Р Е Ш Е Н И Е

№ 324

гр. Плевен, 1 Юли 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на десети юни две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар: М.К..

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 376/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И. срещу Решение № 34/21.01.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3184/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 15-0000082/11.11.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на „Викинг – Н.”*** на осн. чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 224 ал.1 от КТ, затова че при проверка по документи на 07.10.2015г. в офиса на ДИТ – Плевен е констатирано, че „Викинг – Н.”*** в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като при прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. Д. на длъжност „охранител” със Заповед № 6856/18.08.2015г. не е гарантирано правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни, както и на останалите правоимащи охранители в дружеството, работили на обект АЕЦ „Белене” – гр. Белене, подробно описани в справката за използван платен годишен отпуск.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че гаранция за изплащане на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск е законът и никакъв допълнителен акт на работодателя не е необходим, за да гарантира това право. КТ предвижда прекратяването на трудовото правоотношение да стане с нарочен акт на работодателя - със заповед, което е правопораждащият факт за изплащането на обезщетението. Затова в тази заповед работодателят е длъжен да посочи основанието за прекратяване, както и всички обезщетения, на които работникът има право. Само работодателят разполага със счетоводни данни за брой отработени дни, използван и неизползван отпуск и е задължен да изчисли обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 ал.1 от КТ, да начисли и изплати сумата при прекратяване на трудовото правоотношение. В акта, с който прекратява трудовото правоотношение работодателят следва да отрази и дължимото обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ и така да гарантира, че то ще бъде изплатено. „Викинг-Н.” ЕООД в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл. 224 ал.1 от КТ като не е изчислил и начислил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск т.е. не е гарантирал правото на този вид обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 11 дни на А. Д. и на всички работници и служители, подробно описани във ведомостта за заплати. Моли за отмяна на решението и по същество за потвърждаване на НП като законосъобразно.

Ответникът по касация – Викинг Н. *** не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна. Предлага да се отмени решението на РС по подробно изложените в касационната жалба съображения.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите по делото доказателства.

За да отмени НП като незаконосъобразно, съдът обосновано е приел за несъставомерно деянието, за което е наказан работодателят, а именно че не е гарантирал изплащането на обезщетение за неползван отпуск по чл. 224 ал.1 от КТ в размер на 11 дни при прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. Д. на длъжност „охранител”, както и на останалите правоимащи охранители в дружеството, работили на обект „АЕЦ Белене” – гр. Белене, подробно описани в справката за използван платен годишен отпуск.

Така описано деянието не разкрива състав на нарушение на трудовото законодателство. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е законово гарантирано с разпоредбата на чл. 224 ал.1 от КТ. Правопораждащ юридически факт за изплащането му е акта за прекратяване на трудовото правоотношение. От момента на прекратяването му възниква и задължението на работодателя да начисли и изплати обезщетението. Правото на обезщетение възниква по силата на закона и е гарантирано от него. В обстоятелствената част на НП наказващият орган не е конкретизирал какво има предвид и защо е приел, че това право не е гарантирано. Никъде не е посочил, че приема, че то не е гарантирано, защото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на работника не е вписан размера на неползвания платен годишен отпуск и сумата, която следва да се изплати като обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ. В този смисъл се съдържа и неяснота относно конкретното деяние, осъществяващо състав на визираното нарушение. Липсва законова разпоредба в КТ, която да определя като задължителен реквизит на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и посочване на дължимите обезщетения и конкретната сума. Освен това няма пречка това да се извърши и с отделна заповед. Но достатъчно е да е налице заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на която счетоводството на работодателя да начисли и изплати дължимите обезщетения, като в случай че те останат дължими, работникът може ефективно да предяви претенциите си и по съдебен път.

На следващо място в НП съществува неяснота и относно описанието на нарушението като се посочва, че не е гарантирано правото на обезщетение на конкретния работник, както и на други, заемащи същата длъжност в предприятието при прекратяване на трудовите им правоотношения, без лицата да са изрично изброени. Така не става ясно дали наказанието се налага само за едно лице или и за всички останали и кои са те. А и се създава предпоставка за едно и също деяние на работодателя да бъдат издадени множество НП, което е недопустимо. Неяснотата относно конкретно извършеното нарушение е съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице и конкретно възможността да разбере в какво нарушение е обвинено, за да организира ефективно защитата си и препятства възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на НП по същество. Това налага отмяна на НП като незаконосъобразно и на процесуално основание.

Като е отменил НП Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/21.01.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3184/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.