провеждана обучение „ Охрана
на магистрати” в град Стара Загора, където е командирован, а временната
неработоспособност е настъпила през месец октомври 2014 година –в по-късен етап.
Именно в тези случаи компетентността относно установяване на причинна връзка е
на ТЕЛК респ. ТЕЛК за общи заболявания към Медицински институт –МВР (чл. 16 от Правилник за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи с оглед статута на оспорващия) и НЕЛК. Налице е
искане на ТП на НОИ София град за произнасяне по „причинна връзка” и
произнасяне на ТЕЛК за общи заболявания към Медицински институт –МВР и това
решение е обжалвано пред НЕЛК, като е
потвърдено с процесното решение . Мотивите на състава на НЕЛК са, че не
е налице причинна връзка, тъй като с разпореждане на НОИ № 17589/ 31.03.2016
година на ТП на НОИ не се приема злополуката за трудова поради липса на
причинна връзка. Въпросите, свързани с това, дали злополуката е трудова по смисъла на чл. 55,
ал.1 от КСО са увреждането, настъпило ли е по време на работа и дали е внезапно. Тези въпроси,
обаче, ще подлежат на разглеждане при евентуалното обжалване на разпореждането
по чл. 60, ал.1 от КСО за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Съгласно чл. 60 вр. с чл. 59, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "г" от КСО -
злополуката се признава като трудова с разпореждане на длъжностното лице при ТП
на НОИ, което подлежи на обжалване пред Ръководителя на ТП на НОИ, след което
решението за отказ или признаване на злополуката като трудова ще подлежи на
самостоятелно обжалване пред съда. Трудовата злополука, като внезапно увреждане
на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие,
т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна
връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (чл. 61, ал.1, т. 6,
чл. 72, чл. 73, ал.1). В случая следва да се установи има ли „причинна
връзка” между увреждането на 16.05.2014 г и настъпилата впоследствие временна
неработоспособност и в тази хипотеза органите на медицинската експертиза при
надлежно сезиране са длъжни да посочат, налице ли е причинна връзка между
увреждането и настъпилата впоследствие временна неработоспособност, като това
произнасяне се извършава след обсъждане на представените медицински документи,
а едва след това компетентните длъжностни лица в съответното ТП на НОИ се
произнасят относно характера на злополуката. В случая е налице произнасяне на
НЕЛК без да е изразено становище по медицинските документи и налице ли е връзка
между увреждането и неработоспособността на лицето, а е посочено, че тъй като органите на ТП на НОИ не признават причинна
връзка трудова злополука, то решението на ТЕЛК към МУ –МВР следва да бъде потвърдено.
Произнасянето на органите на НОИ за признаване на злополуката за трудова обаче
в хипотезата на чл. 73, ал. 1, т. 1 изр. второ е именно след задължително произнасяне
на органите на медицинска експертиза за относно наличието на „причинна връзка”
т.е. произнасянето на ТЕЛК/НЕЛК е предхождащо произнасянето на компетентното ТП
на НОИ и не е необходимо разпореждане на ТП на НОИ за призната причинна връзка
между увреждането и неработоспособността, а следва ТЕЛК респ. НЕЛК да посочат
налице ли е такава и именно поради това обстоятелство е спряно производството
по обжалване на разпореждане № 17589/
31.03.2016 година на ТП на НОИ.
Предвид горепосоченото съдът намира, че следва
решението да бъде отменено, като бъде върнато на НЕЛК за произнасяне именно по
въпроса относно наличие на причинна връзка между увреждането на М. на
16.05.2014 година и настъпилата временна неработоспособност на 28.10.2014 г –
30.11.2014 година при преценка на представените медицински документи и преценка
на изводите на експертите в ТЕЛК Общи
заболявания към Медицински институт-МВР.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника
на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът намира, че НЕЛК, гр. София , бул.
„Акад. Ив. Е. Гешов” № 15 следва да
заплати на М.М. *** разноски в размер на
810 лева – 10 лева държавна такса, 400 лева депозит за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза и 400 лева договорено и изплатено възнаграждение
за един адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 57 по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
173, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя ЕР на НЕЛК № 0260 от 15.04.2016 година на специализиран състав по
ортопедични болести.
Връща административната преписка на НЕЛК, гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” №
15, Специализиран състав по ортопедични
болести за произнасяне с оглед указанията на съда.
Осъжда
НЕЛК, гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” № 15 да заплати на М.М. *** разноски в размер на 810 лева.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението
може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня
на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: