Р E Ш Е Н И Е

328

гр.Плевен, 5 Юли 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на  първи юли  две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                             Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д.  и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 348 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 176 от 23.03.2016 г., постановено по нахд № 2803/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-002712 от 08.07.2015 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Т.В.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, чл.174 ал.3 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв., глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и три глоби в размер по 10 лв.всяка, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки затова, че на 26.06.2015 г. около 15,00 часа в гр.Плевен, на ул. Гривишко шосе № 1 на паркинг до зала Балканстрой посока фирма „Тайтън машинари”, като водач на лек автомобил форд „Транзит конект 200” с рег.№ СА***НА, движейки се по ул. Гривишко шосе минава покрай паркинг на зала Балканстрой до № 1 с несъобразена скорост, губи контрол над управлявания от него лек автомобил, напуска пътното платно, минава през бордюра в ляво по посока на движението и удря паркирания лек автомобил „Шевролет” СА***МР пред офис на ЗАД ОЗК застраховане; отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкомер Дрегер 7510 № 0152; водачът е в явно нетрезво състояние, като трудно контролира говора и движенията си; издаден талон за медицинско изследване; не представя свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон; не представя свидетелство за регистрация на МПС; не носи полица за застраховка „Гражданска отговорност”.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.В.И. чрез адвокат П.П. от Адвокатска колегия – гр.Габрово, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДвП и процедурните норми на ЗАНН. Навежда доводи, че делото е разгледано без участие на жалбоподателя, като по този начин е било нарушено основното му право на защита. Твърди, че винаги когато делото е отлагано по искане на жалбоподателя, са представяни убедителни писмени доказателства, че са налице уважителни причини, но въпреки това делото е разгледано в отсъствие на жалбоподателя и упълномощения адвокат, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо в конкретния случай и делото следва да бъде върнато на Районен съд гр.Плевен за разглеждането му от друг състав. Сочи, че с оглед изясняване обстоятелствата по делото са разпитани в качеството на свидетели само служителите на МВР – актосъставителя и свидетеля по акта, които обаче не са присъствали при установяване на нарушението и не са преки свидетели на извършеното от И.. Сочи също, че при описване на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване, като е отбелязано, че И. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, дадено му от служителите на МВР, като по този начин актосъставителят е отбелязал, че е налице нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и извършителят е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на това административно нарушение. Счита, че административният орган не е конкретизирал кое от двете деяния, посочени в чл.174 ал.3 от ЗДвП приема за нарушено, което не дава възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение. Навежда доводи, че в АУАН се описва фактическа обстановка, която не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, че липсват убедителни доказателства за отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство или че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, нито една от двете хипотези не е била отразена като нарушение в АУАН, а за второто изпълнително деяние по цитираната норма на жалбоподателя е вменено нарушение, за което липсват данни в обстоятелствената част на обжалваното НП. Твърди, че по този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. жалбоподателят е лишен от правото му на защита да разбере естеството на вмененото му нарушение, в какво качество му е вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до констатираното нарушение и какво всъщност е вмененото му нарушение. Според него това налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда изцяло. Сочи още, че в НП са описани две нарушения, които са квалифицирани общо по чл.174 ал.3 от ЗДвП без да се прави разграничение между тях, а на жалбоподателя е наложено само едно наказание, като не става ясно за кое от двете нарушения е определено то, поради което И., след като се е запознал със съдържанието на АУАН, е посочил, че има възражения по него, оспорил е извършените нарушения, както и факта, че за него не е станало ясно кои норми на ЗДвП е нарушил. В заключение моли съда да върне делото за ново разглеждане или алтернативно да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да реши спора по същество.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №2712 от 26.06.2015г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 15,00часа в гр.Плевен, ул.”Гривишко шосе” №1 на паркинг до зала Балканстрой, посока фирма „Тайтън машинъри“, И. като водач на л.а. „Форд Транзит Канект“ с рег.№СА *** НА извършва следните нарушения: движейки се по ул.Гривишко шосе минава покрай паркинг на зала Балканстрой до №1 с несъобразена скорост, губи контрол на управлявания от него автомобил; напуска пътното платно, минава през бордюр в ляво по посока на движение и удря паркирания лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№СА *** МР пред офис на ЗАД „ОЗК Застраховане“; Отказва да бъде изпробван с техническо средство за алкохол Алкомер дрегер 7510 №ARBA 0152; Водачът е в явно нетрезво състояние, като трудно контролира говора и движенията си. Издаден талон за кръвно изследване №0419909. Не представя СУМПС и КТ към него. Не представя СРМПС Част 2. Не носи полица за сключена застраховка ГО.   

        Съдът приел, че горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител  К. П. и свидетели Н. Б. и П. Ц., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1546280 от 26.06.2015г със съставител К. П. и талон за медицинско изследване №0419909 от 26.06.2015г. От показанията на актосъставителя П. и свидетеля Б. съдът установил, че на 26.06.2015г около 15,00 часа по ул.Гривишко шосе жалбоподателят И., като водач на л.а. „Форд Транзит Канект“ с рег.№СА *** НА е минал покрай паркинг на зала Балканстрой до №1 с несъобразена скорост, загубил е контрол над управлявания от него автомобил, напуснал е пътното платно, минал е през бордюр в ляво по посока на движението и е ударил паркирания лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№СА *** МР пред офис на ЗАД „ОЗК Застраховане“. Съдът констатирал, че в тази насока  са и показанията на свидетеля П. Ц., според които той лично е възприел действията на Т.И. по управление на лекия автомобил и механизма на станалото ПТП и който с категоричност съобщил, че именно жалбоподателят И. е управлявал л.а. „Форд Транзит Канект“ с рег.№СА *** НА, като непосредствено след ПТП-то И. се е опитвал на заден ход да измести автомобила, което обективно е било невъзможно поради спуканите две предни гуми. Според показанията на свидетеля Ц. след станалото ПТП той се е обадил на тел.112, и след идването на органите за контрол и регулиране на движението е присъствал по време на цялата проверка и съставените АУАН, талон за медицинско изследване и протокол за ПТП. Според показанията на свидетеля Ц.  поведението на И. го е накарало да мисли, че последният е стресиран, но от събралите се наоколо хора е разбрал, че И. е пиян и не може да стои на краката си. От показанията на актосъставителя П. и свидетелите Б. и Ц. съдът установил още, че И. е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкомер Дрегер 7510 №0152, и при проверката не е представил свидетелство за управление на МПС, контролния талон от СУМПС и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, който управлява. Съдът кредитирал напълно показанията на актосъставителя П. и свидетелите Б. и Ц. като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от Т.И., станалото ПТП, отказа на И. за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол. За да кредитира свидетелските показания, съдът  преценил още и обстоятелството, че нито в съставения АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН И.   е направил възражение, че не е управлявал автомобила и не е отказал проба за алкохол с техническо средство. Преценявайки тези обстоятелства и позовавайки се на  доказателствената сила на редовно съставените актове, на основание  чл.189 ал.2 от ЗДвП, съдът констатирал още, че в конкретния случай жалбоподателят И. и процесуалният му представител не са ангажирали никакви доказателства за обстоятелствата, че И. не е управлявал автомобила и не е отказвал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

         При така приетото за установено от фактическа страна  съдът счел, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Т.И. е извършил нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП; чл.174 ал.3 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП; чл.174 ал.3 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Съдът съобразил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП , според която водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. ПРС направил извод, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. показанията на актосъставителя и свидетелите и протокола за ПТП №1546109/26.06.2015г е установено, че жалбоподателят Т.И. като водач на л.а. „Форд Транзит Канект“ с рег.№СА *** НА е минал покрай паркинг на зала Балканстрой до №1 с несъобразена скорост, загубил е контрол на управлявания от него автомобил, напуснал е пътното платно, минал е през бордюр в ляво по посока на движението и е ударил паркирания лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№СА *** МР пред офис на ЗАД „ОЗК Застраховане“, поради което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил ПТП с материални щети, и законосъобразно наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150лв. При определяне размера на наказанието административно наказващият орган съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН е преценил тежестта на извършеното нарушение предвид характера на причиненото ПТП и настъпилите щети по автомобилите.

Съдът съобразил още разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, според която  водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000лв. Съдът приел, че за  съставомерността на това деяние е без значение дали лицето е употребило алкохол, достатъчно е само да се установи неговото противоправно бездействие, изразяващо се в отказ да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. В правомощията на полицейските служители, като органи за контрол и регулиране на движението, е било да извършат такава проверка, като правно ирелевантно е обстоятелството каква е причината да бъде извършена такава проверка. Съдът направил извод въз основа на събраните по делото доказателства, че  И. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде кръв за извършване на проба, т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Същата норма има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано – глобата и лишаването от права са определи в абсолютен размер, и за наказващият орган не е съществувала  възможност да се отклонява от него.

         Съдът не констатирал  да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното пред него Наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вменените на И. нарушения и законосъобразност на издаденото НП. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Противно на оплакванията в касационната жалба, решаващият съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в лишаване на жалбоподателя от право на лично участие в процеса и нарушаване по този начин на правото му на защита. Пред ПРС са проведени съдебни заседания, както следва: 1. На 03.12.2015 год. от 11,00 часа, за когато жалбоподателят е бил редовно призован, видно от призовка на л.29 от делото на ПРС. За това с.з. е постъпила молба с вх.№24300/30.11.2015 год. от упълномощения адвокат, с която е поискал отлагане на делото поради служебна ангажираност по адм.дело №524/2015 год. по описа на АС-Велико Търново, насрочено за същата дата от 10,00 часа. Към молбата за отлагане на делото е приложена справка от електронна  страница на АС-Велико Търново, от която се установява, че за 03.12.2015 год. от 10,00 часа в АС-Велико Търново действително е било насрочено адм.дело №524/2015 год., но липсват доказателства, от които може да се установи, че адвокат П. е бил ангажиран като пълномощник на някоя от страните по това дело. Съдът е уважил молбата на адв. П. и не е дал ход на делото, като е указал на същия да представи доказателства за ангажираността си по посоченото дело, отложил е същото за 15.12.2015 год. от 11,30 часа; 2. На 15.12.2015 год. от 11,30 часа, за когато жалбоподателят е бил редовно призован по телефона, видно от отбелязването върху списъка на гърба на л.36 от делото на ПРС. За това с.з. е постъпила молба с вх.№25049/08.12.2015 год. от упълномощения адвокат, с която , от една страна не е представил доказателства за ангажираността си в предходното съдебно заседание, от друга страна е поискал отлагане на делото поради служебна ангажираност по чнд №2302/2015 год. на РС-Велико Търново, насрочено за същата дата от 10,30 часа. Като доказателство е представил протокол от проведено на 01.12.2015 год. заседание по чнд  №2302/2015 год., на което  молителят по делото е бил представляван от адв. П. и от който се установява, че същото дело е било отложено за разглеждане на 15.12.2015 год. Съдът е уважил молбата на адв. П. и не е дал ход на делото, като е указал на същия да представи доказателства за ангажираността си по посоченото в молбата чнд №2302/2015 год. по описа на РС-Велико Търново и за ангажираността си по адм.дело №524/2015 год. на АС-Велико Търново, което е било насрочено за 03.12.2015 год. Отложил е делото 08.01.2016 год. от 11,30 часа; 3. На 08.01.2016 год. от 11,30 часа, за когато жалбоподателят е бил редовно призован, видно от призовки на л.47 и л.49 от делото на ПРС.  За това с.з. е постъпила молба с вх.№26746/28.12.2015 год. от упълномощения адвокат, с която , от една страна  е представил доказателства за ангажираността си в предходното съдебно заседание-протокол от откритото съдебно заседание на 15.12.2015 год. по чнд №2302/2015 на ВТРС, от друга страна е поискал отлагане на делото поради  планирани медицински изследвания за периода 04.01.2016-08.01.2016 год. Не е представил доказателства за планираните медицински изследвания, поискал е да му бъде предоставена възможност да представи такива. Съдът е уважил молбата на адв. П. и не е дал ход на делото, като е указал на същия да представи доказателства за извършени медицински изследвания на датата на проведеното съдебно заседание. Отложил е делото  за 09.02.2016 год. от 9,30 часа; 4. На 09.02.2016 год. от 9,30 часа, за когато жалбоподателят е бил редовно призован, видно от призовки на л.53, л.54 и л.55 от делото на ПРС.  За това с.з. е постъпила молба с вх.№2959/08.02.2016 год. от упълномощения адвокат, с която , от една страна  не е представил доказателства за проведените  медицински изследвания на датата на предходното с.з., от друга страна е посочил, че е служебно ангажиран за датата на съдебното заседание, но е  поискал да бъде даден ход на делото, посочил е, че поддържа  изцяло подадената жалба и направените с нея доказателствени искания. Направил е искане за следващото съдебно заседание да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще водят в следващото съдебно заседание и е поискал възможност да посочи с допълнителна молба трите имена и адресите за призоваване на сочените свидетели. Поискал е след даване ход на делото, същото да бъде отложено за друга дата, на която да бъдат разпитани сочените свидетели. Към молбата е приложил списък на насрочени за 09.02.2016 год. в АС-Велико Търново дела, но не е представил доказателства, че е ангажиран като пълномощник по някое от тези дела. На насроченото за 09.02.2016 год. съдът е дал ход на делото, докладвал е молбата на упълномощения адвокат, разпитал е актосъставителя П.  и свидетеля Б., не е приключил съдебното дирене и е дал последна възможност на процесуалния представител на И. да бъдат сочени гласни доказателства във връзка с направеното в тази насока искане;  5. На 25.02.2016 год. от 9,30 часа, за когато жалбоподателят е бил редовно призован, видно от призовки на л.67 и л.70 от делото на ПРС.  За това с.з. е постъпила молба с вх.№4205/22.02.2016 год. от упълномощения адвокат, с която  е поискал отлагане на делото поради  служебна ангажираност като адвокат по насрочени от по-рано наказателни дела в други съдебни райони и съдилища, а именно по нчхд 197/2015 год. по описа на РС-Горна Оряховица, заседанието по което е насрочено за същата дата от 10,00 часа и по нчхд №113/2016 год. по описа на РС-Велико Търново, насрочено за 14,00 часа. Като доказателство е приложил отрязък от призовка за страната по нчхд №113/2016, призована чрез адв. П.Ц.П., за ангажираността му като пълномощник по нчхд №197/2015 год. не е приложил доказателства. Въпреки направеното изрично искане в предходно заседание с обсъдената молба да му бъде предоставена възможност да сочи имената и адресите на свидетелите, които е искал да бъдат призовани и разпитани, в молбата за отлагане на делото не е посочил трите имена и адресите на свидетелите, които иска да бъдат разпитани. В молбата адв.П. е посочил още конкретни дати, на които е ангажиран като пълномощник по други дела и е поискал съдът да съобрази ангажираността му на тези дати при насрочване на следващото съдебно заседание.  Съдът е уважил молбата на адв. П. и не е дал ход на делото, като е указал на същия да представи доказателства за ангажираността си по посочените в молбата дела – заверени копия на протоколи от проведени съдебни заседания. Съдът е указал на адв. П. да представи доказателства и за ангажираността си по други, конкретно посочени в протокола от с.з. дела и за проведените медицински изследвания в предходен период, по повод на които е искал отлагане на нахд 2803/2015 год.  Указал е в призовката на адв.П.  да бъде записано, че датата на следващото съдебно заседание  е съгласувана и съобразена с представената от него молба с вх.№4205/22.02.2016 год. Отложил е делото 09.03.2016 год. от 10,30 часа, която дата е била съобразена с посочените ангажименти на  упълномощения адвокат в молба вх.№4205/22.02.2016 год.; 6. На 09.03.2016 год. от 10,30 часа, за когато жалбоподателят е бил редовно призован, видно от призовка на л.75 от делото на ПРС.  За това с.з. е постъпила молба с вх.№5398/07.03.2016 год. от жалбоподателят Т.И. , с което съдът е уведомен, че И. не може да присъства лично в насроченото за 09.03.2016 год. заседание  поради уважителни причини-служебно пътуване и е поискал делото да бъде отложено за друга дата. Към молбата не е приложил писмени доказателства и отново не е посочил имената на свидетелите, които е поискал да бъдат разпитани. Съдът е констатирал липсата на доказателства  , сочещи  на уважителни причини за отлагане на делото, поради което е преценил, че се касае за злоупотреба с процесуални  права, дал е ход на делото, разпитал е свидетеля Ц. и е приключил съдебното дирене, като е взел делото за решаване.

При тези установени факти касационната инстанция намира, че решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения и не е ограничил, нито препятствал упражняването на правото на защита на наказаното лице. Видно от горното изложение, по делото пред ПРС са проведени общо шест съдебни заседания, за които и наказаното лице, и упълномощения от него адвокат са били редовно призовани.  Само за две (на 15.12.2015 год. и на 25.02.2016 год.) от тези шест съдебни заседания са били представени писмени доказателства за наличие на уважителни причини за неявяване на упълномощения адвокат, като за нито едно от проведените пет  съдебни заседания ( с изключение шестото, последно-това на 9.03.2016 год.)  нито се е твърдяло, нито са представени доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствие на наказаното лице-жалбоподател. Съдът във всички проведени съдебни заседания неколкократно е изискал представянето на доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването на упълномощения адвокат, но въпреки указанията такива нито са представени, нито упълномощеният адвокат или жалбоподателят са се явили. Включително съдът е съобразил датите на провеждани съдебни заседания с посочената от адвоката негова служебна ангажираност на съответни дати, отново без да е представил доказателства затова. Всички тези действия на съда сочат, че той е дал достатъчно по брой възможности на страната и упълномощения й адвокат за явяване в съдебно заседание, което право те не са упражнили без наличието на уважителни причини затова по отношение на жалбоподателя изобщо, а по отношение на упълномощения адвокат относно четири от общо шестте проведени съдебни заседания. След като за съдебните заседания на 3.12.2015 год., 8.01.2016 год., 9.02.2016 год. и 9.03.2016 год. упълномощеният адвокат е бил редовно призован и не са били налице уважителни причини за отсъствието му, а жалбоподателят е бил редовно призован и не са били налице уважителни причини за отсъствието му и на останалите две проведени съдебни заседания, не е имало процесуално основание съдът да отлага делото. Нещо повече-въпреки неявяването на страната и упълномощения от нея адвокат съдът е събрал служебно доказателствата, относими към отговорността на жалбоподателя-разпитал е контролните органи, констатирали нарушението- актосъставителя  П. и свидетеля Б., приобщил е протокол за ПТП, от който е установил пострадалото от ПТП лице и служебно е призовал и разпитал и свидетел-очевидец на настъпилото ПТП, отразен в протокола за ПТП. По искането на жалбоподателя за разпит  на двама други свидетели, които да установят , че И. не е управлявал процесното МПС, съдът е отложил делото и е дал възможност да бъдат посочени свидетели, но това не е било сторено на нито един етап от съдебното производство. Нито в подадената против НП жалба, нито в молба с вх.№2959/08.02.2016 год., в която е поискал разпит на свидетели, нито в друга молба, жалбоподателят или упълномощения адвокат не са посочили конкретни имена на свидетели, нито адрес, на който същите да бъдат призовани, нито са довели свидетели в съдебно заседание, за да бъдат разпитани. Нито в протокола за ПТП, нито в други документи от административно-наказателната преписка се съдържат данни за имената на други свидетели –очевидци, които съдът служебно да призове и разпита. Единственото, което съдът обективно е могъл и е направил, е да отложи делото, отложил е същото и е дал възможност да бъдат водени или посочени за призоваване свидетели, но жалбоподателят не е посочил имената на такива. Следва да се има предвид, че  само въз основа на общо искане, съдът не е могъл обективно да се произнесе с нарочен съдебен акт, с който да допусне или отхвърли това искане, предвид, че самият жалбоподател не е посочил нито имената, нито други индивидуализиращи данни на свидетелите, които е искал да бъдат разпитани. Дори без да се явяват в съдебните заседания, жалбоподателят и/или упълномощеният адвокат са могли с писмена молба (каквато е била  подавана всеки път за отлагане на делото) да направят съответни доказателствени искания, по които съдът да се произнесе, но и това не са сторили. Следователно съдът не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение и не е ограничил правото на защита на И..

С оглед на събраните по делото доказателства и при липса на допуснати от съда процесуални нарушения, препятстващи упражняване правото на защита на И., РС е изложил ясни и обосновани на събраните по делото доказателства мотиви за законосъобразността на НП, като е събрал необходимите и относими доказателства. Всички тези доказателства сочат като автор на извършените нарушения касатора И., до какъвто правилен извод е достигнал и ПРС. Според показанията на контролните органи П. и Б. те действително не са присъствали при извършване на нарушението, отишли са по-късно, но заявяват, че когато има ПТП, разпитват кой е управлявал автомобила и по признанието на самия водач установяват, че той го е управлявал, след което изискват документите, разследват случая и издават съответни документи. Заявяват, че няма логика някой да си представи документите за правоуправление на МПС, след като не е управлявал автомобила. В подкрепа на техните показания са и тези на разпитания свидетел  П. Ц., който е бил очевидец на настъпилото ПТП, според неговите показания към 15.00 часа свидетелят е бил в офиса и чул удар, погледнал през витрината и видял изместване на задната част на автомобила. След като излязъл навън, видял шофьора, който в този момент е управлявал автомобила, защото се мъчил да даде на заден ход, но били спукани и двете му задни гуми. Именно свидетелят Ц.  е подал сигнал на тел.112. видял е как контролните органи са искали документите на водача, видял е , че му е искана проба за алкохол с техническо средство, но водачът отказал такава. Изложените обстоятелства, в т.ч. личността на водача и на пострадалото лице , се потвърждават и от констатациите в протокола за ПТП, който като официален свидетелстващ документ, необорен от касатора,  се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти с правно значение.  Тези констатации, както и установената в АУАН и в НП фактическа обстановка не са оборени от касатора, който , като е имал процесуална възможност, не е  представил съответни доказателства-нито писмени, нито е довел свидетели, които да оборят установените факти. Вписаното в АУАН възражение е общо-„имам възражение” и с него не са наведени конкретни обстоятелства, с които водачът да  е изразил несъгласие,  не е възразил , че не той, а друго лице е управлявало автомобила и че е причинило съответни щети, не е възразил и срещу останалите констатирани нарушения. В този смисъл и с оглед на приобщените доказателства правилни се явяват изводите на ПРС както относно авторството на деянието, така и относно неговата съставомерност. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че не е направено разграничение за кое от деянията по чл.174, ал.3 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.  От доказателствата по делото се установява, че И. е отказал както да бъде изпробван с  техническо средство Алкомер дрегер, така и няма данни да се е  явил пред компетентните органи, за да даде кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта, след като му е бил издаден талон по надлежния ред. В този смисъл със своето деяние-отказ да бъде изпробван за наличие на алкохол както с техническо средство, така и посредством кръвна проба, И. е осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП.  Решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176 от 23.03.2016 г., постановено по нахд № 2803/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.