Решение по Административно дело 340/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 540 / 30 Ноември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети ноември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 340/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 211 от Закона за МВР.

Административното дело е образувано по жалба на И.Д.И. ***, чрез адв. Л. *** срещу Заповед № 316з-906/31.03.2016г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която на осн. чл. 203 ал.1 т.13 вр. чл. 194 ал.2 т.4 и чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност младши експерт – младши полицейски инспектор (КОС) в РУ –Пордим при ОД на МВР - Плевен за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина – деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, затова че на 31.01.2016г. около 17:30 ч. в гр. Пордим, ул.”Цар Калоян” до дом № 5а в извънработно време е управлявал МПС „УАЗ” без наличие на регистрация и документи за него с поставени регистрационни табели с № ЕН *** АР (издадени на друго МПС) с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила, за което е издадено НП № 16-0938-000024/17.02.2016г. на Нач.сектор ПП – ОД МВР – Плевен за нарушение на ЗДвП и представлява нарушение на т.4 от МЗ № 8121з-396/05.08.2014г. и на т.28 буква „б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ 8121з-348/25.07.2014г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради липса на мотиви, нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В хода на дисциплинарното производство не са събрани категорични доказателства, че е извършил посоченото нарушение и те не са обсъдени в заповедта, а е възпроизведено съдържанието на мотивите на тълкувателно постановление № 3/2007г. на ВАС. Твърди, че не е извършил нарушение, тъй като от обясненията и показанията на И. С. П. от гр. Пордим се установява, че това лице е управлявало автомобила. Затова оспорва твърденията на проверяващите, че са установили, че И. е управлявал автомобила. Противоречията в обясненията не са обсъдени в заповедта. Посочва, че издаденото НП е било обжалвано и не е влязло в сила и затова твърденията за извършени нарушения по ЗДвП са недоказани. В съдебно заседание поддържа жалбата лично и чрез адв. Л., адв. П. и адв. А.. Допълнително сочи, че е налице нарушение на чл. 20 ал.3 от Наредба № 30/2001г., в която е предвидена възможност нарушителят да поиска повторен анализ на кръвната проба, а такава не е дадена. Претендира разноски.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че нарушението е доказано по категоричен начин, а именно, че жалбоподателят е употребил алкохол и управлявал автомобила, което е нарушение на ЗДвП и на етичните норми, защото е деяние, уронващо престижа на службата и обосновава налагане на дисциплинарно наказание – уволнение за тежко нарушение на служебната дисциплина. Концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство и с медицинско изследване. Доказано е от обясненията и показанията на едната група свидетели, които непосредствено са възприели, че жалбоподателят е управлявал автомобила, което е отразено в съставения АУАН. Показанията на другата група свидетели, поради близките отношения с жалбоподателя и несъответствието им с останалия доказателствен материал счита, че не следва да се кредитират, тъй като обслужват неговата защитна теза. Позовава се на влязлото в сила решение на РС – Плевен, с което НП за извършеното нарушение е било потвърдено, като е изменен размера на наложените наказания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 300 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.04.2016г. Жалбата е подадена на 13.04.2016г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дисциплинарното производство е започнало по повод предложение на Началник РУ на МВР – Пордим Рег. № 940р-653/02.02.2016г. до Директора на ОД на МВР – Плевен, в което се сочат данни за извършено от И.И. тежко нарушение на служебната дисциплина.

Със Заповед № 316з-334/05.02.2016г. Директорът на ОД на МВР – Плевен е образувал дисциплинарно производство на осн. чл. 207 ал.1 т.2 от ЗМВР срещу държавния служител за извършеното нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в следното: На 31.01.2016г. около 17:30 ч. в гр. Пордим, ул. „Калоян” до дом № 5а мл. експерт И.Д.И. - мл. полицейски инспектор КОС в група „Охранителна полиция” към РУ- Пордим, в извънработно за него време управлявал МПС „УАЗ” с поставени на него регистрационни табели с № ЕН***АР (издадени за друго МПС) като при извършена в 18.07ч. проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабр. № АRCN0390 е установено съдържание на алкохол в издишания от него въздух, с концентрация 0,64 промила. На И. е съставен АУАН серия Г бл. № 243965 за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Предвид това се констатира, че служителят не е спазил въведената с т.4 от МЗ № 8121з-396/05.08.2014г. забрана да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в извън установеното работно време, с което е нарушил т.28, буква б) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Сочи се, че с деянието си държавният служител е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на осн. чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. За дисциплинарно-разследващ орган е определена комисия. И. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на 09.02.2016г. и обхвата на дисциплинарната проверка.

Проверката е приключила с обобщена справка Рег. № 940р-1372/09.03.2016г. на назначената комисия, с която И. е бил запознат и със становище на комисията с Рег. № 940р-1465/11.03.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за соченото нарушение.

Становището и справката са одобрени от Директора на ОД на МВР – Плевен на 14.03.2016г. На 29.03.2016г. на И. е връчена покана Рег. № 316р-8087/25.03.2016г. за даване на писмени обяснения по конкретно поставени допълнителни въпроси, на които И. е отговорил със Сведение Рег. № 940р-1891/30.03.2016г., в което не отрича, че е употребил алкохол на 31.01.2016г. за времето от 12.00ч. – 14.00ч. – около 200 гр. червено вино, но отрича да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Потвърждава, че при извършената проба с Дрегер е отчетено показание от 0,64 промила, а при медицинското изследване – 0,8 промила, което според него е нереално и затова е поискал анализ на втората проба, но не е уведомен за резултата. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан с НП и затова го обжалвал пред РС – Плевен, където ще представи доказателства, факти и обстоятелства. Писменото обяснение е прието от Директора на ОД на МВР – Плевен на 31.03.2016г. На същата дата е издадена и процесната заповед.

И.Д.И. заема длъжността младши полицейски инспектор КОС в група „Охранителна полиция” при РУ – Пордим към ОД на МВР – Плевен от 24.03.2014г. На 18.09.2014г. И. е запознат срещу подпис със съдържанието на МЗ № 8121з-396/05.08.2014г. относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества, както и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г. (обн. ДВ – бр. 67/02.08.2014г. неофициален раздел). Съгласно т. 28 б) от Етичния кодекс държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Изрично това задължение е вменено и с т.4 на нарочна Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на МВР като е посочено, че при неспазването му ще се налага дисциплинарно наказание.

В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени обяснения от служителите, извършили проверката и установили непосредствено нарушението, от посочените от И. лица, събрани са и приобщени и писмени доказателства. Дадена е многократно възможност на И. да сочи доказателства и да дава обяснения на всеки етап от производството, както и да уточни твърденията си. В хода на дисциплинарната проверка е изяснена всестранно фактическата обстановка по случая.

От материалите от дисциплинарната проверка и приобщените в хода на съдебното производство доказателства, включително НАХД № 609/2016г. по описа на РС – Плевен, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 31.01.2016г. служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР – М., Ц., П. и В. извършвали в гр. Пордим проверка по сигнал срещу И., че управлява товарен автомобил УАЗ с рег. № ЕН***АР с поставени рег. табели, издадени за друго МПС. Около 17:00ч. установили въпросния автомобил, паркиран на ул. „Бачо Киро” до спортен клуб „Хоби” – Дом на ловеца. Около 17:20 ч. забелязали, как И. се качил в автомобила и потеглил. Служителите го последвали със служебните си автомобили по две успоредни улици, но не в непосредствена близост след него и когато И. *** около 17:30 ч., двете служебни коли паркирали пред и зад автомобила му, служителите се легитимирали. Установили, че И. лъха на алкохол, поради което на място за съдействие били изпратени мл. автоконтрольор Н. и мл. инспектор К.. В 18:07ч. Н. извършил проба с техническо средство, при което било установено съдържание на алкохол в издишания от И. въздух с концентрация от 0,64 промила, за което Н. съставил АУАН с ф. № 243965 за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Като свидетели-очевидци на нарушението в акта са вписани М. и В.. Издаден бил талон за медицинско изследване, а И. бил придружен от служителите на МВР до Спешно отделение на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен, където в 18:50 ч. дал кръв за изследване. В протокола за медицинско изследване потвърдил, че е употребил около 150 г. вино. Химическата експертиза от 02.02.2016г. доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,8 промила в кръвните проби на И.. Впоследствие е издадено НП № 16-0938-000024/17.02.2016г. на Началника на Сектор ПП – Плевен, с което И. е наказан за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – за управление на ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда с глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП. С Решение № 343/25.05.2016г. по н.а.х.д. № 609/2016г. Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказано нарушението и е намалил размера на наложените наказания. Решението е оставено в сила с Решение № 406/28.09.2016г. на Административен съд – Плевен, постановено по КАНД № 539/2016г.

В хода на проверката и при съставяне на АУАН И. е посочил, че е пил две чаши вино около обяд и не отрича този факт. Не е вписал конкретни възражения в акта, а само е посочил, че ще подаде възражения в законовия срок, но не е подал такива. Съгласил се е да бъде изпробван за алкохол и не е възразил, че не той, а друго лице е управлявало автомобила. Служителите от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР са категорични, последователни и напълно убедени, че непосредствено са възприели как И. се качва в автомобила пред Ловния дом, от където потеглил към дома си, бил е сам, не е имало друго лице в автомобила. Веднага след като спрял автомобила пред дома си, служителите паркирали служебните си автомобили пред и зад него. В този момент И. е заварен на шофьорското място да говори по телефона, не е имало друго лице в автомобила или наблизо, това се потвърждава и от обясненията на самия И.. По-късно в хода на дисциплинарното производство И. е посочил друго лице – И. С. П., за когото твърди, че е управлявал автомобила. Снети са били двукратно обяснения от П., който твърди, че е имал предварителна уговорка с И. да го прибере с колата от ловния дом и около 17:00ч. го закарал до дома му и се прибрал вкъщи. Скоро след това, прибирайки колата си в гаража спрял пред дома на И., където имало две паркирани коли и няколко души. Попитал го дали има някакъв проблем, но И. му казал да заминава. Същата версия П. последователно поддържа и пред районния съд и по настоящото дело при разпита си в качеството на свидетел. Но тя не се подкрепя от другите доказателства по делото. В хода на дисциплинарното производство И. не е посочил други свидетели, които да потвърдят тази версия. Едва в хода на съдебните производства е посочил свидетели – членове на ловната дружинка, които твърдят, че са били в ловния дом и са забелязали И. да си тръгва с автомобила, заедно с И. П., който дошъл на място и последният управлявал автомобила. Съдът не дава вяра на показанията на тази група свидетели относно тези обстоятелства, защото тези свидетели са посочени от жалбоподателя едва на по-късен етап в съдебната фаза на производството, лаконични, неконкретни и колебливи са, а и поради близките отношения с жалбоподателя и предвид противоречието с останалия доказателствен материал и конкретно категоричните показания на другата група свидетели, следва да се отхвърлят като пристрастни. Тази група свидетели потвърждава, че И. е пил две чаши вино в Ловния дом и че си е тръгнал с автомобила след 17:00 ч. на 31.01.2016г., както и че в близост са забелязали непознат автомобил, а И. С. П. не е член на ловната дружинка и не е присъствал на събирането, но е близък приятел на И. от много години и негов съсед. П. посочва, а това се потвърждава и от снетите писмени обяснения и писмените доказателства, че автомобилът е закупен от Община Пордим и ползван от ловната дружинка, на която И. е бил председател, обичайно И. го управлява, домува до жилището му. П. твърди, че е управлявал автомобила един-единствен път на процесната дата. Безспорно е установено от писмените доказателства и снетите обяснения, че автомобил УАЗ с рег. № ЕНXXXАМ е бил бракуван от собственика - Община Пордим, снет от регистрация с предаване на табелите с регистрационните номера в Сектор ПП на ОД на МВР – Плевен с протокол за брак от 22.10.2013г. Впоследствие на 14.11.2013г. бракуваният автомобил е продаден за скраб (за части) на Ловна дружинка – гр. Пордим, за което И. е внесъл сумата от 700 лв. с приходна квитанция в касата на община Пордим, двигателят бил поправен и автомобилът е ползван за нуждите на ловната дружинка, основно от И.. Управлявания от И. на 31.01.2016г. автомобил е бил с поставени регистрационни табели с рег. № ЕН***АР, които са издадени за друго МПС – Нисан Съни, собственост по регистрация на И. В. П.. Последният в писмените си обяснения твърди, че автомобилът не е в негово владение от 2007г., когато го предал срещу друг автомобил на бартер, но сделката не била оформена нотариално, сочи, че не е предоставял регистрационни табели на други лица, нито ги е продавал. Не е посочил на кое лице и срещу какъв конкретно автомобил е извършил замяната. С издаденото НП И. е наказан само за нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – за управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, но не и за другото констатирано с акта нарушение – по чл. 140 ал.1 от ЗДвП – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Образуваното досъдебно производство № Д-2647/2015г. за това деяние е прекратено поради недоказаност на 12.08.2016г. Дисциплинарно-разследващият орган също е приел, че предвид образуваното досъдебно производство за това деяние срещу неизвестен извършител и липсата на образувано разследване срещу И. и повдигнато срещу него обвинение, не са събрани достатъчно данни за извършено от И. дисциплинарно нарушение. Затова комисията е предложила на Директора на ОД на МВР – Плевен И. да бъде дисциплинарно наказан само за управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това видно и от обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, И. е наказан за нарушение на т.28 буква б) от Етичния кодекс за нарушение на тази забрана, което е квалифицирано като нарушение на правовия ред и несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата предвид ангажираните със случая широк кръг от служители на МВР, бивши и настоящи общински служители, представители на органите на съдебната власт и граждани, с което се създава негативно отношение и отрицателна оценка към органите на МВР.

Всички събрани доказателства са обсъдени от дисциплинарно-разследващия орган, който правилно е приел за категорично доказано, че И. е управлявал автомобила на процесната дата след употреба на алкохол, като не е дал вяра на обясненията на И. С. П., които единствени са в подкрепа на изградената в хода на дисциплинарното производство защитна версия на И.. В хода на съдебното производство не се събраха категорични доказателства, които да опровергаят верността на този извод.

Възражението на защитата, че съгласно чл. 20 ал.3 от Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства И. е поискал повторно извършване на химически анализ на кръвната проба, което не е сторено в нарушение на дадената правна възможност и затова нарушението не е доказано, е неоснователно.

На първо място издаденото НП, с което е установено нарушението е влязло в сила.

Освен това, действително не е бил извършен повторен химически анализ, поискан от жалбоподателя, но това не е в състояние да опровергае извода, че И. е управлявал МПС след употреба на алкохол, което не се отрича от него и се потвърждава от разпитаните свидетели. Конкретната концентрация на алкохолно съдържание е установена както с техническо средство, така и с медицинско изследване скоро след това. Медицинското изследване е извършено и по двата метода, предвидени в чл. 16 ал.1 от Наредба № 30 – чрез газхроматографски метод и по метода Видмарк, при което анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда. При спазване на тези изисквания химичният анализ, който е по-точен, е отчел концентрация на алкохол в кръвта на И. в количество 0,8 на хиляда. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № 30, при оспорване на показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява с лабораторен анализ. Последният метод е по-точен и по-достоверен, затова при оспорване на показанията на техническото средство за ангажиране на отговорността на водача са меродавни резултатите от лабораторния анализ. Това обяснява защо е възможно да има разминаване между резултатите, още повече, че интервалът между проверката с техническото средство и даването на кръвната проба не е голям – 40 мин. Ето защо при липса на извършен повторен анализ на кръвната проба, какъвто И. е следвало да поиска и заплати на лабораторията съгласно чл. 21 от Наредба № 30, защото стойността и реда за извършването му се определят от лабораторията, в която се съхраняват пробите, а не от Началника на Сектор ПП, към когото е било насочено искането, за достоверни следва да се приемат резултатите от химическия анализ.

Съгласно чл. 204 т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР Директорът на ОД на МВР – Плевен се явява компетентният дисциплинарно-наказващ орган, който може да налага всички дисциплинарни наказания по чл. 197 ал.1 от ЗМВР, включително и „уволнение” на държавни служители на младши изпълнителски длъжности, каквато длъжност заема И..

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Цитирането и съобразяването с мотивите на Тълкувателно решение № 3/07.06.2007г. на ВАС само допълва изложените конкретни мотиви, а не ги замества. Съдържа се позоваване на доказателствата и изводите в становището и обобщената справка, представени от дисциплинарно-разследващия орган.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.2 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му за тежки нарушения на служебната дисциплина. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Материалите от проверката са постъпили при Директора на ОД на МВР – Плевен на 14.03.2016г., заповедта е издадена на 31.03.2016г. От датата на извършване на нарушението – 31.01.2016г. до издаване на заповедта, служителят е ползвал платен годишен отпуск за периода 02.02.2016г. – 05.02.2016г., през който сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност не текат съгласно разпоредбата на чл. 195 ал.3 от ЗМВР.

Не са допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. Спазени са сроковете, събрани са всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина по случая, дадена е възможност на служителя да участва в дисциплинарното производство, да представи доказателства и обяснения и да се защити. Събирани са доказателства по всички поддържани от него твърдения и версии. Запознат е със заключенията на дисциплинарно-разследващият орган, както и с всички събрани при проверката материали.

Доказано е от материалите по делото и влязло в сила НП, че младши експерт И. на 31.01.2016г. около 17:30 ч. в гр. Пордим в извънработно време е управлявал МПС „УАЗ” – нерегистриран, с поставени регистрационни табели с № ЕН *** АР (издадени на друго МПС) след употреба на алкохол като установеното от химическата експертиза съдържание на алкохол в кръвта е с концентрация от 0,8 промила, за което е наказан с влязло в сила НП № 16-0938-000024/17.02.2016г. на Началник сектор ПП – ОД на МВР – Плевен за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

С така описаното деяние е нарушил забраната на т.28 буква б) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и т.4 от МЗ № 8121з-396/05.08.2014г., с които е запознат, а именно да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, включително и в извънработно време в нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Деянието съставлява нарушение на установения правов ред, в частност ЗДвП, създава заплаха за живота, здравето и имуществото на гражданите, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, чиято основна функция и професионална отговорност е опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, защита на правата и свободите на гражданите. Затова шофирането след употреба на алкохол от служител на МВР освен, че е противоправно, е въведено и като морално укоримо и уронващо престижа на службата, защото е недопустимо тези, които са призвани в най-голяма степен да спазват правовия ред, да го нарушават. В случая в хода на проверката са били ангажирани широк кръг от служители в МВР, бивши и настоящи общински служители, представители на органите на съдебната власт и граждани, с което е създадена предпоставка за негативно отношение и отрицателна оценка към органите на МВР, защото фактите по-случая са станали достояние на много хора в и извън системата на МВР. Неспазването на Етичния кодекс представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР. Дисциплинарно наказание „уволнение” съгласно чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР се налага за тежки нарушения на служебната дисциплина, каквото деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата представлява извършеното от И.. В този случай съгласно чл. 226 ал.1 т.8 ЗМВР – при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” служебното правоотношение с държавния служител се прекратява. Заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставки и е съответна на целта на закона.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК по бюджета на ответника следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно чл.8 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И. ***, чрез адв. Л. *** срещу Заповед № 316з-906/31.03.2016г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която на осн. чл. 203 ал.1 т.13 вр. чл. 194 ал.2 т.4 и чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност младши експерт – младши полицейски инспектор (КОС) в РУ –Пордим при ОД на МВР - Плевен за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина – деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

ОСЪЖДА И.Д.И. *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :