Решение по Административно дело 401/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 319

гр.Плевен, 1 Юли 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 401 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 149 от 14.03.2016 г., постановено по нахд № 274/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 03958 от 08.01.2016 г. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на „Г. Комерс-КГ” ЕООД, ЕИК 201941866, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Дружба” бл.125, вх.Д, ет.5, ап.18, на основание чл.65 ал.2 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.3б от ЗСБТ затова, че при извършена на 25.11.2015 г. проверка на „Г. *** е установено, че извършва търговски сделки на едро с налични храни (захар в стекове, чували, вино в стекове и др.) на място, което не е регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ).

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Г. Комерс – КГ” ЕООД, представлявано от К.И.Г., който счита, че изложените от съда доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН и в НП и че изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля, не кореспондират с действителната фактическа обстановка. Според касатора съдът е изградил своята преценка на документи, които не са съставени в хода на извършената проверка, както и на база свидетелски показания, които по никакъв начин не доказват извършването на нарушение. Твърди, че нито при проверката на 25.11.2015 г., нито преди тази дата е установено дружеството да е осъществявало търговия на едро на хранителни стоки, което обуславя правния извод, че не е осъществил от обективна страна състава на описаното в акта и възприето след това в НП административно нарушение. Сочи, че от приложените фактури се доказва извършването на търговски сделки, но не и продажбата на стоките в транспортни опаковки, а в тях се сочат само единичните бройки и единичната цена на продадените стоки. Навежда доводи, че съгласно Наредбата за етикетирането и представянето на храните, „транспортна опаковка” е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й. Посочва, че в НП не се съдържа дори описание, което да установява каква е транспортната опаковка на артикулите, посочени във фактурите, приложени към преписката, нито са описани кои са фактурите, както и кои са касовите бонове. Твърди, че разпоредбите на чл.57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН са императивни и следва да се спазват при провеждане на административно наказателно производство, а допускането на нарушение по чл.57 ал.1 т.5 прави НП незаконосъобразно. Сочи още, че част от фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП не е идентична – в издаденото НП се съдържа общо и бланкетно нарушението, без да са възприети фактическите обстоятелства, посочени в АУАН, които при това са свързани със задължителни реквизити в издаваните актове по чл.42 т.4, респ.чл.57 ал.т1 т.5 от ЗАНН. Счита, че начинът, по който е описано нарушението в НП, представлява единствено правен извод за извършено такова, без да съдържат каквито и да било факти, пряко касаещи съставомерните признаци на нарушението. Твърди, че в обстоятелствената част на НП изобщо липсват факти каква стока, кога, от кого и на кого е била продадена, в каква опаковка е била същата, каква е била транспортната опаковка, какво е било количеството, както и имало ли е правила за организацията и дейността на съответното тържище, за да се направи обоснован извод, че се касае именно за търговия на едро, а единствено са описани стоките, намерени в склада на магазина, като са посочени опаковките и вида, в който са получени. Алтернативно моли съда да приеме, че не са настъпили никакви противоправни последици, както и че не са нанесени никакви имуществени вреди на държавата, общините, нито на което и да е друго физическо или юридическо лице и да приеме, че се касае за явно маловажен случай, покриващ хипотезата в чл.28 от ЗАНН и наложеното наказание да се съобрази именно с тази разпоредба. В заключение моли съда да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно решението на районен съд.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Държавна комисия по стокови борси и тържища, чрез юрисконсулт Я. М., е депозирал по делото отговор, в който моли съда да остави същата без уважение. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно – не е налице противоречие нито с материални, нито с процесуалния закон, взети са предвид всички доказателства по делото в тяхната цялост, направените от съда изводи кореспондират с установената фактическа обстановка, както и са квалифицирани и оценени точно юридическите факти и правните им последици. Намира, че в касационната жалба нарушителят неправилно счита, че въззивният съд е достигнал до изводи, които не кореспондират с установената фактическа обстановка. Счита, че в своите мотиви съдът е разгледал и обсъдил всички доказателства по делото и е кредитирал онези от тях, които са законосъобразни и подкрепени по убедителен начин от останалите. Счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не е взето предвид възражението, направено срещу АУАН, т.к. такова е направено в НП и административно-наказващият орган се е произнесъл по него, като е счел възражението за неоснователно. Счита за неоснователно и възражението за нарушаване на правото на защита поради несъответствие между АУАН и издаденото въз основа на него НП, т.к. в производството по съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност и необоснованост на атакуваните актове и в НП е посочено точно и ясно правилото за поведение, което е нарушено, нарушителят е наясно в какво се изразява неправомерното му поведение, което се потвърждава и от последвалите от негова страна действия по обжалване на НП. Счита, че не е налице маловажен случай на нарушение. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Плевен като законосъобразно и правилно и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт К. с надлежно пълномощно , който оспорва жалбата като неоснователна, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение, като излага подробно съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 25.11.2015 г. е извършена проверка на наказаното дружество, при която е установено, че същото извършва търговски сделки на едро с налични храни (захар в стекове, чували, вино в стекове и др.) на място, което не е регистрирано като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ). Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение на чл. 3б от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/. Нарушението е установено по документи на място при проверка на издадените фактури от дружеството, от които е видно, че стоките се продавали в транспортни опаковки, а продажбите се извършвали на юридически лица - търговци. За извършеното административно нарушение е съставен Акт за установяване на нарушение № 3958/25.11.2015 г., към който са приложени фактури и касов бон. Актът за нарушение е съставен и връчен на управителя на дружеството, който не е вписал възражения, но е депозирал такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с вх. № 2494/30.11.2015 г. с приложен касов бон и копие на експертно решение ТЕЛК № 2307 от зас. № 160, от 14.10.2015 г. Съдът счел, че изложената в акта фактическа обстановка се подкрепя напълно от показанията на актосъставителя А. и свидетелите И. и К., които кредитирал с доверие като логични и непротиворечиви и напълно съвпадащи с изнесеното в АУАН и НП. Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че в производството по съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на атакуваните актове.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че дружеството извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място, различно от тези по чл. 3, ал. 1, чл. 3а, ал. 1 и чл. 3в от ЗСБТ, а именно регистрирано стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект. Според ПРС, след влизане в сила на ЗИДЗСБТ /Обн., ДВ, бр. 42 от 2011 г. и ДВ бр. 77 от 2012 г./ се въвежда забрана за извършване на сделки на едро с налични храни и цветя на места, които не са регистрирани стокови тържища, пазари на производителя и вписани самостоятелни обекти. Разпоредбата на § 17 от ДР на ЗИДЗСБТ, обн. в ДВ бр. 77 от 09.10.2012 г., дава възможност на лицата, извършващи дейност като самостоятелни обекти, да подадат Уведомление до Комисията в тримесечен срок от влизането му в сила. Осъществяването на такава дейност след влизане в сила на ЗИДЗСБТ /Обн., ДВ, бр. 42 от 2011 г. и ДВ бр. 77 от 2012 г./ без съответната регистрация или уведомление при условията и по реда на ЗСБТ се явява нарушение на ЗСБТ в неговата цялост. При тези изложени мотиви съдът приел, че с деянието, констатирано с Акта за нарушение, дружеството е осъществило състава на формалното административно нарушение по чл. 3б от ЗСБТ във вр. с чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ. Налице е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, което е противоправно и е обявено от закона за наказуемо с наказание, налагано по административен ред.

Съдът изложил мотиви, че не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради естеството на търговията с налични храни и цветя и значението й за живота и здравето на хората, и предвид необходимостта от завишени гаранции за предлагането и продажбата на безопасни за крайния потребител хранителни стоки. Според съда разпоредбата на чл. 36 от ЗСБТ е законодателна гаранция за опазване на обществените отношения, свързани с търговията на едро и всяко неизпълнение на нейните предписания разкрива висока степен на обществена опасност, при което е необосновано прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за правила уреждащи голям брой сделки на едро между търговци и оттам продаваните храни преминават към търговската мрежа, където контролът на тяхното качество и безопасност става по-труден. Търговията с храни има пряко отношение към здравето на хората и участниците в оборота трябва строго да съблюдават закона, за да бъде гарантирана прозрачността при търговията на едро. На тези основания съдът потвърдил оспореното наказателно постановление.

Според касационната инстанция постановеното решение е неправилно. Решаващият съд не е отчел допуснатите от АНО процесуални нарушения при издаването на НП. Така, касационната инстанция не констатира в НП да е описана дата/дати на извършване на нарушението, нито е описан вида на обекта, в който е констатирано нарушението/нарушенията, не са описани обстоятелствата във връзка с извършеното/извършените нарушения и по-конкретно номерата и датите на фактурите, посредством които е констатирано извършеното нарушение/нарушения. Датите, които са описани в НП, са две и в случая те съвпадат- 25.11.2015 год. и това е едновременно датата, на която е извършена проверката на дружеството и датата на съставяне на акта за нарушение. Дата/дати на извършване на нарушението/нарушенията в НП, а именно-дати, на които е извършена продажбата на стоките, не са описани. Дори да се приеме, че е извършено препращане към приложените фактури, последните не се описани в НП нито като номер, нито като дата на издаване, нито като предмет на сделка или контрагенти – никакви съществени белези, индивидуализиращи констатираните сделки. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед преценка дали са изтекли преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Така , по делото на ПРС са приложени 3 броя фактури, за които се твърди, че удостоверяват извършени сделки на едро. Едната фактура с №0000000168, удостоверяваща сделка между наказаното дружество и „Винал” АД, е издадена на 14.03.2014 год. и считано от тази дата до датата на съставяне на акта за нарушение-25.11.2015 год., е изтекъл срок, по-дълъг от предвидения в чл.34 от ЗАНН едногодишен срок за съставяне на акта. Поради това за сделката, удостоверена с фактура №0000000168/14.03.2014 год. не е могла законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на дружеството. По-същественото е, че с неописване на датата на извършване на нарушенията по приложените фактури, е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, който реквизит е съществен, както с оглед установяване на елемент от обективната страна деянието, така и с оглед преценка за спазване на преклузивните срокове за ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице.

В НП не е описано и какво съставлява мястото, на което се извършват констатираните продажби-дали се касае за търговски обект, дали този обект съставлява магазин , склад или друго и какво, за да може да се прецени обосновано и да се извърши проверка в тази насока дали дейността е осъществена на място, визирано в сочената като нарушена разпоредба на чл.3б от ЗСБТ. Съгласно тази разпоредба не се допуска извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл. 3, ал. 1, чл. 3а ал. 1 и чл. 3в от ЗСБТ, с изключение на търговия: 1. в търговски обект, представляващ магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект; 2. при директни доставки от и за преработвателно предприятие; 3. при продажби на собствена продукция от мястото на производството. Следователно, за да е налице деяние, съставляващо нарушение на цитираната норма, е необходимо да бъде безспорно установено, че обектът осъществява търговски сделки на едро с налични храни и не попада в категорията на изключенията по чл. 3б от ЗСБТ, нито е обект по чл. 3, ал. 1 от ЗСБТ /стоково тържище - място за търговия на едро с налични храни и цветя/, чл. 3а ал. 1 от ЗСБТ /пазар на производителите - място и инфраструктура за търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от земеделски производители може да се манипулира, окачествява, етикетира и партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ/ или чл. 3в от ЗСБТ /вписан въз основа на уведомление при условията и по реда на този закон самостоятелен обект - място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл. 3 и 3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл. 12 от Закона за храните, а търговията с цветя - от името и за сметка на търговеца/. Непосочването изобщо на характеристики на мястото, което е проверено-какво представлява то, препятства извършването на контрол от страна на съда дали то не попада сред изключенията, предвидени в сочената за нарушена разпоредба, и едновременно с това препятства правото на наказаното лице да представя доказателства в своя защита-например удостоверения за регистрация на обекта или други документи, сочещи вида на обекта и вида на извършваната в него дейност с оглед преценка на възможностите за извършването на същата в този обект. От друга страна, единственото, което е посочено, е административният адрес на обекта-гр.Плевен, ул „Георги Кочев” 94. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението. Единствено препращането към издадените фактури, удостоверяващи продажби на захар и вино от наказаното дружество, не означава само по себе си , че сделките, удостоверени в издадените фактури, са били осъществени в обекта на ул „Георги Кочев”, не е изяснено дали това е единствения обект на дружеството, дали той е търговски. Още повече, че във фактурите е описан като адрес седалището и адреса на управление на дружеството –гр.Плевен, жк „Дружба”, бл.125, вх.Д, който е различен от мястото, на което се намира проверения обект- гр.Плевен, ул „Георги Кочев№94 и на което седалище и адрес на управление не е изяснено дали също не се намира търговски обект, от който да се извършват или да могат да се извършват продажби.

Не са описани на следващо място и всички обстоятелства във връзка с нарушението. Макар и приложени към преписката, процесните 3 броя фактури е следвало да бъдат описани (а не са) със своите индивидуализиращи белези в наказателното постановление, защото именно посредством тях е констатирано вмененото нарушение на търговеца. Освен липса на дата и място на извършване на всяка от твърдяните "сделки", в НП не е описано още кому са продавани стоки на едро, в какви количества, надхвърлящи каква транспортна опаковка, в кои фактури са материализирани продажбите. А и използването на глагола "извършва" в НП създава вътрешно противоречие в изложените в НП, а и в предхождащия го АУАН, обстоятелства – използването на този глагол предполага констатации към момента на проверката на продажби на едро, а не на твърдяните извършени вече такива по проверени фактури.

На следващо място следва да се посочи, че за да бъде осъществен съставът на вмененото административно нарушение следва да бъде извършвана продажба на едро. В §2, т.10 от ЗСБТ е дадено легално определение на понятието "търговска сделка на едро" - продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или на количество, определено с правилника за организацията, дейността и охраната на съответното тържище или пазар на производителите, когато стоката не е опакована. В приложените три броя фактури е описана продажбата на червено вино 2 л. в количество 50 броя на единична цена 1,60 лева, обща стойност 96 лева; бяло вино 2 л. в количество 50 броя на единична цена 1,60 лева, обща стойност 96 лева; захар чувал в количество 1200 с единична цена 1,00 лев на стойност 1200 лева; захар чувал в количество 100 с единична цена 112,50 лева на стойност 112,50 лева. Така описани -например виното- не се установява да е било продадено в единичната им транспортна опаковка по смисъла на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (която указва, че "транспортна опаковка" е тази, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й), защото те са описани като единични бройки бутилки от по 2 литра, а не като стек, кашон, палета или друг вид транспортна опаковка, който смисъл е вложен в §2, т.10 от ЗСБТ. Поради това и не може да се сподели изводът, направен и от актосъставителя и от наказващия орган, че в обекта се извършва продажба на едро. По отношение на чувалите със захар, и по двете фактури е установено, че е извършена продажба на по 1 чувал по всяка фактура, поради което не би могло да се твърди с категоричност, че в обекта се извършват "търговски сделки на едро", доколкото ще е налице една единствена "търговска сделка”, на 1 чувал по смисъла на § 2, т. 10 от ДР на ЗСБТ, т.е. продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована. Прочее, както и ВАС е имал повод да отбележи в свое Решение № 4071/24.04.2002 г. по адм. д. № 7031/2001 г., "продажба на едро" и "търговия на едро" - т.е. дейността, осъществявана на стоково тържище, пазар на производителите или в самостоятелен обект /респ. "извършването на търговски сделки на едро"/, не са равнозначни понятия, тъй като търговията на едро принципно предполага сключването от търговеца на сделки за продажби на стоки в количества, по-големи от една транспортна опаковка, и то не на потребител, а на търговци, извършващи последващи препродажби на стоките, като са различни и цените на стоките при търговията на едро и на дребно, поради което при извършена от търговец на дребно отделна продажба на потребител на по-голямо количество стока не може да се направи извод, че този търговец извършва търговия на едро.

Всички тези процесуални нарушения при изготвяне на санкционните актове правят последните незаконосъобразни, който факт не е бил отчетен от решаващия състав на съда и на това основание постановеното от него решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, ведно с оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 149 от 14.03.2016 г., постановено по нахд № 274/2016 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03958 от 08.01.2016 г. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на „Г. Комерс-КГ” ЕООД, ЕИК 201941866, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Дружба” бл.125, вх.Д, ет.5, ап.18, на основание чл.65 ал.2 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.3б от ЗСБТ и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03958 от 08.01.2016 г. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на „Г. Комерс-КГ” ЕООД, ЕИК 201941866, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Дружба” бл.125, вх.Д, ет.5, ап.18, на основание чл.65 ал.2 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.3б от ЗСБТ .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.