Р E Ш Е Н И Е

263

гр.Плевен, 27 Май 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 353 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 102 от 22.02.2016 г., постановено по нахд № 152/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000730 от 21.12.2015 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което на Л.С.И. ***, оф.613, на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.8 ал.1 от Наредба № 36/2006 г. на МТ и на основание чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 за нарушение на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП  затова, че на 30.11.2015 г. около 17,00 часа на път Бяла-Ботевград км.82+214, като водач на автобус Мицубиши с рег.№ СА2509СХ с лиценз № 0053 на ЕТАП АДРЕС АД, извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия Силистра – София с пътен лист № 2, като извършва превоз на пътници без валидно удостоверение за психологическа годност и без контролен талон към свидетелство за управление.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Л.С.И. чрез адвокат С.Д.С. от Адвокатска колегия – гр.София, който намира същото за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че по т.1 от НП словесното описание на нарушението не съответства на правната му квалификация – в АУАН и НП се сочи, че жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници без валидно УПГ, а в същото време нарушението е квалифицирано по чл.8 ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТИТС, който вменява като задължение на водача да представя УПГ. Посочва, че видно от описаното в АУАН и НП нарушение евентуално противоправно поведение би било налице ако жалбоподателят не е представил УПГ, а там се сочи, че водачът е без валидно УПГ. Освен това твърди, че при проверката жалбоподателят е представил УПГ, което му е било иззето от проверяващите органи и е описано в АУАН. Навежда доводи, че ако действителната воля на актосъставителя и АНО е била да накажат жалбоподателя затова, че не притежава валидно УПГ и не е психологически годен, то е следвало да квалифицират нарушението по чл.18 т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и съответно да бъде санкциониран по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП. В този смисъл счита,  че са налице съществени процесуални нарушения при описание на нарушението и при приложението на материалния закон, поради което моли съда да отмени НП в тази му част като незаконосъобразно. Алтернативно моли да се приложи чл.28 от ЗАНН, т.к. е налице класически случай на маловажност. Сочи, че върху УПГ, което жалбоподателят е представил на проверяващите и му е било иззето, няма отбелязан срок на валидност, което го е заблудило, че притежаваното от него удостоверение е валидно и към момента на проверката. Счита, че след като върху удостоверението, издадено по съответния ред и от компетентните органи, не е посочен срок за неговата валидност, е житейски нормално да се приеме, че същото е валидно до настъпването на обстоятелства, изключващи тази годност. На следващо място сочи, че два дни след като жалбоподателят е разбрал, че удостоверението е с изтекъл срок на валидност, се е снабдил с друго, приложено към жалбата, от което е видно, че продължава да притежава съответната психологическа годност да извършва обществени превози на товари, от което следва, че извършеното от него нарушение разкрива много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Освен това посочва, че жалбоподателят няма други нарушения на разпоредбите, регулиращи извършването на обществен превоз на пътници, поради което моли съдът да приеме, че в случая са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. По отношение на нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП сочи, че не е извършена точна квалификация, т.к. тази разпоредба съдържа две предложения, но не е посочено кое точно предложение жалбоподателят е нарушил. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба ИА „Автомобилна администрация” – гр.Плевен в  съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 214861/30.11.2015г., съставен на жалбоподателя за това, че на 30.11.2015г. около 17:00 часа на път Бяла-Ботевград км 82+214 като водач на автобус Митсубиши   с рег. №СА2509 СХ  в лиценз № 0053 на ЕТАП АДРЕС извършва превоз на пътници по  редовна автобусна линия  Силистра-София с пътен лист №2, като извършва превоз на пътници без  валидно удостоверение  за психологическа годност  и без контролен талон  към свидетелството, с което е  осъществил състава на нарушение по чл.8ал.1 от Наредба №36/2006г. на МТ и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и за което са му наложени: наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.178в,ал.5 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

             Съдът изложил мотиви, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на  чл.8ал.1 от Наредба №36/2006г. на МТ, съгласно  която  при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Последното съгласно изричният запис на  ал.2 от същата разпоредба,  е валидно за срок три години от датата на неговото издаване. Позовавайки се показанията на разпитания свидетел съдът приел, че жалбоподателят е бил спрян за проверка на 30.11.2015г.  на път  Бяла-Ботевград км82+214, като същият извършвал превоз на пътници. При проверката последният представил удостоверение за психологическа годност, издадено на 11.10.2012г., което е било с изтекъл срок на валидност на 11.10.2015г. Съдът кредитирал показанията на свидетеля, като кореспондиращи с приложените по делото  писмени доказателства по делото, от които установил, че действително към датата на проверката удостоверението за психологическа годност на жалбоподателя е било с изтекъл срок на валидност, тъй като същото е било издадено на 11.10.2012г. / л.9/. Съдът констатирал, че е  представено с жалбата УПГ на жалбоподателя издадено ново такова на 02.12.2015г. /л.6/, т.е. 2 дни след проверката. Въз основа на тези доказателства направил извод, че към момента на проверката, И. не е имал и не е представил на контролните органи валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като изтичането срока на валидност на същото е равносилно на липса на такова, поради което и няма как същото да бъде представено, поради което съдът намерил, че нарушената правна норма е била правилно определена. Съдът приел за неоснователно възражението за приложение на друга санкционна норма- тази на чл.93, ал.2  от ЗАП, тъй като според този текст било предвидено   наказание за водач, който не представи изискуемия документ, за което е  необходимо водача да има редовно издаден  такъв документ и да не го представи в момента на проверката.  В случая, според съда  жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради което и не би могло неговото неправомерно поведение да попадне под санкционния  състав на нарушение, изразяващо се в непредставяне.  Съдът счел, че и санкционната на чл.178в,ал.5 от ЗДвП е правилно определена и наложеното наказание е в съответствие с предвиденото и същото се явява справедливо и съответно на тежестта на извършеното. Съдът изложил мотиви още, че нормата на чл.93ал.1 от ЗАП в случая е неприложима, тъй като същата предвиждала санкция  за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. А видно от § 2 от ПЗР към Наредба №36/2006г. на МТ, същата се издава на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Горното обусловило извод у съда, че приложим закон по прилагането й е ЗДвП, както правилно е приел и наказващият орган, а не ЗАП, поради  което и няма как в случая да бъде приложена санкционнната норма на друг нормативен акт, а не на ЗДвП. Чл.93ал.1 от ЗАвПр изрично препраща към подзаконовите нормативни актове, които са издадени за неговото прилагане- на ЗАвПр. Доколкото Наредба №36/2006г. не е сред тях, то няма как неспазване на предписание за определено поведение, предвидено като задължение за водачите да бъде санкционирано по ЗАП, а не по ЗДвП. С оглед на това съдът счел, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава и наложеното наказание е правилно определено.

         Съдът изложил още мотиви, че правилно е определена и санкцията па т.2-глоба 10лв за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.  Счел, че по несъмнен и безспорен начин е установено, че водачът  не представя  контролен талон към СУМПС.  Предвид изложеното и съобразявайки, че НП и АУАН съдържат всички изискуеми реквизити по чл.57 и чл.42 от ЗАНН, описаното в тях нарушение е индивидуализирано от правна и фактическа страна прецизно и в съответствие с относимите факти на изпълнителното деяние на вменените на жалбоподателя две нарушения, съдът направил извод, че не са нарушени правата на нарушителя да разбере в какво точно е бил обвинен и да организира адекватно защитата си. Според ПРС НП е издадено при спазване на съответните ред и срокове, от компетентно лице, в кръга на неговите правомощия, поради което потвърдил същото .

Съдът приел за неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че от изтичане на срока на валидност на удостоверението за психологическа годност е изминал определен период от време. Изложил мотиви, че изискванията  към водачите имат за цел да се установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, поради което нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с безопасността на всички участници движението по пътищата. Представената от жалбоподателя справка , според която  водачът е преминал 2 дни след проверката успешно психологическо изследване според съда не променя факта , че на 30.11.2015г. той е извършвал превоз на пътници,  без да притежава валидно удостоверение, като вината и отговорността  се преценяват към момента на нарушението. Според съда деянието не разкрива по-ниска степен  на обществена опасност от останалите случаи  на нарушение от този вид, поради което съдът намерил, че правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН.

 Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на И.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилна правна квалификация на вмененото на И. деяние по т.1. Претендираната от касатора за приложима разпоредба на чл.18, т.3 от Наредба №33/1999 год. регламентира изискванията към водачите на автомобили за обществен превоз на пътници, но които те следва да отговарят по принцип, за да извършват такъв превоз. Между тези изисквания по т.3 е предвидено  водачът  да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това изискване означава  , че водачът следва да отговаря на  изискванията за психологическа годност, че на същият следва да е извършено  психологическото изследване с цел да се установи психологическата му годност да управлява МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия. След преминаване на съответното психологическо изследване, на лицето се предоставя удостоверение за психологическа годност. Съгласно  текста на посочената като нарушена норма на чл.8, ал.1 от Наредба №36/2006 год., при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Смисълът на тази разпоредба е, че лице, което е преминало изследване за психологическа годност , следва да притежава съответен документ, удостоверяващ това обстоятелство и да го представя при необходимост на контролните органи, когато нормативните разпоредби на специалните закони, регламентиращи движението по пътищата, изискват това. Смисълът на тази разпоредба се състои и в това не само да се представи какво да е удостоверение, а валидно такова, удостоверяващо, че лицето не само е преминало първоначално психологическо изследване, а че и периодично се подлага на такова, за да се установи , че не са отпаднали основанията  за притежаване на такова. Именно за такъв вид нарушение е ангажирана отговорността на И.-за извършване на превоз на пътници без валидно удостоверение за психологическа годност. Действително, жалбоподателят при проверката е представил съответно удостоверение, но с изтекъл срок на валидност, но не е представил валидно такова, за което именно правилно е ангажирана отговорността му по посочения като нарушен текст, изискващ представяне на удостоверение за психологическа годност, като целта на законодателя с въвеждането на това изискване е да се представи валидно удостоверение, защото именно то би удостоверило годността на водача за извършване на съответните превози, а не какво да е удостоверение-с изтекъл срок на валидност, или на същото основание би могло да се представи удостоверение, издадено на друго лице, което не е смисъла и целта на въведеното от законодателя изискване.

Правилни са и изводите на съда, че деянието не може да се квалифицира като моловажно, защото въвеждането на изисквания  към водачите има за цел да се установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, поради което нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с безопасността на всички участници в движението по пътищата. Фактът на  извършване на нарушението за първи път от водача  е преценено от самия законодател при определяне размера на санкцията, която се следва за този вид нарушения, извършени за първи път. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.178в, ал.6 от ЗДвП , която предвижда двойно по-голям размер на наказанието в случай, че деянието е повторно. Фактът, че водачът се е снабдил с удостоверение за психологическа годност само два дни след съставяне на акта също не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като наличието на удостоверение за психологическа годност е изискване за упражняване на правнорегламентираната дейност и без такова удостоверение водачът не следва да осъществява обществен  превоз на пътници или товари.

Неоснователно е и възражението по отношение квалификацията на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Вярно е, че тази норма съдържа два състава на нарушения-управление на МПС от водач без да носи в себе си свидетелство за управление на МПС, респ. управление на МПС от водач без да носи в себе си контролен талон към него. Но словесното описание на нарушението , съдържащо се в НП по недвусмислен начин сочи на управление на МПС от водача, бе за е представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС, поради което административното обвинение е конкретизирано и ясно в степен, достатъчна да не наруши правото на лицето да разбере в какво е обвинен и да се защитава адекватно.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 102 от 22.02.2016 г., постановено по нахд № 152/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.