РЕШЕНИЕ

№ 299

град Плевен, 15 Юни 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 400/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.И.Б. *** чрез адв. П.К. срещу решение № 253/20.04.2016 г., постановено по анд. № 714/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че незаконосъобразно районният съд е приел, че тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предложение второ от ЗАНН започва да тече едва след извършване на насрещната проверка на заемодателя по договора ЕТ “П. Д.“, което е извършено през месец януари 2016 г. Навеждат се доводи, че ако по логиката на съда, договорът за заем е частен писмен документ, който няма материална доказателствена сила и не обвързва органа по приходите, то платежното нареждане и извлечението от сметките са официални писмени документи, издадени от „СИБАНК“АД, които би следвало да обвързват органа по приходите. Сочи се, че в тези два документа се съдържа информацията, която напълно съвпада с тази по представения писмен договор за заем. Твърди, че административно-наказателното производство е образувано в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предложение второ от ЗАНН, тъй като то е образувано след изтичане на три месеца от откриване на нарушителя. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства става ясно, че още на датата на входиране на обясненията, административно-наказващият орган е могъл да провери в информационната система на НАП дали С.Б. е подал данъчна декларация в законния срок и дали е деклариран договорът за заем. Счита, че от 31.07.2015 г. нататък, тече тримесечният срок, в който е следвало да се образува административно-наказателно производство и издаде акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посочва, че срокът изтича на 31.10.2015 г., а актът за установяване на административно нарушение е бил съставен едва на 15.01.2016 г. Твърди, че на органът по приходите е бил известен както заемателят, така и заемодателят, тъй като той е посочен не само в договора за заем, но и в платежното нареждане за превода на сумата, което е официален писмен документ. Навежда доводи, че като е проявил бездействие, административно-наказващият орган е съставил АУИН извън срока, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което е съществено нарушение императивната разпоредба на чл. 34 от ЗАНН. Сочи, че това нарушение е опорочило административно-наказателната процедура и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, както и че като го е оставил в сила, Районният съд е постановил едно незаконосъобразно решение. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени наказателно постановление № 180285-F197972/28.01.2016 г. на директора на офис Плевен към ТД на НАП Велико Търново.

В съдебно заседание касаторът – С.И.Б. , се представлява от адвокат П.К. от Адвокатска колегия – гр.Плевен. От името на доверителят й, моли съдът да уважи жалбата и да отмени решението на Районен съд – Плевен като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че незаконосъобразно районният съд е приел, че тримесечният срок започва да тече едва след насрещната проверка през м.януари 2016 г. Посочва, че уреденият срок по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН е преклузивен, като той започва да тече от момента на откриване на нарушителя. Твърди, че доверителят й, в писмени обяснения от 31 юли 2015 г. е представил като доказателство за недекларираните суми договор за заем, както и разпечатка на суми, преведени от майка му, това е момента, от който е открит нарушителя. Сочи, че няма значение, дали настоящото производство е започнало като данъчна проверка или като административно- наказателно производство. Посочва, че след като проверката е инициирана с произхода на средствата за скъп автомобил – 100 000 лева и доверителят й е представил договор за заем за произхода на паричните средства и разпечатка от сметката на майка си, от която е видно, че същата е закупила 50 000 евро и че е наредила тези пари по неговата сметка, е ясно, че доверителят й е заемател по договор за заем и е можело да се провери в НАП дали е декларирал в срок този договор, както и да се извърши проверка дали майка му като едноличен търговец е декларирала този доход в годишната си данъчна декларация. Навежда доводи, че като е проявил бездействие, административно наказващият орган е съставил акта след преклузивния срок, в нарушение на процедурата, която е опорочила издаването на наказателното постановление. Твърди, че за да се приеме, че срокът е спазен, съдът е отчел факта, че срокът тече едва след съставяне на протокола за установяване на това обстоятелство. Посочва, че тези протоколи не са регламентирани в ЗАНН. Сочи, че самата актосъставителка твърди, че трупат документите и по-нататък ги разглеждат и преценяват дали има основание за данъчна ревизия, правейки съпоставимост на приходите и разходите или за търсене на административно наказателна отговорност. Излага доводи, че това бездействие на административно наказващия орган е санкционирано от срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който изисква да се образува административно наказателно производство когато нарушителят е известен, защото доверителят ми не оспорва, че не е подал данъчна декларация. Твърди, че този срок дисциплинира органите по приходите да проведат производството в срок, както и че просрочен е тримесечния срок и цялата процедура е опорочена. Като незаконосъобразни посочва изводите на Районен съд – Плевен, че договорът за заем е частен документ. Навежда доводи, че действително е така, но към него са приложени официални документи за превода на паричните средства от банката, като е записано „по договор за заем”, което обезсмисля логиката на съда и прави решението незаконосъобразно. Сочи, че на стр.119, 158 и 159 от приложената преписка са доказателствата под № 14, 15 и 26 към обяснението, предоставено от доверителя й на 31.07.2015 г., за което актосъставителката е признала, че е получила документите на ръка. Моли с оглед на горното, съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и необосновано.

Ответникът – ТД на НАП Велико Търново, офис-Плевен, се представлява от юрисконсулт Н. М., която моли съдът да остави подадената касационна жалба без уважение като неоснователна, както и да остави в сила постановеното от първоинстанционния съд решение, което е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна, мотивите са подробно изложени в същата и предлага съдът да я уважи.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 180285-F197972/28.01.2016 г. на директора на офис Плевен към ТД на НАП Велико Търново, с което на С.И.Б. ***, за това, че в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства се е установило, че С.И.Б. не е изпълнил задължението си в срок до 30.04.2015 г. да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., в която да декларира полученият по банков път на 24.04.2014 г. паричен заем от ЕТ „П. Д.“ по договор от 24.04.2014 г. в размер на 50280 евро, левова равностойност 98339.13 лева-нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, буква „в“ от ЗДДФЛ и на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 9833.91 лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В конкретния случай не са оспорва, че касаторът не е декларирал в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., която подава до 30.04.2015 година, получения по банков път паричен заем от ЕТ „П. Д.” по договор от 24.04.2014 година в размер на 50 280 евро. В случая се оспорва датата, на която следва да се приеме ,че административно-наказващият орган е открил нарушителя. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс , Закона за политическите партии , Закона за публичното предлагане на ценни книжа , Закона за пазарите на финансови инструменти , Закона за дружествата със специална инвестиционна цел , Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти , Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране , част втора , част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване , Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. В конкретния случай неправилно е прието , че нарушителят следва да се приеме, че е открит едва след извършване на насрещна проверка в ЕТ „ П. Д.” , обективирана в протокол от 06.01.2016 година, тъй като още към 31.07.2015 година са налични данни, че Б. е осъществил състав на вмененото му нарушение. На л. 44 по анд № 714/2016 на РС –Плевен е представено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 17.07.2015 година, адресирано до С.Б. и писмено обяснение от 31.07.2015 година, в което лицето посочва в т.9, че получило паричен заем от ЕТ П. Д.” на 24.04.2014 г. като представя копие на договора и извлечение от банкова сметка *** „СИ банк” ЕАД. Настоящата инстанция намира ,че в случая именно на 31.07.2015 година на органа е станало известно, както извършеното нарушение, така и нарушителят, тъй като към този момент контролните органи са разполагали със всички документи, от които биха могли да направят извод за допуснатото нарушение на чл. 50, ал.1, т.5, б. "б" ЗДФФЛ - както договора за заем, получен от касатора, така и данни, че не е отразен в данъчната декларация за 2014 година, като следва да се има предвид и обстоятелството, че именно Б. посочва, че е получил заем т.е. признава за получения заем и при проверка в информационната система на НАП се установява, че не е деклариран, като такава справка, както се посочва може да се прави по всяко време. Настоящата инстанция намира, че в случая приключването на насрещната проверка в ЕТ не следва да се приеме за дата на откриване на нарушителя, тъй като при тази проверка се установява, че е предоставен вече посочения като размер паричен заем от касатора в писмените обяснения от 31.07.2015 година т.е. преди насрещната проверка в ЕТ контролните органи имат данни , че именно касаторът не е декларирал заем в ГДД за 2014 г.. При условие, че на контролните органи нарушението, както и нарушителят са станали известни на дата 31.07.2015 г., именно от този момент започва да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал.1, изр.2 ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство, респективно за издаване на АУАН. Този срок е изтекъл на 31.10.2015 г. , а АУАН № F197972 е издаден на 15.01.2016г., т.е. след законоустановения 3-месечен преклузивен срок по чл. 34 ЗАНН.

Предвид горепосоченото, решението следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 253/20.04.2016 г., постановено по анд № 714/2016 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 180285-F197972/28.01.2016 г. на директора на офис Плевен към ТД на НАП Велико Търново.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.