ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531

гр.Плевен, 25.05.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №407 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба № ТСУиС-94И-3643-1 от 22.04.2016 г. от И.Д.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** срещу заповед № РД-12-201/31.03.2016 г. на Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен, с която се прекратява на основание чл.91 ал.1 от АПК административното производство за извършени строителни дейности срещу С. В. П.. В жалбата се моли да бъде обявена за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна обжалваната заповед, тъй като същата е издадена в нарушение на процесуалните правила и норми и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.662.453.1.1. по КК и КР на гр.Плевен, с адрес на имота: гр.Плевен, ул. XXX, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.662.453 по КК и КР на гр.Плевен /със стар идентификатор УПИ ІІІ-7649, кв.324 по плана на гр.Плевен/. Твърди, че административната процедура по оспорваната от нея заповед в настоящото производство е започнало по нейно заявление с вх.№ ТСУиС-94И-3631 от 16.09.2015 г. на Община Плевен и жалби с вх.№ Пл-1058-01-378 от 09.10.2015 г. на РО „НСК” Плевен и вх.№ ТСУиС-94И-3643-1 от 12.10.2015 г. на Община Плевен, като с тях е сигнализирала Община Плевен и РО „НСК” Плевен за извършване на незаконно строителство в поземлен имот с идентификатор 56722.662.449, с административен адрес гр.Плевен, ул. ***, собственост на С. В. П. и Т. П. П., намиращ се на граница със самостоятелния обект, на който тя е собственик. Сочи, че във връзка с подадените жалби с писмо изх.№ ТСУиС-94И-3643-1 от 02.02.2016 г. на Гл.архитект на Община Плевен е била информирана, че е извършена проверка на място и по документи, съставен е констативен акт № 1/27.01.2016 г. и Община Плевен е започнала производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Твърди, че с констативния акт е констатирано, че в отклонение на одобрен проект и издадено разрешение за строеж е изпълнена стоманобетонна плоча над две спални и вестибюл, което е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 и ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа, а оспорваната заповед е издадена въз основа на направено възражение от собствениците на поземлен имот с идентификатор 56722.662.449 срещу издадения констативен акт. Счита, че оспорваната заповед е нищожна, алтернативно – незаконосъобразна. Сочи, че в чл.214 от ЗУТ са изброени изчерпателно кои са индивидуалните административни актове по смисъла на специалния закон, които подлежат на проверка по реда на съдебния контрол и съставените от органите на общинската администрация констативни актове и протоколи не са сред тези актове, т.к. в своето съдържание те отразяват вида, ситуирането и състоянието на строежа, установено от помощни органи. Според жалбоподателката констативният акт е доказателство за отразените в него обстоятелства, което в зависимост от развитието на съдебното производство, водено при оспорване на административен акт, е годно доказателство или при пороци в съставянето – няма доказателствена сила, но с този акт не се създават задължения, нито се засягат права и законни интереси. Счита, че той има вътрешно процесуално значение, като по своята същност представлява волеизявления, които са част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед за спиране, респ.заповед за премахване на незаконен строеж, а самият той не представлява индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл.21 ал.5 от АПК. Счита, че след като констативният акт за започване на административно производство по реда на чл.224а ал.5 от ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, а е част от производството по издаване на заповед за спиране на незаконно строителство и не подлежи на самостоятелен контрол, абсолютно недопустимо административният орган е издал оспорваната заповед. Навежда доводи, че съгласно чл.91 ал.1 от АПК органът може да преразгледа въпроса и да оттегли сам обжалвания акт или да го измени, или да издаде съответен акт или документ, ако е отказал издаването му, а съгласно чл.215 от ЗУТ индивидуалните административни актове, отказите за издаването им и пр. се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съда по местонахождение на недвижимия имот. С оглед на това счита, че Заместник кметът по териториално развитие при Община Плевен не е имал материална компетентност по реда на чл.91 ал.1 от АПК да прекрати производството, от което следва нищожност на оспорената заповед. В заключение моли съда да обяви оспорената заповед за нищожна и/или я отмени като незаконосъобразна, поради съществени процесуални нарушения по издаването й.

В придружителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда, административният орган е изразил становище за недопустимост на подадената жалба, поради факта, че жалбоподателката не се явява заинтересовано лице по смисъла на ЗУТ с оглед качеството й на собственик на съседен на процесния имот.

Съдът, като се запозна с оплакванията в жалбата и с документите по административната преписка, намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадена жалба от И.Д.Х. *** до кмета на Община Плевен с копие до РО „НСК” гр.Плевен с № ПЛ-1058-01-378 от 09.10.2015 г., в която Х. сочи, че притежава имот – апартамент в гр.Плевен, ул. XXX в жилищна сграда с идентификатор 56722.662.453.1 в УПИ VІІІ-7649 кв.324 по плана на гр.Плевен, в която сграда има 8 апартамента, 2 офиса, 3 гаража и мази. Твърди, че в съседство от юг, срещу входната врата на сградата, се намира имот, водещ се на адрес гр.Плевен, ул. ***, представляващ стара кирпичена сграда – едноетажна постройка с по-ниска пристройка от изток, с дворно място, като стената на сградата е на граница с техния имот, а дворът й е южно от тази сграда. Твърди също, че от няколко седмици в посочения имот се извършват строителни дейности, като са излети бетонни колони на ниската кирпичена пристройка, излята е бетонна плоча, а от готовите вече колони са изведени арматури за изливане на колони за горен етаж, като по данни от работниците – изпълнители на строежа, се предвижда изграждане на два етажа над излятата плоча. Навежда доводи, че за този строеж не е искано и съответно не е давано съгласие от никой от собствениците на имоти в тяхната сграда. Счита, че построяването на съседната постройка без да има необходимото отстояние е незаконно и би закрило апартаментите на първите три етажа в тяхната сграда. Моли да бъде извършена обстойна проверка по случая и своевременно да бъде спряно незаконното строителство на сградата в съседство с тяхната.

Жалбоподателката И.Д.Х., по данни от жалбата и Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.07.2015 год. на л.9-10 от делото, е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.662.453.1.1 по КК и КР на гр.Плевен с адрес гр.Плевен, ул XXX, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.662.453. По данни също от жалбата , и видно от скица на л.18 от делото , ПИ с идентификатор 56722.662.453, собственост на жалбоподателката е съседен на ПИ с идентификатор 56722.662.449, собственост на Т. П. П. и С. В. П..

Във връзка с постъпилата жалба в община Плевен, заместник кметът по „Териториално развитие” е издал Заповед №РД-12-677/29.10.2015 год., с която е назначил комисия и е разпоредил същата да извърши на 13.11.2015 год. оглед на обект :поземлен имот, находящ се на ул. ***, гр.Плевен и намиращите се в него сгради и да състави констативен протокол за резултатите от проверката.

До жалбоподателката и до С. В. П. заместник –кметът е изпратил писмо с №ТСУ и С-94И-3643-1/30.10.2015 год. на л.55, съставляващо уведомление по чл.26 от АПК за започване на административно производство по реда на ЗУТ, като същите са уведомени за извършване оглед на ПИ на ул. ***, гр.Плевен и намиращите се в него сгради, на 13.11.2015 год. от 14,00 часа.

Извършен е оглед и е съставен Протокол от 13.11.2015 год., в който е отразено следното: Описано е писмо изх.№ТСУ и С 94С-3687-1/29.08.2015 год. за извършване подмяна на покривни материали на основание чл.151 от ЗУТ; наличие на конструктивно становище от 29.10.2015 год. относно необходимостта да се предприемат спешни неотложни мерки на основание чл.195, ал.1 и ал.3 от ЗУТ за възстановяване на компрометирани елементи на сградата; наличие на инвестиционен проект „Възстановяване на гредоред и покривна конструкция на сграда УПИ VI-748а, кв.324, идент.56722.662.449; наличие на издадено разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. Направени са констатации, че сградата е на един етаж, изпълнени са предписаните в одобрения проект възстановителни и укрепителни работи, към момента се изпълнява дървената покривна конструкция съгласно одобрения проект по част конструкции. Посочено е , че строежът има одобрен инвестиционен проект, издадено е разрешение за строеж и се изпълнява съгласно проекта.

Издадена е следваща Заповед №РД-12-22/14.01.2016 год. от заместник –кмета на община Плевен по ТР, с която е назначена комисия за извършване оглед на ПИ на ул.***, гр.Плевен и намиращите се в него сгради, на 27.01.2016 год. Заповедта е съобщена на жалбоподателката и на собствениците на процесния поземлен имот.

Извършен е оглед на имота и е съставен Констативен акт №1/27.01.2016 год., в който е отразено наличието на строителни книжа : архитектурно заснемане, конструкции, конструктивно становище и ПБЗ, одобрени на 04.11.2015 год., разрешение за строеж №358/05.11.2015 год. Констатирано е следното: Сградата е едноетажна и изпълнена от непечена тухла, носещи зидове и дървена покривна конструкция. В отклонение от одобрения проект и издаденото разрешение за строеж е изпълнена стоманобетонова плоча над 2 броя спални и вестибюл. Констативният акт е връчен на страните.

На 09.02.2016 год. С. В. П. и Т. П. П. са подали в община Плевен възражение с вх.№ТСУ и С-94И-3643-1, с което са възразили срещу направените констатации, че извършеното строителство е осъществено в отклонение от одобрения проект и издаденото разрешение за строеж. Посочили са, че в процеса на строителство, след разчистване на отпадъците в подпокривното пространство е установено наличие на стара стоманобетонна плоча, изградена над съществуващия гредоред, която е открита по-късно.

Със Заповед № РД-12-201 от 31.03.2016 г. Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен на основание чл.91 ал.1 от АПК и приемане на обясненията, изразени във Възражение вх.№ ТСУиС-94И-3643-1 от 09.02.2016 г. срещу направената констатация в Констативен акт № 1/27.01.2016 г. и Заповед № РД-10-2024/23.11.2015 г., е прекратил административното производство за извършени строителни дейности срещу С. В. П.. В заповедта се сочи, че във връзка с писмо от РО на „НСК” с вх.№ ТСУиС 24-67-12/07.10.2015 г., жалба с вх.№ ТСУиС 94И-3643-1 от 12.10.2015 г. и писмо от РО на „НСК” с вх.№ ТСУиС 94И-3643-1/14.10.2015 г., комисия от служители на Община Плевен с правомощия по чл.223 от ЗУТ, назначени със Заповед № РД-12-677/29.10.2015 г., е извършила на 13.11.2015 г. от 14,00 часа оглед на обект: сгради, находящи се на ул. *** гр.Плевен, като за направения оглед е изготвен протокол от 13.11.2015 г. Сочи се, че строежът представлява „Възстановяване на гредоред и покривна конструкция на сграда, намираща се в гр.Плевен, ул. „*** и собственик на същия е С. В. П.. Сочи се също, че собственици на имот, находящ се в УПИ VІ-7648а, кв.324 по плана на гр.Плевен и идентификатор 56722.622.449, са С. В. П. и Т. П. П., притежаващи н.а. № 200, т.ХІV, д.3238/2005 г., вх.рег.№ 7643/20.04.2005 г. и Решение № 1108/12.05.2009 г. на Плевенски районен съд, а съгласно План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на кв.324, одобрен със Заповед № РД-15-1199/17.07.1995 г. на Кмета на Община Плевен основното застрояване е жилищна сграда с височина 11,5 м. и етажност 3+Г, разположено свързано на уличната регулация, като съществуващата жилищна сграда не се запазва. Описани са подробно наличните строителни книжа за строежа. Посочено е в заповедта, че към момента на огледа, извършен на 13.11.2015 г., е констатирано, че са изпълнени ремонтно-възстановителните работи по сградата и се извършват подготвителни работи по направа на дървената покривна конструкция. Сочи се още, че във връзка с влязло в сила разрешение за строеж комисия от служители на Община Плевен, назначена със Заповед № РД-12-22/14.01.2016 г., е извършила втори оглед на обекта на 27.01.2015 г., след който е съставен Констативен акт № 1 от същата дата, като е констатирано, че в отклонение на одобрения проект и издаденото разрешение за строеж е изпълнена стоманобетонна плоча над две спални и вестибюл, което е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 и ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа. Посочва се, че срещу констативният акт е получено възражение в законоустановения срок от възложителите С. В. П. и Т. П. П., които възразяват срещу направената констатация с мотиви, че в процеса на строителство след разчистване на отпадъците в подпокривното пространство се е открила стара стоманобетонна плоча, изградена над съществуващия гредоред, която при първоначалния оглед на сградата не се е виждала и по предписание на проектанта са направени съответните мероприятия по установяване качествата на заварената стоманобетонна плоча, след което конструкторът е разрешил премахване на гредореда.

Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство, като жалбата е подадена от И.Х.-собственик на самостоятелен обект в сграда, разположен в поземлен имот, съседен спрямо имота, по отношение на който е издадена оспорената заповед.

Така издадената заповед не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Предмет на оспорване пред съда е заповед на заместник кмета на община Плевен с ресор „Териториално развитие”, с която е прекратено производството по премахване на строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и която по същество препятства издаването на крайния административен акт - заповед за премахване на незаконния строеж, която поради крайния си резултат може да се приравни на отказ да се премахне незаконен строеж. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Систематичното място на разпоредбата в текста на чл. 214 от ЗУТ и изчерпателното изброяване на актовете, сочени от закона като индивидуални административни такива, налага извода, че отказите, изрични или мълчаливи за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи и прекратяването на образувано производство по чл. 225а от ЗУТ не представляват подлежащи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ актове. В процесния случай предмет на оспорване е законосъобразността на акт, с който е прекратено производство по премахване на незаконен строеж и този акт не попада сред изброените в посочената правна норма. Нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите за издаване на такива актове. Общите норми на АПК са неприложими при наличието на специална разпоредба на ЗУТ. Следователно, липсва годен предмет на оспорване, поради което жалбата на И.Х. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото да бъде прекратено. 

В развилото се пред органа производство, макар и това да е станало по сигнал на настоящата жалбоподателка, засегната страна е само адресата на акта, който е задължен да извърши определени действия (чл. 216, ал. 3 от ЗУТ, във. вр. с чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ). Производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, уредено в ЗУТ е специално, като кметът на общината е административен орган с нормативно уредени правомощия. След като е сезиран в това производство, кметът на общината действа служебно и в рамките на своята компетентност. В дискрецията на този специализиран орган е да издаде заповед по чл. 225а от ЗУТ, при наличие на изискуемите фактически основания. На съдебен контрол подлежи заповедта за премахване на строеж, но не и отказът да се издаде такава, в случая - формиран, чрез прекратяване на административното производство. За кмета на общината не съществува задължение при започване на едно административно производство задължително да бъде издадена заповед за премахване на констатиран незаконен строеж, поради което издаването на констативен акт не означава , че производството следва задължително да завърши със заповед за премахване на незаконно строителство. ЗУТ не съдържа задължение на компетентния административен орган да се произнесе по искане за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и затова прекратяването на образуваното производство не формира отказ, представляващ индивидуален административен акт, годен за съдебен контрол, нито съставлява отзив или оттегляне на издадения констативен акт. Липсва нормативно вменяване на такова задължение на органите на общината. В тези производства по установяване на извършването на незаконни строежи органите на общината действат в условията на оперативна самостоятелност и изцяло тяхна е преценката как, с издаването на какъв акт ще приключи това производство - дали с отказ да бъде издаден акт за премахване на незаконен строеж или със заповед за премахване на установения незаконен строеж. 

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от И.Д.Х. ***, със съдебен адрес *** срещу заповед № РД-12-201/31.03.2016 г. на Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №407 по описа на Административен съд град Плевен за 2016 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспорва с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя, на кмета на община Плевен, на С. В. П. и Т. П. П..

С Ъ Д И Я: