ОПРЕДЕЛЕНИЕ

428

гр.Плевен, 22.04.2016год.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април   две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                            

                                                                     Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №354 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по жалба  от Л.П.К., понастоящем живущ в Испания, против Решение №2153-14-34 от 07.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, с което се твърди, че на К. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че стажът му в България е признат коректно и без липси, но стажът му в Испания е за времето от 11.12.2003 год. до 09.11.2015 год.-общо 10г 03 мес. 14 дни и не е бил признат в цялост от пенсионния орган. За придобиване право на пенсия е признато единствено времето от 11.12.2003 год. до 04.11.2012 год.-общо 7 год. 04 мес. 04 дни, като не е получил обяснение за стажа от 05.12.2012 год. до 09.11.2015 год., поради което не може да събере всичките изискващи се от закона 100 точки. Не е съгласен да бъде препращан към други „инстанции”, които да решават създалия се казус и моли за коректно решение на поставения въпрос.

В придружителното писмо, с което жалбата и административната преписка е изпратена за разглеждане от съда, административният орган е взел становище за недопустимост на подадената жалба поради липса на правен интерес  за обжалване, тъй като жалбата на К. против постановеното разпореждане за отказ за отпускане на пенсия е отменено и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне, поради което по същество жалбата на К. е уважена.

Съдът, като  се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заявление, подадено в Испанския осигурителен интститут, препратено по компетентност и заведено в ТП на НОИ-Плевен с рег. № 2215-14-33 / 22.12.2015 год. К. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) съгласно условията на § 4 от ПЗР на КСО. Към Заявлението са приложени и подробно описани  документи за трудов/осигурителен стаж на лицето.

С Разпореждане № 2215-14-33#6 / 02.02.2016 год. на ръководител ПО е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на К.. Посочено е, че лицето отговаря на изискването за навършена възраст 57 год и 08 месеца и за минимум 15 години стаж стаж от втора категория, но не изпълнява условието за сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, съгласно § 4 от ПЗР на КСО.       

С Жалба вх. № 1012-14-24 / 25.03.2016 год.  К. е обжалвал Разпореждане № 2115-14-33#6 / 02.02.2016 год. на ръководител ПО, като е посочил, че стажът му от Испания първоначално е отразен за времето от 11.12.2003 г. до 09.11.2015 г. - /10 год. 03 мес. 14 дни/, като в последствие е описано, че за правото на пенсия се взема периода от 11.12.2003  г. до 04.11.2012 г. / 07 год. 04 мес. 04 дни/. Претендивра да му бъде обяснено защо стажа от 05.12.2012 г. до 09.11.2015 г. не му се признава.

По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-34 от 07.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което Разпореждане № 2215-14-33#6 / 02.02.2016 год. на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Л.П.К. е отменено и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на изричните указания, дадени в решението.

За да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане, Директорът на ТП на НОИ Плевен е изложил следните мотиви: В отмененото разпореждане е посочено, че към датата на заявлението лицето има навършена възраст 57 год. 11 мес. 24 дни и  придобит осигурителен стаж както следва:  в България: - ІІ-ра категория – 22 год. 02 мес. 04 дни и  ІІІ-та категория – 04 год. 05 мес. 07 дни, съгласно чл. 104 от КСО превърнат към ІІІ-та категория общ осигурителен стаж 32 год. 01 мес. 27 дни. Тъй като лицето има положен стаж и в Испания с формуляр Е 205 ES – Удостоверение за осигурителни периоди в Испания компетентната институция потвърдила стажа за времето от 11.12.2003 г. до 09.11.2015 г. /10 год. 03 мес. 14 дни/, от който за  правото на пенсия е взет предвид само осигурителния стаж за периода от 11.12.2003 г. до 04.11.2012 г. /07 год. 04 мес. 04 дни/. Извършена е преценка, че общия осигурителен стаж за право на лицето в България / 32 год. 01 мес. 27 дни/ и Испания /07 год. 04 мес. 04 дни/ е 39 год. 06 мес. 01 дни.  Сборът от осигурителния стаж 39 год. 06 мес. 01 дни и възрастта 57 год. 11 мес. 24 дни е 97-05-25. В Разпореждането е посочено, че  К. отговаря на изискването за навършена възраст – 57 год. и 08 мес. и за минимум 15 години стаж от втора категория, но не изпълнява условието за сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, съгласно § 4 /в редакцията към 2015 г./, според който  до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

В оспореното решение е прието още, че въз основа на представените удостоверителни документи зачетения стаж на К. е както следва: В България- - ІІ-ра категория – 22 год. 02 мес. 04 дни,  ІІІ-та категория – 04 год. 05 мес. 07 дни, съгласно чл. 104 от КСО превърнат към ІІІ-та категория общ осигурителен стаж 32 год. 01 мес. 27 дни; в Испания - 07 год. 04 мес. 04 дни, т.е зачетен е стажа само от 11.12.2003 г. до 04.11.2012 г. /07 год. 04 мес. 04 дни/, а останалият стаж до 09.11.2015 год. в Испания не е зачетен поради установена непълнота на данните във формуляра. При тези данни , общо зачетения стаж на К. е изчислен в размер 39 год. 06 мес. 01 дни и при сумиране на този стаж с възрастта на лицето – 57 год. 11 мес. 24 дни общият сбор е 97-05-25, което е по-малко от изискуемия сбор – 100 т. , което е едно от условията за отпускане на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО и съответно е постановено разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия за ОСВ.

Директорът на ТП на НОИ Плевен, за да се произнесе по жалбата против оспореното разпореждане, е взел предвид представен от жалбоподателя  нов документ, свързан с осигуряването му в Испания /Vida Laboral/,  и е приел представения нов документ от К. като  ново доказателство, имащо отношение към зачитането на осигурителния стаж.  Директорът на ТП на НОИ Плевен в оспореното решение е направил извод, че пенсионният орган, издал разпореждането за отказ за отпускане на пенсия следва да се произнесе отново, като преди това следва да отправи ново запитване до компетентната иституция на Испания за издаване на нов актуален формуляр Е 205 ЕS – Удостоверение за осигурителните периоди в Испания, като след получаване на новия формуляр и въз основа на данните в него бъде извършена нова преценка на правото на пенсия на лицето. На това основание е отменил Разпореждане №2215-14-33#6/02.02.2016 год.  на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на К. и му е върнал преписката за ново произнасяне.

При тези данни, подадената от К. жалба против Решение №2153-14-34 от 07.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. За жалбоподателя липсва правен интерес да оспори това решение, доколкото от данните по делото се установява, че целеният от него правен резултат е постигнат. Казано с други думи искането на К. за отмяна на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия е отменено, т.е. е било удовлетворено, поради което  не се установява директно и пряко засягане, нарушаване или застрашаване негови съществуващи и реални права или законни интереси. При новото произнасяне пенсионният орган е задължен да изиска служебно информация за правата на жалбоподателя от Искпанската държава и да съобрази  последната при своето произнасяне. В случая не се касае за „препращане на други инстанции” на жалбоподателя. Преписката задължително следва да се върне именно на пенсионния орган, защото той е компетентния да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия на основание чл.98, ал.1 от КСО, а не горният контролен орган.

При това положение, на основание по чл. 159, т. 4 АПК, жалбата  следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.159, т.4  от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.П.К., понастоящем живущ в Испания, против Решение №2153-14-34 от 07.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 354  по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2016 година.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Преписи от определението да се изпратят на страните. На жалбоподателя определението да се съобщи чрез Д. Т. от гр.Плевен, която да се издири чрез  посочения по делото на л.32 телефон  за връчване на съобщението до жалбоподателя, с оглед изричната воля на жалбоподателя в тази насока.

 

 

СЪДИЯ: