ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579

гр. Плевен , 08.06.2016  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми юни    две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                      Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №414  по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Софийски районен съд е постъпила  искова молба от Х.А.Х. с ЕГН ********** и Х.Т.А. с ЕГН **********, и двамата изтърпяващи наказания в съответния затвор, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр.София, бул. „Н.Столетов” № 2, с посочено правно основание  чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., чл.108 ал.1 предл.1 от ГПК,  чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, чл.6 ал.1-2 от Конституцията на Република България, чл.8 от ЕКПЧОС.

В исковата молба се твърди, че  към датата на подаване на ИМ ищците изтърпявали лишаване от свобода в затвора- гр.Плевен, където в посочения период от време са били настанени в 5 група, 309-то спално помещение, в първа и втора килия за самостоятелно ползване. Сочат, че основанията за предявяване на ИМ било, че в самостоятелните килии имало и санитарен възел, който не бил преграден с преграда и бил до самото легло на ищците-на показ и това не съответствало на съответните стандарти. Сочат, че на лишените от свобода от град София затвора I-ва група в самостоятелни килии, санитарният възел е бил  преграден със стена. Твърди, че при съпоставяне, двете фактически положения се различавали едно спрямо друго, което е поставило ищците в по-неблагоприятно положение спрямо това на лишените от свобода от затвора-град София, I-ва група. Предвид  различното третиране на ищците е допуснато от страна на ръководството  на затвора град Плевен нарушение спрямо тях, изразяващо се в дискриминационен подход на основание „лично положение” спрямо лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, за периода 10.05.2014 год. до 22.05.2014 год. В заключение молят съда да образува съдебно производство срещу ГДИН и да установи различават ли фактически положения –в затвора Плевен и в затвора София, по отношение на това дали е бил преграден санитарния възел, и ищците били ли са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо лишените от свобода в затвора София , първа група; извършено ли е спрямо ищците нарушение, изразяващо се в дискриминационен подход на основание личното положение на ищците, за периода 10.05.2014 год. до 22.05.2014 год.

С Определение  №526/20.05.2016 год. съдът е разделил производството по исковата молба на  Х.А.Х. и на Х.Т.А. срещу Главна дирекция ”Изпълнение  на наказанията” и е постановил да се докладва  на Председателя на  Административен съд Плевен  исковата молба на Х.Т.А. *** срещу Главна дирекция ”Изпълнение  на наказанията” , с посочено правно основание  чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., чл.108 ал.1 предл.1 от ГПК,  чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, чл.6 ал.1-2 от Конституцията на Република България, чл.8 от ЕКПЧОС,  за образуване на ново дело и избор на съдия-докладчик.

Предмет на разглеждане по настоящото адм.дело №414/2016 год. е  исковата молба на първия  посочен  ищец- Х.А.Х.. По отношение претенцията на Х.А.Х., съдът е изискал от ГДИН София справки : в кой затвор понастоящем Х.А.Х. изтърпява наказанието си и от коя начална дата; за периода 10.05.2014 год. до 22.05.2014 год. в кой затвор Х.А.Х. е изтърпявал наказанието си; за периода 10.05.2014 год. до 22.05.2014 год фактически къде се е намирал Х.А.Х. – бил ли е фактически в затвора, където е постановено да изтърпява наказанието си или е бил в друг затвор (т.нар.чужда делегация) и в последния случай къде е бил и на какво основание; доказателствата, изискани с исковата молба.

По делото са постъпили справки, от които се установява, че ищецът Х.А.Х. е осъден на доживотен затвор без право на замяна, което наказание за периода на исковата молба- от 10.05.2014 год. до 22.05.2014 год. е изтърпявал в затвора град Плевен, където е бил настанен със Заповед №2159/14.03.2013 год. на Главния директор на ГДИН на основание чл.57, л.3 от ЗИНЗС. Считано от 06.08.2015 год. Х.А.Х. *** въз основа на Заповед №Л-4863/05.08.2015 год. на Главния директор на ГДИН на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, където изтърпява наказанието си и понастоящем.

След като се запозна с исковата молба, съдът намира за установено следното:

В исковата молба до СРС ищецът излага фактически твърдения за извършено нарушение от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на равенството в третирането му по защитен признак "лично положение". От цялостния анализ на изложените факти, може да се изведе извода, че лицето не претендира вреди, а само установяване на нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането. Аргумент в тази насока е посоченото правно основание  на предявения иск –чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗД и заявената в исковата молба претенция, формулирана , както следва:  да се образува съдебно производство срещу ГДИН и да се  установи различават ли фактически положения –в затвора Плевен и в затвора София, по отношение на това дали е бил преграден санитарния възел, и ищците били ли са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо лишените от свобода в затвора София , първа група; извършено ли е спрямо ищците нарушение, изразяващо се в дискриминационен подход на основание личното положение на ищците, за периода 10.05.2014 год. до 22.05.2014 год.

Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В исковата молба, с което е сезиран СРС, не е предявен иск за обезщетение за вреди, каквито евентуално са били претърпени от твърдяното нарушение. Главният спор е относно наличието на дискриминация, но не и за правото на обезщетение за вреди.

АПК определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди - чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 от АПК, но административните съдилища по аргументи от чл. 14, ал. 1 от ГПК и чл. 128, ал. 2 от АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита (чл. 128, ал. 2 от АПК). Следователно всички спорове, извън изброените в чл. 128 от АПК подлежат на разглеждане от гражданските съдилища. В конкретния случай законодателят дори изрично е определил като процесуалната възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Следователно засегнатото лице, което не претендира обезщетение за вреди, има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, допустим само при липса на друг ред защита. В настоящия случай ищецът е избрал защитата по съдебен ред, чрез установителен иск, който е родово подсъден на районния съд и който при това е бил надлежно предявен именно пред СРС.

Търсената от ищеца защита е за установяване спрямо него на дискриминационно отношение, причинено при изтърпяването на наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Плевен, като ищецът твърди, че е подложен на неравното третиране спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в гр. София, чрез осигуряването от страна на ответника на различни условия по отношение на осигурения санитарен възел. От обстоятелствената част на исковата молба и от искането до съда е видно, че ищецът не е предявил иск за вреди от нарушение на правата му, уреждащи равенство в третирането, за което е формирана противоречива практика, станала повод за образуване на тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на Върховния касационен съд.

Предявеният иск е само за установяване на нарушение с правно основание  чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, но не и иск за обезщетение на вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, който съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявения иск подлежи на разглеждане от СРС по общия исков ред на основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр.

Тъй като исковата молба е била подадена в СРС, където е било образувано  гражданско дело №66216/2014 год., прекратено  с Определение №20/20.04.2015 год.  и изпратено по подсъдност на настоящия съд, на основание чл.134, ал.4 и ал.5 от АПК, делото пред настоящия съд следва да се прекрати и да се изпрати на смесен петчленен състав от членове на ВАС и ВКС за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения от Х.А.Х. иск против ГДИН.

В този смисъл Определение № 25 от 13.05.2016 г. по адм. д. № 17/2016 г., 5-членен с-в.

Воден от горното и на основание чл.135, ал.4 и ал.5 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №414 по описа на Административен съд град Плевен за 2016 год.

ИЗПРАЩА административно дело №414/2016 год. на смесен петчленен състав от членове на ВАС и ВКС за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения от Х.А.Х. иск против ГДИН.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване, препис от същото да се изпрати на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: