Р E Ш Е Н И Е

№ 291

гр.Плевен, 14 Юни 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 367 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 25 от 18.03.2016г., постановено по НАХД № 441 по описа за 2015г. Районен съд-Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 15-0374-000412 от 30.10.2015г. на Началника на РУ на МВР – Червен бряг към ОД на МВР – Плевен, с което на В.М.Ц. ***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и за нарушение на чл.104, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.М.Ц., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че решението не е съобразено със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът е дал вяра само и единствено на показанията на полицейските служители, а същите са противоречиви. Касаторът твърди, че не е спиран от полицейски служители и не е преследван от полицейски автомобил. Сочи се още, че съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите возещи се в автомобила на касатора поради това, че са в роднинска връзка с него или в трудовоправни отношения с баща му – свидетелят М. Ц., което не изключва достоверността на показанията им. В заключение се моли за отмяна на решението или алтернативно за намаляване на наложеното наказание – лишаване от право да управлява МПС в предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание касаторът В.М.Ц. не се явява, представлява се от адв.А., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли решението да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размера на наложеното лишаване от право да управлява МПС в предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание ответникът – РУ на МВР – Червен бряг не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното пред Районен съд-Плевен наказателно постановление на Ц. са наложени административни наказания за извършени нарушения по чл.103 и чл.104 ал.1 от ЗДвП изразяващи се това, че на 05.10.2015 г. в гр. Червен бряг, управлявал лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № РВ *** МХ на кръстовище на ул. „Александър Стамболийски” и ул. „Бузлуджа” като не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното на движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган – нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и не спрял /не освободил/ достатъчно място на пътното платно за преминаване на МПС със специален режим на движение и съпровожданите от него пътни средства-нарушение на чл.104 ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление решаващият съд е приел, че отразената в АУАН и НП фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на полицейските служители, които е кредитирал с доверие поради тяхната обективност, безпристрастност и достоверност. Свидетелските показания на групата свидетели на Ц. съдът е посочил, че не приема за достоверни, поради наличие на фактори (роднинска връзка, трудовоправни взаимоотношения, разговори с пълномощника на Ц.), които са повлияли върху показанията им. При анализ на доказателствата съдът е приел от правна страна, че вменените на Ц. нарушения са извършени от него, като наложените му санкции към средата на предвидените в закона са съобразени с чл.27 и чл.12 от ЗАНН. Посочил е, че едни по-леки наказания не биха били съответни с конкретните обстоятелства, имащи отношение към тяхната индивидуализация, както и не биха постигнали целите на административното наказания.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на Ц.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е налице и твърдяното нарушение при постановяване на съдебния акт, тъй като съдът мотивирано е посочил защо кредитира показанията на едната група свидетели и защо не приема за достоверни показанията на другата група свидетели. Правилна е преценката на решаващия съд и по отношение размера на наложените санкции, поради което същите не следва да бъдат намалени до предвидения в закона минимум. Възраженията в касационната жалба представляват само едни твърдения на касатора Ц., неподкрепени с доказателства, които настоящия състав приема за негова защитна теза. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 18.03.2016 г., постановено по НАХД № 441 по описа за 2015 г. на Районен съд-Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.