РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Плевен, 13 Юли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Ц.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно
административно дело № 409 по
описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Викинг Н.”***,
представлявано от управителя Т.Н.Т., срещу решение № 23/23.03.2016 г. на
Районен съд /РС/ – гр. Левски, постановено по н.а.х.д № 409/2015 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 15-0000081/11.11.2015 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на „Викинг Н.”***, е наложена
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/ имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение
на чл. 261 от КТ и чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита извода на
първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление за неправилен. Сочи, че нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на
извършване на нарушението, както и срокове, в които е следвало да се заплати трудовото
възнаграждение за нощен труд, поради което липсва яснота относно сроковете за
изплащане, а от там и кога възнаграждението за извършен труд е станало
изискуемо, за да се прецени има ли или не нарушение на трудовото
законодателство. Посочва, че това е така, тъй като дружеството е приело работа
при сумарно изчисляване на работното време, като периодът за такова изчисляване
е различен, но не по-дълъг от шест месеца. Сочи, че датата на нарушението е
задължителен реквизит на НП и с оглед преценката на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
и не може да се установява с други доказателства, след като не е посочена в АУАН
и в НП. Счита, че наказващият орган, предвид задължението по ЗАНН /чл. 52, ал.
4,/ преди да пристъпи към санкциониране на нарушителя е следвало да установи
всички съставомерни факти и обстоятелства. Счита, че всяко нарушение в случая,
макар и идентично като начин на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от
фактическа и правна страна при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН и съответно за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно наказание.
Счита, че допуснатите процесуални нарушения са съществени и опорочават
издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, което
обаче Районният съд не е постановил. Моли да бъде отменено решението на РС –
Плевен съответно и издаденото НП от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Плевен.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, редовно
призован, се представлява от Р. И.. Моли да бъде оставена касационна жалба без уважение. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Моли да бъде потвърдено
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Решаващият съд е приел, че касаторът е нарушил
чл. 261 от КТ и чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, потвърдил е изложената в НП фактическа обстановка с писмени и гласни
доказателства и е заключил че правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на касатора, поради което е потвърдил НП.
Решението е
неправилно.
Оплакването на
касатора за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП е основателно. Както в
АУАН, така и в НП е посочено, че касаторът не е заплатил с увеличение
положеният от А. П. Д. на
длъжност „охранител” нощен труд за периода от 01.01.2015г. до 18.08.2015г.,
както и останалите охранители от обекта. Така описано нарушението не дава
яснота относно конкретните факти, защото не става ясно, за кои останали
охранители не е било изплатено възнаграждение за нощен труд за съответния
период, извършван ли е такъв от всички лица, колко са те и т.н. Последното е съществен порок в
съдържанието на АУАН и НП. Липсата на индивидуализация на тези “останали
охранители” възпрепятства правото на защита. Нещо повече, това непосочване дава
възможност дружеството да бъде наказано и за незаплащане на нощен труд за същия
период относно същите охранители в други административно наказателни
производства, като бъде нарушен принципът в чл. 17 ЗАНН – че за едно нарушение
не може да бъде наложено повторно наказание.
Освен липсата на
точно описание на нарушението,
санкциониращият орган не е и доказал нарушението по безспорен начин. Настоящият
касатор е санкциониран, за това че не е заплатил положеният нощен труд от А. П. Д. и други не посочени служители за периода от 01.01. до 18.08.2015г., както го изисква
чл. 261 от КТ. Последният сочи, че „положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко
от размерите, определени от Министерския съвет“. За доказване на обстоятелствата са приложени
само незаверени от главен счетоводител и управител на дружеството ведомости
само за месец 07.2015г. и 08.2015г., и
график на работното време само за м. юни, юли и август 2015г., не са приложени
трудови договори на служителите. Следователно не е доказано, че нощен труд е
извършван през всички месеци на
посочения в НП период. Не е доказано има ли уговорено между страните увеличение
на трудовото възнаграждение за нощен труд и какво е то или като такова се
ползва минималното, опредено от МС и какво е основното възнаграждение на
охранителите. Без тези изходни данни не може да се установи дали действително
няма начислено увеличение за положения нощен труд от служителите. В приложените
две ведомости за заплати има три графи - начисления с обща сума, удръжка - обща сума и сума за
получаване. Остава не ясно, как проверяващите лица са стигнали до извода, че не
е платено увеличение за положен нощен труд, като няма данни /в приложените само
две ведомости за заплати, които са и незаверени/ какви са всички начисления,
въз основа на които е получена общата сума, която е посочена във ведомостта.
Събраните гласни доказателства не дават допълнителни сведения, които да изяснят
тези въпроси. С оглед посоченото соченото нарушение не е и доказано.
Като е
потвърдил наказателното постановление,
Районният съд е постановил несъобразено
с материалния закон и доказателствата по
делото решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени наказателното постановление.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 23/23.03.2016
г., постановено по н.а.х.д. № 409 по описа на Районен съд на гр. Левски за
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 15-0000081/11.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Плевен, с което на „Викинг Н.”***, е наложена на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ имуществена санкция
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 261 от КТ и чл. 8 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.