Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр.Плевен, 17 Февруари 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №405 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.16а от НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105/.

Делото е образувано по жалба на Земеделски производител /ЗП/ Ю.Ю.Х. *** срещу Уведомително писмо /УП/ Изх. № 02-150-6500/2495от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което са извършени намаления на исканата сума по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 4247,61 лева, “изплатена” е сума по тази схема в размер на 0 лева, извършени са намаления на исканата сума по Схемата за национални доплащания за площ /СНДП/ в размер на 129,29 лева, и е “изплатена” сума по тази схема в размер на 0 лева.

Жалбоподателят обжалва индивидуалния административен акт, като счита, че неправилно е било отказано подпомагане, поради това че 20 % от заявените площи не отговарят на изискванията за подпомагане като попадащи в нелегитимен слой, като твърди, че това е слой, в който земеделската земя не е годна за обработване. Твърди, че земята винаги е била обработваема и това може да се установи при теренна проверка, като сочи, че и в момента земята се обработва. Иска отмяна на акта, като му се изплати отказаната субсидия.

По жалбата на Х. е било образувано административно дело №810/2014 по описа на настоящия съд, приложено към настоящето. С решение №58/16.02.2015 г. по същото жалбата е била уважена, като УП е било отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Това решение е било обжалвано пред ВАС, като с решение №6236/28.05.2015 г. по адм.д.№4115/2015 г. на ВАС решението е отменено, и делото- върнато на друг състав на съда за ново произнасяне. ВАС е приел, че са неоснователни изводите в решението, че УП е немотивирано, и е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от органа, като не са извършени проверки на място, а мотивите на съда не съответстват на приложимото право, като не са обсъдени относимите доказателства. След отмяна на решението, ВАС е върнал делото за ново произнасяне поради липсата на пълноценни мотиви относно материалната законосъобразност на УП. След връщането е образувано настоящето дело №405/2015 по описа на съда.

В съдебно заседание жалбоподателят Ю.Ю.Х. се явява лично и с адвокат П.Д.. Същият сочи, че вещото лице /ВЛ/ е установило, че данните в ИСАК са актуализирани на база на последното заснемане, което е през 2011 година и не са променяни за кампания 2013 година и този факт не е оспорен от страните. Съгласно заключението на вещото лице заявените площи за подпомагане са 13,71 ха, като последните са засадени с люцерна и овес, изорани и се ползват. От тези площи 0,29 ха са недопустими за подпомагане, което не надвишава 20 % от заявените площи. Останалите площи са в добро земеделско състояние и са допустими за подпомагане. Твърди, че от съдържанието на уведомителното писмо не могат да се извадят ясни изводи, липсват конкретни правни и фактически основания, подробни съображения. Сочи, че не е била извършена теренна проверка на основание чл. 26а от ЗПЗП. Според чл. 28 § 2 от Регламент № 1122/2009 г. на комисията, извършването на проверки на място не е задължително, но може да се извърши, когато е необходимо. В конкретния случай тази проверка е била необходима, за да се установи действителното състояние, а не само административна проверка, която не е надежден способ. Желае да се върне преписката за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за подпомагане за 2013 година. Моли да се присъдят направените разноски по делото и адвокатски хонорар. Представя писмени бележки в определения от съда срок, като в същите допълнително сочи, че като не е извършил проверка на място, органът не е изяснил в достатъчна степен всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта, което е довело до нарушаване на материалния закон. Сочи, че относно застъпванията, заявителят “Ресен” ЕООД с декларация е изключил от заявлението си площите, заявени от Х.. Моли да се отмени УП.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – София не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е молба /л.46/ от старши юрисконсулт Д.П. с пълномощно по делото. Със същата моли да се даде ход на делото, като оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли при произнасянето да се имат предвид представените при предходното разглеждане на делото писмени бележки. Моли да се постанови решение, с което жалбата се остави без уважение, като се присъдят на ДФЗ разноски, които посочва конкретно. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Административен съд-Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства приема за установено следното:

Жалбоподателят Ю.Ю.Х. е подал на 28.05.2013 г. до ДФЗ заявление за регистрация 2013, прието с номер 1512061371748 (л.л.26-35 от дело 810/2014), и въз основа на същото заявление за подпомагане от 30.05.2013 г. (л.л. 36-55 от дело 810/2014) и е получил УРН 198900. Част от същото заявление са приложените “резултати от автоматични проверки на въведените данни” (л.45 от дело 810/2014), съгласно което проверката е стартирана на 30.05.2013 г., брой открити несъответствия – 1, вид грешка – фермерски блокове без физически блок, като са посочени БЗС 14876-232-1 и 14876-244-2, предупреждения – вид грешка – над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, като БЗС са посочени 14876-233-3 с излизаща площ 0,90331 ха, 148676-244-2 с излизаща площ 2,56946 ха, 14876-232-1 с излизаща площ 0,48236 ха, 14876-649-4 с излизаща площ 0,28895 ха и 14876-123-3 с излизаща площ 0,88115 ха. Приложени са и карти с очертаните от Х. БЗС (л.л.46-55 от дело 810/2014). Х. е подал на 21.10.2013 г. последваща декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин - л.л.56-58,65 от дело 810/2014, с приложени към нея документи (л.л.59-64 от дело 810/2014). Х. е потвърдил част от заявените площи, които се застъпват - БЗС  14876-122-3 от 1.49 ха, БЗС 14876-244-2 от 1.85 ха и БЗС 14876-33-8 от 0.39 ха, за които е представил и доказателства за правото да ги ползва - договори за наем и аренда на тези имоти с община Гулянци. За останалите застъпвания се е подписал, че се отказва. На 12.08.2014 г. е издадено процесното УП, като за двете схеми – СЕПП и СНДП са посочени две таблици с еднакво съдържание и еднакви последващи мотиви, засягащи 9 от общо заявените 12 имота, като е посочено, че по отношение на тези 9 имота са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Посочено е, че се отказва подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл.2а, ал.2 от Наредба №5 или са представени от друг кандидат, участващ в застъпването. Проверка на място не е извършена, видно от таблиците, а са извършени административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Площта на всички декларирани парцели (които са 12 на брой, видно от таблицата на л.л.40,41 от дело 810/2014) е 13,71 ха, а установената /определената/ площ при извършени административни проверки е 11,38 ха. Наддекларираната площ е 2,33 ха. По отношение на установената площ от 11,38 ха са изложени мотиви, че площта на БЗС/парцела, установена след извършване на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17, ал.6 и чл.18 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. във вр. с чл.37, ал.2 от ЗПЗП и чл.28, ал.1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл.20 от Регламент (ЕО) №73/2009 г. от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.24 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК в специализирания слой ”Площи в добро земеделско състояние”, който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл.16а от Наредба №105 от 22.08.2006 г. Специализираният слой ”Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 г. е одобрен със Заповеди РД 09-840 от 02.12.2013 г. и РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните /МЗХ/. В изпълнение на чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от МЗХ специализиран слой ”Площи в добро земеделско състояние”, РА извършва окончателната оторизация на площ за съответната година. На основание чл.16а, ал.4 от Наредба №105, и във връзка с чл.43, ал.3, т.4 от и т.6 от ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой ”Площи в добро земеделско състояние” за 2013 г. Изчислен е в таблица процентът на наддекларираната площ, като е посочено, че общият размер на декларираната площ е 13,71 ха, установената площ е 11,38 ха, разликата между декларираната и установената площ е 2,33 ха, като се сочи, че процентът на наддеклариране е 20,47 %. И на основание чл.58 от Регламент 1122/2009 (чл.16 от Регламент 65/2011 за НР1 и НР2) при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената площ. Посочено е в УП, че неделима част от него са две таблици – за оторизирани суми и за извършени плащания, като исканата сума по СЕПП е в размер на 4247,61 лева, оторизираната сума е 0 лева, прихванатата сума е 0 лева и е “изплатена” сума в размер на 0 лева, за СНДП исканата сума е в размер на 129,29 лева, оторизираната сума е 0 лева, прихванатата сума е 0 лева и е “изплатена” сума в размер на 0 лева,.

По делото са приобщени и писмо на МЗХ до ДФЗ (л.л.79-83 от дело 810/2014), с което на ДФЗ са предоставени окончателни за кампания 2013 цифрови географски данни за физически блокови и площи в добро земеделско състояние. Приобщени са и Заповед РД 09-840 от 02.12.2013 г. (л.л.74-76 от дело 810/2014) и Заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г. (л.л.77,78 от дело 810/2014) на министъра на земеделието и храните.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице - геодезист. Заключението на СТЕ е приобщено на л.л.102-106 от дело 810/2014, а по настоящето дело на ВЛ са поставени допълнителни въпроси и е разпитано в о.с.з. /л.л.22,23/. Съгласно заключението, установеното при проверката застъпване и признато за такова от жалбоподателя се състои във включването на пътища в очертаните за подпомагане площи още в момента на подаване на заявлението. ВЛ е извършило оглед /15 януари 2015 г. – л.22, гръб/, като към момента на огледа процесните земеделски земи на основание споразумение за ползване се стопанисват от други стопани и се обработват, на базата на теренната проверка на ВЛ при огледа земята в лошо земеделско състояние е 2,9 дка, а наддекларирането – 2,11%. В о.с.з. /л.л.22,23/ ВЛ добавя, че застъпването на имотите е било уточнено, като заявените от жалбоподателя имоти не са били заявени от друг ЗП - “Ресен” ЕООД – заявилият ги “Ресен” ЕООД се е отказал от тях.

УП е съобщено на Х. на 22.09.2014 г., видно от обратната разписка на л.25 от дело 810/2014. Жалбата е подадена на 01.10.2014 г. директно в съда, като е поставен вх.№3085 от същата дата (л.1 от дело 810/2014).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на датите на получаване на УП и на подаване на жалбата срещу него, съдът приема, че подадената на 01.10.2014 г. жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Въпросът за допустимостта е решен и с оглед решението на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Актът е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, като е подписан от същия. Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция /РА/, съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и след получаване на акредитация. Акредитацията е получена със Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно известно на съда. Изпълнителният директор представлява, организира и ръководи дейността на РА - чл. 20а, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Последната включва действията по оторизация и изплащане на финансово подпомагане, както и отказ от извършване на такива. От така установената нормативна уредба се налага извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия.

Оспореният акт е в предписаната от АПК писмена форма.

По отношение на мотивите, спазването на процесуалните правила, материалния закон и съответствието с целта на закона съдът съобразява следното:

Съгласно чл.39, т.1, б.”а” и б.”б” от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, целите на Общата селскостопанска политика са да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила; по този начин да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност.

В съответствие с прогласените цели на Общата селскостопанска политика на Съюза е и установеното в чл.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители задължение на Държавата да подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване, консултации, както и чрез повишаване на тяхната квалификация.

Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално равнище-чл.5 от ЗПЗП.

Условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/2009). Съгласно чл. 2, ал. 1 от нея, за подпомагане по схемите и мерките могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни. Според §1, т. 18 ЗПЗП „кандидати за подпомагане" са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Земеделският стопанин (§1, т.23) от своя страна е лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната. Разликата със земеделския производител по §1, т. 1 ЗПЗП е, че последният произвежда продукция с цел продажба и се регистрира в регистрите по чл. 7, ал. 1 ЗПЗП. Т. 25 от §1 определя земеделската дейност като производство на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №5/2009, лицата следва да подадат общо заявление за подпомагане по образец. При първо подаване на общо заявление за подпомагане лицата по чл.2, ал. 1 попълват и заявление за регистрация /както в настоящия случай/. Според чл. 2а, ал. 1 ползватели на земеделски площи могат да са техните собственици, арендатори или наематели, кооперации, на които са предоставени за съвместно обработване, ползватели на земеделски земи по чл. 37в, ал. 4 или 10 от ЗСПЗЗ. Ал. 2 описва начините на доказване на правното основание, сред които са договори за наем на земеделски земи, както и договорите за предоставяне на земеделски земи на кооперация за съвместно обработване. Кандидатите за подпомагане следва да подпишат лично (или чрез надлежно нотариално упълномощено лице) заявлението за регистрация и съответните декларации (чл. 15 от Наредба №5/2009). В случая това е станало лично. Чл. 4, ал. 1 определя срока за подаване на заявленията - от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Чл. 12, ал. 2 дава възможност заявленията да се подадат до изтичане на 25 дни от посочения срок, но в този случай Разплащателната агенция намалява полагащите се плащания с по 1% за всеки ден закъснение. В случая заявлението е подадено в този допълнителен срок. Чл. 6, ал. 1 от Наредба №5/2009 вменява на служителите на ОСЗ задължението да оказват помощ на кандидатите при попълване на заявленията и идентифициране и регистриране на заявените от тях площи. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105), съответните длъжностни лица от ОСЗ имат достъп до Системата за идентификация на земеделските производители. Регистрирането (очертаването) на земеделските площи (блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели) на един земеделски стопанин се извършва принципно в ОСЗ по местонахождение на площите - чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5/2009, както е станало и в настоящия случай. Дава се възможност (чл. 7, ал. 2 във връзка с ал. 4) регистрирането на площите да стане чрез използване на технически средства за глобално позициониране (GPS), като в този случай регистрацията може да бъде направена в ОСЗ по постоянен адрес на земеделските стопани - физически лица, или по адрес на регистрация на юридическите лица и едноличните търговци. При регистрирането кандидатът посочва границите на всеки използван от него през текущата стопанска година парцел. Въвеждането на данните от попълнените общи заявления за регистрация се извършва в ОСЗ, в която се намира постоянният адрес на кандидата - физическо лице или адреса на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец (чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №5/2009). От всяко заявление (чл. 10 от Наредба №5/2009) в СРКЗП се въвеждат данните за кандидата, за упълномощеното лице и банковата сметка за превеждане на сумите, след което заявлението получава от системата входящ номер с дата, която се счита за дата на подаване на общо заявление за директно подпомагане в ДФ „Земеделие". Въвеждането на данните и очертаването на площите се извършва в присъствието на кандидата. Заявлението и въведените данни се разпечатват в три екземпляра, след което се подписват от кандидата. При открити непълноти е предвиден ред за отстраняването им. Според ал. 4 на чл. 10, ако заявлението съдържа всички задължителни данни, след обработка и контрол от страна на ДФЗ-РА то получава уникален идентификационен номер (УИН). Ал. 7 предоставя функциите по въвеждане на данните от заявленията на ОСЗ. След като заявленията се разпечатат и подпишат, един екземпляр от тях се предоставя на кандидата, а втори - на ДФЗ-РА. ОСЗ е длъжна да предаде на хартиен носител общо заявление за подпомагане на отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане" в ОДЗ. Третият екземпляр от документите се съхранява в ОСЗ. След като бъдат въведени съответните данни и след като системата извърши съответните автоматични проверки и резултатът се визуализира, последният се разпечатва в три екземпляра, които се подписват от кандидата (чл. 10а). Единият му се предоставя, вторият се изпраща на отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане" в ОДЗ, а третият се архивира в ОСЗ. По делото копие на резултата от проверките е приобщено на л.45 от дело 810/2014. След запознаване с резултатите от проверките и тяхното подписване, кандидатът може да извърши промяна в заявлението. В срок до 31 май кандидатите за подпомагане могат да правят промени в получилите уникален идентификационен номер заявления и документите към тях, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, парцели и т.н., освен ако не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 3 от Наредба №5/2009.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол. Същата, съгласно чл.30, ал.2, се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол. Съгласно ал.3 и ал.4, системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани бази данни, като системите се създават и поддържат: 1. по т. 1 и 4 - от Разплащателната агенция; 2. по т. 2 - от Министерството на земеделието и храните; Въз основа на тази разпоредба МЗХ е изградило система за идентификация на земеделските парцели, въз основа на която земеделските парцели се идентифицират, като това означава, че те не само са индивидуализирани по площ и разположение, но за попадащите в тази система парцели е преценено, че подлежат на подпомагане.

В процесното писмо са посочени правните основания за неговото издаване за схемите СЕПП и СНДП, както и словесно са описани причините, поради които на бенефициента Ю.Ю.Х. се отказва финансово подпомагане.

Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблица с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони – 13 на брой. Отделно са неразделно приложени и цитираните вече по- горе Таблица № 1 – Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 – Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл е Решение № 7935 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 13365/2013 на Върховния административен съд. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т.н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените административни проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.

С оглед на този факт, съдът приема, че УП е мотивирано.

По отношение установените застъпвания съдът съобразява следното: Видно от попълнената от Х. декларация на л.58 от дело 810/2014, по отношение на застъпванията на три от деветте имота Х. е представил документи, доказващи правата му. За останалите 6 имота със застъпвания се е отказал, като съдът съобразява, че жалбоподателят и в о.с.з. заявява, че няма претенции по отношение на тези застъпвания (л.110 от дело 810/2014). Застъпената площ не е значителна - по таблиците на л.л.2,3 от дело 810/2014 е 0,21 ха, но за същата Х. няма право на подпомагане и се счита за наддекларирана. След като Х. не потвърждава така застъпените имоти, макар и това застъпване да не е значително, за същото няма право на подпомагане, както правилно е посочил органът.

Още на датата на подаване на заявлението от Х., е извършена административна проверка, която е станала част от заявлението и преписката – л.45 от дело 810/2014. В същата е посочено, че над 0,05 дка от БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Подробно са описани съответните БЗС и размерът на всеки от тях, неподходящ за подпомагане. Същата разлика е по отношение на пет от имотите, посочени в заявлението за подпомагане, като същите имоти са индивидуализирани, а площта е посочена по отношение на всеки един от тях. Х. е запознат с този резултат от автоматични проверки на въведените данни, като това е видно от собственоръчно положения му подпис. Същият обаче не е нито твърдял, нито е представил доказателства пред органа, че фактическото положение е различно. Не е поискал и своевременно проверка от ДФЗ на състоянието на имотите. МЗХ е провело процедурата по установяване и одобряване на допустимия слой, като МЗХ е издал съответната заповед, като съдът отбелязва, че съгласно същата недопустимата за подпомагане площ е по-малка, отколкото е посочено при първоначалната проверка на 30.05.2013 г., но размерът й заедно със застъпените площи е значителен - над 20% от декларираната площ, поради което правилно органът е отказал подпомагане. Следва да се посочи, че според ТР №8 по т.д.№1/2015 г. на ВАС, заповедта на МЗХ, с която се одобрява окончателният допустим слой, подлежи на самостоятелно обжалване. Видно от това ТР: “Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна 2) от Наредба № 105, е акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, и този акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така, тъй като тази заповед слага край на производството пред административния орган – министъра на земеделието и храните. С нея се създават съответните права за земеделските производители, свързани със заявените от тях за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен СС. Посоченото по-горе води до извод, че по отношение на отделния земеделски производител заповедта е индивидуален административен акт. Тя има непосредствено значение за него и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове.” Следователно същата заповед следва да бъде съобразена от издалия УП изпълнителен директор на ДФЗ. ЗП е уведомен за предвиденото в тази заповед на МЗХ с настоящето УП, но не е обжалвал същата. Доколкото последната се явява индивидуален административен акт, следва да бъде съобразена както от органа, така и от настоящия съд. По тези причини твърденията на жалбоподателя са неоснователни, а УП е законосъобразно. Във връзка с установеното от ВЛ , същото е извършило оглед повече от 1,5 години след подаване на заявлението, и изрично сочи в заключението си, че установените от него като допустими площи са към момента на този оглед, което означава, че не може да се счита за доказано, че такова е било положението и в отдалечен във времето предходен момент. Жалбоподателят неправилно счита, че “нелегитимен слой означава, че земеделската земя изобщо не е годна за обработване”. Специализираният слой “Площи в добро земеделско състояние” /по терминологията по време на издаване на заповедта на МЗХ/ означава, че включените в него площи са в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок въз основа на критериите на Наредба №5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища /понастоящем отменена, но действаща към момента на издаване на заповедта на МЗХ и УП/. В чл.16а от Наредба №105 в тогава действащата редакция се сочи и целта за създаването на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, а именно - за да се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл.37, ал.2 ЗПЗП, както и за улеснение на земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане. От разпоредбите, съдържащи се в различните алинеи на посочения чл.16а следва, че специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние” се обновява ежегодно и се предоставя на Разплащателната агенция във връзка с дейността й по разплащанията по схемите и мерките за подпомагане. Одобреният окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” е част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която е елемент от Интегрираната система за администриране и контрол – чл.15 от Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета от 19 януари 2009г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО)№247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) №1782/2003, която интегрирана система се прилага за схемите за подпомагане – чл.14 от същия регламент. Следователно, одобреният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” има самостоятелно значение, като се използва за дейността на Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие” при преценката й относно заявленията на земеделските производители за подпомагане по схемите за подпомагане на площ.

Относно спазването на процесуалните правила съдът счита, че жалбоподателят не е поискал проверка на място при подаване на заявлението, въпреки че именно тогава му е съобщено, че част от земите са недопустими за подпомагане. Ако към онзи момент беше поискал проверка на място и такава не е била извършена, то това би било съществено процесуално нарушение. Доколкото обаче проверка не е поискана в онзи момент, процесуалните правила са спазени. Безпредметно е да се извършва проверка след издаването на УП, доколкото дори към онзи момент е изминало значително време от края на стопанската година.

По тези съображения, оспореното УП е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и съобразяване с целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане в хода по съществото на спора, на ДФЗ следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 460 лева, поискани с писмена молба преди края на устните състезания /л.46/, от които 160 лева депозит за СТЕ (л. 93 от дело 810/2014), и 300 лева за минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Упълномощеният юрисконсулт се е явявал в о.с.з. /макар че не се е явил на последното/, и доколкото е поискал само 300 лева юрисконсултско възнаграждение, не следва да бъде присъдена по-голяма сума, въпреки че в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 е предвиден по-голям размер.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Земеделски производител Ю.Ю.Х. *** срещу Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/2495от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г.

ОСЪЖДА Ю.Ю.Х., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София деловодни разноски общо в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: