Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 

  388 /  21 Септември 2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четиринадесети септември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Е. Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 386/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.К.Б. *** срещу мълчалив отказ на Началника на РУ-МВР – Белене да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана по подадено заявление от 18.03.2016г.

От приложената административна преписка е видно, че е издадена Заповед № 241з-39/19.04.2016г. на Началника на РУП – Белене, с която на осн. чл. 83 ал.5 вр. чл. 58 ал.1 т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на В.К.Б. *** е било отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана и е разпоредено отнемане на пистолет CZ-75-В”, кал.9х19, № 8951V. Жалбоподателят е отказал да получи заповедта, удостоверено с подписите на двама свидетели на 20.05.2016г. Съдът е изпратил на жалбоподателя препис от заповедта, която представлява изричен отказ по подаденото от него заявление. Жалбоподателят е заявил, че не обжалва заповедта, а мълчаливия отказ, но по същество излага съображения за нейната незаконосъобразност, които поддържа и в съдебно заседание.

Съгласно чл. 172 ал.3 от АПК, когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричния отказ, последвал преди постановяване на решението на съда за отмяна.

Предвид твърденията на жалбоподателя в допълнителното уточнение, което по съществото си представлява оспорване на издадената заповед, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 172 ал.3 от АПК съдът приема, че предмет на оспорване в настоящото производство е както мълчаливия отказ, така и последвалия изричен отказ  на Началника на РУ-МВР – Белене по подадено от жалбоподателя заявление от 18.03.2016г., регистрирано с Вх. № 241000-487/21.03.2016г.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 83 ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Жалбоподателят иска отмяна на отказа като незаконосъобразен. В хода на съдебното производство, чрез процесуалния си представител – Е.Б. – негова майка, поддържа тезата, че е подал заявление за продължаване срока на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в законния срок на 17.03.2016г., което незаконосъобразно не е било регистрирано, а устно му било указано от некомпетентно лице – служител КОС В. при РУ – МВР - Белене да подаде заявление за издаване на ново разрешение. Затова са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и целта му като е постановен отказ за издаване на разрешение, вместо удължаване на срока на вече издадено разрешение Рег. № Б-141/19.04.2011г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие  и боеприпаси за самоохрана като физическо лице с валидност до 19.04.2016г. Позовава се на §6 от ПЗР на ЗОБВВПИ, като счита, че в случая е налице заварено административно производство, което е следвало да се довърши по досегашния ред.

Ответникът – Началникът на РУ на МВР - Белене не изразява становище по жалбата.

Прокурор Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен, встъпила в производството на осн. чл. 16 ал.1 т.1 от АПК изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена на 04.05.2016г. в законния срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149 от АПК от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В.К.Б. е имал издадено предходно Разрешение № Б-141/19.04.2011г. на Нач. на РУ МВР– Белене за носене за самоохрана на пистолет „CZ 75 B” кал. 9х19мм № 8951V и Разрешение № 56/19.04.2011г. на Началника на РУП – Белене за съхранение на същото оръжие. Разрешението е било издадено по реда на ЗВВООБ със срок на валидност  5 години – до 19.04.2016г. Разрешението е издадено по повод заявление на Б. от 07.02.2011г. за издаване на разрешение за съхранение и продължаване срока на предходно издадено разрешение за носене на оръжието.

Жалбоподателят твърди, че на 17.03.2016г. е подал заявление за продължаване срока на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на същото оръжие до РУ – МВР – Белене, но то не било прието като устно му било указано от служителя В. да подаде на следващия ден искане за издаване на разрешение, а не за продължаване срока на издаденото вече, което той впоследствие подал на 18.03.2016 г. , но било регистрирано с дата 21.03.2016г.  Разпитаният свидетел К. К. Б. – баща на жалбоподателя сочи, че синът му попълнил заявление по образец за продължаване срока на разрешението още на 16.03.2016г., което отишъл да подаде на следващия ден – 17.03.2016г. в РУ- МВР – Белене, но това заявление не било прието и бил върнат от служителя В. от служба КОС, за да подаде друго за издаване на разрешение, което синът му подал впоследствие. Видно от показанията му свидетелят не е присъствал в РУ- МВР – Белене при подаване на заявленията, а информацията, за която свидетелства е косвена – базира се на обясненията на сина му. Свидетелят е придружил сина си до РУ – Белене, но не е присъствал на място в управлението при подаване на заявлението, а отишъл на кафе, не може да посочи и на коя следваща дата синът му е подал заявление. По делото е приложено Заявление Вх. № 241000-487/21.03.2016г. (л.38) саморъчно попълнено от В.Б. с поставена от него дата – 18.03.2016г. с искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и приложени декларации от заявителя от същата дата. Към заявлението е приложена и писмена мотивировка във връзка с удължаване на срока на разрешение за носене и притежание на огнестрелно късо бойно оръжие от името на заявителя (л.43) също от 18.03.2016г., в която сочи, че разрешението за оръжието му е необходимо за самоохрана и възможност за намиране на работа като охрана, тъй като е работил като охрана на Банка ОББ. Таксата за подновяване на разрешението е платена на 17.03.2016г. в 15:14ч. – следобяд. Следователно безспорно установено е, че жалбоподателят е подал заявление с Вх. № 241000-487/21.03.2016г. (л.38), което изготвил на 18.03.2016г. Датата на регистриране на заявлението е достоверната дата на подаването му, която удостоверява, че същото е било подадено на тази дата. Без значение е кога фактически е било попълнено.

Без съществено значение за спора е също дали Б. е искал продължаване на срока на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана или издаване на ново, защото и в двата случая се касае за иницииране на ново административно производство, при което органът преди да издаде разрешението е длъжен да прецени дали са налице отрицателните материално-правни предпоставки по чл. 58 ал.1 от ЗОБВВПИ, при които не се издава разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Съгласно чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Този извод се налага при анализ на разпоредбата на чл. 87 от ЗОБВВПИ, според която в едномесечен срок преди изтичането на срока на издаденото разрешение, лицето подава заявление по образец за подновяване на разрешението до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 81 ал.1 т.2 и т.4 (снимки и такса за издаване) и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие, каквито се изискват и при издаване на разрешението, а разрешението в случаите на подновяване се издава по реда на чл. 83, към който чл. 87 ал.3 препраща.

Т.е. реда за издаване и за подновяване на разрешение и материално-правните предпоставки за издаването му в двата случая, са едни и същи. Съгласно чл. 83 ал.1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Според ал.2 при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който едномесечният срок по ал.5 за издаване на разрешението спира да тече. Ако констатираните непълноти и несъответствие не бъдат отстранени в дадения срок, производството по издаване на разрешението се прекратява. Началникът на РУ на МВР издава разрешението или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Заявлението за подновяване на разрешението се подава в едномесечен срок преди изтичане срока на валидност на издаденото разрешение.  Независимо дали е подадено в този срок или след изтичането му, разпоредбите на чл. 58 ал.1 от ЗОБВВПИ са относими както при продължаване срока на издадено разрешение, така и при подновяването му и всеки път подлежат на проверка и преценка от РУ на МВР и конкретно от служителите в РУ на МВР, отговарящи за контрол на оръжията.

В случая заявителят е бил уведомен с писмо УРИ № 241000-560/04.04.2016г. на Нач. РУП – Белене, което получил лично срещу подпис на 05.04.2016г. (л.37), че във връзка с подаденото заявление следва да посочи основателни мотиви, които по несъмнен начин да обосноват издаването на исканите разрешения. В отговор Б. подал възражение Вх. № 241000-586/07.04.2016г., в което заявява, че не е подал заявление за „издаване на разрешение” и затова няма как да посочи мотиви, а е подал заявление за удължаване-подновяване на срока на разрешението, което притежава и което е приложил към заявлението си. Изготвена е докладна записка УРИ № 241р-3504/19.04.2016г. (л.35) от Б.В. – МлПИ КОС при РУ на МВР – Белене до Началника на РУ – МВР – Белене. В докладната записка се сочи, че по постъпилото заявление от Б. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоохрана като физическо лице заявителят е посочил като мотиви, обосноваващи необходимостта от издаване на разрешението – самоотбрана и възможност за намиране на работа. Сочи се, че от извършената служебна справка за постъпил заявителски материал и дневника за постъпили жалби в РУП – Белене се установило, че за предходните пет години няма данни за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. А по повод второто изложено съображение – за намиране работа като охранител е посочено, че съгласно чл. 94 ал.1 от ЗОБВВПИ, когато юридически лица осъществяват дейност по охрана, техните служители, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси , при осъществяване на охранителна дейност могат да носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за служебни цели. Поради това на осн. чл. 83 ал.5 вр. чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е предложил да бъде отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Изложените в докладната записка съображения са възпроизведени в издадената Заповед № 241з-39/19.04.2016г. на Началника на РУ – МВР - Белене и са послужили като мотиви за постановения отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, а притежаваното оръжие е отнето, с което започналото административно производство по подаденото от Б. заявление Вх. № 241000-487/21.03.2016г. е приключило.

Като допълнителни съображения в издадения мотивиран отказ Началникът на РУ – МВР – Белене е изложил, че посочването на основателна причина за издаване на разрешение на физическо лице е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси от ЗОБВВПИ. В тежест на лицето е да докаже основателната причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Като липсата на тази задължителна законова предпоставка или недостатъчна обоснованост на искането има за последица неоснователност на заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Фактическият и правен извод на Началника на РУ – МВР – Белене, който е материално и териториално компетентният орган по чл. 83 ал.5 от ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение или да постанови мотивиран отказ, е правилен.

Жалбоподателят не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел -самоотбрана. Въпреки дадените писмени указания не е посочил такава, а видно от служебно извършената проверка – няма данни през последните години да са подавани сигнали за посегателства срещу личността или имуществото на заявителя, за да се налага той да ползва оръжие за самоотбрана. Неговата личност и имущество не са под заплаха, няма данни за такива посегателства, затова и няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. В този смисъл са налице отрицателните материално-правни предпоставки на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, в който случай разрешение не се издава.

Изследван е и вторият посочен от жалбоподателя мотив – за намиране на работа като охранител. В този случай се издава разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за служебни цели по реда на чл. 81 ал.2 ЗОБВВПИ по заявление на физическите и юридически лица, които осъществяват дейност по охрана и получили разрешение за придобиване и съхранение на оръжия за наетите от тях служители, което оръжие съгласно чл. 94 ал.1 може да се използва само за служебни цели при осъществяване на охранителна дейност, т.е. за друга цел и по друг ред. Затова законът не допуска възможност за издаване разрешение по заявление на самите физически лица с цел намиране на работа като охранители.

Заповедта за отказа е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания обосноваващи отказа, които съответстват на материалния закон и целта му.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Отказът е постановен, след като е дадена възможност на заявителя да обоснове искането си и необходимостта от носене на оръжие, както при подаване на заявлението, така и с нарочно писмено уведомление впоследствие съобразно изискванията на чл. 83 ал.2 ЗОБВВПИ. Соченият от жалбоподателя §6 от ПЗР на ЗОБВВПИ касае заварените неприключили административни производства по подадени заявления към момента на влизане на закона в сила и затова е неотносим към конкретния казус.  Административното производство за издаване или продължаване срока на разрешение започва с подаване на заявлението. Затова подаденото заявление на 21.03.2016г. се подчинява на реда и условията, установени от действащата редакция на закона към тази дата.  Предходното производство по заявлението от 2011г. вече е приключило с издаването на разрешение на 19.04.2011г., а не е недовършено както погрешно смята жалбоподателят. Предпоставките на чл. 58 ал.1 ЗОБВВПИ подлежат на доказване от заявителя и проверка от органите на МВР на общо основание всеки път, независимо дали се касае за издаване на ново разрешение или за продължаване на срока на издадено разрешително. При наличието на която и да е от тях законът забранява издаване на разрешително за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Нормата е императивна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на В.К.Б. *** срещу мълчалив отказ на Началника на РУ - МВР – Белене, както и срещу последвалия изричен отказ  със Заповед № 241з-39/19.04.2016г. на Началника на РУ - МВР – Белене да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана по подадено от жалбоподателя заявление от 18.03.2016г., регистрирано с Вх. № 241000-487/21.03.2016г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :