ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 719

гр. Плевен, 13 Юли 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 397/2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 20, ал. 2 от  Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

Образувано е по жалба на Н.Н.П.-Н. *** срещу заповед № СП-01-М-145/16.02.2016г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен относно издаването на дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на правото на безплатно пътуване по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП, потвърдена с решение № 94НН-0004-0008/25.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Плевен.

Жалбоподателката иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Счита, че тя като инвалид и лице претърпяло операция през 2014г. в гр. София има безспорна нужда от пътувания до гр. София, където са медицинските специалисти, които могат да са й от полза, поради което правото и трябва да бъде възстановено напълно.

Жалбоподателката  е била редовно призована за откритото съдебно заседание, яви се в хода на съдебното заседание. Поддържа жалбата на изложените в нея основания

Ответникът редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт М. В. с пълномощно на л. 48 от делото. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като е издаден позитивен за лицето акт, алтернативно я намира за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение на л. 43 от делото/ и от надлежна страна.

Съдът намира, че жалбата е недопустима като подадена при липса на акт, подлежащ на оспорване и при липса на правен интерес от това.

Предмет на жалбата е заповед № СП-01-М-145/16.02.2016г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен. С нея е разрешено в полза на жалбоподателката издаването на дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на правото  й на безплатно пътуване по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП. Следователно това е благоприятен за страна индивидуален административен акт. Съгласно чл.147, ал.1 от АПК право на жалба имат гражданите и организациите, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени  от издадения акт или той създава задължения за тях. Случаят не е такъв.

Жалбоподателката има 78 % трайно намалена работоспособност, призната с ЕР на ТЕЛК /л.25 от делото/. Въз основа на него, ответникът е признал на страна право по чл. 19 от ППЗСП и удостоверение за осъществяването на това право е било издадено. Жалбоподателката е декларирала, че е изгубила удостоверението и е подала заявление за издаване на дубликат /л.20 от делото/ с вх. № СП01М-145/01.02.2016г.. Ответникът се е произнесъл в полза на лицето, като е разрешил издавеното на дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на правото на безплатно пътуване по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП с оспорената заповед. Жалбоподателката е недоволна и оспорва, че правото й на безплатно пътуване /ЖП транспорт/ е анулирано за 2016г. Съгласно чл. 20, ал.2 от ППЗСП – „В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция "Социално подпомагане" издава дубликат, като правото за съответната година се анулира.“ Следователно анулирането на правото на безплатно пътуване  е последица от издаването на индивидуален административен акт за издаване на дубликат за удостоверение за безплатно пътуване. Тази последица настъпва по силата на закона и административния орган не се произнася относно нея, няма право на преценка. В оспорената заповед няма изрично произнасяне на ответника в тази връзка. Може да се направи извод, че липсва изразена воля /диспозитив/, акт на административния орган, с който да се анулира правото и той да подлежи на оспорване. Самата правна норма на чл. 20, ал.2  от ППЗСП предвижда, че правото на лицето за безплатно пътуване за годината, през която е изгубило/унищожило удостоверението си се анулира. Административният орган само е приложил правната норма, такава каквото е без да е изразил собствена воля в оспорената заповед, която да подлежи на обжалване.  Самата заповед, предмет на жалбата и делото се отнася само до издаването на дубликат на удостоверение и поради това, че удовлетворява искането на лицето в пълна степен е благоприятен за него акт, който не подлежи на обжалване.

С оглед посоченото жалбата поставила начало на настоящото производство е недопустима за разглеждане и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заповед № СП-01-М-145/16.02.2016г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен относно издаването на дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на правото на безплатно пътуване по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП по заявление на Н.Н.П.-Н. ***, потвърдена с решение № 94НН-0004-0008/25.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Плевен.

         ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 397 по описа на Административен съд – Плевен за 2016г.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: