РЕШЕНИЕ

№ 297

гр.Плевен, 14 Юни 2016год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №388 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Ц.С.Ц. ***, против Заповед №16-0374-000062/27.03.2016 год на Началник РУ-Червен бряг, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че не е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Сочи, че е бил в невъзможност да му бъде извършена проверка, бил е в безсъзнание, с множество травматични увреждания по главата и тялото. Бил е транспортиран в гр.Плевен и хоспитализиран в медицинско заведение, взета му е кръвна проба за алкохол. Моли съда за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А. с пълномощно на л.36 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли да се отмени атакуваната заповед. Твърди, че в заповедта е написано, че Ц. е управлявал лек автомобил, претърпял е ПТП, отказал е проба за алкохол с техническо средство, което не съответства на действителното положение. Жалбоподателят е пристигнал в ЦСМП Плевен и там са отишли двамата контролни органи, без да са посетили мястото на произшествието и т.к. здравословното състояние на Ц. е било изключително тежко, той е хоспитализиран в Първа хирургична клиника с три счупени ребра, с редица контузии. Това тежко здравословно състояние не му е позволило да даде проба за алкохол с техническо средство. Сочи, че е правил два опита, но поради недостатъчно въздух заради счупените ребра, не може да издиша нужното количество въздух, за да бъде изпробван. Кръвна проба е взета и има медицинска експертиза, която е показала с каква концентрация на алкохол е бил в кръвта. Счита за недоказан факта, че именно Ц. е управлявал автомобила. От свидетелите на мястото на произшествието всички са категорични според жалбоподателя, че освен автомобилът на ЦСМП, автомобил на „Пътна полиция” не е пристигнал на мястото. Те видели жалбоподателя за пръв път в ЦСМП. Заради травмите директно е откаран в болница в Плевен. Никой не се е интересувал до настоящия момент той ли е управлявал автомобила, той ли е от пътниците от автомобила и е пострадал. Това неизясняване на тези обстоятелства – управлявал ли е автомобила или не, е от значение за прилагане на принудителна административна мярка. Това, че е отказал да бъде изпробван за алкохол, не отговаря на фактическата обстановка според адв.А., а това, че има концентрация на алкохол в кръвта 1,5 промила, не означава, че е управлявал МПС-то. Сочи, че отнемане на свидетелството за управление създава изключително затруднение на жалбоподателя, който е общински съветник в Червен бряг и координатор на ВМРО в Плевен и Ловеч и се намира в непрекъснато движение.

Ответникът по жалбата- Началникът на РУ на МВР-Червен бряг в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от акт за установяване на административно нарушение серия Г бл.№449721/26.03.2016 год. е , че Ц.С.Ц. на 26.03.2016 год. около 18,30 часа на път №1031(пътна отсечка от с.Реселец в посока гр.Червен бряг) на 100 м. преди жп надлез, управлява собствения си лек автомобил Хонда Сивик с рег.№ ЕН *** ВН, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над автомобила и се преобръща извън пътното платно от ляво на движението. Реализира ПТП. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. Ц. е отказал да му бъде връчен АУАН, което е удостоверено с подписа на един свидетел, трите имена, адреса и подписа на който са отразени в акта.

Въз основа на акта за нарушение е издадено Наказателно постановление №16-0374-000254/12.04.2016 год. на Началник РУ –Червен бряг към ОД на МВР Плевен, с което за извършените нарушения водачът е наказан, както следва: за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП (несъобразена с пътните условия скорост), на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП с глоба в размер на 150 лева; за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (не носи контролен талон), на основание чл.183, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лева; за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП ( не носи свидетелство за управление на МПС), на основание чл.183, ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лева. За управлението на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила (1,5) с НП не е наложено административно наказание, тъй като видно от диспозитивната част на същото, деянието е преценено като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Няма данни дали и на коя дата наказателното постановление е връчено на жалбоподателя.

От приобщената на л.17 от делото Справка се установява, че на 26.03.2016 год. около 18,30 часа служители на РУМВР гр.Червен бряг са посетили ПТП, настъпило на път №1031(пътна отсечка от с.Реселец в посока гр.Червен бряг) , като на място са установили лек автомобил Хонда Сивик с рег.№ ЕН *** ВН, управляван от Ц.Ц., преобърнат извън пътното платно от ляво по посока на движението. Описано е в справката, че водачът е отказал проба с техническо средство „Дрегер-7510” с ф.№0263, съставен му е АУАН №449721 и е издаден талон за медицинско изследване №419421. На 01.04.2016 год. в РУМВР гр.Червен бряг е заведен протокол за химическа експертиза №142/28.03.2016 год. на Ц.Ц., от който е установено управление на МПС с концентрация на алкохол 1,5 промила. Направено е предложение в справката , преписката да бъде заведена в регистър образец 1 за извършено престъпление по чл.343Б от НК.

По настоящото дело е приобщен като доказателство Протокол за химическа експертиза №142/28.03.2016 год., от заключението на която се установява, че при изследване на проби от жалбоподателя е установен етилов алкохол в количество 1,5 промила.

На 27.03.2016 год. е била издадена и процесната Заповед №16-0374-000062 от Началник РУ-Червен бряг, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е съставен акт за административно нарушение №Г449721/26.03.2016 год. за следните извършени нарушения: не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или създадена опасност за движението, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП; отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество-чл.174, ал.3 от ЗДвП ; не носи контролния талон от свидетелството за управление-чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Деянието подробно е описано с всички негови типични белези-време , място, обстоятелства , при които е извършено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 04.04.2016 год., видно от разписката за връчването й върху самата заповед на л.5 от а.н.дело 147/2016 год. на РС-гр.Червен бряг. Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството с вх.№374000-2090 от 14.04.2016 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. В хода на настоящото производство е представена заповед № 316з-3575/14.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началниците на РУ на МВР при ОД на МВР Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на оспорената заповед, административният орган е изложил мотиви, съставляващи фактически основания за издаване на заповедта, и същевременно се е позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение, като подробно е описал и изброил нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС. Описано е, че Ц. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Действително, разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП предвижда прилагането на тази мярка при настъпване на някое от алтернативно предвидените условия, като в правната квалификация за прилагане на мярката не е посочено конкретното предложение на закона. Неизчерпателното посочване на правното основание, обаче, не опорочава волеизявлението на административния орган и не обосновава незаконосъобразност на обжалваната заповед на това основание, тъй като фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка са описани подробно, свързани са с нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и съответстват на правното основание по чл. чл. 171, т. 1, б. "б", поради което неизчерпателно посочената правна квалификация не води до незаконосъобразност на заповедта. От друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Както заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени на жалбоподателя. В този смисъл правото на защита на адресата на акта не е нарушено, тъй като неизчерпателната правна квалификация не е повлияла върху крайния извод на административния орган, съответно на съда.

Не съставлява и нарушение на формата на административния акт вписването, че същият може да се обжалва по пред РС-Червен бряг. Макар в заповедта да е посочено, че подлежи на обжалване не пред компетентния да разгледа жалбата съд, а пред друг некомпетентен такъв, последното не съставлява съществено процесуално нарушение, не опорочава заповедта и не съставлява самостоятелно отменително основание, тъй като този пропуск не е възпрепятствал възможността за адресата на акта да упражни своевременно правото си на жалба.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение серия г, бл.№449721/26.03.2016 год., съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Следователно, от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството водач на МПС и да откаже извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и отказало ли е извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно наказателното производство, което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, разбира се, ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго , не и в настоящото производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУ на МВР-Червен бряг е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Независимо от изложеното, настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят Ц. не е ангажирал доказателства по съществото на спора, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, респективно - опровергаващи възприетите от административния орган правни квалификации. Напротив-материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - отказ на лицето за проверка с техническо средство е документално доказан, не само чрез констатациите в съставения АУАН, но и посредством приобщените по делото писмени доказателства. Така, противно на твърденията на упълномощения адвокат в хода по съществото на спора, и видно от Справката на л.17 от делото се установява, че на 26.03.2016 год. около 18,30 часа служители на РУМВР гр.Червен бряг са посетили ПТП, настъпило на път №1031(пътна отсечка от с.Реселец в посока гр.Червен бряг) , като на място са установили лек автомобил Хонда Сивик с рег.№ ЕН *** ВН, управляван от Ц.Ц., преобърнат извън пътното платно от ляво по посока на движението и именно при това посещение на мястото на произшествието са установили, че Ц. е управлявал лекия автомобил, бил е негов водач и е отказал проба с техническо средство „Дрегер-7510” с ф.№0263. Неоснователни са и възраженията за обективна невъзможност от страна на Ц. да даде проба за алкохол, поради това, че е бил в безсъзнание. По делото е приобщена епикриза от отделение по КВХ, Първа хирургична клиника при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” Плевен (л.25-26), в която по снета анамнеза от самия жалбоподател е отразено, че не е губил съзнание, а от заключението се установява, че липсват данни за черепно-мозъчна травма. Действително, в епикризата са отразени счупвания на три ребра-седмо ребро в ляво, девето и десето ребро в ляво аксиларно, но няма данни това да е възпрепятствало възможността на Ц. да даде проба за алкохол с техническо средство, защото в епикризата е записано : „двустранно везикуларно дишане”, което е нормалното дишане на здрав човек, поради което Ц. е бил в състояние да издиша необходимото количество въздух за проба за алкохол. Ето защо Началникът на РУ-Червен бряг е доказал по несъмнен начин наличието на условията (отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за алкохол), с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на Ц. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и правилен.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението. Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.Ц. ***, против Заповед №16-0374-000062/27.03.2016 год на Началник РУ-Червен бряг, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: