РЕШЕНИЕ

№ 326

гр. Плевен, 01.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 363 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на М.А.П. *** срещу мълчалив отказ на началник на сектор ПП към ОД на МВР -Плевен, за предаване на СУМПС по заявление от 14.03.2016 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като е отпаднало основанието за задържане на свидетелството – отменена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6510/2011 г. на началник на сектор ПП –ОД на МВР Плевен и Нп №6510/2011 г. не е връчвано, тъй като посочената върху НП дата – 17.02.2016 г не е изписана от оспорващата. Счита, че неправилно не се предава исканото свидетелство за управление на моторно превозно средство и моли за отмяна на мълчаливия отказа и задължаване на органа да предаде издаденото СУМПС.

В съдебно заседание оспорващата - М.А.П. *** не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски по делото. Представя писмена защита, в която посочва, че не е изяснен фактът относно връчване на НП № 6510/21.11.2011 г. , по което се твърди, че е налице неплащане на глоба и посочва, че същото е обжалвано и има висящо производство пред АС –Плевен, като към момента наложената глоба с него в размер на 400 лева не е платена. Намира мълчаливият отказ за незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен и да бъде задължен началникът на сектор ПП при ОД на МВР –Плевен да предаде СУМПС.

Ответникът – началник на сектор ПП към ОД на МВР в писмо на л. 18 посочва, че на оспорващата е издадено СУМПС № 282941494 на 17.03.2016 година , но не е връчено, тъй като има неплатена глоба по НП № 6510/21.11.2011 г., връчено на 17.02.2016 година и е налице основание по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП з – неиздаване или невръщане на отнето свидетелство до заплащане изцяло на дължимите глоби.

В съдебно заседание ответникът - началник на сектор ПП към ОД на МВР не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2016 година оспорващата е подала заявление за издаване на СУМПС до сектор „ Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен .

По делото е приложено НП № 6510/21.11.2011 г на началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с което на П. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, която глоба и оспорващата не оспорва, че не е платена към момента.

В горепосоченото НП има отбелязване, че същото е получено на 17.02.2016 година и има подпис, като оспорващата посочва, че това не е нейно отбелязване и намира, че това незаконосъобразно връчване на НП следва да се отчете и да се приеме, че въпросът относно дължимостта на глобата не е решен окончателно и няма задължения. Съдът намира доводите относно начина на връчване на НП № 6510/21.11.2011 г. и възможността му за обжалване за неотносими към настоящото производство, тъй като такива са релевантни в производството по обжалването му пред компетентния районен съд , а и оспорващата сама посочва и в писмените бележки, че не е платена глобата по това НП в размер на 400 лева.

По делото са приложени доказателства относно отмяна за ЗППАМ № 6510/01.11.2011 г. на началник сектор „ПП” при ОД на МВР –Плевен, с която е разпоредено спиране от движение на МПС, като заповедта в частта, в която е разпоредено отнемане на СУМПС е отменена от административния орган и в тази част , съдебното производство е прекратено, като жалбата на П. е оставена без разглеждане. Така приложените доказателства за отмяна по административен ред на ЗППАМ – отнемане на СУМПС е неотносимо към предмета на спора, тъй като основанието за непредаване на СУМПС е неплащане на глоба по НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 149, ал.2 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване е мълчалив отказ на административния орган да предаде свидетелство за управление на МПС. Същият съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Цитираната разпоредба сочи, че индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. От свидетелство за управление на МПС произтичат права за лицето, поради което отказът да се предостави същото представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.В случая по подаденото заявление е издадено СУМПС, но същото в срока за произнасяне не е връчено на лицето и е налице мълчалив отказ на органа. Тъй като мълчаливият отказ е административен акт,който по силата на законовата фикция и необорима презумпция се счита за изричен такъв, издаден при спазване на производството и формата по издаването му, съдебният контрол се свежда до преценка само на неговата материална законосъобразност.

Съдът намира, че в случая правилно е приложен законът и правилно се отказва връчване на издадено СУМПС. В чл. 159, ал.2 от ЗДВП е посочено, че не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Подобна разпоредба се съдържа и в чл. 37, ал.2 от ПИБЛД- свидетелство за управление на МПС не се издава при несъответствие в данните или при неплатени глоби по ЗДвП.

В настоящия случай, между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства е видно, че оспорващата на 14.03.2016 г. е подала заявление за издаване на СУМПС. Заявлението е прието от длъжностното лице и му е даден входящ номер 1136 от 14.03.2016 година. Услугата, която оспорващата е заявила е обикновена/ а според чл. 39, ал.1 от ПИБЛД, свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението.

От приемане на заявлението до 14.04.2016 година, началник Отдел" Пътна полиция" при СДВР се е произнесъл – издал е СУМПС, но отказва да го връчи на лицето поради наличие на неплатени глоба по НП № 6510/21.11.2011 г в размер на 400 лева. Обстоятелството, че е налице неплатена глоба по горепосоченото НП от 2011 г. не оспорва от П., но се навеждат доводи, че НП е обжалвано и е налице висящо производство. В случая с оглед представените доказателства – разпореждане № 12320/20.05.2016 година на РС –Плевен, жалбата срещу НП е подадена на 22.04.2016 година т.е. към датата на отказа за връчване на свидетелство за управление на оспорващата не са налице доказателства относно висящо производство по оспорване на НП № 6510/21.11.2011 година, а напротив именно с оглед отказа да й бъде връчено СУМПС и след срока за произнасяне на административния орган , е подадена жалбата срещу НП.

Предвид горепосоченото съдът намира, че са налице правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, и правилно е отказано предаване на свидетелство за управление на МПС, тъй като оспорващата не е заплатила изцяло дължимите от нея глоби, нито към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС, нито към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

По изложените съображения съдът намира оспорването за неоснователно и като такова следва да го отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата М.А.П. *** срещу мълчалив отказ на началник на сектор ПП към ОД на МВР -Плевен, за предаване на СУМПС по заявление от 14.03.2016 г..

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: