РЕШЕНИЕ

№ 288

град Плевен, 14 Юни 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 347/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „РАЯ ГЕ 2011“ ЕООД гр. Искър, обл. Плевен, ул. „Тунджа“ № 16 срещу решение № 152/14.03.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2779/2015 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в посоченото решение съдът неправино е приложил материалния закон, като е приел, че твърдяното нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е пропуснал да установи нарушение от страна на АНО, който не е приложил изискванията на чл. 6 от ЗАНН, за да установи всички признаци от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение, които сочат, че то е осъществено, от кого е осъществено, както и настъпилия вредоносен резултат. Посочва се, че от представените писмени и гласни доказателства не се установява личността на нарушителите. Като недоказано се сочи твърдението в мотивите на съдебното решение, че намиращите се там лица са били свързани с дейността по стопанисването на язовир „Николаево-2“ и тази дейност им е била възложена от упълномощено лице. Навеждат се доводи, че санкционирането на посоченото за нарушител дружество не може да се основана на предположения, както и че в мотивите на решението съдът обсъжда резултати от проверки, които нямат отношение към визираното в АУАН и НП нарушение и не са елемент от фактическия му състав. Посочва се, че в мотивите на първоинстанционното решение не са обсъдени всички аргументи, посочени от жалбоподателя, не е посочено , защо приема изцяло тезите на ответната страна и това може да се приеме за липса на мотиви. Като неправилни се определят изводите на първоинстанционния съд за надлежно връчване на поканата за съставяне на АУАН до посоченото за нарушител лице „РАЯ ГЕ 2011“ ЕООД. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в тежест на посоченото за нарушител юридическо лице е да представи „доказателства за оторизиране на конкретно длъжностно лице за получаване на призовки и книжа“-представляващ фирмата, неин управител, е лице с исканите качества. Като недопустимо се сочи и смесването на приложението на двата текста на чл. 180, ал. 2 и ал. 5 от НПК, които засягат начина на връчване на книжа, съответно на физическо и юридическо лице. Навеждат се доводи, че при проведеното административно-наказателно производство е нарушен чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като поканата не е изпратена до адреса на управление на юридическото лице. Твърди се, че административно-наказващият орган и първоинстанционният съд неправилно приемат, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Сочи се, че административно-наказващият орган е съставил АУАН при изложените обстоятелства в отсъствието на представител на посоченото за нарушител юридическо лице и е нарушил правото на защита на представляващия на посоченото за нарушител дружество и поради това, административно-наказателното производство е незаконосъобразно и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. Излагат се доводи, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е обсъдил нарушението на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН на административно-наказващия орган, тъй като разпоредбата на ЗАНН не предвижда изпращане на съобщението за съставяне на АУАН по пощата, при условие, че административно-наказващият орган го е оставил при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН-в отсъствие на нарушителя. Моли се, съдът да постанови решение, с което да отмени решение № решение 152/14.03.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2779/2015 г. на Районен съд гр. Плевен и вместо него да постанови отмяна на НП №-ЗГ-1/15.10.2015 г., издадено от Община-Плевен.

В съдебно заседание касаторът – „РАЯ ГЕ 2011“ ЕООД гр. Искър, обл. Плевен, ул. „Тунджа“ № 16, се представлява от адвокат И. Д., която заявява, че поддържа така предявената касационна жалба по съображения, както в първоинстанционното производство. Смята, че решението на първоинстанционния съд е неправилно по отношение на материалния закон и производствените правила и е необосновано. Моли съдът да го отмени, със законните последици. Представя мотивирани писмени бележки.

Ответникът – Община-Плевен, се представлява от юрисконсулт П.П., която моли съдът да остави касационната жалба без уважение като неоснователна и недоказана. Посочва, че в рамките на първоинстанционното производство е било установено по безспорен и категоричен начин, че актът е съставен от длъжностни лица в рамките на правомощията им, при спазване на процесуалните правила, в резултат на което е издаден правилен и обоснован акт за установяване на административно нарушение и след проверка на административно наказващият орган е издадено законосъобразно и правилно наказателно постановление. Навежда доводи, че до такива изводи е стигнал и първоинстанционния съд, с оглед на което е издал правилно и законосъобразно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №-ЗГ-1/15.10.2015 г., издадено от зам. кмета на Община-Плевен, с което на „РАЯ ГЕ 2011“ ЕООД гр. Искър, обл. Плевен, ул. „Тунджа“ № 16, за отсичане на 56броя дървета с обща кубатура 17 пл. кум., от които - цер 14 броя(9 пл.куб.м), клен (4,6 пл. куб.м( и дъб 4 броя (3,2 пл. куб.м) без контролна горска марка – нарушение на чл. 266, ал.2 от Закона за горите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева .

Настоящата инстанция намира , че решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с материалния закон. Обжалваното наказателно постановление е издадено от зам.-кмет на Община Плевен, на който със заповед № РД-10-977/10.07.2014 година от кмета на Община Плевен са делегирани правомощия да издава и подписва НП по Закона за горите. Заповедта е приложена на л. 110 по нахд № 2779 по описа за 2015 г на РС-Плевен. В чл. 275 от Закона за горите са посочени органите, които могат да издават наказателни постановления по този закон и подзаконовите актове по прилагането му, като в ал. 1, т. 1 от с.з е посочено, че НП се издават от кметовете на общини - за нарушения, установени от лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3. Съгласно чл. 47, ал.1 от ЗАНН, административни наказания могат да налагат: а)ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б)длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в)съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Разпоредбата на чл. 47, ал.2 от ЗАНН допуска ръководителите по буква "а" да могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, но само когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В случая в специалния закон – Закона за горите липсва правна възможност кметовете на Общини да делегират тези свои правомощия на други лица по издаване на НП и така издаденото НП е издадено от орган, който не е компетентен и е незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 152/14.03.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2779/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление №-ЗГ-1/15.10.2015 г., издадено от зам. кмета на Община-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.