ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 465

гр.Плевен, 05.05.2016 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА – КУЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Богданова–Кучева административно дело № 381/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е чл. 166, ал. 4 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал.2, от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба на Н.П.Г. *** срещу заповед № РД11-104/14.04.2016г. на Кмета на община на Плевен относно прекратяване на наемното й отношение с ОП „Жилфонд”, Плевен за общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ж.к Воден, *** в частта й – т.3 относно допуснатото предварително изпълнение на заповед.

Жалбата е недопустима за разглеждане.

Със заповед № РД11-104/14.04.2016г. на Кмета на община на Плевен е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката с ОП „Жилфонд” - Плевен за точно индивидуализирано в акта общинско жилище на основание чл. 46, ал.2 във вр. с ал.1, т.6 от ЗОС и чл. 32, т6 от наредба № 18 на Общински съвет Плевен. Съгласно чл. 46, ал.5, изр. последно от ЗОС - жалбата срещу заповед за прекратяване на наемното правоотношение не спира изпълнението, освен ако съдът не разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение на заповедите с този предмет е допуснато от самия закон, а не е по реда на чл. 60 от АПК, както неправилно сочи в жалбата си лицето. По силата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Има обаче три абсолютни процесуални предпоставки, за да бъде допустимо искането за спиране на изпълнението на допуснато от закона предварително изпълнение на административния акт. На първо място това е – висящ съдебен процес за проверка на законосъобразността на акта. Искането спиране на изпълнението на допуснато от закона предварително изпълнение на акта е акцесорно /несамостоятелно/ производство, което е подчинено на главното производство /по оспорване законосъобразността на самата заповед/ и съществува само дотолкова до колкото съществува това главно производство. Това следва от самия текст от чл. 166, ал.2, изр. първо от АПК - „при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение ….”. Чл. 166, ал.4 от АПК добавя, че допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съдът изрично с разпореждане № 1521/04.05.2016г. е дал възможност на жалбоподателката да посочи, подадената жалба от 28.04.2016г. да се счита ли такава и срещу самата заповед № РД11-104/14.04.2016г. на Кмета на община на Плевен. В отговор на това определение, страната е депозирала молба-уточнение вх. № 1550/05.05.2016г., в която изрично заявява че жалба срещу самата заповед все още не е подадена, а жалбата, поставила началото на настоящото производство, да се приеме за такава само срещу допуснатото предварително изпълнение на посочената заповед. Следователно е налице липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта – не е налице висящ съдебен процес по оспорване на законосъобразността на заповед № РД11-104/14.04.2016г. на Кмета на община на Плевен. Към настоящия момент пред административния орган или в съда не е отстъпила жалба срещу заповед № РД11-104/14.04.2016г. на Кмета на община на Плевен, видно от становище на Кмета на община Плевен вх. № 1552/05.05.2016г. и извършена служебна проверка в регистратурата на съда.

Останалите две абсолютни предпоставки за допустимост на искането по чл. 166, ал.4, вр ал.2 от АПК са: 1) допуснато по силата на закона предварително изпълнение – тази предпоставка е налице /чл. 46, ал.5, изр. последно от ЗОС/; 2) правен интерес от оспорването – по принцип този интерес се презумира от факта на оспорването на самия административен акт, каквото в настоящия случай не е налице.

Може да се направи извод за липса на две от трите абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на искането по чл. 166, ал.4, вр ал.2 от АПК.

С оглед посоченото, жалбата, поставила начала на настоящото производството, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от изложеното, Административен съд - Плевен, ІV-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Н.П.Г. *** срещу заповед № РД11-104/14.04.2016г. на Кмета на община на Плевен относно прекратяване на наемното й отношение с ОП „Жилфонд”, Плевен за общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ж.к Воден, *** в частта й – т.3 относно допуснатото предварително изпълнение на заповед.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 381 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2016 година.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: /п/