Р E Ш Е Н И Е

318

гр.Плевен, 1 Юли 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                     Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 402 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 183 от 24.03.2016 г., постановено по нахд № 2678/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035366 от 25.08.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите и чл.197 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5 ал.2, във връзка с чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗП  затова, че при извършена на 16.01.2015 г. проверка в магазин „Виваком 4802” в гр.Плевен на пл. „Възраждане” № 3, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена на 15.01.2015 г. за четвърти път рекламация за мобилен телефонен апарат „НUAWEI U8850”, със съставен констативен протокол е наредено на 17.02.2015 г. в КЗП в гр.Плевен да се представят сертификати за степен на защита ІР67 за телефонни апарати „САТ S50” и „САТ В100”, а при проверките по документи на 18.02.2015 г. и на 25.02.2015 г. е установено, че информацията на стр.11 от указанията за употреба на телефон „САТ S50” за устойчивост при изпускане от 1,2 метра и на стр.11 от указанията за употреба на телефон „САТ В100” за устойчивост при изпускане от до 1,8 метра върху циментов под е невярна относно основните характеристики на стоката и инструкциите за използване.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, чрез юрисконсулт Л. Б., който счита същото за незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, а именно: не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните такива, каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин; изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане; съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение, както и че при липсата на тези реквизити на съдебното решение не става ясно на какви факти и обстоятелства съдът е основал своята преценка, че НП е правилно и следва да се потвърди. Счита, че обжалваното решение е напълно неправилно и от материалноправна страна, т.к. на първо място е невярно твърдението, че посочената информация се предоставя на потребителите от страна на БТК ЕАД, а това са характеристики на стоката, обявени от производителя на същата и съдържащи се в описанието на този модел телефони, дадено от него и всички негови дистрибутори в световен мащаб, като тези характеристики са публично обявени на интернет страницата на производителя. Сочи, че тази информация е публично обявена от производителя и други лица в многобройни общодостъпни рекламни материали. Според касатора би било незаконосъобразно БТК ЕАД като търговец, който само дистрибутира тези стоки, да премахне или да промени посочените от производителя им характеристики. Навежда доводи, че проверката за съответствие на този тип стоки с приложими за тях стандарти е в компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията, съвместно с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и за да се произнесе по разглеждания в акта въпрос от техническо естество КЗП би трябвало да изиска информация от посочените институции, в чиято компетентност е да изискат и проверят пълното техническо досие на продукта. Сочи, че вместо да предприеме тези или други действия, КЗП директно приема, че след като не може да установи дали обявените характеристики на стоката са достоверни, това доказва, че те не са такива, като обосновава заключенията си на предположение, на основание на твърдяна липса на доказателства за противното. Посочва, че мобилният апарат не е приобщен по делото, поради което съдът е възпрепятстван да установи чрез назначаване на експертиза характера на повредите. Във връзка с това счита, че е извършено нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, който изисква административно наказващият орган да събере доказателства относно основните факти от значение за издаване на НП и че липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви, като единствено е изложил фактите и е възпроизвел твърденията на контролния орган, без да е разгледал и обсъдил нито един от аргументите за незаконосъобразността на процесното наказателно постановление. Твърди също, че съдът не е събрал нови доказателства относно фактическото техническо състояние на процесната стока, като по този начин не е установил по безспорен начин наличие на какъвто и да е дефект. Счита, че е налице бланкетно обосноваване от страна на Районен съд – гр.Плевен относно липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на процесното наказателно постановление. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява. Депозирала е писмено становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН сериен № К – 035366/25.02.2015г. от главен инспектор при КЗП, в присъствието на свидетеля К., както и Д. Р. –упълномощено лице от името на “БТК" ЕАД – СОФИЯ. Съставен е затова, че при извършена  проверка на 16.01.2015 г. в магазин „ВИВАКОМ 4802“ в град Плевен, на пл.”Възраждане” №3,  стопанисван от „БТК“ ЕАД, е установено, че в обекта се предлагат за продажба мобилен телефонен апарат „САТ S50“ и мобилен телефонен апарат „САТ В100“. И по отношение на двата вида е налице информация на български език чрез етикет /стикер/ за производител: Китай, за вносител: „БТК“ АД. На стр. 11 в Указанията за употреба за телефон „САТ S50“ е обявено „Устройството е сертифицирано със степен на защита IP67. Това означава устойчивост на прах и водоустойчивост на дълбочина до 1 метър, но само за 30 минути… Тествано е за изпускане от 1,2 метра, така че ще бъде защитено при случайни изпускания при нормална употреба“.        На стр. 11 в Указанията за употреба за „САТ В100“ е обявено „Устройството е сертифицирано със степен на защита IP67 за проникване на прах и вода. То отговаря на военния стандарт MilSpec 810G за температурни диапазони, солена влага, термичен шок и тест за изпускане от до 1, 8 метра върху циментов под.“. Със съставен при проверката Констативен протокол 2015 № К - 0180425 на търговеца е наредено да представи на 17.02.2015 г. сертификати за степен на защита IP67 за телефон „САТ S50“ и „САТ В100“. При проверката по документи, за което е съставен протокол № К-0071112/18.02.2015 г., е представен отчет за изпитване №TD131129C01/2012 за телефон „САТ В100“ за устойчивост на прах и водоустойчивост, както и отчет за изпитване № НС 70185/2014 г. за телефон „САТ S50“ за устойчивост на прах и водоустойчивост. Не са представени отчети /тест/ за изпускане от 1,2 метра за телефон „САТ S50“  и отчет за изпускане от 1, 8 метра върху циментов под на телефон „САТ В100“ съгласно обявеното в указанията за употреба на същите телефонни апарати. С протокола за проверка на документи отново е разпоредено на търговеца да представи на 25.02.2015г. така изисканите книжа – отчети за изпускане от съответна височина. При проверка по документи, за която е съставен протокол № К-0071115/25.02.2015 г. търговецът не е представил документи в очертаната насока, а е представил становище, в което е препоръчал на проверяващите да се обърнат за повече информация директно към вносителя на телефонни апарати модел CAT PHONE. В тази връзка е направен извода, че информацията на стр.11 от Указанията за употреба на мобилен апарат„САТ S 50” за устойчивост при изпускане от 1,2 м и на стр.11 от Указанията за употреба на телефон „САТ В100“ за устойчивост при изпускане от 1,8 м върху циментов под е невярна относно основните характеристики на стоката и инструкциите за използване. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите. При съставяне на АУАН не са направени възражения. Такива не са постъпили и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Описаната фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган, който  издал обжалваното НП, с което на “БТК" ЕАД - СОФИЯ ЕИК: 831642181 е наложено административно наказание на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.5 ал.2 вр.чл.4 ал.1 т.1 ЗЗП.

Решаващият съд направил извод, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица (л.60 – 61 от делото). Направените от жалбоподателя възражения приел за неоснователни, като изложил следните мотиви: 

На първо място, предоставянето на вярна информация съгласно чл.5 ал.2 ЗЗП (в т.ч. – когато тази информация се отнася до характеристиките на стоката и инструкциите за нейното използване) е текущо задължение на всеки търговец. Същото  не е обвързано с конкретен срок, поради което, неизпълнението на това задължение създава трайно противоправно състояние, което бива преустановено с неговото отстраняване. Направил извод, че  неизпълнението на задължение по чл.5 ал.2 ЗЗП съставлява продължено нарушение и в този смисъл, коректно както в АУАН, така и в НП е изложена комуникацията с търговеца по изискване на доказателства в подкрепа на заявената в Указанията за употреба на техническото устройство информация, а като време на извършване на нарушението следва да се приеме момента, в който е извършена проверката, станала повод за последващо съставяне на АУАН – 16.01.2015г. Съдът приел още, че  ясно е посочено и мястото на твърдяното нарушение - магазин „ВИВАКОМ 4802“ в град Плевен, пл.”Възраждане” №3, стопанисван от „БТК“ ЕАД, т.е. търговският обект, в който се предлага стоката, за която се твърди, че търговецът предоставя невярна информация.

На второ място съдът приел, че  както в АУАН, така и в НП се съдържа ясно и разбираемо описание на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; удовлетворени са изискванията както на чл.42 т.4 ЗАНН, така и тези на 57 ал.1 т.5 ЗАНН. За неоснователно приел и оплакването за извършено нарушение на чл.52 ал.4 ЗАНН от страна на наказващия орган,  тъй като сочената правна разпоредба дава право на преценка за необходимостта от извършване на допълнително разследване на спорните обстоятелства – право, от което наказващият орган не се е ползвал, тъй като според съда е преценил, че такова разследване не е необходимо.

Съдът направил извод, че е издадено законосъобразно наказателно постановление. Въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел К. съдът установил по убедителен и безпротиворечив начин, че в хода на извършена проверка на 16.01.2015г., а и впоследствие (в периода 16.01.2015 – 25.02.2015г.), въпреки че от страна на компетентните органи на КЗП неколкократно е било изискано от “БТК" ЕАД – СОФИЯ да представи надлежни доказателства за вярност на информацията, посочена на стр.11 от Указанията за употреба на мобилен апарат „САТ S 50” и посочена на стр.11 от Указанията за употреба на мобилен апарат „САТ В100“, а именно – отчети /тест/ за изпускане от 1,2 метра за телефон „САТ S50“  и отчет за изпускане от 1, 8 метра върху циментов под на телефон „САТ В100“, такива доказателства не са били представени. В този смисъл съдът приел за  правилен  направения извод за това, че в коментираната част, предоставената от търговеца информация е невярна, доколкото при изискване от страна на компетентен държавен орган, същата информация не е била подкрепена от страна на търговеца. Съдът анализирал представените от жалбоподателя по делото два броя отчети - за телефон „САТ S50“ и за телефон „САТ В100“ /л.203, л.208/, легализиран превод и направил извод, че  телефон „САТ S50“ е преминал 100 % успешно тестове за изпускане от 1,2 метра, а телефон „САТ В100“ е преминал 100 % успешно тестове за изпускане от 1,8 метра. Същевременно, на така представените доказателства липсва дата, от която да е виден момента, към който тези обстоятелства следва да се приемат за верни, т.е. към който са били налице в обективната действителност, за да може да бъде съпоставен този момент с 16.01.2015г., т.е. момента, в който двата вида мобилни телефонни апарати са предлагани за продажба в магазин „ВИВАКОМ 4802“ в град Плевен, на пл.”Възраждане” №3,  стопанисван от „БТК“ ЕАД. Същевременно, по отношение на другите характеристики на същите телефонни апарати /прахоустойчивост, водоустойчивост/, е отбелязана съответна дата на извършените изпитвания. ПРС се е позовал на практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 75 от 22.02.2016г. по касационно административно дело № 62/2016 г. на Административен съд – Плевен. Съдът направил извод, че към 16.01.2015г., а и впоследствие (в периода 16.01.2015 – 25.02.2015г.), информацията, посочена на стр.11 от Указанията за употреба на мобилен апарат „САТ S 50” и посочена на стр.11 от Указанията за употреба на мобилен апарат „САТ В100“, а именно: че телефон „САТ S50“ е тестван за изпускане от 1,2 метра, а  телефон „САТ В100“ – че е тестван за изпускане от 1, 8 метра върху циментов под, е невярна относно основни характеристики на стоката и инструкциите за използването й. Съдът направил извод, че е налице  нарушение по чл.5 ал.2 вр.чл.4 ал.1 т.1 ЗЗП, което се доказва по убедителен начин от показанията на св.К., Констативен протокол 2015 № К – 0180425/16.01.2015г., протокол № К-0071112/18.02.2015 г., протокол № К-0071115/25.02.2015 г., заверените препис – извлечения от Указанията за употреба на посочените телефонни апарати, както и от предоставените от страна на санкционираното лице писмени доказателства по изпитване на същите телефонни апарати, в които доказателства не фигурират такива, свързани с изпускане от 1,2/1,8 метра към 16.01.2015г.

На тези основания съдът потвърдил оспореното Наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Правилно въззивният съд е приел, че на нито един етап от административнонаказателното производство не е представен изискания сертификат за степен на защита IP67, за да може да се установи по безспорен начин от контролните органи верността и пълнотата на информацията, посочена на стр.11 от Указанията за употреба на телефонни апарати „САТ S50” за устойчивост при изпускане  от 1,2 метра и на стр.11 от Указанията за употреба на телефонни апарати „САТ В100” за устойчивост при изпускане от до 1,8 м.

Едва в съдебното производство, след неколкократно отлагане на делото с единствената цел да се даде възможност на наказаното дружество да представи съответни доказателства за проведени тестове за устойчивост при изпускане на описаните апарати, са представени на л.203 и л.208 документи, удостоверяващи изпитвания за съответствие на апаратите „САТ S50” и „САТ В100” за устойчивост при изпускане. Заключението за съответствие на изпитването е 100 % успешно преминаване, но както правилно е приел и решаващият съд, на свидетелстващите документи не е поставена достоверна  дата, от която да може да се установи по безспорен начин кога е било извършено изпитването и дали  се е случило до датата на проверката в магазина, където са намерени описаните телефонни апарати, защото съответствието е следвало да бъде налице именно към датата на констатиране на деянието с оглед гарантиране на вярност, пълнота, яснота и разбираемост на съответната информация, даваща право на  потребителите да получат съответни данни за продуктите и да бъдат мотивирани по този начин  дали да закупят съответния продукт или не.

Както правилно е приел и ПРС, оспореното НП  съдържа всички реквизити реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН, в т.ч. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Датата на нарушението в случая е датата, на която то е установено (а именно-датата на проверката), тъй като именно при проверката във връзка с жалбата на потребителя е установена невярност на информацията относно основните характеристики на стоката и инструкциите за използване. Мястото на нарушението  е търговският обект - магазинът, стопанисван от наказаното дружество, и това място е ясно и недвусмислено описано в НП. В последното са описани и всички обстоятелства във връзка с нарушението, които съставляват типичните елементи на състава, въз основа на който е ангажирана отговорността на БТК ЕАД- предлаганите в магазина мобилни телефонни апарати като марка и модел, обявената степен на защита по съответните показатели, относимите указания за употреба, констатираните обстоятелства при документалните проверки.

Неоснователни са и не се отразяват на отговорността на касатора  възраженията му, че оспореното съдебно решение не съдържа обобщение и изложение  на твърденията на страните. В постановеното съдебно решение  съдът подробно, изключително аргументирано  и задълбочено е обсъдил всички оплаквания, наведени в жалбата. По свой почин, и без да е било налице искане от някоя от страните, с оглед изясняване на обективната истина, е дал неколкократна възможност на касатора да представи съответни доказателства, събрал е такива и изключително задълбочено ги е анализирал, като въз основа на този анализ е постановил едно правилно, съобразено със закона решение, мотивите в което изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Съдът е отговорил  на всички въведени възражения и оплаквания, с което е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК. Решението на съда е правилно, в съответствие със закона и е обосновано на събраните по делото доказателства.

Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 183 от 24.03.2016 г., постановено по нахд № 2678/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.