Решение по Административно дело 369/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 296

гр.Плевен, 14 Юни 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №369 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от Л.Д.У. ***, против Решение №2153-14-26/26.02.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1019-14-134/29.01.2016 год. и са потвърдени Разпореждания с №№О-14-999-24-00051642/21.10.2015 год. и О-14-999-24-00051643/21.10.2015 год. на ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен.

В жалбата са наведени доводи, че на 05.01.2015 год. У. е сключил с „Ива- 2010” ЕООД договор за управление и контрол, по силата на който изпълнява длъжността административен директор на офис, като осъществява контрол на персонала и организира дейността на офиса. Сочи, че цялата дейност извършва в офиса на фирмата в гр.София, жк „Красна поляна”, бл.32а, ет.1. Твърди, че през месец август 2015 год. е излязъл в болничен за временна неработоспособност първоначално за 30 дни, и впоследствие за още 30 дни. Осигурителят „Ива- 2010” ЕООД е подал информация за У. с данни относно правото му на парично обезщетение с декларация-приложение 15 в установените с НИИПОПДОО срокове. Била е възложена проверка на осигурителя и издаден констативен протокол, в който е отразено, че е нарушен чл.140, ал.4 от ТЗ и му е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност. Счита, че ако има някакво нарушение, то отговорността следва да се понесе от осигурителя, а от друга страна счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.4 от КСО, защото управител на фирмата е И. Т. М., който е вписан в ТР, а той изпълнява длъжността административен директор на офис, което обстоятелство не подлежи на вписване в ТР. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган със задължителни указания.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли да бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ да му бъде изплатено паричното обезщетение за безработица.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените мотиви в решението. Счита, че от доказателствата е установено, че лицето е било управител на дружеството, съгласно договор за управление и контрол. Подадените данни с декларация образец 1, са подавани за лице, осигурено като управител и прокурист. Разпоредбата на чл.140 ал.4 от Търговския закон е категорична и императивна и в нея се сочи, че изборът и освобождаването на управител на дружество пораждат действие едва след вписване в Търговския регистър. След като лицето не фигурира в Търговския регистър като управител на дружеството, то не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.4 ал.1 т.7 от КСО и правилно е отказано изплащане по представените болнични листи. Претендира присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

В ТП на НОИ-Плевен е подаден първичен болничен лист № 2652647 серия Е-2015 за жалбоподателя, с който е удостоверен период на временна нетрудоспособност от 21 август 2015 г. до 19.09.2015 г. включително – 30 дни. Подадено е и продължение на болничен лист № 2652744 серия Е-2015 за периода 20.09.2015 г. – 19.10.2015 г. включително – 30 дни. Осигурителят „ИВА-2010” ЕООД е подал информация с данни относно правото на парично обезщетение на У. с декларация – приложение 15. На У. е извършена проверка по разходите на ДОО при осигурителя „ИВА 2010” ЕООД. За извършената проверка е съставен констативен протокол № КП-5-14-00073240 от 19.10.2015 г., с който е констатирано, че У. работи в „ИВА 2010” ЕООД гр.Плевен считано от 05.01.2015 г. по договор за управление и контрол, който договор не е вписан в Търговския регистър. Констатирано е, че при подаване на информация в Регистъра на осигурените лица (декл.обр.1) за У. в т.12 на декларацията е посочен код (10) – управители и прокуристи на търговски дружества. Контролният орган, извършил проверката, е установил, че не е изпълнено изискването на чл.140 ал.4 от Търговския закон, съгласно който изборът и освобождаването на управител на дружеството имат действие от вписването им в Търговския регистър. Направен е извод в протокола, че след като У. не е вписан в Търговския регистър като управител на дружеството, той не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.4 ал.1 т.7 от КСО, поради което не е осигурен за риска „общо заболяване и майчинство” към момента на настъпване на временната неработоспособност, поради което не следва да му се изплаща парично обезщетение по чл.40 ал.1 от КСО. Издадено е Разпореждане № О-14-999-24-00051642 от 21.10.2015 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен, на основание чл.40 ал.3 от КСО и чл.31 ал.1 от НИИПОПДОО, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност на У. по болничен лист № 2652647 серия Е-2015 за периода от 21.08.2015 г. до 19.09.2015 г. – 30 дни. Издадено е и Разпореждане № О-14-999-24-00051643 от 21.10.2015 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен, на основание чл.40 ал.3 от КСО и чл.31 ал.1 от НИИПОПДОО, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност на У. по болничен лист № 2652744 серия Е-2015 за периода от 20.09.2015 г. до 19.10.2015 г. – 30 дни. Против двете разпореждания е подадена жалба вх.№ 5001-14-2 от 03.11.2015 г. до Директора на ТП на НОИ – Плевен, в която се сочи, че за управител на дружеството е вписано лицето И. Т. М., а У. е натоварен единствено с функции и отговорности на директор офис, той няма управленски правомощия, поради което не подлежи на вписване. Подадена е и следваща жалба, наименована молба, с вх.№ 1019-14-134 от 29.01.2016 г., към която жалбоподателят е приложил нови документи и е изложил допълнителни факти във връзка с постановено решение № 2153-14-39 от 11.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен. С това решение е оставена без разглеждане подадена от осигурителя „ИВА 2010” ЕООД гр.Плевен жалба против постановени разпореждания, с които е отказано изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност за болнични листове на настоящия жалбоподател и на Г. Д. И.. Към жалбата е представен и протокол за извършена насрещна проверка № П-22221215211428-141-001 от 08.12.2015 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – София, в който протокол е отразено, че У. е представил договор за управление и контрол от 05.01.2015 г., сключен с осигурителя „ИВА 2010” ЕООД, по силата на който на У. се възлага в качеството му на управител да управлява офиса на дружеството в гр.София, ж.к.Красна поляна, блок 32. Физическото лице е представило служебна бележка за изплатени доходи към 31.12.2015 г. и е декларирало, че възнагражденията са му изплащани в брой. При извършена проверка в база „Данни” е установено, че за лицето са подавани декларации образец 1 и образец 6 и са плащани ЗОВ. Въз основа на жалбите Директорът на ТП на НОИ – Плевен се е произнесъл с оспореното в настоящото производство решение № 2153-14-26 от 26.02.2016 г., с което е отхвърлил жалбата на У. против двете издадени разпореждания. За да постанови този резултат органът е приел, че У. работи в осигурителя „ИВА 2010” ЕООД гр.Плевен считано от 05.01.2015 г. по договор за управление и контрол, който не е вписан в Търговския регистър. Същевременно при подаване на информация в РОЛ с декларация образец 1 в ТД на НАП за У. в т.12 е посочен код (10) – управители и прокуристи на търговски дружества. Контролният орган е установил, че не е изпълнено задължителното изискване по чл.140 ал.4 от ТЗ, съгласно което изборът и освобождаването на управител на дружеството има действие от вписването им в Търговския регистър. След като Л.У. не фигурира в Търговския регистър като управител на „ИВА 2010” ЕООД, той не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.4 ал.1 т.7 от КСО, поради което не е осигурен за риска „общо заболяване и майчинство” към момента на настъпване на временната неработоспособност, поради което не следва да му се изплаща парично обезщетение по чл.40 ал.1 от КСО.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Решението е връчено на У. на 12.04.2016 год., видно от разписка на л.11 от делото, а жалбата против същото е подадена в съда на 21.04.2016 год. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”е” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.

Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно спазването на материалния закон съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното на л.55 от делото удостоверение за актуално състояние, че „ИВА 2010” ЕООД има регистрирано седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ж.к.Дружба, бл.111, вх.Г, ет.2, ап.9 и вписан управител в ТР - И. Т. М.. Този управител е бил вписан в ТР както към началната дата на настъпване на временната неработоспособност на У.-21.08.2015 год., така и към настоящия момент, т.е. по отношение лицето-управител и представляващ дружеството „Ива-2010” ЕООД не е вписана промяна в ТР.

Същевременно на 05.01.2015 г. е сключен договор за управление и контрол между „ИВА 2010” ЕООД и Л.Д.У., приложен на л.17-18 от делото. По силата на този договор дружеството е възложило, а управителят е приел да управлява офиса на търговското дружество „ИВА 2010” ЕООД в гр.София, ж.к.Красна поляна, бл.32А, ет.1, в качеството му на управител офис. Този договор за управление и контрол не е бил вписан в ТР на основание чл.140, ал.4 от ТЗ и затова административният орган е направил извод, че У. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.4 ал.1 т.7 от КСО, поради което не е осигурен за риска „общо заболяване и майчинство” към момента на настъпване на временната неработоспособност, поради което не следва да му се изплаща парично обезщетение по чл.40 ал.1 от КСО.

У. твърди, че същността на изпълняваната от него дейност по сключения договор за управление и контрол съставлява изпълнение на длъжността „административен директор на офис” и се свежда до контрол на персонал и задължение за организацията на дейността на офиса на „Ива-2010” ЕООД. Т.е. твърденията му са, че дейността, която изпълнява като директор на офис, не е тъждествена с дейността на управителя на дружеството, вписан като такъв в ТР. Тези негови твърдения според съда не съответстват на проибщените по делото доказателства. Според настоящия състав на съда, ако се приеме, че У. е работил като регионален мениджър на дружеството в определен регион-София, той би се явил управител на обособена част, на т.нар. офис. Това обстоятелство според съда, действително не подлежи на вписване на основание чл.140, ал.4 от ТЗ, тъй като У. не би изпълнявал длъжността „управител” на самото дружество и аргумент в тази посока са разпоредбите на чл. 141, ал.1, ал.2 и ал.3 от ТЗ, според които управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание; дружеството се представлява от управителя; в търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. След като няма качеството на управител на дружеството, за него не би следвало да се подава информация в РОЛ с декларация образец 1 в ТД на НАП по т.12 с посочен код (10), който код се посочва в случаите на осигуряване на управители и прокуристи на търговски дружества.

След като дружеството-работодател е подавало за жалбоподателя информация в НАП като осигурено за всички социални рискове с код 10 като изпълнител на договор за управление и е внасяло осигуровки, за съда се налага недвусмислен извод, че У. е имал качеството управител на дружеството по силата на сключения договор за управление и контрол, а не управител на офис на търговското дружество. Аргумент в тази посока са разписаните в самия договор по раздел IV, чл.5 права и задължения на управителя, изразяващи се в осъществяване на контрол и управление на стопанската дейност в интерес на дружеството, организиране изпълнението на поставените от дружеството задачи, представителство на дружеството пред съдебните и другите държавни органи, пред банковите и финансовите институции, пред физически и юридически лица, подписването на договори, воденето на преговори, контрол над дейността на административния персонал и работниците. Т.е всички така разписани права сочат наличието на правомощия на изпълнителен орган на самото дружество, а не на негов офис, на който изпълнителен орган е възложено оперативното управление, администриране и контрол при осъществяване дейността на дружеството. Те съответстват на същността на договора за управление и контрол, като договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок или безсрочно.

При това положение съдът намира, че жалбоподателят е упражнявал трудовата си дейност по договор за управление и контрол, невписан в ТР. Съществен е въпроса този договор за управление и контрол поражда ли правните си последици, с оглед на обстоятелството дали невписването на У. качеството му на управител на дружеството по силата на сключения договор за управление и контрол в Търговския регистър е повлияло на съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя и жалбоподателя и дали същият е следвало да бъде осигуряван на основание чл. 4, ал.1, т.7 от КСО.

Съгласно чл. 10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО, и продължава до прекратяването й. В случая жалбоподателят е започнал да упражнява трудова дейност, но спора е дали тази дейност е такава по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО. Съгласно този текст от закона задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Съгласно чл. 141, ал.1 и ал.7 от Търговския закон/ТЗ/ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. Този договор има облигационен характер, по силата на който едно лице се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на дадено търговско дружество възложените му дейности по управлението и представителството на дружеството, поради което законът не поставя като условие за валидност на договора сключването му и регистрирането му като трудов. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал.3 от ТЗ), като според чл. 141, ал.6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

Съгласно общото правило, изразено в чл. 7, ал.2 Закона за търговския регистър, на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него е само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи на вписването е предаден конститутивен ефект. Правновалидният за търговеца - ООД и неговите съдружници (респ. едноличен собственик) момент на настъпване на подлежащите на вписване промени е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на общото събрание. От този момент подлежащото на вписване обстоятелство се счита възникнало по отношение на дружеството. В редки хипотези подлежащато на вписване обстоятелство възниква след вписването им в търговския регистър, като това вписване се явява непосредствен елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Такива са например обстоятелствата по чл. 67, чл. 140, ал.3 и чл. 231, ал.3 от ТЗ (Решение № 111 от 5.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2000 г., V г. о.) Съгласно чл. 140, ал.4 от ТЗ решенията на ОС (респективно едноличния собственик на капитала), касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници пораждат незабавно действие ( в този смисъл решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г., II т. о., решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г. на II т. о., определение № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3101/2013 г., II т. о. и др.), като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Това не означава, че на вписването в този случай се придава оповестително действие, а че конститутивният ефект касае крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така взетото решение (Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II о., ТК). В този смисъл правоотношението между управителя и търговското дружество възниква с избирането му и сключването на договора, но същото има действие спрямо трети лица от вписването му в ТР. Следователно, вписването на договора с управителя в търговския регистър няма правопораждащ ефект за съществуването на самия договор, а само относно представителната власт на дружеството спрямо трети лица.

Доколкото хипотезата на чл. 4, ал.1, т.7 от КСО обхваща специфични случаите на полагане на труд, то за преценката дали жалбоподателят е изпълнител по договор за управление е достатъчно да се установи, че такъв договор е сключен в предвидената от закона форма и е започнал упражняване на трудова дейност по него. По отношение на жалбоподателя тези обстоятелства не са спорни, осигурителните вноски са внесени, стажът е отразен в регистъра на осигурените лица, поради което У. има качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Доколкото осигурителните правоотношения произтичат от сключения договор - чл. 6, ал.3 от КСО, който е действащ между страните, то са отношения между осигурител и осигурен във връзка с положения труд, поради което е без значение, че възлагането на управлението не е произвело действия спрямо трети лица.

Съгласно чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Посочената норма регламентира условията за възникване и съдържанието на материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Не се спори относно наличието на осигурителен стаж от минимум 6 месеца относно жалбоподателя, същият има качество и на осигурено лице на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО, поради което има право на обезщетение за риска временна неработоспособност поради общо заболяване и се дължи обезщетение по представените болнични листи.

Стигайки до различни фактически и правни изводи, административният орган е приложил неправилно материалния закон - отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК, поради което оспорения административен акт следва да бъде отменен. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, съгласно чл. 173, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК преписката следва да се изпрати на Директора на ТП на НОИ -Плевен със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Л.Д.У. ***, Решение №2153-14-26/26.02.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, и потвърдените с него Разпореждания с №№О-14-999-24-00051642/21.10.2015 год. и О-14-999-24-00051643/21.10.2015 год. на ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане/нови разпореждания, съобразно мотивите на настоящето решение, в двумесечен срок от влизането му в сила.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: