Решение по Административно дело 413/2016г.

РЕШЕНИЕ № 376

гр. Плевен, 29.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – ІV –ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева адм. дело № 413/2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на М.Д.А. ***, чрез адвокат Д.М. от Адвокатска колегия – гр. Варна с пълномощно на л. 5 от делото, срещу Решение № 256р-1930/03.05.2016 г. на Началник на РУ – Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, с което му е отнето разрешение № 320565 за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие, валидни до 25.04.2018 г. издадени от РУ – Долна Митрополия и са отнети четири броя /индивидуализирани/ ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси на жалбоподателя.

Жалбоподателят иска оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. Счита, че се касае за нищожен административен акт издаден от некомпетентен орган, с издаването на който Началникът на РУ – Долна Митрополия е извършил деяние, което граничи с престъпния състав на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от НК. Счита, че решението като юридически акт е акт на колективен орган, като в чл. 32, ал. 1, т. 2 от НПК, законодателят е визирал, че такъв съдебен акт издава изключително и само колективен орган – съда. Сочи, че Началникът на РУ – Долна Митрополия би следвало във връзка с персоналната си компетентност да издаде заповед, а това следва да се случи единствено и само, когато жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за процесуална принуда. Сочи се, че за деянието по чл. 235 от НК, освен срещу М.А. е образувана и преписка и досъдебно производство срещу неизвестен деец, като се установява, че има за едно и също деяние две досъдебни производства – срещу А. и срещу неизвестен автор. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да му бъде присъден адвокатския хонорар.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Началникът на РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н.Г. с пълномощно на л. 56 от делото. Счита жалбата за неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона форма. Сочи, че на 27.04.2016 г. в РУ – Долна Митрополия е получено уведомление за образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя и същото е за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Посочва, че съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпването на някое от обстоятелствата предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от същия закон, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, който го е издал. Сочи, че основанието за отнемане на разрешението на жалбоподателя е обективирано в чл. 58, ал. 1, т. 2, пред. Второ, а именно: срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Посочва още, че от доказателствата представени по делото е видно, че към датата на издаване на обжалваното решение е било на лице образувано наказателно производство срещу жалбоподателя и при така установените законови предпоставки административният орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ и да издаде решение, с което да отнеме разрешенията за носене, употреба и съхранение на оръжие. Сочи, че нормата на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ е императивна, а административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Посочва, че законодателят е приел, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето е единствено образуването на наказателно производство, законодателят не обвързва този юридически факт с последващ резултат от наказателното производство. Моли да бъде потвърдено издаденото от Началника на РУ – Долна Митрополия решение за отнемане на разрешения за носене, употреба и съхраняване на ловно оръжие като жалбата на М.Д.А. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева по приложения списък с разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Няма спор между страните, че жалбоподателят е притежавал разрешение обр. 2 № 320565 за носене и употреба и за съхранение № 32 на ловно оръжие /индивидуализирани/, валидни до 25.04.2018 г., издадени от Началника на РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен.

До Началника на РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен е било изпратено писмо рег. № 256р-1877/26.04.2016г. от ст.разследващ полицай Ив.Христов /л.13/, с което първият е уведомен, че с постановление № В-1829/21.04.2016г. на прокурор И.Марквич при РП-Плевен е образувано досъдебно производство № 812/2016г. по описа на РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен срещу М.Д.А., настоящият жалбоподател, за престъпление по чл. 235, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Изготвено е било съобщение № 256р-1879/27.04.2016г. до жалбоподателя, с което същият е уведомен на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че е започнало административно производство за издаване на решение за отнемане на разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие и боеприпаси, дадена е възможност на лицето 5 дневен срок да представи писмени възражения и доказателства, посочено до коя дата /05.05.2016г./ ще бъде издаден административния акт. Жалбоподателят е уведомен за съдържанието на съобщение по телефон на 28.04.2016г., видно от докладна записка от същата дата на мл. инспектор „КОС“ – В.Стефанов /л.11/. Въз основа на последното, ответникът е приел, че считано от 28.04.2016г. А. е редовно уведомен за започнато административно производство. Съдът намира с оглед посоченото, че е спазено изискването на чл. 26 от АПК и лицето е надлежно уведомено за започнато административно производство. Уведомяването по телефон за съдържанието на уведомлението по чл. 26, ал.1 е допустимо съгласно чл. 26, ал.2 от АПК. Следователно административния орган е осигурил на адресата на решението необходимата информация за започнато производство и е гарантирал правата му активно да участва в производството в защита на своите права и законни интереси.

Оспореното решение е издадено на 03.05.2016г. Ответникът е посочил като фактическо основание за издаването му - постановление № В-1829/21.04.2016г. на прокурор И.Марквич при РП-Плевен за образувано досъдебно производство № 812/2016г. по описа на РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен срещу М.Д.А. за престъпление по чл. 235, ал.2 вр. ал.1 от НК. Посочил е и правно основание за издавеното му – чл. 155, ал.1, вр. чл. 58, ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ. Нормата на чл. 155, ал.1 регламентира, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. А чл. 58, ал.1, т.2 от същия закон гласи: „разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: … 2. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Следователно компетентен да издаде решение за отнемане на разрешение за носене и съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси е органът издал разрешението. В случая това е Началникът на РУ – Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, който е и издател на оспореното решение. Налага се извод, че административния акт, предмет на производството е издаден от компетентен по степен, място и материя орган, а възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

По делото е установено – справка от РП-Плевен /л.32/, че е образувано досъдебно производство № Д-812/ 21.04. 2016г. по описа на РП-Плевен, водено срещу М.Д.А. за извършено престъпление по чл. 235, ал.2 вр. с ал.1 от НК. От справка се установява още че същото е приключило с постановление за прекратяване от 13.05.2016г. Следователно към датата на издаване на решението /03.05.2016г./ е имало висящо наказателно производство срещу жалбоподателя.

При горепосочената правна регламентация, административният орган действа в условията на обвързана компетентност – след като установи материално правните предпоставки, посочени в чл. 58, ал.1, т.2-8 от ЗОБВВПИ е длъжен да приложи чл. 155, ал.1 от същия закон, т.е да издаде решение за отнемане на разрешение за носене и съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Органът няма право на преценка нито относно законосъобразността, в случая за образуването на наказателно производство, нито дали да издаде или не решение за отнемане на разрешението. Съобразявайки императивния характер на чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ и констатирайки факта на образувано и висящо досъдебно производство срещу А., ответникът правилно е приложил закона, издавайки оспореното решение. Въпреки, че към настоящия момент досъдебното производство е приключило, това не е основание за определяне на решението за незаконосъобразно. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, законосъобразността на обжалвания акт се преценява към момента на издаването му. След като към момента на издаване на процесното решение са били налице материално-правните предпоставки за издаването му, то същото е законосъобразен акт към момента на издаването му, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

За пълнота, оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма, при спазване на производствени правила за издаването му, при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване на неговата цел – да се отнемат огнестрелни оръжия и боеприпаси от лица, извършили престъпление от общ характер или такива срещу който се води наказателно производство.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждането на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР-Плевен, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъдат присъдени 300 лева юрисконслутско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.А. *** чрез адвокат Д.М. от Адвокатска колегия – гр. Варна с пълномощно на л. 5 от делото, срещу Решение № 256р-1930/03.05.2016 г. на Началник на РУ – Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, с което му е отнето разрешение № 320565 за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие, валидни до 25.04.2018 г. издадени от РУ – Долна Митрополия и са отнети четири броя /индивидуализирани/ ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси на жалбоподателя.

ОСЪЖДА М.Д.А. с ЕГН ********** *** полза на ОД на МВР -Плевен, сумата от 300 /триста/ лева като разноски по административно дело № 413 по описа на Административен съд, гр. Плевен за 2016 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/