Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

гр. Плевен, 13 Юни 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети май две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар: М.К..

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 345/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, гр.София, чрез юрк.П. срещу Решение №169/17.03.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 221/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 2015-038303/20.10.2015г. на Директора на Комисията за защита на потребителите - Регионална дирекция - Русе, с което на БТК АД - София на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.5 ал.2 във вр. с чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗП, затова че при проверка на 16.03.2015г. в магазин “Виваком 4801” гр.Плевен информацията за продажба на телефон “САТ В100” за устойчивост на изпускане до 1,8 метра на циментов под е невярна относно основните характеристики на стоката и инструкциите за използване и на основание чл.222 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.123 ал.2 предл. 2 от ЗЗП, затова че при същата проверка и при проверка по документи на 21.04.2015г. в КЗП – Плевен е установено, че рекламациите на потребителя Б. В. Н. от гр.Плевен, по сервизна поръчка №291512 / 30.10.2013г. и по сервизна карта № 1502024801002913 / 02.02.2015г. не са отразени в гаранционната карта, като в същата не е отразен срокът, през който стоката е била на ремонт, което влияе на общия гаранционен срок на стоката.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. По отношение на нарушението на чл.5 ал.2 във вр. с чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗП сочи, че подвеждането под отговорност на БТК е затова, че не е предоставило отчет /тест/ за изпускане от 1,8 метра, което нарушение е несъставомерно по тази разпоредба. Относно нарушението по чл.123 ал.2 предл.2 от ЗЗП сочи, че тази норма не предвижда срок за извършване на посоченото действие, за да се твърди, че е налице нарушение. В гаранционната карта се отразяват само дните, в които стоката е била в сервиза, а с протоколи от БТК се установяват датите на приемане на стоката и на връщането й на потребителя. Периодът, в който стоката е била на ремонт, е отразен в регистъра на рекламациите, поради което формалното му неотразяване в гаранционната карта не се отразява на възможността да бъде прибавен към гаранционния срок. По отношение и на двете нарушения сочи, че в НП не са посочени дата и място на извършването им, както и цялостно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, и на доказателствата, които ги потвърждават. Моли да се отмени решението на РС и да се отмени НП.

Ответникът по касация – РД на КЗП, чрез юрк.Л., счита касационната жалба за неоснователна. Относно нарушението на чл.5 ал.2 във вр. с чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗП сочи, че отчет за изпитване на мобилен телефон “САТ В100” за устойчивост при изпускане от 1,8 метра върху циментов под не е представен в нито един момент от производството пред наказващия орган, и в този смисъл не съществуват никакви доказателства за това, че информацията, предоставена за същия телефон към момента на проверката в обекта за устойчивост при изпускане е вярна. Дата на извършване на нарушението е датата на проверката -16.03.2015г., а място на извършването е магазин “Виваком 4801” в гр.Плевен. В случая информацията, предоставена от търговеца, не е била вярна по отношение на основаните характеристики на стоката и инструкциите за използване.

По отношение на нарушението по чл.123 ал.2 предл.2 от ЗЗП, търговецът е длъжен да впише ремонтите и сроковете в гаранционната карта. В същата следва да са отразени датата на приемане и на връщане на стоката от ремонт, за да може този срок да се прибави към гаранционния. Отразяването на тези срокове в други регистри не отменя задължението за отразяването им и в гаранционната карта. Дати на извършване на нарушението са датите на приемане и връщане на стоката за ремонт, които дати са отразени в АУАН и НП. Нарушението е извършено чрез бездействие. Санкциите и за двете нарушения са определени в минимален размер с оглед извършването им за първи път. Моли да се потвърди решението на РС.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона.

Обосновано и аргументирано съдът е приел за безспорно доказани и двете описани нарушения, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, а наказанието за всяко едно от тях е минималното, предвидено в закона.

В АУАН и НП е посочена датата и мястото на извършване на нарушенията, описани са подробно и конкретно обстоятелствата, при които са извършени. И двете деяния са съставомерни и съответстват на конкретно посоченото нарушение.

В указанията за употреба на телефонния апарат „САТ В100”, предлаган за продажба в магазин на дружеството Виваком 4801 в гр. Плевен, пл. „Свобода” в момента на проверката на 16.03.2015г. е установено, че търговецът предоставя на потребителя информация, че устойството е сертифицирано със степен на защита IP 67 за проникване на прах и вода, както и че отговаря на военния стандарт MilSpec 810G за температурни диапазони, солена влага, термичен шок и тест за изпускане от 1,8 м на циментов под.” Но в хода на административно-наказателното производство търговецът не е представил доказателство, че стоката отговаря на последната обявена характеристика, като не е представил тест за изпускане от 1,8 м на циментов под. Поради това правилно е прието, че предоставена на потребителя информацията относно тази основна характеристика на стоката в инструкцията за изполване е невярна, което съставлява нарушение на чл. 5 ал.2 вр. чл. 4 ал.1 т.1 от ЗЗП. Търговецът е наказан с минималното предвидено за това нарушение наказание съгласно чл. 197 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 500 лв.

При проверката по документи на 21.04.2015г. в КЗП – Плевен пл.”Възраждане” № 1 е установено, че в гаранционната карта на потребителя са отразени 2 ремонта: „сменен с нов IMEI” – без дата и на 19.03.2015г. – „нов SW”. Извършения ремонт със сервизна поръчка № 291512/30.10.2013г. – преинсталиран софтуер не е отразен в гаранционната карта на потребителя. Рекламацията, приета на 02.02.2015г. със сервизна карта № 1502024801002913 и извършен ремонт на 06.02.2015г. – инсталиран нов софтуер също не е бил отразен в гаранционната карта на потребителя. Търговецът е удовлетворил приетите на 30.10.2013г. и на 02.02.2015г. рекламации, чрез ремонт на стоката, но в гаранционната карта не е отразил срокът, през който стоката е била на ремонт, с който следва да се удължи общия гаранционен срок на стоката. Така описаното деяние съставлява нарушение на чл. 123 ал.2 пр.2 от ЗЗП, за което търговецът обосновано е наказан с минималното предвидено наказание в чл. 222 от ЗЗП - имуществена санкция в размер на 500 лв. Обстоятелството, че рекламациите са отразени в регистъра за рекламациите и на потребителя е издадена сервизна карта, от които вписвания може да се установи периода, в който стоката е била на ремонт, за да се изчисли докога се удължава срокът на гаранцията, не замества и не освобождава търговеца от задължението да отрази този период в гаранционната карта на потребителя за всички извършени на стоката ремонти, за да знае потребителят кога изтича гаранционният срок на стоката. Това съществено негово право в случая е било нарушено с неотразяването на два от извършените ремонти. Законовото изискване е тези обстоятелства да се отразят в гаранционната карта на потребителя за стоката, който представлява единен документ, докато издаваните сервизни карти от търговеца са отделни от него и лесно могат да бъдат загубени и както в случая е установено, извършени ремонти не са били отразени, а проверката от контролните органи - затруднена.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169/17.03.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 221/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.