ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
719
гр.
Плевен, 13 Юли 2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 397/2016г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
вр. чл. 20,
ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за социално
подпомагане /ППЗСП/.
Образувано
е по жалба на Н.Н.П.-Н. *** срещу заповед № СП-01-М-145/16.02.2016г. на
Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен относно издаването на
дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на правото на безплатно пътуване
по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП, потвърдена с решение №
94НН-0004-0008/25.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Плевен.
Жалбоподателката
иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Счита, че тя като
инвалид и лице претърпяло операция през 2014г. в гр. София има безспорна нужда
от пътувания до гр. София, където са медицинските специалисти, които могат да
са й от полза, поради което правото и трябва да бъде възстановено напълно.
Жалбоподателката
е била редовно призована за откритото
съдебно заседание, яви се в хода на съдебното заседание. Поддържа жалбата на
изложените в нея основания
Ответникът
редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт М. В. с пълномощно
на л. 48 от делото. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като е издаден
позитивен за лицето акт, алтернативно я намира за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение на л. 43 от делото/ и
от надлежна страна.
Съдът
намира, че жалбата е недопустима като подадена при липса на акт, подлежащ на
оспорване и при липса на правен интерес от това.
Предмет
на жалбата е заповед № СП-01-М-145/16.02.2016г. на Директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен. С нея е разрешено в полза на жалбоподателката
издаването на дубликат на удостоверение № 5459 за
ползване на правото й на безплатно
пътуване по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП. Следователно това е
благоприятен за страна индивидуален административен акт. Съгласно чл.147, ал.1
от АПК право на жалба имат гражданите и организациите, чиито права и законни
интереси са нарушени или застрашени от
издадения акт или той създава задължения за тях. Случаят не е такъв.
Жалбоподателката
има 78 % трайно намалена работоспособност, призната с ЕР на ТЕЛК /л.25 от
делото/. Въз основа на него, ответникът е признал на страна право по чл. 19 от
ППЗСП и удостоверение за осъществяването на това право е било издадено.
Жалбоподателката е декларирала, че е изгубила удостоверението и е подала
заявление за издаване на дубликат /л.20 от делото/ с вх. № СП01М-145/01.02.2016г..
Ответникът се е произнесъл в полза на лицето, като е разрешил издавеното на
дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на правото на безплатно пътуване
по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП с оспорената заповед. Жалбоподателката
е недоволна и оспорва, че правото й на безплатно пътуване /ЖП транспорт/ е
анулирано за 2016г. Съгласно чл. 20, ал.2 от ППЗСП – „В случай че
удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция "Социално
подпомагане" издава дубликат, като правото за съответната година се анулира.“
Следователно анулирането на правото на безплатно пътуване е последица от издаването на индивидуален
административен акт за издаване на дубликат за удостоверение за безплатно
пътуване. Тази последица настъпва по силата на закона и административния орган
не се произнася относно нея, няма право на преценка. В оспорената заповед няма
изрично произнасяне на ответника в тази връзка. Може да се направи извод, че
липсва изразена воля /диспозитив/, акт на административния орган, с който да се
анулира правото и той да подлежи на оспорване. Самата правна норма на чл. 20,
ал.2 от ППЗСП предвижда, че правото на
лицето за безплатно пътуване за годината, през която е изгубило/унищожило
удостоверението си се анулира. Административният орган само е приложил правната
норма, такава каквото е без да е изразил собствена воля в оспорената заповед,
която да подлежи на обжалване. Самата
заповед, предмет на жалбата и делото се отнася само до издаването на дубликат
на удостоверение и поради това, че удовлетворява искането на лицето в пълна
степен е благоприятен за него акт, който не подлежи на обжалване.
С
оглед посоченото жалбата поставила начало на настоящото производство е
недопустима за разглеждане и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заповед
№ СП-01-М-145/16.02.2016г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ –
Плевен относно издаването на дубликат на удостоверение № 5459 за ползване на
правото на безплатно пътуване по железопътен транспорт по чл. 19 от ППЗСП по
заявление на Н.Н.П.-Н. ***, потвърдена с решение № 94НН-0004-0008/25.04.2016г.
на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Плевен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 397 по описа на Административен
съд – Плевен за 2016г.
Определението
подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в срок от
7 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: