Р Е Ш Е Н И Е

№ 413 / 29 Септември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година , в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 392 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118, във вр. с чл. 40,ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Г.Д.И. *** против Решение № 2153-14-39/21.04.2016 г. на ЗА ДИРЕКТОР ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 0-14-000-00-00860660 от 21.10.2015 г. и Разпореждане № 0-14-000-00-00860656 от 21.10.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен. С последните е отказано отпускане на парично обезщетение по болнични листи за общо заболяване.

Жалбоподателката твърди, че на 05.01.2015 г. е подписала договор за управление и контрол/ДУК/ с фирма „Ива -2010” ЕООД , във връзка с който е изпълнявала длъжността финансов директор на офис. През м. август 2015 г. излязла в отпуск за временна нетрудоспособност, издадени са й два болнични листа, които са подадени в ТП на НОИ на 28.08.2015 г. Фирмата работодател съответно е подала информация относно правото на жалбоподателката за парично обезщетение с декларация- приложение № 15, спазвайки регламентираните срокове и разпоредби на НИИПОПДОО. Поради направена проверка по разходите на ДОО във фирмата и съставен констативен протокол, в който е отразено, че е нарушен чл. 140, т. 4 от Търговския закон/ТЗ/, й е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по двата болнични листа. Счита, че разпорежданията и потвърждаващото ги решение са неправилни, тъй като не е нарушена разпоредбата на чл. 140,ал. 4 от ТЗ / погрешно посочен чл. 40,ал. 4 от ТЗ/, тъй като договорът за управление и контрол, с който е назначена за финансов директор не влиза в обстоятелствата, които задължително трябва да се впишат на осн. чл. 140,ал. 4 от ТЗ. Счита, че сключеният с нея договор е приравнен на трудов договор по смисъла на КСО, което означава, че е осигурявана по реда, определен за работници и служители. Моли да бъде отменено решението и потвърдените с него разпореждания и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне. Алтернативно прави искане за обявяване на нищожност на решението. По същество поддържа жалбата си на изложените в нея основания.

Ответната страна- директорът на ТП на НОИ-Плевен, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт Е. Р. и ст. юрисконсулт Ж. Т. оспорва жалбата, счита я неоснователна, а решението на Директора на РУСО-Плевен-правилно и законосъобразно. Позовава се на мотивите към решението, съгласно които жалбоподателката има качество на управител, подадената информация в Регистъра на осигурените лица е с код 10 като управител. Счита, че административният орган е формирал правилен извод, че И. не попада в кръга на осигурените лица и че не следва да й се заплаща обезщетение по представените болнични листове. Моли да бъде потвърдено оспореното решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.01.2015 г. между „Ива-2010”ЕООД гр. Плевен, представлявано от И. Т. М. от една страна и жалбоподателката Г.Д.И. от друга, е сключен „ ДОГОВОР ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ”, по силата на който дружеството е възложило, а И., в качеството си на „финансов директор” е приела да управлява и извършва контрол на финансовите средства на търговското дружество.

В ТП на НОИ-Плевен са подадени по надлежния ред два болнични листа: б.л. № Е20152774475 за периода 14.08.2015г.-23.08.2015 г. и б.л. № Е20152774515 за периода 24.08.2015г.-22.09.2015 г. за лицето Г.Д.И., към които са приложени декларации от осигурителя „Ива-2010” ЕООД с данни относно правото на парично обезщетение на лицето. Във връзка с преценката на правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност на Г.И., е извършена проверка по разходите на ДОО при осигурителя, за която е съставен констативен протокол. При проверката е установено, че И. работи в дружеството по силата на сключен договор за управление и контрол,като договорът не е вписан в Търговския регистър. При подаване на информация в Регистъра на осигурените лица/РОЛ/ с декларация обр. 1 в ТД на НАП, в т. 12 на декларацията е посочен код „10” – управители и прокуристи на търговски дружества. При проверката е установено още, че в Търговския регистър лицето Г.И. не е вписано като управител, като не е изпълнено изискването на чл. 140, ал. 4 от Търговския закон.

Въз основа на констатациите в протокола от извършената проверка, длъжностното лице в ТД на НОИ-Плевен- „ЗА РЪКОВОДИТЕЛ ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА И ПОМОЩИТЕ” е издало Разпореждане № 0-14-000-00-00860660 от 21.10.2015 г. и Разпореждане № 0-14-000-00-00860656 от 21.10.2015 г. С двете разпореждания е отказано отпускане на парично обезщетение съответно по двата представени болнични листа. Органът е приел, че лицето е без право на обезщетение, тъй като за него не е възникнало осигуряване съгл. чл. 10 от КСО и не е „осигурено лице” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е вписано в Търговския регистър като изпълнител по договор за управление и контрол на търговското дружество, респ. няма качество на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

Така постановените разпореждания са били обжалвани по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Плевен, който с обжалваното в настоящето производство Решение № 2153-14-39/21.04.2016 г.е отхвърлил жалбата и ги е потвърдил.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган-ЗА Директор ТП на НОИ-Плевен, съгласно оправомощаваща го за това Заповед № 490/20.05.2014 г. на Управителя на НОИ, в писмена форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, включително фактически и правни основания, поради което съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушение при постановяването му.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.

Спорно между страните е дали жалбоподателката И. е осигурено лице за риск „общо заболяване и майчинство”, респ. има ли право на обезщетение за временна нетрудоспособност по двата болнични листа.

За да приеме, че жалбоподателката не е осигурено лице, административният орган се е позовал на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, според който изборът и освобождаването на управител на дружеството имат действие от вписването им в Търговския регистър. След като И. не фигурира като управител в регистъра, тя не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО , респ. няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност.

Съдът не споделя така изложените доводи на административния орган. На първо място, от текста на приложения ”Договор за управление” не може да бъде направен извод, че жалбоподателката е изпълнявала функции на управител на дружеството. Предмет на договора е управление и контрол на финансовите средства на дружеството. Не са налице данни с този договор на И. да са възложени управленчески и представителни функции на дружеството, извън управленски и контролни дейности на финансовите средства. Т.е. съдът приема, че жалбоподателката не изпълнява функциите на „ управител” и не отговаря на изискванията по смисъла на чл. 141,ал. 1,ал. 2 и ал. 3 от ТЗ според които управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на Общото събрание, дружеството се представлява от управителя, в търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа. И. няма качество на управител на дружеството, поради което не е необходимо и вписването й в Търговския регистър. Т.е. не е налице нарушение на 140, ал. 4 от ТЗ. Тук е мястото да бъде отбелязано , че при подаване на информация в РОЛ с декларация обр. 1 в ТД на НАП, за жалбоподателката не е следвало да бъде посочен код 10, касаещ осигуряване на управители и прокуристи на търговски дружества, а код, отговарящ на действителното й правно положение в дружеството- служител. Подаването на декларация с посочен погрешен код не се приема от съда като обстоятелство, водещо до загубване правото на обезщетение. Декларацията се подава от работодателя , а не от служителя, поради което на последния не могат да се вменят неблагоприятните последици , сред които е липсата на право на обезщетение за временна нетрудоспособност. От друга страна, дори и да се приеме хипотетично, че И. е изпълнявала функции на управител на дружеството, това не е основание да бъде отказано определянето на обезщетение за временна нетрудоспособност поради невписването й в търговския регистър. На вписването в регистъра по правило е придадено декларативно действие. Изключенията, при които вписването има конститутивен ефект са изчерпателно изброени в закона случаи, извън които е хипотезата по разглеждания в настоящето производство случай. Правно релевантните за определяне на обезщетение за временна нетрудоспособност обстоятелства са фактите, по които в процеса няма спор- лицето е в договорни правоотношения с осигурителя, упражнява дейността, регламентирана в сключен в предвидената от закона писмена форма, има не по-малко от 6 м. осигурителен стаж , поради което е със статут на осигурено лице и има право на обезщетение по представените болнични листи.

Като е достигнал до различни от изложените фактически и правни изводи и е потвърдил разпорежданията, с които е отказано признаването на обезщетение, административният орган е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да се отмени, както и да се отменят потвърдените с него разпореждания. Делото следва да се върне като преписка на административния орган със задължителни указания за произнасяне по молбата на жалбоподателката Г.И. за изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност по представените болнични листове, съгласно изложените по-горе мотиви.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-39/21.04.2016 г. на ЗА ДИРЕКТОР ТП на НОИ-Плевен, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 0-14-000-00-00860660 от 21.10.2015 г. и Разпореждане № 0-14-000-00-00860656 от 21.10.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен, с които на Г.Д.И. е отказано отпускане на парично обезщетение по болнични листи за общо заболяване: б.л. № Е20152774475 за периода 14.08.2015г.-23.08.2015 г. и б.л. № Е2015 2774515 за периода 24.08.2015г.-22.09.2015 г.

Връща преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по искането на Г.Д.И. за отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по болничен лист № Е20152774475 и болничен лист № Е20152774515 , съобразно изложените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: