Р Е Ш Е Н И Е

№ 431 / 17 Октомври 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и осми септември 2016 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 415/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на П.Д.А. *** – П.А.”*** и Ю.И.А. *** с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение общо в размер на 98 100 лв. за претърпени имуществени вреди (представляващи изплатени неустойки на купувача – Ч. С. Х. по предварителен договор от 20.01.2013г. за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот и сервизно хале № 4) за периода от 23.11.2012г. до завеждане на исковата молба, произтичащи от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на длъжностни лица при Община Плевен, свързани с издаването на отменена Заповед № РД-12-125/01.03.2013г. на арх. Т. И. – зам.кмет на Община Плевен, с която на ЕТ „Диана – П.А.”*** е било учредено право на преминаване през съседния поземлен имот с идентификатор 59722.651.319, находящ се на ул. „Кара Кольо” № 2, кв. 611 по плана на гр. Плевен, за срок от 10 години, както и произтичащи от бездействията на служителите на общината да учредят отново право на преминаване по Заявление вх. № ТСУиС-10-1755-2#9/07.10.2013г. след влизане в сила на Решение № 512/26.09.2013г. на АС – Плевен по адм.дело № 415/2013г. за отмяна на заповедта. Претендират законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното им плащане, както и направените деловодни разноски за платени държавни такси.

Ответникът - Община – Плевен, чрез юрисконсулт С., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Основен аргумент е, че предварителният договор е сключен преди издаване на заповедта по чл. 192 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот, поради което вредите не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на общинската администрация. Сключването на предварителен договор, обвързан с краен срок, който да зависи от едно бъдещо несигурно събитие, каквото е издаването и влизането в сила на Заповед № РД-12-125/01.03.2013г. на Кмета на Община Плевен е риск, който е изцяло за страните по договора. Вредните последици за ищците са настъпили вследствие подписване на предварителен договор и неспазване на заложените в него и приети от страната условия, а не от незаконосъобразна дейност на общинската администрация. Претендира присъждане на направените по делото разноски, но не конкретизира техния размер.

Прокурорът дава заключение, че в настоящия казус договорът е сключен преди да бъде учредено правото на преминаване със заповед по чл. 192 ал.2 от ЗУТ, поради което претърпените щети не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предлага да се отхвърли иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и местно подсъден на Административен съд – Плевен. Касае се за претенция за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията на Община Плевен, свързани с издаването на отменен индивидуален административен акт. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ вр. чл. 203 ал.2 от АПК искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 204 ал.2 и ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението за вреди, а искът за вреди е допустимо да се предяви и заедно с оспорването на административния акт. Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Искът е предявен срещу Община Плевен, която е юридическото лице, в чиято структура се намират органите и длъжностните лица от чиито незаконосъобразни актове, действия и бездействия се твърди, че са настъпили претендираните имуществени вреди. Поради това Община Плевен се явява надлежен ответник по иска.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните писмени доказателства, приложени към исковата молба и материалите по приложеното АД № 415/2013г. по описа на АС – Плевен се установява следната фактическа обстановка, по която не се спори между страните:

Сервизно хале № 4 със застроена площ от 652,40 кв.м., съставляващ имот с идентификатор 56722.651.492.5 в гр. Плевен, ул. „Кара Кольо” №2, построен в поземлен имот с идентификатор 56722.651.492 с площ 22 347 кв.м е собственост на ЕТ „Диана – П.А.”***.

Ищците П.Д.А. и Ю.И.А. – съпруга на ищеца са собственици всеки от тях на 840/41450 идеални части от поземления имот с идентификатор 56722.651.492, в който е построено сервизно хале № 4, като собственик на останалите идеални части от поземления имот е „Нармаг” ООД. Собственик на съседния имот 56722.651.319 е „Плевен такси” ООД.

С Решение № 613/02.05.2012г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 7461/2011г., влязло в сила на 25.09.2012г., ЕТ „Диана – П.А.”*** е осъден да прекрати преминаването си през поземлен имот с идентификатор 56722.651.319 с площ 18 882 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. „Кара Кольо” № 2, с които си действия пречи на упражняване правото на собственост на „Плевен такси” ООД – Плевен в пълен обем на собственият му поземлен имот с идентификатор 56722.651.319.

По тази причина ЕТ „ Диана – П.А.”*** е подал заявление Вх. № ТСУиС-70-1755-2/05.06.2012г. до Кмета на Община Плевен за учредяване на право на преминаване през съседния поземлен имот, собственост на „Плевен Такси” ООД по административен ред при условията на чл. 192 ал.2 от ЗУТ. В хода на административното производство искането е разгледано от Комисията по чл. 210 от ЗУТ, която с Протокол № 29/02.08.2012г., въз основа на изготвена пазарна оценка от лицензиран експерт-оценител е определила цената на правото на преминаване в размер на 2380 лв. с ДДС за срока на експлоатация – 10 г. Заявителят е бил уведомен за решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ на 06.12.2012г. Впоследствие с писмо Изх. № ТСУиС70-1755-5/24.01.2013г. на Зам.кмета на Община Плевен, получено на 25.01.2013г. е уведомен, че следва да внесе и определената такса за правото на преминаване, което сторил на 31.01.2013г.

Впоследствие е издадена и Заповед № РД – 12-125/01.03.2013г. на Зам.Кмета по строителство на Община Плевен, с която на осн. чл. 192 ал.2 от ЗУТ на ЕТ „Диана – П.А.”*** е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 56722.651.319 за срок от 10 години. По жалба на заинтересованата страна – „Плевен Такси” ООД – Плевен заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 512/26.09.2013г. на АС – Плевен по адм. дело № 415/2013г. по описа на съда, което е окончателно. За да постанови този резултат административният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, изразяващи се в следното: заинтересованата страна „Плевен Такси” ООД не е уведомена за започване на производството и не е участвала в него; изготвена е оценка на правото на преминаване от лицензиран оценител, възложена от заявителя, а не определена от комисията по чл. 210 ЗУТ; заповедта е подписана от зам.кмета по строителство, който е и председател на комисията по чл. 210 ЗУТ; решението на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне цената за правото на преминаване не е влязло в сила, тъй като не е било редовно съобщено на заинтересованата страна – „Плевен Такси” ООД.

След постановяване на съдебното решение ЕТ „Диана-П.А.”*** подал заявление Вх. № 70-1755-2/07.10.2013г. до Кмета на Община Плевен, с което поискал наново учредяване на право на преминаване през съседния поземлен имот по административен ред съгласно чл. 192 ал.2 от ЗУТ при спазване на законовите разпоредби. До момента няма произнасяне по подаденото заявление, поради което следва да се приеме, че е налице формиран мълчалив отказ, който подлежи на оспорване на общо основание по реда на чл. 145 ал.2 т.1 от АПК в едномесечен срок от изтичането на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе съгласно чл. 149 ал.2 от АПК. Няма данни по делото правото на оспорване на формирания мълчалив отказ да е било упражнено в законния срок, поради което следва да се приеме, че същият е влязъл в сила. А видно от съдържанието на исковата молба и допълнителното уточнение, ищецът не оспорва законосъобразността на мълчаливия отказ, а претендира вреди от продължаващо бездействие на администрацията на ответника да се произнесе по подаденото второ заявление.

След решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ, на 20.01.2013г. ищците П.Д.А., лично и като ЕТ „Диана – П.А.”*** и съпругата му Ю.И.А. със съгласието на съсобственика на поземления имот – „Нармаг” ООД – Плевен сключили с Ч. С. Х. от гр. София предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот – сервизно хале № 4 с идентификатор 56722.651.492.5 от 652,4 кв.м. за сумата 680 000 лв.,платима на собственика ЕТ „ Диана – П.А.”***, ведно с 840 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.651.492, в който е построена сградата, за сумата 37000 лв., платима на собственика П.А. и за сумата 37 000 лв., платима на собственичката Ю.А. съгласно условията по договора в срок до 20.12.2015г. Предварителният договор е сключен под условие. Съгласно чл. 3 ал.8 от договора купувачът се задължава да заплати продажната цена само при условие, че до 20.12.2015г. бъде законово уредено правото на преминаване на продавачите от ул. „Кара Кольо” до поземлен имот с идентификатор 56722.651.492, по начин позволяващ и достъпа до сграда с идентификатор 56722.651.492.5 в същия имот, за срок не по-малък от 10 години, считано от датата на подписване на предварителния договор.

Според чл. 3 ал.8 т.2 от предварителния договор в случай, че не бъде узаконен достъпа до продаваемите имоти в срок до 20.12.2015г. П.А. е длъжен да заплати на купувача 19 000 лв. ( двойния размер на заплатената от купувача сума 9500 лв. за разходи по задължителните документи за уреждане правото на преминаване), платима в двумесечен срок от прекратяването на договора. Сумата представлява уговорена неустойка по договора. Според чл. 3 ал.8 т.3 от договора, в случай, че до 20.12.2015г. не е узаконен достъпа до продаваемите имоти, съгласно уговорените условия, договорът се счита прекратен. Съгласно чл. 3 ал.10 от договора срок за сключването на окончателен договор е до 20.12.2015г., при условие, че са изпълнени условията, вписани в него. В чл. 9 е уговорена и неустойка в размер на 10 % върху договорената цена.

От клаузите на сключения между ищците и купувача предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот се налага извод, че страните са уговорили продажбата на имота под условие и срок, т.е. тя ще се реализира само при условие, че в срок до 20.12.2015г. бъде учредено правото на преминаване през съседния поземлен имот, в противен случай договорът се прекратява. Уговорени са и неустойки при неизпълнение на това задължение.

С писмена покана от 25.02.2016г. купувачът Ч. С. Х. е поискал поради изтичане срока по договора на 20.12.2015г. продавачите да му заплатят на осн. чл. 3 ал.8 т.2, чл.3 ал.8 т.3 и чл. 9 от предварителния договор сумите както следва: от П.Д.А. лично - 19 000 лв. по чл. 3 ал.8 т.2 и неустойка от 10 %, равняваща се на 75 400 лв.; от Ю.И.А. – 10 % неустойка по чл. 9, равняваща се на 3 700 лв. и от П.Д.А. лично и като ЕТ неустойка от 71 700 лв.

П.Д.А. е превел доброволно по банков път по сметка на купувача следните суми: 49 000 лв. на 13.04.2016г. и 22 700 лв. на 19.04.2016г. – на основание чл. 9 от предварителния договор и 19 000 лв. на 19.04.2016г. – на основание чл. 3, ал.8 т.2 от предварителния договор. Ю.А. е превела по банков път по сметка на купувача сумата 3 700 лв. – на основание чл. 9 от предварителния договор. Платените суми представляват неустойка за неизпълнение на сключения предварителен договор за покупко-продажба, сключен под условие, че ще бъде учредено право на преминаване през съседния на продаваемия имот, с което обстоятелство и двете страни по договора са били наясно.

Към момента на сключване на предварителния договор такова право не е било учредено с влязла в сила заповед по чл. 192 ал.2 от ЗУТ, нещо повече такава заповед дори не е била издадена. Налице е било само взето решение от комисията по чл. 210 от ЗУТ, което е било съобщено на заявителя ЕТ „Диана – П.А.”*** на 06.12.2012г. Не е било оспорено от него в законния 14-дневен срок, поради което е влязло в сила по отношение на него, с което се е преклудирала и възможността за оспорването му. Решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ, с което се определя цената на правото на преминаване, макар и част от процедурата по чл. 192 ал.2 ЗУТ, съгласно изричната разпоредба на чл. 210 ал.3 ЗУТ подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 215 ал.2 ЗУТ. Заявителят не е упражнил това си право в срок, затова и е недопустимо в настоящото производство да се позовава на неговата незаконосъобразност, за да обоснове иска си за вреди.

Заповед № РД 12-125/01.03.2013г. на Зам. кмета по строителство на Община Плевен е отменена като незаконосъобразна от съда, но е била издадена след сключване на предварителния договор, затова не може да се твърди, че имуществените вреди за ищците от неизпълнение на договора са настъпили в резултат от незаконосъобразна заповед. А и видно от съдържанието на исковата молба и допълнителното уточнение те и не твърдят, че претенцията им за имуществени вреди произтича пряко от отменената заповед.

Що се отнася до сочените незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация, свързани с издаването на заповедта, те са част от процедурата по издаването й и подлежат на преценка за законосъобразност само в рамките на производството по оспорване на крайния административен акт, но не и самостоятелно. Предвид изричната разпоредба на чл. 64 от АПК административно-производствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. В случая преценката за тяхната законосъобразност е извършена от съда по АД № 415/2013г. по описа на АС – Плевен в рамките на производството по оспорване на Заповед № РД № 12-125/01.03.2013г. и именно тази преценка на съда го е мотивирала да отмени заповедта като незаконосъобразна. Мотивите на съдебното решение нямат сила на присъдено нещо от една страна, за да ползват ищците в настоящото производство. От друга страна е недопустимо в друго производство и конкретно в настоящото да се преценява самостоятелно законосъобразността на административно-производствените действия по издаването на завършващия производството акт.

На следващо място не е налице и твърдяно незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице от администрацията на Община Плевен по повод подаденото ново Заявление Вх. № 70-1755-2/07.10.2013г. от ЕТ „Диана – П.А.”*** за провеждане на нова процедура по чл. 192 ал.2 ЗУТ за учредяване правото на преминаване за достъп до собствения имот, след постановяване на съдебното решение. Непроизнасянето по заявлението в законния срок по чл. 57 от АПК, представлява формиран мълчалив отказ по чл. 58 ал.1 АПК, а не незаконосъобразно бездействие. Мълчаливият отказ подлежи на обжалване в едномесечен срок. Не е упражнено това право, затова мълчаливият отказ е влязъл в сила.

Предварителният договор е сключен още преди заявителят да е уведомен, че следва да внесе определената от комисията по чл. 210 ЗУТ цена за правото на преминаване и в този смисъл преди влизането на оценката в сила.

Платената сума по сключения предварителен договор представлява доброволно платена неустойка за неизпълнението му и е в резултат на неизпълнение на уговорено между страните договорно задължение. Към момента на сключване на договора страните са били наясно, че не е учредено право на преминаване през съседния на продаваемия имот и в този смисъл са поели риска това да не се случи и с оглед на това са уговорили всички условия по договора, включително и дължимите договорни неустойки. Продавачите на свой риск са сключили предварителния договор още преди да са имали правна гаранция с влязъл в сила индивидуален административен акт за учредяване право на преминаване през съседния имот. Затова и следва да понесат последствията от неизпълнение на уговорените между страните условия и конкретно от несбъдването на бъдещо несигурно събитие, а именно условието за учредяване право на преминаване през съседния имот в срок до 20.12.2015г.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

В процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община Плевен за претендирания период. Не са налице твърдяните от ищците незаконосъобразен акт, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при администрацията на ответника, т.е. липсва първият и основен елемент от състава на деликтната отговорност. Претърпените от ищците имуществени вреди представляват доброволно платена неустойка по предварителния договор, което е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поето на собствен риск договорно задължение, а не произтичат от твърдяните в исковата молба незаконосъобразен акт, действие или бездействие на общинската администрация т.е. не е налице и причинна връзка между вредите и незаконосъобразна административна дейност на общинската администрация. Поради това няма основание за ангажиране деликтната отговорност на Община Плевен.

Неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху дължимите суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

Ето защо предявената искова молба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ в полза на ответника – Община Плевен, която е защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 8 ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.Д.А. *** – П.А.”*** и Ю.И.А. *** с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение общо в размер на 98 100 лв. за претърпени имуществени вреди (представляващи изплатени неустойки на купувача – Ч. С. Х. по предварителен договор от 20.01.2013г. за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот и сервизно хале № 4) за периода от 23.11.2012г. до завеждане на исковата молба, произтичащи от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на длъжностни лица при Община Плевен, свързани с издаването на отменена Заповед № РД-12-125/01.03.2013г. на арх. Т. И. – зам.кмет на Община Плевен, с която на ЕТ „Диана – П.А.”*** е било учредено право на преминаване през съседния поземлен имот с идентификатор 59722.651.319, находящ се на ул. „Кара Кольо” № 2, кв. 611 по плана на гр. Плевен, за срок от 10 години, както и произтичащи от бездействията на служителите на общината да учредят отново право на преминаване по Заявление вх. № ТСУиС-10-1755-2#9/07.10.2013г. след влизане в сила на Решение № 512/26.09.2013г. на АС – Плевен по адм.дело № 415/2013г. за отмяна на заповедта.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Д.А. *** – П.А.”*** и Ю.И.А. *** за присъждане на законната лихва върху дължимите суми от 98 100 лв. от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА ищците П.Д.А., ЕТ „Диана – П.А.”*** и Ю.И.А. да заплатят на ответника – Община Плевен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :