В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 387 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н.М.Н. *** , чрез адв. Д. П. *** против Заповед № РД-01-27/ 07.01.2016 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” , с която на осн. чл.56,т. 5 от Наредба № 38 /16.04.2004г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и за реда за провеждане на проверочните изпити / Наредба № 38/, са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория ”В” по протокол № 78/16.02.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация” –Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция”.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че мотивите й не са в достатъчен обем, даващ възможност на адресата да разбере как да защити интересите си. Не е ясно кой е авторът на вписания в мотивите доклад № 11-05-10092/02.12.2015г. Записът е прегледан десет месеца по-късно и при вече издадено СУМПС. Не е ясно дали записът е направен с камери, отговарящи на изискванията на Наредба № 38/2004 г. на МТС. Мотивите са неясни и противоречиви. Твърди, че не е извършил описаното в мотивите деяние и моли заповедта да бъде отменена По същество, чрез процесуалния си представител адв. Д.П. *** поддържа жалбата, като твърди, че от прегледаните записи не са установени изложените в оспорената заповед обстоятелства. Моли да бъде уважена подадената жалба.Претендира за разноски.

Ответникът, в подадено писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че фактът на размяна на изпитните тестове е установен с приложения видеозапис и не е необходимо наличието на допълнителни доказателства. Приложеният диск е с характер на веществено доказателство и от него се установява,че на проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност, жалбоподателят Н. разменя изпитния си тест с кандидат № 21-В.О.. Изводът от това е, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Моли да бъде потвърдена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения Протокол № 78/16.02.2015г. се установява, че на същата дата, от 09.30 ч. в кабинета на ИААА- Враца е проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Под № 18 е вписан жалбоподателят Н.М.Н., а под № 21- В.М.О.. С 97 точки Н. е получил оценка „да” , а с 13 точки О. е получил оценка „не”.

Към преписката е приложен доклад на директора на Дирекция „ППС и водачи” с рег. № 11-05-10092/02.12.2015 г. до Изпълнителния Директор на Дирекция Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” /ИААА/, в който е отразено, че при прегледа на видеозапис от изпит с протокол № 78/16.02.2015 г.е установено, че при заемане на мястото си в залата, кандидат № 18 Н.М.Н. разменя изпитния си тест с кандидат № 21 В.М.О..

На основание чл. 56,т.5 от Наредба № 38 , Изпълнителният директор на ИААА е издал оспорената в настоящето производство Заповед № РД-01-27/ 07.01.2016г., с която, въз основа на горецитирания протокол е анулирал резултатите на Н.М.Н. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” по протокол № 78/16.02.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация”–Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция”. Заповедта е мотивирана с установената при прегледа на видеозаписа размяна на изпитните тестове между Н. и О..

От приложената към административната преписка схема на разположение на местата на кандидатите в изпитната зала/л. 59/ се установява, че посочените кандидати № 18 и 21, съответно- Н.Н. и В. О. са заемали местата на последната маса вдясно от изпитващия, до прозореца.

При проведения разпит, свидетелят В.О. твърди, че не познава жалбоподателя Н.М.Н., не си спомня дали се е явявал на теоретичен изпит на 16.02.2015г. в гр. Враца. Твърди, че се е явявал многократно на изпит за придобиване на правоспособност за друга категория, тъй като притежава свидетелство за управление на МПС, категория „В”. Свидетелството никога не му е отнемано. Не си спомня дали при явяване на изпит е сядал на последния чин до прозореца, не си спомня да си е разменял случайно или нарочно изпитните листове с някой от другите кандидати .

От извършения в о.с.з. оглед на видеозаписа, приложен към административната преписка на диск с надпис: ”Враца Пр. № 78/16.02.2015 г.”, от камера № 3 се установява, че на последната маса вдясно до прозореца се намират две лица, като лицето от дясната страна непосредствено до прозореца е свидетелят В.О.. До свидетеля е седнало друго лице и това е кандидат № 18, според схемата- жалбоподателят Н.М.Н.. Установява се още, че в 8,55,16 ч. кандидат № 18/ Н./ става от мястото си и отива към предната част на залата, където е проверяващият. В 8,55,50ч. се връща на мястото си, като носи в ръцете си бял лист, който поставя на масата, към мястото на кандидат № 21/О./ и листът остава между двамата. В 8,56,30 О. става от мястото си и отива към предната част на залата, където е проверяващият. В негово отсъствие Н. побутва листа и го установява на мястото пред кандидат 21/О./. В 8,57,05ч. О. се връща и застава пред Н., закривайки видимостта към него. Държи в ръката си бял лист Между двамата кандидати се извършват някакви действия с листите, но не може категорично да се установи кой кандидат кой лист взема поради липса на видимост. О. се придвижва към мястото си. В момента, в който се открива видимостта към Н. /жалбоподателя/, той затиска с лявата си ръка някакъв лист, а О. държи в ръцете си друг. В 08,57,14 О. сяда на мястото си. Същите обстоятелства се установяват и от записа от камера № 4. От огледа на записите от камери № 1 и № 2 не се установяват точните действия на двамата кандидати.

Така установените факти мотивират следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 56,т. 5 от Наредба № 38, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че заповедта е издадена при установено несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 56,т. 5 от Наредба № 38, изпълнителният директор на ИААА анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но е предоставен за решаване от друг кандидат.

От събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че изпитният тест на жалбоподателя Н.Н. е решен от друг кандидат, респ. не са налице предпоставки за анулиране на неговия резултат. От приложения към делото протокол се установява, че изпитният тест, предоставен за решаване от жалбоподателя е с № 444635 и е оценен с 97 точки. От извършения от съда оглед на приложения към административната преписка файл не се установява по несъмнен начин жалбоподателят и друг кандидат - конкретно св. В.О. да са разменяли изпитните си листове, от което да се направи извод за решаване на теста от друг кандидат. Липсата на видимост от камерите към жалбоподателя и свидетеля в момента, за който се твърди, че е извършена размяна на изпитните тестове, не дава основание на съда да приеме, че такава размяна е извършена. Такова обстоятелство не се установява и от разпита на свидетеля. При така събраните доказателства, съдът намира, че не може да приеме за доказано обстоятелството, че жалбоподателят и свидетелят О. са разменили изпитните си тестове само на осн. чл. 176,ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 АПК, поради неявяване на жалбоподателя да отговори на поставени му от съда въпроси.

По така изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради несъответствие с материалния закон и следва да бъде отменен.

При този изход на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 210,00 лв.,от които 10,00 лв. д.т. и 200,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-27/07.01.2016 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” да заплати на Н.М.Н. с ЕГН ********** сумата 210,00/двеста и десет/ лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-двневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: