Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

гр.Плевен, 5 Юли 2016 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                        Председател: Катя Арабаджиева                                                                             

при секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №349 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 21, ал.1, т.8 и чл.45, ал.9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на Н.Й.Н. и С.Й.С., чрез адв. С. от САК, против Решение №188 по протокол №9 от 14.04.2016 год. на Общински съвет – Червен бряг. Сочи се, че същото е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон.  ОбС не се е съобразил с отменително решение №114/14.03.2016 г. по адм.д. №983/2015 г. на Административен съд – Плевен. Твърди се, че е налице признато право на собственост на наследодателката на жалбоподателите - Т. Г. Х. с решение на Поземлена комисия – Червен бряг  от 1996 г. Обезщетението следва да се извърши със земя на общината, съгласно решение №76/21.06.2013 г. по дело 214/2013 на Районен съд -Тетевен. Моли да се отмени решението на ОбС, като се върне преписката за ново произнасяне, за да се постанови решение, с което да се предостави на наследниците на Т. Г. Х. част от имот №235028, в изпълнение на задължението  по §27, ал.2, т.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ – ДВ, бр.62/2010 г., вр. чл.45ж, ал.2 от  Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.

Ответникът по жалбата не е депозирал подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят Н.Й.Н.  се явява лично, жалбоподателката С.Й.С. не се явява и не се представлява. Н. оспорва по реда на чл.193 ГПК писмо изх.№ ПО-05-123 от 08.04.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Червен бряг /ОСЗ/ в частта, както следва: “…към момента няма влязло в сила решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие – Червен бряг, с което на наследниците на Т. Г. Х. да е признато правото на собственост върху земеделски земи в размер на 1,890 дка…”. Моли да се уважи жалбата. Сочи, че Общински съвет – Червен бряг изобщо не е разгледал решението, нито указанията, които са дадени по адм.дело 983/2015 г. на Административен съд – гр.Плевен. Претендира да се присъдят направените по делото разноски за правна защита и консултация. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В представените в о.с.з. и в допълнителните писмени бележки отново навежда доводите, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата - Общински съвет – Червен бряг  в съдебно заседание се представлява от адвокат М.П. от Адвокатска колегия – гр.София. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди Решение № 188 от 14.04.2016 г. на Общински съвет – Червен бряг. Представя писмени бележки. Моли да бъдат присъдени направените разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност относно разноските на ответната страна, т.к. адвокат не се е явил в съдебно заседание. Представя допълнителни писмени бележки, в които акцентира на липсата на решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ по отношение на Х..

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспореното решение във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение №10-ОБ от 03.04.2001 г. ПК Червен бряг /л.51/ е определила на Т. Г. Х. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи – 1,890 дка ІІІ категория, признати с решение №10А от 11.07.1996 г. по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ, за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове на стойност 1134 лева. Това решение на ПК е било оспорено по съдебен ред от Н.Й.Н. и С.Й.С., като по оспорването е постановено съдебно решение №76/21.06.2013 г. по дело №214/2013 на РС-Тетевен. Видно от последното решение /л.л.47-50/, Решение №10-ОБ от 03.04.2001 г. ПК Червен бряг е било прогласено за нищожно поради постановяването му “не в предвидения от закона кворум”. Решението на РС е влязло в сила на 19.07.2013 г., видно от направеното отбелязване върху самото решение. Началникът на ОСЗ на 02.02.2015 г. е направил предложение до ОбС от имот №235028, с площ 12,361 дка, землище Червен бряг, да бъде отделена площ в размер на 1,890 дка като обезщетение при изпълнение на съдебно решение по преписка на наследниците на Т. Г. Х. /л.46/. Кметът на общината е направил предложение до ОбС /л.л.52,53/, с което предлага имот №235028, с площ 12,361 дка, землище Червен бряг, да бъде изключен от точка първа по предходно решение, с което е отреден за безвъзмездно ползване, като се приема предложението на началника на ОСЗ. Постановено е решение №987 от протокол №46/31.03.2015 г. /л.54/, с което предложението е прието. Със заповед №РД-29-08/14.04.2015 г. /л.л.56-58/ областният управител на област Плевен е върнал за ново обсъждане приетото решение, като е посочил, че със съдебното решение само се прогласява нищожността на административен акт, но не се признава право на собственост, и за да се постанови решение на ОбС за обезщетение, следва да е налице влязъл административен акт с който това право се признава. С последващо решение №1040/30.04.2015 г. /л.59/ ОбС е отменил своето решение №987/31.03.2015 г. Това отменително решение е било обжалвано от Н. и С. по съдебен ред, като с решение №114/14.03.2016 г. по адм. дело 983/2015 г. на Административен съд –Плевен /л.л.11-17/ е било отменено като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и при липса на мотиви. Делото е върнато за ново произнасяне, като при същото ОбС следва да съобрази има ли основание за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, като при необходимост изиска доказателства от ОСЗ за признати права на Т. Г. Х.. Това съдебно решение е влязло в сила на 02.04.2016 г. След влизането му в сила, е насрочена сесия на ОбС на 14.04.2016 г., като същата е свикана от председателя на ОбС /л.32/. За провеждането й Н. и С. са уведомени /писма на л.л.26, 28 и обратни разписки на л.л.27,29/. От председателя на ОбС е изпратено писмо /л.30/ до ОСЗ с питане има ли влязло в сила решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ на ОСЗ Червен бряг, с което на Т. Г. Х. /или наследници/ е възстановено право на собственост върху земеделски земи 1,890 дка. С писмо от 08.04.2016 г. /л.31/ председателят на ОСЗ информира, че към момента няма влязло в сила решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с което на насл. на Т. Г. Х. да е признато право на собственост върху земеделски земи в размер на 1,890 дка. От председателя на ОбС е направено предложение /л.л.33-35/ за приемане на решение, с което да се отмени решение №987/31.03.2015 г. В предложението е описан редът за обезщетение по ЗСПЗЗ, като са изложени мотиви, че не е налице влязло в сила ново решение на ОСЗ след обявяване за нищожно на решение №10-ОБ/03.04.2001 г., по силата на което наследниците на Т. Г. Х. да са с признато право на собственост или обезщетение за наследствените си имоти. Не е налице решение по чл.18ж, ал.1 /от ППЗСПЗЗ/, нито от приложеното съдебно решение се установява по безспорен начин собствеността на заявителя Н.. На тези основания е предложено решение №987/31.03.2015 г. да се отмени от ОбС. Приложен е протокол №9 на ОбС за проведено заседание на 14.04.2016 г. /л.л.36-45/, видно от който ОбС с решение №188 от същата дата е отменил решение 987/31.03.2015, като от извършеното поименно гласуване от 29 общински съветници са гласували 26, от които 19 за отмяна, а 7 са се въздържали. На 18.04.2016 г. жалбата срещу това решение е подадена директно в съда, видно от клеймото на запазения пощенски плик /л.4/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежни страни-лица, ползващи се от отмененото решение на ОбС, пред надлежния съд и против акт-годен предмет на оспорване.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА разпорежда, че областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон не е предвидено друго. Областният управител според цитираната разпоредба може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспори пред съответния административен съд. Следователно, тази правна норма предоставя две възможности на областния управител - да върне за ново разглеждане на общинския съвет решение, чиято незаконосъобразност твърди или да го оспори пред съответния административен съд по реда на АПК. В случая общинският съвет е отменил първоначално прието си решение №987 от 31.03.2015 г., което областният управител е върнал за ново обсъждане съобразно правомощията, които му дава чл. 45, ал. 4, изр. 2, предл. 1 ЗМСМА. Първоначалното отменително решение на ОбС - №1040/30.04.2015 г. е отменено със съдебно решение като немотивирано, като след влизане в сила на съдебното решение ОбС се е произнесъл с отменително решение №188 от 14.04.2016 г. Съгласно възприетото в ТР № 5/10.12.2008 г. по тълк. дело № 20/2007 г. на ОСС на ВАС, областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез упражняването им пред съответния административен съд, т. е. не само тези, които имат характер на индивидуален административен акт. Достатъчно условие е наличието на акт на орган на местната власт или местното самоуправление, по отношение на който областният управител да констатира материална и/или процесуална незаконосъобразност.        

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на общинския съвет по  чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество не е индивидуален административен акт. Но това е акт, който по силата на закона - чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, подлежи на съдебен контрол и следователно по отношение на него са приложими законовите критерии за законосъобразност - чл. 146 АПК. В този смисъл е Решение № 10395 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2013 г.

 Решението е прието от компетентен орган – ОбС, с изискуемото мнозинство и при наличие на изискуемото поименно гласуване. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗМСМА, решенията за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. При общ брой на общинските съветници в ОбС- 29, отменителното решение е прието с гласовете на 16, като така е изпълнена и разпоредбата на чл.45, ал.10 от ЗМСМА. Гласуването е извършено поименно, в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗМСМА.

Решението е в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано с предложението на председателя на общинския съвет, като неговите мотиви са изложени и в самото решение. Видно от изложените мотиви, ОбС отказва разпореждане с имот от общинския поземлен фонд /ОПФ/ за обезщетяване, поради това, че не е налице влязло в сила ново решение на ОСЗ след обявяване за нищожно на решение №10-ОБ/03.04.2001 г. на ПК, по силата на което наследниците на Т. Г. Х. да са с признато право на собственост или обезщетение за наследствените си имоти. Не е налице решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, нито от приложеното съдебно решение №76/21.06.2013 г. на РС-Тетевен се установява по безспорен начин собствеността на заявителя Н..

С оглед на така изложените мотиви и  съответствието на оспореното решение с материалния закон,  съдът съобразява следното:

Процедурата по обезщетяване съгласно  чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в образувани въз основа на тях организации, които земи се намират в границите на урбанизирани територии или извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Процедурата по обезщетяване е уредена в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и започва с постановяване на решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за признаване на правото на обезщетение. Процедурата завършва с издаването на решение от ОСЗ по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ след постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ с което се определя обезщетението със земя или с поименни компенсационни бонове /ПКБ/. Цитираната уредба регламентира административно производство, което се развива пред Общинската служба Земеделие.

По делото и пред органа е приложено решение №10-ОБ от 03.04.2001 г. на ПК, което постановява, че на Т. Г. Х. се определя обезщетяване със ПКБ на стойност 1134 лева за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1,890 дка земеделски земи. Същото решение на ПК обаче е прогласено за нищожно с цитираното по-горе решение на РС-Тетевен. С оглед прогласяването за нищожно на това решение на ПК, липсва позитивен административен акт, въз основа на който да се обезщетят наследниците на Х. – жалбоподатели в настоящето производство, за 1,890 дка земеделски земи. Следователно не е определена стойността на земеделската земя, за която следва да се обезщетят, нито начинът за обезщетяване – със земеделска земя или с ПКБ.

По отношение на направеното възражение по чл.193 ГПК съдът съобразява следното:

Писмото на ОСЗ, което е оспорено в частта му “…към момента няма влязло в сила решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие – Червен бряг, с което на наследниците на Т. Г. Х. да е признато правото на собственост върху земеделски земи в размер на 1,890 дка…” е приложено на л.31 от делото. С протоколното определение, с което оспорването е допуснато, на жалбоподателя Н. е указано, че е негова тежестта за пълно, главно и обратно доказване. Същият не е посочил никакви доказателства, като твърди, че доказателството, с което се удостоверява, че документът е с невярно съдържание, е решението на РС-Тетевен. Това твърдение е неоснователно.   Видно от това съдебно решение, с него само се прогласява нищожност на решение на ПК, а именно на Решение №10-ОБ от 03.04.2001 г., с което ПК Червен бряг е определила на Т. Г. Х. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи – 1,890 дка ІІІ категория, признати с решение №10А от 11.07.1996 г. по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ, за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове на стойност 1134 лева. Прогласяването за нищожно на това решение на ПК не означава, че съдът е постановил ново решение, с което се признава правото на обезщетение със земя, или обезщетение на друга стойност. Подобно ново решение за обезщетение може да бъде постановено само от ОСЗ, като същата следва да съобрази евентуално изразеното от Х. желание за начина на обезщетяване, срока, в който същото желание е изразено, ако не е изразено – приложимите в такъв случай нормативни разпоредби относно вида на обезщетението, стойността на обезщетението. Докато не бъде постановено позитивно решение на ОСЗ в този смисъл и докато същото не влезе в сила, не може да бъде получено обезщетение, независимо от стойността или вида му, нито ОбС може да предоставя земя от ОПФ за обезщетение. Като се е съобразил с това, правилно ОбС е отменил своето предходно решение № 987, каквато възможност му дава ЗМСМА. За да е налице влязло в сила решение на ОСЗ относно евентуално обезщетение, същото следва да е не само постановено, но и съобщено на жалбоподателите, за да може да влезе в сила. В случая такова решение на ОСЗ не е представено, поради което не е оборено представеното писмо на ОСЗ, съгласно което такова решение няма към момента на издаване на писмото.

Решението е постановено при спазване на административно производствените правила. След влизане в сила на отменителното решение на съда, проектът за решение своевременно е бил внесен за ново разглеждане и гласуване в ОбС, като е бил надлежно включен в дневния ред и представен за обсъждане на ново заседание на ОбС. Приет е с посоченото в ЗМСМА мнозинство при поименно гласуване.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че оспореното решение  е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Същото решение е съответно и на целта на закона, доколкото цели да запази в патримониума на общината собствеността на имоти от ОПФ, за които няма влязло в сила решение за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ, постановено от ОСЗ. Липсва заобикаляне на закона, преследва се легитимна цел.

По делото своевременно са поискани разноски от ответника. Представен е списък на последните и доказателства за плащането им по банков път. Разноските са само за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева. От жалбоподателя Н. е направено възражение за прекомерност, като съдът счита, че същото е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Размерът е и под двойния минимален размер по Наредба №1. По тази причина разноските следва да се присъдят така, като са поискани.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Н. ЕГН ********** и С.Й.С. ЕГН **********,  и двамата със съдебен адрес *** 1202, подадена чрез пълномощника им адв.Г.С. от САК, против Решение №188 по протокол №9 от 14.04.2016 год. на Общински съвет – Червен бряг.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.193 ГПК във вр. чл.144 АПК, направеното оспорване на верността на съдържанието на писмо изх.№ ПО-05-123 от 08.04.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Червен бряг в частта “…към момента няма влязло в сила решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие – Червен бряг, с което на наследниците на Т. Г. Х. да е признато правото на собственост върху земеделски земи в размер на 1,890 дка…”.

ОСЪЖДА Н.Й.Н. ЕГН ********** и С.Й.С. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** 1202, да заплатят на Община Червен бряг, ЕИК 000414154 сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                              

                                                                                  СЪДИЯ: