Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр.Плевен, 30 Юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря В.М. и като разгледа
докладваното от съдията Кънева адм.дело
№378 по описа за 2016г. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.42 ал.10 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).
Производството по делото е образувано по жалба от С.Д.
***, чрез пълномощник Р. Д., срещу Заповед
№СП03-2Ю-68/11.02.2016г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен, потвърдена с Решение №94СС-0002-0005/23.03.2016г. на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, в частта й
относно началната дата – 01.01.2016г., от която е отпусната месечна добавка за
социална интеграция по реда на чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ на С.Д..
В жалбата са наведени доводи, че заповедта и
решението, с което е потвърдена, противоречат на закона. Счита се, че добавката
за социална интеграция следва да бъде отпусната считано от 01.10.2013г. и се
моли за отмяна на заповедта.
От ответника по делото-Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане”-Плевен е депозиран писмен отговор по жалбата, в който по
подробно изложени доводи се счита, че същата е неоснователна.
В съдебно заседание
оспорващият не се явява, представлява се от пълномощник Р.Д.-негова съпруга,
която моли жалбата да бъде уважена. Счита за неправилно отпускане на добавка за
социална интеграция от 01.01.2016г. Счита, че това решение на органа
противоречи на доказателствата по делото. Моли социалната добавка да бъде
отпусната считано от 01.10.2013г.
Ответникът в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която счита
жалбата за неоснователна. Счита, че правилно органът е отпуснал добавка за
социална интеграция от 01.01.2016г., тъй като не са налице условията по чл.37
ал.1 от ППЗИХУ. В заключение сочи, че заповедта е издадена при спазване на
всички законови изисквания и моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 25.04.2016г. в законоустановения
14-дневен срок от съобщаване на решението на по-горестоящия орган, което е
сторено на 11.04.2016г. и след изчерпан задължителен административен контрол,
като е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол съгласно чл.98 ал.2 от АПК. Предвид последното жалбата е допустима за
разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано лице, чрез негов
пълномощник съгласно чл.32 т.2 от ГПК с надлежно пълномощно, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт
в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,
а и се установява от приложените доказателства, че С.Л.Д. и Р.Д.Д. са съпрузи,
съгласно удостоверение за сключен граждански брак на 30.09.1979г.
На 08.01.2016г. до
Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е подадено заявление-декларация
вх.№СП-03-1Ю-18 (л.19) за извършване на социална оценка на С.Л.Д. *** и да се
изготви предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за
транспортни услуги, балнеолечение и рехабилитационни услуги и диетично хранене
и лекарствени продукти. Към заявлението са приложени два броя ЕР, а именно ЕР
№0851/175 от 15.12.2015г. на НЕЛК-София и ЕР №1101/195 от 09.12.2015г. на НЕЛК-София.
Попълнена е и Анкетна карта за самооценка на желанията и индивидуалните
потребности на С.Д..
На 12.01.2016г. е
изготвен Социален доклад (л.22), в който е посочено, че лицето има право на
помощи по чл.25 и 29 от ЗИХУ.
Изготвена е и Социална
оценка по заявление вх.№СП-03-1Ю-18/08.01.2016г. от комисия, утвърдена със
заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен (л.23). В
социалната оценка е отразено, че лицето има процент намалена работоспособност
-100% без чужда помощ, като е посочено ЕР №1101/195 от 09.12.2015г. на НЕЛК-София.
Посочено е още, че лицето живее при подходящи за него условия и среда, както и
че има възможности за социално включване и добро качество на живот. В заключение е направено предложение до
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен за отпускане на добавка за
социална интеграция за транспортни услуги, балнеолечение и рехабилитационни
услуги-веднъж в годината, обучение (с отбелязване „възможна”) и диетично хранене и лекарствени продукти. Социалната оценка е със срок до 01.09.2017г.
Същата е връчена на пълномощника на Д. на 28.01.2016г.
На 28.01.2016г. от С.Д.
до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е подадено
заявление-декларация вх.№СП-03-2Ю-68 за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция (л.24-25). С него е поискано отпускане на месечна добавка
за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и
лекарствени продукти. Отразено е, че лицето притежава ЕР №0851/175 от
15.12.2015г. на НЕЛК-София и ЕР №1101/195 от 09.12.2015г. на НЕЛК-София. Заявлението-декларация
е прието от длъжностно лице, което е предложило на С.Д. да бъде отпусната
месечна добавка за социална интеграция в размер на 19,50лева на основание чл.25
и чл.29 от ППЗИХУ, считано от 01.01.2016г. Предложението е съгласувано и му е
извършен предварителен контрол за законосъобразност на 05.02.2016г.
Със Заповед
№СП-03-2Ю-68/11.02.2016г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен (л.25-гръб), на основание чл.42 от ЗИХУ и чл.33 от ППЗИХУ и
въз основа на подадено заявление-декларация с вх.№ СП-03-2Ю-68 /28.01.2016г. и
социална оценка от 28.01.2016г., на С.Д. е отпусната месечна добавка за
социална интеграция по чл.25 ал.1 от
ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 9,75лева, считано от 01.01.2016г. до
30.09.2017г. и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти в
размер на 9,75лева считано от 01.01.2016г. до
30.09.2016г., или месечна добавка
общо в размер на 19,50лева. Заповедта е получена на 19.02.2016г.
Именно тази заповед е
предмет на обжалване в настоящето съдебно производство.
На 02.03.2016г. срещу
заповедта е подадена жалба от С.Д., чрез пълномощник Р.Д., в която се изразява
несъгласие с началната дата на отпускане на месечна добавка за социална интеграция.
По основателността на
жалбата е дадено становище от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен, в което се счита, че интеграционните добавки са отпуснати
правомерно считано от 01.01.2016г. и няма нормативни основания за
преразглеждане на заповедта. Посочено е още, че Д. е получавал добавки по чл.25
и чл.29 от ППЗИХУ до 30.09.2013г. по ЕР на НЕЛК №0855-122 от 24.11.2011г.,
което е било със срок до 01.09.2013г. , като след този период не е
кандидатствал за получаване на интеграционни добавки по ЗИХУ.
С Решение №94СС-0002-0005/23.03.2016г. на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Плевен (л.16-17) е
отхвърлена жалбата на С.Д., чрез пълномощник Р.Д., срещу Заповед
№СП-03-2Ю-68/11.02.2016г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен. За да достигне до този извод, административният орган е
приел, след установяване на фактите, че определянето на размера, реда и
условията за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката за социална
интеграция се уреждат в ППЗИХУ, като в конкретния случай не са налице условията
по чл.37 ал.1 от ППЗИХУ за отпускане на месечната добавка от началото на
месеца, следващ месеца, през който е прекратена. В подкрепа на последното е
посочил, че Д. е получавал месечна добавка по реда на чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ
до 30.09.2013г. съобразно ЕР на НЕЛК №0855/122 от 24.11.2011г. с определени 86%
трайно намалена работоспособност и срок на инвалидността 01.09.2013г. Посочил е
също, че със заявлението-декларация за отпускане на месечна добавка от
28.01.2016г. са представени ЕР на НЕЛК №1101/195 от 09.12.2015г. за
преосвидетелстване с определени 100% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ и срок на инвалидността 01.09.2017г. В заключение е счел, че е налице
промяна в степента на трайно намалена работоспособност, с което не е изпълнен
фактическия състав на чл.37 ал.1 от ППЗИХУ, поради което добавката правилно е
отпусната от първо число на месеца на подаване на заявлението-декларация.
От фактическа страна
по делото е установено още, че ЕР на НЕЛК І спец.състав по сърдечно-съдови
заболявания №1101/195 от 09.12.2015г. (л.27-28), с което на Д. са определени
100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ и срок на инвалидността
01.09.2017г. е издадено по повод обжалване и отмяна на ЕР на ТЕЛК
№2774/02.09.2014г., с което на Д. е била определена 76% ТНР. ЕР на НЕЛК І
спец.състав по вътрешни болести №0851/175 от 15.12.2015г. (л.29-30), с което на Д. е определена 95% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ и срок на инвалидността 01.09.2013г. е
издадено по повод обжалване и отмяна на ЕР на ТЕЛК №1350/19.09.2011г., с което
на Д. е била определена 56% ТНР.
Установено е още, че
въз основа на Заповед от 01.03.2012г. на Директора на Д”СП”-Плевен на Д. е
изплащана месечна добавка по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ в общ размер на 19,50лева,
считано от 01.02.2012г. до 30.09.2013г. (л.78).
Така установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.42 ал.1 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка
за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента
на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. В ал.2 се
пояснява, че добавката по ал.1 е диференцирана и представлява парични средства,
които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на
допълнителни разходи. Компетентният да отпуска такива месечни добавки орган е
определен в чл.42 ал.7 от ЗИХУ и предвид тази разпоредба оспорената Заповед №СП-03-2Ю-68/11.02.2016г.
е издадена от компетентен орган в лицето на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” –Плевен.
Заповедта е издадена в
предвидената по закон писмена форма и съдържа минимално необходимите реквизити
по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. правно основание и фактическо такова, съдържащо се в
констатациите, отразени в социалната оценка. Мотиви за определяне началната
дата за отпускане на месечните добавки не са посочени в оспорената заповед,
такива не се съдържат и в социалната оценка, на която се основава акта. Такива
са изразени в потвърдителното решение на Директора на РД”СП”-Плевен, във връзка
с подадена жалба по административен ред пред горестоящия административен орган.
Тези мотиви се свеждат до това, че не е изпълнен фактическият състав на
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗИХУ и няма основание за изплащане на социалните
интеграционни добавки от задна дата (01.10.2013г.), тъй като има промяна в
степента на трайно намалената работоспособност, а именно до 30.09.2013г. Д. е
получавал месечна добавка по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ съобразно ЕР на НЕЛК
№0855/122 от 24.11.2011г. с определени 86% трайно намалена работоспособност и
срок на инвалидността 01.09.2013г., а с ЕР на НЕЛК №1101/195 от 09.12.2015г.
лицето е преосвидетелствано с определени 100% трайно намалена работоспособност
без чужда помощ и срок на инвалидността 01.09.2017г.
При издаване на
заповедта са спазени административно-производствените правила, но неправилно е
приложен материалния закон и не е съобразена целта на закона. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.37 ал.1 от ППЗИХУ, на която се позовава административният орган, в
случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната
добавка се отпуска от началото на
месеца, следващ месеца, през който е прекратена, въз основа на новата социална
оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в
степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на
увреждането, ако молбата декларация е подадена в едномесечен срок от издаването
на новото експертно решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК. Смисълът на тази норма е да
обезпечи на правоимащите лица получаването на следващата им се месечна добавка
за социална интеграция за целия период на инвалидизирането им, през който е
налице и увреждане с характер на тежко, независимо от датите на
преосвидетелстването им от органите на медицинската експертиза. Изискването,
което поставя разпоредбата, за да осигури непрекъснатост на получаването на
месечната добавка, е молбата-декларация да е подадена в същия месец, през който
е направено преосвидетелстването и това преосвидетелстване да не води до
промяна на датата на инвалидизиране или в степента трайно намалена
работоспособност, доколкото тези факти са от значение за възникване на самото
субективно право на подпомагане.
Началната дата-01.01.2016г. на отпускане на месечни добавки за социална
интеграция на С.Д. административният орган е мотивирал с обстоятелството, че е
налице промяна в степента на трайно намалената работоспособност, поради което
не е изпълнен фактическия състав на чл.37 ал.1 от ППЗИХУ и добавката следва да
се отпусне съгласно чл.33 ал.3 от ППЗИХУ, а именно от първо число на месеца на
подаване на заявлението-декларация.
Съгласно §1 т.2 от ДР на ЗИХУ, лицата с 50 и над 50 на
сто намалена работоспособност са лица, за които е установено от органите на
медицинската експертиза (ТЕЛК и НЕЛК), че те са с такива трайни увреждания
(анатомични, физиологични или психически), които водят до трайно намалени възможности
да изпълняват дейности по начин и степен, възможен за здравия човек, в резултат
на което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена
работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на
сто.
По делото не е спорно, че С.Д. е лице с трайно
увреждане по смисъла на т.2 от §1 от ДР на ЗИХУ, тъй като от приложените по
делото множество експертни решения (л.27-33 и л.48-52) е видно, че органите на
медицинската експертиза са установили, че вида и степента на увреждането му е
над 50 на сто. Дори с ЕР на НЕЛК №1101/195 от 09.12.2015г. лицето е
преосвидетелствано с определени 100% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ и срок на инвалидността 01.09.2017г. От доказателствата се установява
още, че началната дата на инвалидизиране е винаги 10.04.2006г.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът намира за ирелевантно в случай, че с новото ЕР на НЕЛК №1101/195 от
09.12.2015г. се променя степента на увреждане от 86% на 100%. На първо място
безспорно е, че Д. продължава да е с трайно увреждане - над 50% степен на
увреждане, като промяната е в насока увеличаване степента на увреждане, а не
намаляване. Освен това наличната промяна на степента на увреждане не се
отразява на правото на лицето на месечни добавки по ЗИХУ и това негово право не
е отпаднало, то е признато от органа. Също така, към 30.09.2013г. датата на
прекратяване на получаването на месечна добавка за социална интеграция по
предходна заповед от 01.03.2012г. (л.78) и след тази дата, Д. е имал трайна
намалена работоспособност над 71%, каквото е изискването на чл.42б т.2 и чл.42ж
от ЗИХУ, за да бъде отпусната месечна
добавка за транспортни услуги и диетично хранене и лекарствени продукти. В тази
връзка неоснователно процесуалния представител на административния орган се
позовава на ЕР №1350/19.09.2011г. на ТЕЛК, с което на Д. е определена 56% ТНР,
тъй като последното е отменено и е постановено ново – ЕР №0851/175 от
15.12.2015г. на НЕЛК, с което на лицето е призната ТНР 95%, като не е променена
нито датата на инвалидизация, нито степента, доколкото определеният процент е
над 71%. Видно от приложените по делото ЕР, постановени в периода след издаване
на предходната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен
от 01.03.2012г., в този последващ период са влезли в сила само ЕР, с които е
определена трайно намалена работоспособност над 71% по отношение на Д., като
лицето е било преосвидетелствано от състави на ТЕЛК и НЕЛК.
Промяната, в посока нагоре, в степента на трайно
намалена работоспособност, сочена като предпоставка в чл.37 ал.1 от ППЗИХУ, не
може да дерогира законоустановените права на лицето за получаване на месечни
добавки по молбата-декларация, както е прието от органа. Нещо повече, съдът намира,
че изискването да няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента
на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, за да се
отпусне добавката от началото на месеца, следващ месеца, през който същата е
прекратена, в конкретния случай противоречи на чл.42 ал.1 от ЗИХУ, който е
нормативен акт от по-висока степен. Прилагайки разпоредбата на правилника,
органът не е съобразил изискванията на закона и неговата цел. Недопустимо е,
когато на лицето се определи по-голям процент на трайно намалена
работоспособност, т.е. положението му се е влошило и съответно правата му по
ЗИХУ имат още по-голямо основание, както
е в настоящия случай, същото лице да се постави в по-неблагоприятно положение
(да се прекъсне отпускането на добавки) спрямо лицето, на което е определен
същия процент на ТНР, т.е. положението му е без промяна и отпускането е без
прекъсване. Съгласно чл.42 ал.1 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право
на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности
съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на
увреждането. Като лишава от тази добавка за определен период лицата с определен
по-голям процент на ТНР разпоредбата на чл.37 ал.1 от ППЗИХУ в тази си част
противоречи на чл.42 ал.1 от закона и по тази причина следва да бъде приложен
законът, а не правилникът. В този смисъл са чл.5 ал.1 от АПК и чл.15 ал.3 от
Закона за нормативните актове.
Спазването на сроковете след подаване на
молба-декларацията за социална оценка е условие определящо началния момент за
отпускане на добавката. В случая тази молба е подадена на 08.01.2016г., т.е. в
едномесечния срок от издаване на ЕР на НЕЛК. Съгласно чл.13 ал.1 от ППЗИХУ, по
всяко постъпило заявление-декларация в срок до края на месеца, следващ месеца
на подаването, се изготвя социална оценка, която се подписва от всички
присъстващи членове на комисията. Социалната оценка е от 25.01.2016г. и е връчена на правоимащото лице на
28.01.2016г. По отношение на подаването на молбата-декларация в едномесечен
срок от издаване на новото експертно решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК съдът счита, че
това е заявлението-декларация за изготвяне на социална оценка, с оглед
систематичното и логическото тълкуване на разпоредбата, която както бе посочено
е своевременно подадена.
Следва да се посочи още, че коментираното по-горе
противоречие на чл.37 ал.1 от ППЗИХУ с чл.42 ал.1 от ЗИХУ води и до
противоречие с чл.2 от ЗИХУ, където са регламентирани целите на закона –
подкрепа на хората с увреждания и техните семейства, грижи за тяхната социална
адаптация и равни възможности. В този смисъл, обжалваната заповед в частта, с
която на Д. не е признато право да получава месечни добавки за период преди
01.01.2016г. противоречи и на целта на закона, доколкото за този период това
право на лицето, което е с трайно
увреждане, е било налице.
По изложените по-горе
съображения, съдът намира, че депозираната жалба е основателна, поради което
обжалваната заповед следва да бъде отменена поради несъответствие с материалния
закон и целта на закона, а делото да бъде върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на Д. за отпускане
на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и диетично
хранене и лекарствени продукти, при съобразяване с дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл.второ във вр. С чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №СП03-2Ю-68/11.02.2016г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, в частта й относно началната дата –
01.01.2016г., от която е отпусната месечна добавка за социална интеграция по
реда на чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ на С.Л.Д. ***.
ВРЪЩА делото като
преписка на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен за ново произнасяне по
заявлението-декларация на С.Д. за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция, съобразно мотивите на настоящето решение.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: