Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

№ 548 / 7 Декември 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ю.  ДАНЕВА

       

         Секретар: Д.Д.

         Като разгледа докладваното от съдия  Ю. Данева  административно дело № 393 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.225а  от Закон за устройство на територията/ЗУТ/.

         Образувано е по жалба на Ц.К. *** против ЗАПОВЕД № РД-12-220/13.04.2016 г.  на Заместник кмет териториално развитие при Община Плевен, изпълняващ функциите  на кмета  на Община Плевен по  ЗУТ, с която  е наредено: 1. Ц.К.К.- собственик  на строежа да премахне  пристройка към жилищна сграда ;2. Ц.К.К.- собственик на строежа да преработи плътната ограда, като я приведе в съответствие  с чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ/ за плътна част до 0,60 м. и ажурна ограда не се изисква разрешение/, с определен срок за доброволно изпълнение -90 дни от влизане в сила на заповедта.

           Жалбоподателят твърди, че основание за започване на административното производство за премахване на незаконно строителство  са  констативни актове № 16 и №17 от 21.12.2015 г., които  в срок са обжалвани  от него. Твърди, че на 09.04.2013 г.  е  образувана преписка по издаване на разрешение за строеж, за което е заплатил 140 лв. такса.  Не е получил  писмо-уведомление, че не може да  му бъде издадено исканото разрешение.  Навежда довод, че с изтеглен заем е закупил материали, които не е имал възможност да съхранява на закрито, поради което през м. октомври  2013 г.  предприел влагането им   за изграждане на оградата и преддверието   при спазване на чл. 46,чл. 47,ал. 1, чл. 147,ал. 1, т.-7 и ал. 2, чл. 153,ал. 1 и чл. 185,ал. 1,т. 2 и 3 от ЗУТ.  Твърди, че в началото  на м. април 2013 г. в общината се е знаело, че е имал намерение  да извърши строежите в имота си, и ако тогава е било налице нарушение, е следвало  да бъдат предприети своевременни мерки  във вр. с чл. 223 и чл. 224а от ЗУТ. Счита, че не е ощетил или засегнал  интересите на посочената  в заповедта жалбоподателка, а е действал в неин интерес.  Моли да  бъде отменена  заповедта.  По същество поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Твърди,  че е подал необходимите документи за получаване на разрешение за строеж през м. април 2013 г., но не е получил отговор. Заявлението си  за издаване на разрешение   е  изтеглил по  молба на „ г-жа С.”. Счита, че е изпълнил всичко, което е необходимо за издаване на  разрешението. Представил е необходимите документи за собственост.  Навежда довод  за липса в заповедта на посочено основание за издаването й. Претендира разноски за платена такса.В подаденото писмено становище  анализира подробно  съдържанието на констативни актове №№ 16 и 17 от 21.12.2015 г.  Посочил е и причините, наложили изграждането на  навеса, като твърди че и при изграждане на оградата се е стремил да  съблюдава текстовете на закона.  Описва в подробности  обстоятелствата, при които е внесъл заявление за издаване  разрешение за строеж , плащане на нужната такса, както и  действията на служителите  по повод заявлението му.

        Ответникът – Заместник Кмет  „Териториално развитие” Плевен, чрез  процесуалния си представител юрисконсулт З., и в  подадено писмено становище  оспорва жалбата. Счита, че е установено  по безспорен начин извършването на незаконно строителство- пристройка към жилищна сграда и  плътна  ограда, осъществени без строителни книжа.  Твърди,  че процедурата  на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ е спазена, а извършеното строителство   попада в категорията на строежите, чието съответствие със строителните норми се контролира от Кмета на Общината.  Счита, че заповедта  е законосъобразна, издадена  при спазване  на административната процедура  и материалния  закон и моли да бъде отхвърлена  жалбата срещу нея като неоснователна, недоказана и необоснована. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

        Заинтересованата страна  Н.К., в подаден  писмен отговор по жалбата чрез адв. Ю. С., и по същество чрез същия адвокат  оспорва жалбата.  Счита, че  заповедта за премахване на незаконните строежи е  правилна  и законосъобразна , тъй като строежите са изградени   без издадено разрешение. Моли  жалбата да бъде отхвърлена.

         Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

        Преценена по същество  е   основателна.

        От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           Административното производство за издаване на оспорваната заповед е започнало  по повод подадена от заинтересованата страна  Н.Д.К. ***  до Кмета на Община Плевен жалба  № ТСУ и С-94Н-2271-1/24.11.2015 г.  Във връзка със същата, със Заповед № РД-12-751/15.12.2015 г. , на осн. чл. 223,ал. 2 от ЗУТ, е назначена комисия , която да извърши на 21.12.2015 г. оглед на всички сгради , находящи се в поземлен имот с идентификатор  56722.661.968 с административен  адрес гр. Плевен, ул. „Десети декември” № 98 със задача: проверка на изградените постройки в гореописания имот и съответствието им с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Заповедта е изпратена на заинтересованата страна Н.К. и на жалбоподателя Ц.К., който я е получил на 05.01.2016 г.

        Назначената от административния орган комисия е съставила два констативни акта.

       С Констативен акт № 16/21.12. 2015 г. е установено, че собственици на имота, предмет на проверката са  жалбоподателят Ц.К. и заинтересованата страна Н.К..  Посочени са предвижданията на подробния градоустройствен план за имота, както и наличието и законосъобразността на издадените строителни книжа. Комисията е констатирала още, че в имота е изградена пристройка към жилищната сграда, описана  подробно с размери, материали , начин на изграждане , покритие и предназначение- преддверие към жилищната сграда на Ц.К.. Констатирано е още, че пристройката е изградена от Ц.К. без строителни книжа през лятото на 2014 година.  Във връзка с тези констатации, служителите  на общината са приели, че е установен безспорно незаконен строеж и констативният акт е основание за започване на административно производство за премахването му по реда на чл. 225а,ал. 1,ал. 2 от ЗУТ. В акта е отразено още, че Ц.К. е  присъствал на проверката, същият е подписал акта.

      С Констативен акт № 17/ 21.12. 2015 г. е установено, че собственици на имота, предмет на проверката са  жалбоподателят Ц.К. и заинтересованата страна Н.К..  Посочени са предвижданията на подробния градоустройствен план  за имота, както и наличието и законосъобразността на издадените строителни книжа.  Констатирано е, че в имота е изградена плътна ограда, изпълнена от бетонови блокове, по границата с УПИ ХХІІІ-9233  кв. 53 по плана на гр. Плевен, изцяло разположена  в УПИ ХХІІ-9232. Дължината й е 7,17 м., височина-1,87м.  Констатирано е ,че строителството е извършено без строителни книжа. Във връзка с тези констатации, служителите  на общината са приели, че е установен безспорно незаконен строеж и констативният акт е основание за започване на административно производство за премахването му по реда на чл. 225а,ал. 1,ал. 2 от ЗУТ. В акта е отразено още, че Ц.К. е  присъствал на проверката, същият е подписал акта.

         По делото е установено, от назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът е приел като обективна и безпристрастна,  че  размерите на пристройката/преддверие към жилищната сграда/ съответстват с описанието на същите в констативния акт. Установено е, че височината на оградата  е в съответствие с описаната в акта, но дължината е 6,50 м. Установено е още, че материалите, от които са изградени  двата строежа могат да се използват  за изпълнение на зидани конструкции и отговарят на изискванията и нормите за строеж.  За описаните  в оспорената заповед строежи  няма одобрени  проекти, издадени разрешения за строеж и строителни книжа.

         Обстоятелството за липса на строителни книжа и разрешения за строеж за  процесните обекти не се оспорва от жалбоподателя, който  е обяснил, че е подал заявления за издаване на такива книжа, но е извършил строителството без да  е получил такива.

        Така установеното от  фактическа страна мотивира следните правни изводи:

         Оспорваната Заповед № РД-12-220/13.04.2016 г.е издадена и подписана от компетентен орган-  Заместник кмет териториално развитие /ЗКТР/ при Община Плевен , изпълняващ функциите  на Кмета  на Община Плевен по  ЗУТ съгласно  заповед № РД 10-2024/23.11.2015 г. на Кмета на Община Плевен.

        Съгласно чл. 225а, ал. 1 он ЗУТ, Кметът на  общината, или упълномощено от него лице издава заповед за  премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

        Процесните строежи-  пристройка към жилищна сграда и  ограда, се квалифицират като такива от шеста категория по смисъла на чл. 137,ал. 1, т 6  във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗУТ, поради което  е налице материална компетентност на органа , издал оспорената заповед да издаде такава за тяхното премахване.

         Чл. 225, ал. 2, към който препраща чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ регламентира, че строежът, или част от него е незаконен при наличие на    някоя от изброените  в 6 точки предпоставки, сред които е и  извършването  му без одобрени инвестиционни проекти  и/или разрешение за строеж/ чл. 225,ал. 2, т. 2 ЗУТ/.

         В чл. 151, ал. 1  от ЗУТ са изброени изчерпателно  строежите, за изграждането на които  не се изисква  разрешение за строеж. В т. 11 на същата разпоредба са конкретизирани параметрите на огради, за които такова не е необходимо- плътни огради с височина на плътната част  до 0,6 м. Що се отнася до  изграждане на  пристройки, същите не са  посочени сред  строежите, за които не се изисква разрешение за строеж,  от което следва извод, че наличието на такова е условие за тяхната законосъобразност.

       От съпоставката на така  проследените  законови разпоредби с установените по делото факти, следва безспорно извод, че  изградените от жалбоподателя строежи- пристройка към жилищна сграда и  ограда с височина на плътната част 1,87м. са незаконни поради   това, че  са извършени без  издадени строителни разрешения.

       Независимо от  правилната преценка на административния орган, обективирана в мотивите на издадената заповед за незаконосъобразност на процесните строежи, заповедта за премахването им  страда от  пороци, свързани със   съществени процесуални нарушения при издаването й.

       На първо място, основателно е оплакването на жалбоподателя, че  оспорената заповед не съдържа посочено правно основание.  В мотивите на заповедта действително са посочени основанията за започване на административно производство, както и  че такова е образувано по чл. 225а,ал. 1,ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 225,ал. 2,т. 2 от ЗУТ за премахване на строителство, но липсва  изрично посочено правно основание, въз основа на което е издадена  заповедта- съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 от АПК.  На следващо място,   разпоредителната част не  съдържа изискуемите по закон обстоятелства, съставляващи  описание на  задълженията, които се възлагат на  адресата на заповедта.  В т. 1 от тази част е разпоредено: „ Ц.К.К.- собственик на строежа да премахне пристройката към жилищната сграда”. Извадена от контекста на мотивите,  тази част от заповедта не  може да  даде яснота  коя точно пристройка следва да  се премахне, тъй  като  последната не е описана с нейните индивидуализиращи белези относно точното й местонахождение, размери  и предназначение. Разпоредителната част на  заповедта, ако не бъде изпълнена доброволно подлежи на принудително изпълнение, и за органа, който ще извърши  евентуално такова изпълнение, следва да е ясно  коя точно постройка следва да бъде премахната. Същата яснота следва да е налице и за  адресата на заповедта. Възможно е към сградата да  има и други пристройки/ в който смисъл са налице твърдения в  подадения от заинтересованата страна до кмета на общината сигнал/. От разпоредителната част на заповедта следва да има пълна яснота за коя точно  сграда/ пристройка/ се отнася разпореждането за премахване. Липсата на индивидуализиращи белези на  строежа, спрямо който се  разпорежда премахване  опорочава  заповедта  и води до нейната нищожност. Същите съображения са относими и към т. 2 от разпоредителната част на заповедта. Т. 2 се отнася за „плътната ограда”, като същата не е  индивидуализирана нито по местоположение, нито по размери. Отделно от това, в тази част заповедта  съдържа разпоредителни действия, които са извън компетентността на кмета на Общината и за които липсва материалноправно основание. Правомощията му  във връзка с  административен контрол по устройството на територията са регламентирани в чл. 223,ал. 1 от ЗУТ.  В ЗУТ не е регламентирана  контролна дейност  на който и да е контролен орган състояща се в  „преработване” на строеж и  „привеждане” в съответствие с определени  норми от закона. От изложеното следва извод, че заповедта, с която   административният орган  е  наредил „ преработване  плътната ограда и  привеждането й в съответствие с чл. 151,ал. 1, т. 11 от ЗУТ” е изцяло лишена от законово основание  , и акт със същото съдържание  не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. От това следва, че  този акт е нищожен.

          Поради гореизложеното,съдът счита, че подадената жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а по отношение на  атакуваната с нея заповед следва да бъде прогласена нищожност поради липса на законово основание за издаването й  и поради липса на индивидуализиращи белези  на  обектите, за които се отнасят  разпоредените действия.

         При този изход на делото и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, следва да бъдат присъдени  такива в размер на 10,00  лв. за държавна такса.

          Водим от горното съдът

                                                   

                                                Р  Е  Ш  И  :

          ОБЯВЯВА  НИЩОЖНОСТ на ЗАПОВЕД № РД-12-220/13.04.2016 г.  на Заместник кмет териториално развитие при Община Плевен.  

           ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Ц.К. ***  10,00/десет / лв.  разноски по делото.

          Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: