Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

гр. Плевен, 13 Юни 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети май две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ.

При Секретар: М.К..

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 344/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Силистра, чрез адв.С. срещу Решение №177 / 23.03.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 216/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 893/05.01.2016г. на Директора на Басейнова дирекция “Дунавски район” - Плевен, с което на основание чл.200 ал.1 т.1 буква “в” от Закона за водите /ЗВ/ на „ВиК” ООД – Силистра е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2490 лева за нарушение на чл. 44 ал.1 от Закона за водите като е намалил размера на наказанието на 1000 лева, затова че за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. съгласно подадени декларации по чл.194б от ЗВ и справка-отчет за отнетите водни количества през 2014 г. ВиК ООД - Силистра е иззело общо 785309 куб.м или 24,90 л/сек от 17 водоизточника, изброени в НП, за които към 02.11.2015 г. няма издадени съгласно ЗВ действащи разрешителни за водовземане.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Излага съображения, че липсата на разрешителни е свързана с липса на информация относно имотите, където са водоизточниците, липса на информация за точното им местонахождение, ненанасянето на същите водоизточници на картата на възстановената собственост. В АУАН и в НП липсват дати на извършване на нарушението, което нарушава правото на защита. Не е посочено място на извършване на нарушението. Иззетото количество вода е декларирано пред БДДР още на 06.03.2015г., поради което към датата на съставяне на АУАН – 02.11.2015г., тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН е бил изтекъл. Нарушението не е доказано, доколкото в НП са посочени като доказателства справки-отчет на друго дружество – “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД-Разград. Съдът не е изложил мотиви по всички наведени доводи. Счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Моли да се отмени решението на РС и да се отмени НП.

Ответникът по касация – БДДР – Плевен, чрез юрисконсулт Х., моли да се остави в сила решението на РС, а ако се приеме, че неправилно е изменено НП – същото да се потвърди изцяло.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Обосновано съдът е приел за безспорно доказано описаното нарушение. Не се оспорва от жалбоподателя, че при извършената по документи проверка от БДДР – Плевен на 02.11.2015г. е установено, че е извършвал водовземане от описаните водоизточници за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., за което е подал декларации по чл. 194б от ЗВ и справка-отчет за отнетите водни количества през 2014г., без издадени разрешителни за тези водоизточници, каквито задължително се изискват в случая, с което е нарушил разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗВ.

Посочен е периодът на извършване на нарушението – календарната 2014г., както и мястото на извършването му с точно описание местонахождението на всеки един от водоизточниците, от които е извършено водовземането.

Посочването в описа на приложенията в НП, че същото се базира на справки-отчети на друго дружество се дължи на техническа грешка и е несъществено, тъй като в приложенията към АУАН е описано, че се прилагат справки-отчети за 2014г., подадени от ВиК ООД – Силистра и приложените по преписката действително се отнасят за наказаното дружество и в обстоятелствената част на АУАН и НП коректно са описани. Затова нарушението е безспорно доказано от приложените доказателства.

Правилно съдът е приел, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Нарушението е констатирано на 02.11.2015г., когато е извършена проверката в регистъра на издадените разрешителни и съпоставена с данните на подадената от дружеството декларация и справка-отчет за отнетите водни количества за 2014г. по чл.194б от ЗВ. В декларацията и справката-отчет за отнети водни количества не се посочва информация за основанието за водовземането, тъй като не се вписват издадените разрешителни. Затова не може да се приеме доводът, че още при подаването на справките-отчети контролният орган е открил нарушението. Това е станало в момента на проверката, когато е съставен и АУАН. Затова е спазен 3-месечния срок за съставяне на АУАН, считано от момента на откриване на нарушителя. Деянието представлява екологично нарушение по ЗВ, затова правилно съдът е преценил, че срокът за съставяне на АУАН е две години, считано от момента на извършване на нарушението. Той също е бил спазен, като се вземе предвид, че периодът са отнася за цялата 2014г. и към 02.11.2015г. този срок не е изтекъл. В изводите на съда се съдържат и мотивите му по наведените в жалбата доводи.

В чл. 200 ал.1 т.1 б. „в” от ЗВ за това нарушение - водоползване без необходимото за това основание, за юридическите лица е предвидено наказание „имуществена санкция” в размер от 1000 до 10 000 лв., при отнето водно количество в диапазона от 10 л на секунда до 100 л на секунда. Това означава, че при определяне размера на наказанието се взема предвид ползваното водно количество. В случая то е 24,90 л/сек и спрямо него административно-наказващият орган е определил пропорционално и имуществена санкция в размер на 2490 лв. Районен съд – Плевен е намалил наказанието към определения от закона минимум – 1000 лв. като е съобразил и останалите предпоставки на чл. 27 от ЗАНН и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя и предвид че нарушението на ЗВ е за първи път и няма други нарушения по този закон. В този смисъл първоинстанционният съд е съобразил поддържаните от касатора доводи за трудностите, пречките и причините, поради които не е успял да се снабди с необходимите разрешителни. Но това не му дава право да извършва водовземане без разрешително и не го освобождава от отговорността за нарушаването на това императивно законово изискване. Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и случаят не може да бъде преценен като маловажен с оглед значителното отнето водно количество. Решението на Районен съд – Плевен не е обжалвано от Директора на БДДР – Плевен, поради което предвид забраната за утежняване положението на жалбоподателя, като е намалил размера на наказанието към установения от закона минимум съдът е приложил правилно материалния закон и не са налице основания за отмяната му.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №177 / 23.03.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 216/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.