РЕШЕНИЕ
№ 20
гр.Плевен, 26.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, V-ти
състав в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при
секретаря Д.Д. и с участието на прокурор от ОП Плевен Виктор Доцев, като разгледа
докладваното от съдия Иванова исково административно дело № 399 по описа за 2015
година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във
връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С.А.С.,***, І-ва група
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанието” (ГДИН) с искане за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – разболяване от *** в Затвора Белене в резултат
от лоши битови условия, като се посочва и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, която
забранява унизителното отношение спрямо хората. Претенцията е в размер на
75 000 лева, като след като с определение № 810/01.07.2015г. съдът е назначил за служебен
защитник на ищеца адв. В.Ч. от ПлАК, в указания от съда срок, същата уточнява
периода на претенцията - от 02.12.2014г.
до 26.05.2015г..
В исковата молба ищецът твърди, че по време на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” в
Затвора Белене се е разболял от ***, в резултат на действия и бездействия на
служителите при Затвора Белене , изразяващи се в поставянето му в лоши за
здравословното му състояние фактори. Сочи, че е изгубил нормалното си телесно
тегло, тъй като му е била давана обикновена храна без подсилващи добавки за
ТБЦ. Твърди, още, че ненавременните действия на ръководството на затвора Белене
са му причинили болки и страдания, представляващи неимуществени вреди. Моли
съда да осъди ГДИН да му заплати претърпените неимуществени вреди, оценени на
75 000 лева. С молба от 12.10.2015г. ищецът уточнява периода на
претърпените вреди - от 02.12.2014г. до 26.05.2015г.
По делото е постъпил отговор от процесуален
представител на ответника на л. 35 по делото, в който посочват , че искът е
неоснователен по основание и размер. Намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ГДИН по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото вредите за
ищеца не са възникнали в резултат на незаконосъобразно бездействие и действие в
резултат на административна дейност на ответника. Моли за отхвърляне на иска и
претендира юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 2 780 лева.
В съдебно заседание ищецът - С.А.С.,***, І-ва група се явява лично и с адв.
Ч. от ПлАК, която подържа исковата молба
и намира, че следва да бъде уважена претенцията за изплащане на обезщетение и законната лихва
от 02.12.2014 година. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че
искът е основателен и доказан. Излага съображения, че условията в Затвора Белене
са способствали за отключване и развитие на болестта, като лошите битови
условия с оглед и разпита на двамата свидетели –А.М. и С.Ю., са допринесли за
развитие на болестта на ищеца. Намира, че заболяването е настъпило именно в
Затвора Белене и също там е установено, че лицето е излекувано и е налице
причинна връзка между лошите условия и развитието на ***та и бездействията и
действията на администрацията.
В съдебно заседание ответникът - ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София не изпраща представител. По делото е постъпило
становище на л. 250, в което се посочва, че не са налице условията за
реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че
администрацията на затвора не е бездействала, доколкото на ищеца е било
осигурено лечение. От доказателствата по делото не се установяват
незаконосъобразни действия или бездействия, от които да произтекат неимуществени
вреди за ищеца. Не се доказва и
фактическо действие, което администрацията е била длъжна да извърши по силата
на закона или такова, за което ищецът е подал искане. Претендира отхвърляне на
иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
мотивирано заключение за неоснователност на иска. Сочи, че липсва
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на
администрацията на затвора. Счита, че искът е неоснователен и недоказан.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Фактическото
основание, въз основа на което е предявен иска на С.С. е бездействие на
затворническата администрация на Затвора-Белене във връзка със задължението на
последната да осигури здравословни условия за изтърпяване на наказанието от
ищеца -лоши хигиенно битови условия в спалните помещения и бездействие на
служители от Затвора Белене, които водят до разболяването му от ***.
В случая от докладна записка № 4198/23.09.2015г. (л. 108) се установява, че С.А.С. ***
на 23.05.2013г., разпределен в 7ма група на 13.06.2013г., настанен в 6то спално
помещение и определен за отговорник на същото. На 06.01.2015г. е настанен в стационара
на Медицински център при Затвор Белене, впоследствие изпратен за лечение в ТБУ
Ловеч. След завръщането му в Затвора Белене на 21.04.2015г. отново е настанен в
6та килия на 7ма група.
От медицинска
справка № 4158/16.09.2015г. (л. 88) се установява, че С.
е регистриран като контактен на болни от *** през м. октомври 2014г. Направена е проба Манту -22мм през м. ноември
2014г., а през на 02.12.2014г. е направена Рьо-графия на белите дробове и
поставена диагноза – *** в ляво, а на
06.01.2015г. С. е консултиран с пулмолог и е поставена диагноза *** 0/1
и е насочен за хоспитализация, като на 09.01.2015г. е преведен за лечение в ОББ
на СБАЛЛС гр. Ловеч, като е диагностициран за първи път. На 02.04.2015г. е
преведен от болница Ловеч в затвора Белене за поддържаща фаза на лечение и на
разпределителната лекарска комисия л.св. С. заявил, че не желае да бъде
настанен в стационара към медицински център на затвора и група за болни и
неработещи.
На 16.04.2015г. е консултиран
с пулмолог и е продължена подържащата терапия – Тубоцин – 2к. сутрин и Изонид –
3т. сутрин. Назначена е диета и издадена карта № 16/16.04.2015г. за получаване на лекарства и на
24.06. 2015г. и 24.07. 2015г. са извършени медицински прегледи, като на 24.08.2015г. след направен преглед от
пулмолог приключва медикаментозното лечение и след направено изследване на
10.09.2015г. и получени отрицателни резултати, ищецът е обявен за излекуван в
регистъра на болни от ***. Към медицинската справка № 4158/16.09.2015г. е приложена и медицинската
документация, включваща здравен картон, амбулаторни листи с №№ 17, 621, епикриза, карта за лечение на пациент с ***,
микробиологични изследвания, медицински направления (л. 89-105 от делото), от
които се установява, че е проведено медицински лечение, приемани са
предписаните лекарства и са извършвани необходимите медицински прегледи.
За установяване на релевантни
за делото обстоятелствата, свързани с възникване и развитие на *** инфекция е изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза. Според заключението на вещото лице специалист по пневмология и
фтизиатрия към Клиника по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ „Д.р Георги
Странски”, Плевен , С. е регистриран като контактен на болен от *** на
23.10.2015г., като на 06.01.2015г. е поставена за първи път диагнозата “*** ”.
Според съдебният експерт, не са установени предходни оплаквания от С., които да
налагат консултация с пулмолог за периода от постъпването му в затвора Белене
до регистрирането му като контактен на ***. От датата на регистрация
23.10.2014г. до постъпването в болница
09.01.2015г. С. не е имал оплаквания, изискващи консултация със
специалист и провеждане на лечение. От проведените изследвания при постъпването
на С. в болница гр. Ловеч се е установило единствено отклонение на левкоцитите
в кръвта – повишена стойност 11,0, което е определено като белег за наличието
на възпалителен процес, а при извършване на контролни изследвания от
17.03.2015г. всички показатели са в референтни граници, което показва, че не са
настъпили нежелани лекарствени реакции във връзка с проведеното медикаментозно
лечение. Липсата на бацилоотделяне при трикратно микробиологично изследване на
храчката показва, че *** процес е ограничен до
инфилтрация на ***, няма деструкция на паренхима с оформяне на
каверна и отделяне на *** бацили с храчките,
т.е. не е бил заразен за околните. Според експертизата при провеждане на
лечението са спазени медицинските стандарти, като лечението е започнало на
09.01.2015г. след постъпване на С. във болницата на гр. Ловеч. Съдебният
експерт проследява и посочва, че са спазени етапите на лечение със съответните
лекарства и намира, че проведеното лечение е в съответствие с добрите
медицински практики, което се потвърждава и от постигнатия резултат – на
преглед на 10.09.2015г. пациентът е преценен като излекуван. Вещото лице установява при преглед на ищеца на 10.12.2015г.
в гр. Плевен, УМБАЛ “Д-р. Г. Странски”, че пациентът е в добро общо състояние,
като при направените рентгенови снимки не се откриват изменения в *** тъкан, микробиологичната проба на храчката с лаб. № 1129-1 КУБ е отрицателна.
Направен е извод, че към момента на прегледа С. е клинично здрав. Според
съдебния експерт, източник на *** инфекция са болни хора
и животни. Бактериите се отделят от храчки, урина, гной , мляко. Проникването
на бактериите в човешкия организъм става главно чрез дихателните пътища и много
рядко чрез храносмилателната система. Инфектиране чрез кожата при нараняване е
изключително рядко. От съществено значение за развитието на бактерията има
състоянието на имунната система, при нарушение на функционирането на имунната
система *** инфекция се активира. Посочва се , че
инфектирането с *** бактерии се осъществява в детска и юношеска
възраст и причината за проявата й е нарушение във функционирането на имунната
система, което нарушение може да бъде повлияно от различни фактори – стрес,
алкохолизъм, лоши, нехигиенни условия на живот и други. Съдът кредитира
заключението на експерта като обективно, съобразено с другите писмени
доказателства по делото относно обстоятелството, че е налице заболяване на
ищеца – ***, диагностицирано на 09.01.2015 година, но ищецът е контактен с
болни от *** на 23.10.2014 година, за което са проведени необходимите мерки от
здравните органи в Затвора Белене и специализираната болница В гр. Ловеч,
назначено е медикаментозно лечение, провеждани са изследвания и към 10.09.2015
г и към 10.12.2015 година и лицето е излекувано. Съдът кредитира заключението и
относно обстоятелството, че не е възможно да се установи, причината, която води
до проява на ***та и това зависи от индивидуалните особености на организма и
причините са комплексни, но приема, че именно различните условия на живот в
Затвора Белене в конкретния случай са обусловили проявлението на заболяването,
още повече, че ищецът се е разболял едва през 2014 година и то е
регистриран през месец октомври 2014 г
като контактен на болни от *** т.е. при постъпването в Затвора Белене през 2013
година не са налице обективни оплаквания и няма отразени в медицинските
документи.
По искане на ищеца
за установяване на бездействието на администрацията на Затвора Белене и
неосигуряване на здравословни, хигиенни условия , които са довели до развитие
на заболяването и проявяването му , съдът изслуша като свидетел А.К. М. относно периода от 02.12.2014г. до
26.05.2015г., през който е пребивавал в една килия с ищеца, като в същата са
били между 12 и 16 човека. Според свидетеля в помещението има влага и мухъл,
като от дограмата на прозореца духа, администрацията на затвора е раздавала
войнишки шинели вместо одеала на новопристигналите. Посочва, че повечето от
лишените от свобода разполагали с чаршафи, които се перат и съхнат в килията,
като подът се почиства, но не се мие. Свидетелят М. посочва, че ищецът няма
собствени прибори за хранене и е ползвал тези от столовата. Според свидетелят, С.,
не е третиран различно и не е малтретиран, обръщал е особено внимание на
хигиената си.
Свидетелят С.Ю.,
който е бил с ищеца в една килия от 02.04.2015г – 26.05.2015 г., посочва, че в килията са били 8 човека
първоначално, последствие докарали още двама. Подържала се е хигиена, но имало
много влага. Прозорците са счупени и било студено. Потвърждава, че С. се е
грижил добре за личната си хигиена и дава сведения, че е имал собствена купичка
в която се е хранил, като понякога ползвал приборите от столовата. За същия
период твърди, че лишените от свобода ползвали лични одеала. Почистването на
килията се е извършвало от обитателите по график, всеки ден, като са ползвали
препарати, раздадени от администрацията и лични такива. Посочва още, че в
килията има мивка със студена вода, прибори за почистване, които са на лишените
от свобода.
От докладна записка
с № 4198/23.09.2015г. л. 108 по делото, се установява, че шесто спално
помещение е с три прозореца и в него били настанявани от 8 до 12 лишени от
свобода в различни периоди. В помещението има обособен санитарен възел с
тоалетна чиния и мивка с изграден плот към нея, с размери, предполагащи
настаняване на до 14 лишени от свобода, като в процесния период са настанявани
от 8 до 12 лишени от свобода, има три прозореца с размери 1,20х1,70 м, като на
всички лишени от свобода ежемесечно , респ. и на ищеца е предоставян сапун за
пране и тоалетен сапун, като за подържане хигиената на спалното помещение са
предоставяни почистващи препарати.
Съдът като съобрази
фактите, намира от правна страна следното:
Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от
надлежна страна и разгледана по същество, същата е частично основателна.
В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за
разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл.
128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности
лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността
си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно
/извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са
обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на
административен акт, респ. действието или бездействието на административен
орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или
неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя
доказване и на причинната връзка между тях.
За да е налице
основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да
са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от
длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка
между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже
фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая безспорно е
установено, че ищецът е регистриран като контактен на болни от *** на 23.10.2014
година и след оплаквания е диагностициран като болен на 09.01.2015 година т.е.
налице е претърпяна вреда – разболяване от *** и с оглед заключението на вещото
лице и резултатите от изследванията за процесния период , а и състоянието към
извършване на експертизата, че липсват тъканни изменения, води до извод, че не
е налице хронично заболяване, проявило се отново през 2014 година, а че именно
различната среда на живот след постъпването му в Затвора Белене, води до проява
на ***та.
Съдът
намира, че е налице и незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация – ГД „ИН” София, осъществяваща прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби по
арг. от чл.
12, ал.1 от ЗИНЗС и причинна връзка
между това бездействие и претърпяната вреда.
Съгласно
чл.
3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на
жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.
3, ал.2, т.2 и т.3
от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2.
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл. 3
и на чл.
43, ал.2 и ал.4
от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в
местата за лишаване от свобода. В съдебното производство с писмени и гласни
доказателства се установи, че килията не отговаря на изискванията на закона,
има влага, санитарният възел не е обособен
по съответния начин, има мухъл, не се осигуряват одеала. Налице са неблагоприятни битови условия, различни от
тези извън затвора Белене – съжителство на много лица в ограничено пространство,
влага в резултат на наличието на санитарен възел в помещението, който не е
напълно отделен от мястото, където лицата се намират постоянно и спят, сушене
на дрехите в същото помещение и при така
създадените лоши битови условия въпреки усилията на ищеца да полага грижи за
личната си хигиена, то същият безспорно се установи, че е диагностициран със
заболяването „***”. От свидетелските показания и от докладната записка се
установява, че са предоставяни средства за почистване, като е организирано и
подържана хигиената в спалното помещение в изпълнение на чл. 21, ал. 2 от
ППЗИНЗС, съгласно който грижата за хигиената на помещенията се възлага на
лишените от свобода, а администрацията на затвора има задължение единствено да
осигури условия за полагането на тази грижа. В случая се предоставяни
препарати, но влагата, мухълът по стените, състоянието на помещението –
мухлясала мазилка, липса на уплътнени прозорци с оглед свидетелските показания,
препятства дори и при ежедневно почистване на помещението, създаване на
благоприятни условия за живот. В тази връзка следва да се отбележи, че според
съдебно-медицинската експертиза, заболяването *** не е пряко следствие от хигиенно
битовите условия , а от комплексни фактори -нехигиеничните условия за живот,
непълноценното хранене, недостатъчно проветряване и влага, психоемоционален стрес,
тежки физически и психически преживявания, които отслабват имунната система,
което от своя страна облекчава проникването на ***
инфекция, в случая ищецът е бил здрав при постъпването в Затвора Белене,
регистриран е като контактен на болни от *** и след това самият той е
установено, че е болен. Съдът намира, че в случая развитието на заболяването
е предизвикано от лошите условията на
живот в спалното помещение – лоша хигиена, влага, мухъл и контакт с болни и от
емоционалното му състояние именно поради неосигуряване на нормални битови
условия в спалното помещение.
В случая е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на
наказанията", защото органите, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание ,са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да
не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.
29, ал.1 от Конституцията на Република България, според която никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение.
Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода
държавен орган - ГД "Изпълнение на наказанията" - е да следи и да
предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство и неблагоприятно
въздействие върху здравето на лицата, чиято лична свобода е ограничена с
наложеното им наказание. Ищецът е поставен именно в лоши условия в Затвора
Белене и именно там се е разболял от ***, като съдът приема, че е
налице и причинна връзка между болестта и условията на живот в затвора, които
наред с емоционалния стрес, оказват влияние на имунната система и тя реагира.
Ищецът изтърпява наказанието в шесто спално помещение, като не са ангажирани
доказателства от ответника в същото да е извършен ремонт в процесния период и
да са отстранени влагата, мухъл, смяна на дограма т.е. същият през
претендирания период е подложен на лоши битови условия.
С оглед
на изложеното, исковата претенция срещу ГД "Изпълнение на
наказанията" се явява доказана, но същата е частично основателна, по
отношение на претендирания размер на обезщетението. Съгласно чл. 52
от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по
справедливост. В случая е налице установено заболяване от *** именно в Затвора
Белене и то една година след настаняване на ищеца, който при постъпването му не
е болен, нито има установени предишни изменения в резултат на лечение на ***, а
е в добро общо състояние. Съдът обаче намира, че така посоченият размер е
прекомерно голям, а и от доказателствата по делото се установи, че служителите
на ответника са положили необходимите действия за оказване на медицинската
помощ - своевременна и адекватна, лечение в специализирано медицинско
заведение, назначен хранителен режим, медикаментозно лечение, последващи
изследвания и всички тези действия водят да оздравяване на С. на 10.09.2015
година, което се установява и от направените медицински изследвания на ищеца по
повод назначената съдебно медицинска експертиза -клинично здрав и не се откриват
болестни изменения в *** тъкан (т. 4 от СМЕ),
т.е. настъпило е пълно възстановяване на паренхема без остатъчни изменения. С
оглед горепосоченото съдът счита, че искът, с оглед претърпяната вреда,
периодът , през който лицето е търпяло болки и страдание е основателен за
сумата от 2000 лева и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата
част до претендирания размер от 75 000 лева.
По отношение на
искането за присъждане на законна лихва,то съдът намира същото за
неоснователно, тъй като не е заявено своевременно, а за пръв път в хода по
същество.
При този изход на
делото и на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът намира, че ответникът - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21
следва да заплати по сметка на Административен съд Плевен сумата от 310 лв.,
представляващи - 10 лева държавна такса
и 300 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203,
ал. 1 вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Осъжда ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София ,бул.
„Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на С.А.С.,***,
І-ва група обезщетение за претърпени неимуществени вреди – разболяване от *** в
Затвора Белене в резултат от незаконосъобразно бездействие на служителите на
Затвора Белене, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия живот
в периода 02.12.2014г.- 26.05.2015г. в размер на 2000 лева, като отхвърля иска
на С.А.С. до пълния му размер от 75 000 лева и искането за присъждане на законна лихва като
неоснователни.
Осъжда Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на Административен съд Плевен сумата от 310 лв,представляващи - 10 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението да се съобщи на страните.
Решението
може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня
на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: