Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 351 / 14 Юли 2016 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на
двадесет и първи юни, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
ДАНЕВА
Секретар: Д.Д.
Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева
административно дело № 374 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
М.Ц.Т. *** против Заповед № 20462/2013
от 11.12.2013 г.на Началник сектор ПП
при ОДМВР-Плевен, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от
ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради
това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР.
Жалбоподателят твърди, че наложената му принудителна
административна мярка е незаконосъобразна и необоснована, постановена в
нарушение на материалния закон и на приложимите административно-производствени
правила, както и че не съответства на целите на закона. На първо място счита,
че не е било налице законово основание
спрямо него да се прилага ПАМ по чл. 171,т. 4 от ЗДвП, тъй като не са му
отнети всички контролни точки, респ. не е
загубил придобитата правоспособност за водач на МПС. Счита, че
административният орган не е съобразил, че през процесния период е възстановявал частично контролни точки след
преминало допълнително обучение по реда
и условията на Наредба № Із-2539/2012 г.
Описва конкретно времето и
обстоятелствата за възстановяване на точките, като навежда извод, че две
от възстановяванията на контролните точки- тези по протокол №6/05.07. 2008г. и
по протокол № 30/18.07.2009 г. не са отчетени в
системата на административния орган и не са взети предвид при издаване
на оспорената заповед. Счита, че
описаната в последната фактическа обстановка не
отговаря на истината, тъй като
към датата на издаване на заповедта не е
изгубил всички контролни точки. На следващо място навежда довод за
необоснованост на оспорената заповед ,
поради това,че не е подкрепена с доказателства. Счита още, че при постановяването й е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не са обсъдени всички събрани по преписката доказателства и не е
изяснена фактическата обстановка. Твърди, че органът е некомпетентен поради
липса на оправомощаващ акт. Моли да бъде
отменена оспорената заповед. По
същество, чрез процесуалния си представител адв. Н.Д. *** поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Позовава се
на приложени справки, удостоверяващи
възстановяване на контролни точки, което не е отчетено от административния орган. Моли да
се уважи жалбата с присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.
Ответникът- Началник сектор “Пътна полиция”
при ОД МВР-Плевен оспорва жалбата в
подадено писмено становище, към което е приложил административната
преписка. Счита, че не са налице
основания за служебно възстановяване
на контролните точки по реда на чл.
158,ал. 2 от ЗДвП, тъй като от влезлите в сила НП няма период от две години.
Моли да бъде потвърдена заповедта.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните , и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Заповед № 20462/2013 от
11.12.2013 г.на Началник сектор ПП отдел при ОДМВР-Плевен е връчена на
жалбоподателя на 04.04.2016 г., видно от оформената върху нея разписка, жалбата е постъпила при административния орган на
07.04.2016 г., подадена е в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преценена по
същество е основателна.
От приложените към делото
наказателни постановления и други писмени доказателства се установяват
отразените в оспорената заповед факти на
отнемане и възстановяване на контролни точки, както следва: с НП № 4459/01г.-отнети
4 к.т.; с НП 4792/02г.-отнети 4 к.т.; с НП № 3872/02 г.- отнети 4 к.т.; с НП №
3256/03г.- отнети 2 к.т.; с НП № 10237/04г.-отнети 8 к.т.Останали 17 к.т. На 21.02.2004г.-възстановени 13 к.т.,общо 30
к.т.. С НП № 8191/04г.-отнети 2 к.т.; с НП № 9125/04г.-отнети 2 к.т.; с НП 551/05г.-отнети 6 к.т.; с НП № 10708/05 г.
–отнети 10 к.т.; с НП № 325/06 г.-отнети 2 к.т.; с НП № 2155/05г.- отнети 2
к.т.. Останали 6 к.т. На 09.12.2006г. –възстановени 13 к.т.,общо 19 к.т. С НП №
1938/06г.-отнети 2 к.т.; с НП № 1104/07г.- отнети 2 к.т.; с НП № 219/07г.-
отнети 16 к.т.
Съгласно така отразените
отнемания и възстановявания на контролни точки, отразени в оспорената заповед, според
административния орган, на М.Ц.Т. са отнети всички контролни точки, поради
което е загубил правоспособността си на водач на МПС, и тъй като не е върнал
доброволно свидетелството си за
управление на МПС/СУМПС/, същото му е
иззето с издадената заповед за ПАМ №
20462/2013 от 11.12.2013 г.
Описаните в заповедта обстоятелства, състоящи се в
отнемане на контролни точки на водача,
са отразени в приложената справка за водач , и не се оспорват от жалбоподателя.
Твърденията на жалбоподателят
, че след последното, отразено в оспорената заповед НП,
с което са му отнети 16 к.т. - НП № 219/07г./ л. 30/, е
възстановил контролни точки , които не са отразени в заповедта, се установяват от приложените писмени доказателства, неоспорени от
ответника и приети като официални
документи, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства:
С протокол № 6 от 05.07.2008 г. на „Автошкола
63” ЕООД Плевен за проведено
допълнително обучение на водача М.Т./л.
14/ и
издадено удостоверение за преминато
и успешно завършено на 05.07.2008 г. допълнително обучение, въз основа
на което да се възстановят 1/3 от
предвидените точки съгл. чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от приложената Справка за нарушител от региона
М.Ц.Т. от 08.07.2009 г./ л. 23 и
24 от делото/ се установява, че на 05.07.2008
г. на водача са възстановени 20 к.т.
, остават 6 к.т.
С протокол № 30/
12.07.2009 г. на „Автошкола 63”ЕООД Плевен за проведено допълнително
обучение на водача М.Т./ л.17/ и издадено удостоверение за преминато и успешно завършено на 18.07.2009г.
допълнително обучение, въз основа на което да се възстановят 1/3 от предвидените точки съгл.
чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от приложената
Справка за нарушител от
региона М.Ц.Т. от 15. 12.2010 г.
/ л. 26 и 27 от делото/ се установява, че на 18.07.2009 г. на водача са възстановени
19 контролни точки, остават 16
контролни точки.
Описаните в двете справки за възстановяване
на контролни точки обстоятелства не
са отразени в оспорената заповед, и не са взети предвид от
административния орган при изчисляване на отнетите и оставащи на водача точки.
Ако се приеме за безспорно, че с последното, описано в заповедта НП на Т.
действително са отнети всички
точки, с актовете за
възстановяването на такива, съгласно
справките от 08.07.2009 г. и
от 15. 12.2010 г. , на водача са
възстановени допълнително общо 39
контролни точки/ 20 к.т. на 05.07.2008г. и 19 к.т. на 18.07.2009г./. В заповедта не са описани
други наказателни постановления, с които на
Т. да са отнети контролни точки до момента на издаване на заповедта / 11.12.2013 г./, поради
което, предвид изложените в нея
фактически основания- отнети к.т. до
влизане в сила на последното по хронология в нея НП № 219/07 г.- 27.06.2007
г. , към датата на издаване на заповедта не са
налице основания за изземване на СУМПС , тъй като, към тази дата не
са налице доказателства на водача да са отнети всички контролни
точки. Следва да бъде отбелязано, че ,
освен некоректното неотразяване в оспорената заповед на гореописаните възстановявания на к.т. през 2008 и 2009
г., в заповедта не са отразени и следващи НП, с които се отнемат к.т., вписани
в издадената справка на л. 10 и 11 от делото. В
справката са отразени , след последното по заповедта НП № 219/2007 г. още няколко НП, с които са отнети контролни
точки. Тези отнемания не са включени в
заповедта, както и описаните по-горе възстановявания, но, ако към 18.07.2009 г. на жалбопадетеля са възстановени 19 к.т./л.
27/, след тази дата , и до издаване на оспорената ЗПАМ -11.12.2013 г. са издадени само две НП,
с които са отнети к.т. в общ размер на
10 бр./НП № 4519/27.12.2010 г—отнети 3 к.т. и НП № 558/09.06.20011 г.-отнети 7
к.т. Т.е., дори и хипотетично да се
включат тези НП в обстоятелствата, мотивирали издаването на оспорената заповед, към датата на издаването
й на
Т. не са били отнети всички контролни точки.
Заповедта, като
издадена в нарушение на материалния
закон, тъй като не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4 – не
са отнети към датата на издаването й всички к.т., следва да се отмени като
незаконосъобразна.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва юридическото лице/ОДМВР/, в чиято структура е
административният орган да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 110 лв., от които 10 лв. д.т. и 100 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 20462/2013 от 11.12.2013 г.на
Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която М.Ц.Т. е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради
това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
МВР.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –Плевен да
заплати на М.Ц.Т. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на
110,00/сто и десет/ лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: