РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Плевен, 28.09.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията
Снежина Иванова по адм. дело № 398 по описа за 2016 година на Административен
съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във
вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба Ц.Н. *** чрез адв. Д. срещу решение № 2153-14-36/15.04.2016 година на
директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане №
2113-14-1875-4/21.01.2016 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”.
В жалбата
се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на достатъчно
осигурителен стаж. Намира приетото от
органа, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия –
21.12.2015 г., не е налице необходимият осигурителен стаж , тъй като същият е
25 години 3 месеца и 7 дни, за незаконосъобразно. Счита, че неправилно е
приложен законът при зачитане стажа на лицето, тъй като следва да му бъде
зачетен за стаж и периодът преди навършване на пълнолетие, когато се е обучавал
като школник в ССВВУ”Г. Бенковски” гр. Долна Митрополия. Посочва, че съгласно
Указ № 117 на Държавния съвет на НРБ от 31.07.1971 година за откриване на
сержантски средни военни училища, обучаващите се в тези училища се намират на
действителна военна служба и за времето от 1986 година, когато е постъпил в
ССВВУ „Г.Бенковски” гр. Д. Митрополия до 25.08.1990 г. , когато е назначен на
длъжност „свръхсрочнослужещ” във ВНВВУ „Г. Бенковски” – гр. Долна Митрополия е
бил на действителен военна служба и следва този период да бъде зачетен от
пенсионния орган при определяне на изискуемия стаж за пенсиониране. Излага съображения, че указът на ДС на НРБ е
нормативен акт от по-висока степен и следва да бъде приложен, като нормата на
чл. 44, ал. 1 от НПОС не следва да бъде взета предвид. Посочва, че неправилно е
зачетен като осигурителен стаж за наборна военна служба без превръщане
периода от 12.05.1989 г. - навършване на
18 години до 21.08.1990 година – датата, на която е завършил средно образование
, за стаж в размер на 1 година 3 месеца 7 дни , тъй като е следвало да бъде
зачетен не до 21.08.1990 година , а е следвало да е зачетен до 25.08.1990 г.,
тъй като на тази дата е назначен като „свръхсрочнослужещ” във ВНВВУ „Г.
Бенковски” гр. Долна Митрополия и не е налице прекъсване между обучението и
назначението. Моли за отмяна на решението, връщане за ново произнасяне и
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание оспорващият- Ц.Н.Н. се явява лично и с адв. Д.Д. ***, който поддържа
подадената жалба срещу решение № 2153 –
14-36/ 15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което решение е
потвърдено разпореждане № 2113-14-1875#4 от 21.01.2016 г. на ръководителя на
отдел „ПО” на ТП на НОИ-Плевен, с което е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО. Счита решението за незаконосъобразно,
тъй като неправилно не е зачетен за
осигурителен стаж периодът през, който оспорващият е бил школник, до
завършването на средното му образование в средното сержантско училище в гр.
Долна Митрополия за времето до 21.08.1990 г., когато е преминал на
свръхсрочна военна служба. Намира, че
неправилно административният орган приема, че това време следва да бъде
зачетено като стаж от трета категория
труд в размер на 1 г., 3 мес. и 7 дни, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж , съгласно която на школниците и
курсантите им се признава за осигурителен стаж времето през, което те са били и
са се обучавали в съответните средни и висши училища за срок, какъвто е бил
определен от закона за военната служба за наборните войници. Счита, че НПОС е
издадена в изпълнение на КСО през 2004
г., а към този момент оспорващият е бил придобил права, които са му давали
основания да претендира признаването на това време през, което е бил на обучение в средното сержантско
училище в гр. Долна Митрополия, за осигурителен стаж в пълният му размер и
действително съгласно чл. 9 т Закона за общата военна служба в РБългария (ЗВВСНРБ отм.), действащ към онзи
момент, когато Н. е започнал обучението си, е посочено, че на действителна военна наборна служба
подлежат всички български граждани, навършили 18 годишна възраст, но разпоредбата
на този закон е обща и следва по
отношение на всички лица, които са се
обучавали и са завършили средни военни училища, да се приложи указ № 117 от 31.07.1971 г. на ДС
на РБългария за откриването на сержантските средни военни училища, където е
посочено, че обучаващите се в тези училища се намират на действителна военна
служба за целия срок на обучение. Намира, че съгласно чл. 9 (ЗВВСНРБ отм.),
действителната военна служба се състои от военна служба, която е свръхсрочна и
съответно срочна или наборна военна служба
и счита, че в случая придобитите от оспорващия години не са зачитани за военната служба, която той е прекарал в средното сержантско училище
в гр. Долна Митрополия в срокът, който се е отнасял до наборна военна служба,
а именно: две години, който срок би
следвало да бъде признат, независимо от
чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Приема, с оглед
представена заповед № 0468/20.09.1986 г.
на началника на ВНВВУ „Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия, с която е
бил зачислен оспорващият за школник в средното сержантско училище в гр. Долна
Митрополия, се установява, че всички
школници в това ВНВВУ действително са били на военна служба, тъй като
тази заповед освен, че зачислява в първи курс Н. за школник, със специалност
„Авиомеханика”, го зачислява и на
хранително и вещево доволствие и след като е зачислен, то за този курсант или
школник съответно са били начислявани и внасяни в ДОО съответно полагащите се осигурителни вноски.
Независимо от разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж и заповед № 534/07.10.1988 г. на
началника на ВНВВУ“ Георги Бенковски“ гр. Долна Митрополия, с която е разпоредил полагането на военна
клетва от курсантите випуск 1993 г., школниците от випуск 1990 г., школниците
от випуск 1989 г. и войниците от набор 1970 г. е видно, че оспорващият е
положил военна клетва и до този момент,
за него са възникнали всички последици,
свързани с приложението на военния закон и съответно дисциплинарните устави, т.е. към 15.10.1988 г., когато е положил военната
клетва, той е имал качеството на
военнослужещ и е носил военната служба, така както всички войници от набор 1970
г., на които същата тази Наредба за пенсии и осигурителен стаж им признава 2
години осигурителен стаж за това, че в този период са били наборни войници. Прави
искане решението на административния орган да
бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде върната преписката на
органа със задължителните указания на съда, както и да бъдат присъдени
разноски.
Ответникът
– директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира
жалбата за неоснователна и счита, че правилно е зачетен осигурителния стаж с
оглед представените документи от оспорващия. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски - минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
350 лв., съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималното адвокатско
възнаграждение.
Административен
съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
заявление № 2113-14-1875/21.12.2015 година Н. прави искане за отпускане на
пенсия за ОСВ по чл. 69 от КСО, като представя документи за осигурителен стаж и
доход.
С
разпореждане № 2113-14-1875-4/21.06.2016 г. е постановен отказ за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като
към датата на подаване на заявлението от лицето стажът му 25 години 3
месеца 7 дни от първа категория и 1
година 3 месеца 10 дни от трета категория или общо превърнат към трета
категория 43 години 4 месеца 23 дни. Прието е от органа, че стажът от първа
категория е придобит на длъжност „свръхсрочнослужещ” и е изпълнено изискването
за 18 години стаж, но не е налице общ осигурителен стаж от 27 години по см. на
чл. 69, ал. 1 от КСО.
Разпореждането
е обжалвано в срок от Н. на 16.03.2016 година, като в жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на разпореждането , тъй като твърди, че неправилно
стажът от 1 години 3 месеца и 7 дни е приет като стаж от трета категория , а е
следвало да бъде зачетен като стаж от първа категория в размер на 2 години, тъй
като това е периодът на редовна военна служба, тъй като е завършил средно
образование в ССВВУ „Г. Бенковски” гр. Долна Митрополия през 1990 година.
Цитира се Указ № 117 на ДС на НРБ от 31.07.1971 г за откриването на сержантски
средни военни училища, в който се посочва, че обучаващите се намират на
действителна военна служба. Намира, че за периода от 1986 година – постъпване в
училището до 25.08.1990 , когато е
назначен на длъжност „свръхсрочнослужещ” е налице действителна военна служба и
следва да му бъде зачетен период от 24 месеца.
По
подадената жалба е постановено решение № 2153-14-36/15.04.2016 година от директора на ТП на НОИ Плевен. В решението
са обсъдени възраженията на Н., като административният орган е приел, че
правилно е постановен отказ за отпускане на пенсия. Мотивите са , че правилно е
зачетен стажът от трета категория в размер на 1 година 3 месеца 7 дни вместо 2
години, тъй като съгласно чл.22, ал. 1 от НПОС за стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Административният орган посочва, че в случая за стаж се зачита
времето на обучение в средното военно училище, но след навършване на пълнолетие
– след 12.05.1989 г. до 21.08.1990 г. – завършване на средното образование и разпореждането е правилно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО
–Плевен, с оглед представените заповед № 490/20.05.2014 година и болничен лист
№ Е20164386126 от 14.04.2016 година.
Съдът намира, че решението е
постановено при спазване на изискването за форма, административно-производствените
правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО в редакцията към дата на подаване на заявлението от Н. военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им, но в случая с оглед обстоятелството, че се отнася за период до 31.12.1999 г. е приложима нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО според която, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В случая спорен е въпросът относно
зачитане като осигурителен стаж на периода от постъпване на Н. във ВНВВУ
„Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия през 1986 година до навършване на
пълнолетие и зачитането на този стаж като стаж от първа категория, а не като
стаж от трета категория.
В процесния период – 1986 г.– 1990 г. зачитането на стажа при пенсиониране
се регламентира от Правилник
за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) – ППЗП, като това е уредено в Дял
VІІІ "Зачитане на трудов стаж" и съгласно чл.
81, изр. първо от ППЗП в редакцията, действала за процесния период (ДВ, бр.
102 от 1967 г.), зачита се за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в
редовна военна служба или трудова повинност.
В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г.
военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба в Народна република България (отм.) - ЗВВСНРБ. В чл. 9 от
закона се определя, че военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи.
Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а
зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на такава
подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18
години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски (чл. 21 от
ЗВВСНРБ отм.). Съгласно чл. 24 от
ЗВВСНРБ (отм.) в редакция ДВ, бр. 40 от 26.05.1989 г., срокът на редовната
военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две
години; за завършилите висше образование - една година, а за специалностите,
определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години.
С Указ № 117 от
31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища
(за краткост Указ № 117) се урежда възможност за създаване на средни военни
училища, в които се приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16
навършени години и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21
навършени години (чл. 1, ал. 4). Член
3, ал. 1 от Указ № 117 сочи, че обучаващите се в сержантските
(старшинските) средни военни училища се намират на действителна военна служба и
имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията.
Съдът намира , че от разпоредбата на чл. 9 от
ЗВВСНРБ (отм.) е
видно, че законът прави разграничение между понятията
"действителна военна служба" и "редовна военна служба".
Тези понятия не са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е
въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл. 21 от
ЗВВСНРБ отм.) за срока, определен в чл. 24 от
същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с
понятието "действителна военна служба", а не "редовна военна
служба". От друга страна пък за целите на пенсионното производство за
трудов стаж по силата на чл. 81
от ППЗП (отм.) се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т.е.
периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на
редовна военна служба до момента на уволнението им. Обстоятелството, че чл. 3
от Указ № 117 предвижда, обучаващите се в средните военни училища да имат
всички права и задължения на срочнослужещите в армията, не означава, че учащите
в тези училища отбиват същинска редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ
(отм.), тъй като те имат статут като при действителна военна служба, но нормата
на чл.
81 от ППЗП (отм.) не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди,
приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на
разпоредбата на чл.
81 от ППЗП (отм.) с § 42 от
Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.).
Изменението е във връзка с приетия Закон за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) - ДВ, бр. 112 от 1995 г., в
сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр.35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., с
който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Едва в новата редакция
на чл.
81 от ППЗП (отм.) е предвидено зачитането за трудов стаж при пенсиониране и
на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната
служба, но в случая това изменение не е действаща норма към датата на обучение
в училището.
Правилно пенсионният орган е приложил
материалния закон и зачитането на периода
на обучение във ВНВВУ „Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия преди
навършване на пълнолетие от Н. не може да бъде зачетен за стаж от трета
категория, респ. първа съгласно действащите към онзи момент разпоредби и
правилно е зачетен за стаж от трета категория периодът след навършване на
пълнолетие до завършване на обучението – 21.08.1990 година.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че до полагането на клетва Н. е
имал статут на „военнослужещ” и е носил военната служба и следва да бъде отчетено
и да се зачете периода от постъпване в училището до навършване на пълнолетие за
стаж при пенсиониране, тъй като зачитането на стаж при пенсиониране е подчинено на специалните правила на ППЗП
(отм.), възпроизведени в НПОС и в частност в чл. 44 от тази наредба.
Разпоредбите на ППЗП (отм.) и на НПОС разграничават действително отбитата
редовна военна служба (наборна служба) от приравнените на нея периоди.
Полагането на клетва е елемент от военната служба, както от действителната
военна служба, така и на службата в запаса - чл. 10 от
ЗВВСНРБ (отм.), но същата не определя началния момент на отбиване на
редовна военна служба, още повече пък началния момент на приравнените на
редовна военна служба периоди.
Неоснователен е и доводът на оспорващия, че неправилно органът зачита стаж
до 21.08.1990 г., а следва да се зачете стаж до 25.08.1990 г , когато е
назначен като „свръхсрочнослужещ”. В случая , с оглед заверено копие на диплома
за завършено средно образование на л. 6 по делото, то именно на 21.08.1990
година е признато за Н., че завършва средното си образование, а съгласно удостоверение № 250 от 25.08.1990 г.
на ВНВВУ гр. Долна Митрополия на л. 8 по делото, неоспорено от лицето, същият е
назначен за свръхсрочнослужещ от 25.08.1990 г. т.е. налице е прекъсване от
22.08.1990 г. до 24.08.1990 г. вкл .и не следва този период да бъде зачетен
като стаж.
Предвид горепосоченото съдът намира
жалбата на Н. за неоснователна и следва
същата да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, искането на
пълномощника на ответника за присъждане на разноски в размер на минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно Наредба № 1/2004 г.
за минималното адвокатско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, съдът намира, че Ц.Н. *** следва да
заплати на ТП на НОИ –Плевен разноски
в размер на 350 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Ц.Н. *** срещу решение № 2153-14-36/15.04.2016 година на
директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане №
2113-14-1875-4/21.01.2016 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”.
Осъжда Ц.Н. *** да заплати на ТП на
НОИ Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8 разноски в размер на 350 лева
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: