Р Е Ш Е Н И Е

310

гр.Плевен, 27 Юни 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря В.М. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №385 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

            Производството по делото е образувано по искова молба от Х.И. ***, чрез адв.Ж.Н. *** с надлежно пълномощно, срещу Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 400лева, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като се сочат претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателни производства по обжалване на Наказателно постановление №24/14.05.2015г. на Директора на РИОСВ-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.

            В исковата молба се твърди, че с НП №24/14.05.2015г. на Директора на РИОСВ-Плевен на Х.И. е наложена глоба в размер на 1400лева, за нарушение на чл.151 ал.1 т.4 от Закона за управление на отпадъците. Сочи се, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила решение след проведени съдебни производства пред Районен съд Плевен и Административен съд Плевен. Твърди се още, че за процесуално представителство по тези дела за адвокатска защита са заплатени 400лева, които представляват имуществена вреда за И.. Счита се, че е налице причинна връзка между незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В заключение се моли присъждане на обезщетение в размер на 400лева, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

            От ответника по делото-Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен не е представен писмен отговор по исковата молба.

            В открито съдебно заседание ищецът И. не се явява, представлява се от адв.Н., който поддържа подадената искова молба по основание и размер. Счита, че са налице всички изискуеми кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция. Прави искане за присъждане и на направените по делото разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

            Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не дава становище по съществото на спора.

            Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена в размера, в който е предявена.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №24/14.05.2015 на Директора на РИОСВ-Плевен на Х.И.И. е наложена глоба в размер на 1400лева, за нарушение на чл.151 ал.1 т.4 от Закона за управление на отпадъците.

            По жалба на И., с решение №609/15.07.2015г. по НАХД №1501 /2015г. по описа на Районен съд-Плевен е отменено Наказателно постановление №24/14.05.2015 на Директора на РИОСВ-Плевен. По делото са проведени две съдебни заседания (01.07.2015г. и 14.07.2015г.), на които наказаното лице е представлявано от адв.Ж.Н., който е и пледирал в хода по същество. На л.25 от делото на РС е приложен Договор от 01.07.2015г. за правна защита и съдействие сключен между Х.И. и адв.Н. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по НАХД №1501/2015г. на РС-Плевен, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200лева с посочване, че е изплатено.

            По касационна жалба на РИОСВ-Плевен срещу решението по НАХД №1501/2015г. на РС-Плевен е образувано КАД 705/2015г. по описа на Административен съд-Плевен, по което с решение №507/13.11.2015г. е оставено в сила решението на районния съд. В проведеното на 16.10.2015г. съдебно заседание по делото И. е представляван от адв.Н., който е пледирал по същество. Към делото на л.11-13 са приложени писмено становище от адв.Н. ведно с пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от  15.10.2015г.  сключен между И. и адв.Н. за процесуално представителство пред касационната инстанция и с договорено възнаграждение в размер на 200лева, платени в брой.

            При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

            Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

            Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

            Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът РИОСВ-Плевен, съгласно чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо РИОСВ-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Х.И..

Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането.

            В контекста на  посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

В правната теория е спорен характера на наказателното постановление, а именно дали е административен акт, тъй като се издава от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с него се налага наказание на лица.

В редица свои решения Върховния административен съд приема, че наказателните постановление не представляват административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В мотивите на тези решения се сочи, че наказателното постановление по съществото е израз на правораздавателна дейност, а не на типична административна, като чрез наложеното административно наказание наказващия орган реализира държавната наказателна репресия.

            Съгласно Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите на тълкувателното постановление е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основния характер на дейността на органа, негов издател. Прието е още, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

            В мотивите на Решение №4732/28.04.2015г. по адм.дело №10110/2014г. на ВАС се приема, че „дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част държавна власт, съобразно принципа на разделение на властите. Нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията”, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключват от приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.” В същия смисъл е и Решение №8012/01.07.2015г. по адм.дело №7571/2014г. на ВАС.

            Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Директора на РИОСВ-Плевен, е процесуално допустима.

            Следва да бъде посочено още, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред за обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито в ЗАНН, нито субсидиарно приложимият ГПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР №2/03.06.2009г. на ВАС-ОСС о т І и ІІ колегия на ВАС, по ТД №7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

            По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед доказателствата по делото съдът намира за доказани претендираните от ищеца имуществени вреди от отмененото наказателно постановление за налагане на глоба, поради което и приема за основателен иска за сумата от 400лв., представляващи направени разноски за правна помощ и съдействие от адвокат при обжалване на наказателното постановление и водените на административно-наказателно производство пред районен съд и административен съд, като касационна инстанция. Разноските, направени за защита при обжалване на наказателното постановление, съдът намира за пряка и непосредствена вреда от акта. Ако НП не бе издадено, то лицето не би наело адвокат за защитата си. Полагането на грижа на добър стопанин за собствените си интереси чрез наемане на професионалист за защита срещу незаконосъобразен акт, не може да бъде тълкувано във вреда на наказаното лице, независимо от липсата на изрична норма, предвиждаща задължително процесуално представителство пред съда. Фактът, че процесуалното представителство е в резултат на договорни отношения между адвокат и клиент, е ирелевантен за преценката относно причинно-следствената връзка между действието на наказателното постановление и настъпилия вредоносен резултат, тъй като единствено в хипотезата на предоставяна правна помощ липсва договор между адвокат и клиент, в който случай и разноските за процесуално представителство не се понасят от клиента. Ето защо съдът счита, че заплатените суми в размер на 400лева за адвокатско възнаграждение във водените административно-наказателни производства, приключили с отмяна на наказателното постановление за налагане на глоба, представляват пряка и непосредствена вреда от издаването на наказателното постановление, поради което и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

В настоящето производство се претендира и заплащане на лихва върху присъдената сума, считано от 13.11.2015г.-датата на влизане в сила на решението на РС, с което е отменено наказателното постановление. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата, считано от 13.11.2015г., така както е поискано с исковата молба.

В съдебно заседание ищцовата страна претендира присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и 10лева платена държавна такса Съгласно  чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва РИОСВ-Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 310лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 300лева, съгласно приложен на л.5 от делото договор за правна защита и съдействие, и 10лева платена държавна такса за образуване на дело.

            Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

            ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен да заплати на Х.И. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 400лв. (четиристотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление за налагане на глоба по Закона за управление на отпадъците, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен да заплати в полза на Х.И. ***, с ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 310лева (триста и десет лева), представляващи 300лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10лева платена държавна такса.

            Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                             

 

                                                                                               СЪДИЯ: