Р Е Ш Е Н И Е

№ 351 / 14 Юли 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 374 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.Ц.Т. *** против Заповед № 20462/2013 от 11.12.2013 г.на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят твърди, че наложената му принудителна административна мярка е незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и на приложимите административно-производствени правила, както и че не съответства на целите на закона. На първо място счита, че не е било налице законово основание спрямо него да се прилага ПАМ по чл. 171,т. 4 от ЗДвП, тъй като не са му отнети всички контролни точки, респ. не е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС. Счита, че административният орган не е съобразил, че през процесния период е възстановявал частично контролни точки след преминало допълнително обучение по реда и условията на Наредба № Із-2539/2012 г. Описва конкретно времето и обстоятелствата за възстановяване на точките, като навежда извод, че две от възстановяванията на контролните точки- тези по протокол №6/05.07. 2008г. и по протокол № 30/18.07.2009 г. не са отчетени в системата на административния орган и не са взети предвид при издаване на оспорената заповед. Счита, че описаната в последната фактическа обстановка не отговаря на истината, тъй като към датата на издаване на заповедта не е изгубил всички контролни точки. На следващо място навежда довод за необоснованост на оспорената заповед , поради това,че не е подкрепена с доказателства. Счита още, че при постановяването й е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са обсъдени всички събрани по преписката доказателства и не е изяснена фактическата обстановка. Твърди, че органът е некомпетентен поради липса на оправомощаващ акт. Моли да бъде отменена оспорената заповед. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Н.Д. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. Позовава се на приложени справки, удостоверяващи възстановяване на контролни точки, което не е отчетено от административния орган. Моли да се уважи жалбата с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.

Ответникът- Началник сектор “Пътна полиция” при ОД МВР-Плевен оспорва жалбата в подадено писмено становище, към което е приложил административната преписка. Счита, че не са налице основания за служебно възстановяване на контролните точки по реда на чл. 158,ал. 2 от ЗДвП, тъй като от влезлите в сила НП няма период от две години. Моли да бъде потвърдена заповедта.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Заповед № 20462/2013 от 11.12.2013 г.на Началник сектор ПП отдел при ОДМВР-Плевен е връчена на жалбоподателя на 04.04.2016 г., видно от оформената върху нея разписка, жалбата е постъпила при административния орган на 07.04.2016 г., подадена е в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От приложените към делото наказателни постановления и други писмени доказателства се установяват отразените в оспорената заповед факти на отнемане и възстановяване на контролни точки, както следва: с НП № 4459/01г.-отнети 4 к.т.; с НП 4792/02г.-отнети 4 к.т.; с НП № 3872/02 г.- отнети 4 к.т.; с НП № 3256/03г.- отнети 2 к.т.; с НП № 10237/04г.-отнети 8 к.т.Останали 17 к.т. На 21.02.2004г.-възстановени 13 к.т.,общо 30 к.т.. С НП № 8191/04г.-отнети 2 к.т.; с НП № 9125/04г.-отнети 2 к.т.; с НП 551/05г.-отнети 6 к.т.; с НП № 10708/05 г. –отнети 10 к.т.; с НП № 325/06 г.-отнети 2 к.т.; с НП № 2155/05г.- отнети 2 к.т.. Останали 6 к.т. На 09.12.2006г. –възстановени 13 к.т.,общо 19 к.т. С НП № 1938/06г.-отнети 2 к.т.; с НП № 1104/07г.- отнети 2 к.т.; с НП № 219/07г.- отнети 16 к.т.

Съгласно така отразените отнемания и възстановявания на контролни точки, отразени в оспорената заповед, според административния орган, на М.Ц.Т. са отнети всички контролни точки, поради което е загубил правоспособността си на водач на МПС, и тъй като не е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС/СУМПС/, същото му е иззето с издадената заповед за ПАМ № 20462/2013 от 11.12.2013 г.

Описаните в заповедта обстоятелства, състоящи се в отнемане на контролни точки на водача, са отразени в приложената справка за водач , и не се оспорват от жалбоподателя.

Твърденията на жалбоподателят , че след последното, отразено в оспорената заповед НП, с което са му отнети 16 к.т. - НП № 219/07г./ л. 30/, е възстановил контролни точки , които не са отразени в заповедта, се установяват от приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника и приети като официални документи, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства:

С протокол № 6 от 05.07.2008 г. на „Автошкола 63” ЕООД Плевен за проведено допълнително обучение на водача М.Т./л. 14/ и издадено удостоверение за преминато и успешно завършено на 05.07.2008 г. допълнително обучение, въз основа на което да се възстановят 1/3 от предвидените точки съгл. чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от приложената Справка за нарушител от региона М.Ц.Т. от 08.07.2009 г./ л. 23 и 24 от делото/ се установява, че на 05.07.2008 г. на водача са възстановени 20 к.т. , остават 6 к.т.

С протокол № 30/ 12.07.2009 г. на „Автошкола 63”ЕООД Плевен за проведено допълнително обучение на водача М.Т./ л.17/ и издадено удостоверение за преминато и успешно завършено на 18.07.2009г. допълнително обучение, въз основа на което да се възстановят 1/3 от предвидените точки съгл. чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от приложената Справка за нарушител от региона М.Ц.Т. от 15. 12.2010 г. / л. 26 и 27 от делото/ се установява, че на 18.07.2009 г. на водача са възстановени 19 контролни точки, остават 16 контролни точки.

Описаните в двете справки за възстановяване на контролни точки обстоятелства не са отразени в оспорената заповед, и не са взети предвид от административния орган при изчисляване на отнетите и оставащи на водача точки. Ако се приеме за безспорно, че с последното, описано в заповедта НП на Т. действително са отнети всички точки, с актовете за възстановяването на такива, съгласно справките от 08.07.2009 г. и от 15. 12.2010 г. , на водача са възстановени допълнително общо 39 контролни точки/ 20 к.т. на 05.07.2008г. и 19 к.т. на 18.07.2009г./. В заповедта не са описани други наказателни постановления, с които на Т. да са отнети контролни точки до момента на издаване на заповедта / 11.12.2013 г./, поради което, предвид изложените в нея фактически основания- отнети к.т. до влизане в сила на последното по хронология в нея НП № 219/07 г.- 27.06.2007 г. , към датата на издаване на заповедта не са налице основания за изземване на СУМПС , тъй като, към тази дата не са налице доказателства на водача да са отнети всички контролни точки. Следва да бъде отбелязано, че , освен некоректното неотразяване в оспорената заповед на гореописаните възстановявания на к.т. през 2008 и 2009 г., в заповедта не са отразени и следващи НП, с които се отнемат к.т., вписани в издадената справка на л. 10 и 11 от делото. В справката са отразени , след последното по заповедта НП № 219/2007 г. още няколко НП, с които са отнети контролни точки. Тези отнемания не са включени в заповедта, както и описаните по-горе възстановявания, но, ако към 18.07.2009 г. на жалбопадетеля са възстановени 19 к.т./л. 27/, след тази дата , и до издаване на оспорената ЗПАМ -11.12.2013 г. са издадени само две НП, с които са отнети к.т. в общ размер на 10 бр./НП № 4519/27.12.2010 г—отнети 3 к.т. и НП № 558/09.06.20011 г.-отнети 7 к.т. Т.е., дори и хипотетично да се включат тези НП в обстоятелствата, мотивирали издаването на оспорената заповед, към датата на издаването й на Т. не са били отнети всички контролни точки.

Заповедта, като издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4 – не са отнети към датата на издаването й всички к.т., следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва юридическото лице/ОДМВР/, в чиято структура е административният орган да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 110 лв., от които 10 лв. д.т. и 100 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 20462/2013 от 11.12.2013 г.на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която М.Ц.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –Плевен да заплати на М.Ц.Т. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 110,00/сто и десет/ лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: