РЕШЕНИЕ 308

гр. Плевен, 23 Юни 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – ІV –ти състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:                   

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева адм. дело № 339/2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр  чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на К.В.П. *** срещу решение № УРИ № 241р-2971/31.03.2016г. Старши инспектор Д. Д. съгл. Заповед № 792/21.03.2016г. при Районно управление на МВР – Белене към Областна дирекция на министерства на вътрешните работи  /ОД на МВР/ - Плевен относно отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Излага мотиви, че безспорно е доказал, че е преследва допустима от закана цел – спортна дейност, за осъществяването, на която му е необходимо оръжие. Счита, че е изпълнил изискванията на ЗОБВВПИ, а административният орган не е изложил мотиви и не е стигнал до правилни фактически и правни изводи, поради което е неправилно е приложил материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена на посочените основания, а преписката върната на органа за ново произнасяне в положителен смисъл.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Б.Б. *** с пълномощно на л.10 от делото. Поддържа жалбата на съображенията, изложени в нея.  Моли да се присъдят направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса, а оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът е редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Моли да се остави без уважение подадената жалба срещу отказ за носене на късоцевно огнестрално оръжие. Счита, че заповедта е законосъобразна и правилна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, добре мотивирана е с проучването на инспектор от КОС, който е дал заключение, че няма достатъчно данни за издаване на разрешително.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Жалбоподателят е сезирал началника на РУ „Полиция”, гр. Белене с искане вх.№ 241000-374/25.02.2016 г. да му бъде издадено разрешително за придобиване на 1 брой огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за спортни цели /л.21 от делото/. Приложена е декларация по чл.76,ал. 4, т.2  и чл. 135, т.8 от ЗОБВВПИ,  свидетелство за съдимост, копие от лична карта, удостоверение от ОД на МВР, служебна бележка от Окръжна прокуратура, удостоверение от психодиспансер, свидетелство за завършено образование, документ за платена такса, уверение изх. № 5/22.02.2016г., че жалбоподателят е редовен член на спортен клуб „Полицейска, приложна и спортна стрелба – Белене” и извадка от регистър на спортните клубове към Министерство на младежта и спорта, удостоверение от ОД на МВР-Плевен за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. /л.22-30/. Въз основа на подаденото заявление е извършено проучване на жалбоподателя, за което са съставени справки №241р-1864/26.02.2016г. /л. 31/ и № 241р-2216/11.03.2016г. /л. 32/. Според двете справки,  оспорващият отговаря на изискванията на чл.58 от ЗОБВВПИ и може да му бъде издадено разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели. По делото е налична и докладна записка № 241р-2917/30.03.2016г. на  мл. експерт Б.В. – мл. ПИ КОС при РУ-МВР-Белене, според която на жалбоподателя следва да бъде отказано издавеното на разрешение за придобиване и огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като съгласно чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ, юридическите лица, регистрирани като спортни организации, могат да получат разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Те могат да подадат заявление по образец за издавена на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за оръжията, които са придобили и съхраняват за своите членове. Според ответника, точна тази докладна записка следва да се приеме като основен мотив за постановения отказ за издаване на разрешително за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси  за спортни цели от жалбоподателя, предмет на настоящото дело.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган /чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ/, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Оспорената заповед е издадена от Д. Д. при условията на заместване на началник на РУП Белене съгласно заповед № 792/21.03.2016г. Последната е приложена на л. 41 от делото и доказва, че към датата на издаване на заповедта, ст. инспектор Д. Д. е замествал началника на РУ-Белене и следователно е имал правомощие да се произнася по искания за издаване на разрешително за придобиване, носене и съхранение на оръжие и боеприпаси, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма. Може да се приеме, че заповедта е и мотивирана от докладна записка № 241р-2917/30.03.2016г. на  мл. експерт Б.В. – мл. ПИ КОС при РУ-МВР-Белене, като същите мотиви са преповторени в обстоятелствената част на заповедта.

Няма спор между страните, че жалбоподателят е редовен член на спортен клуб „Полицейска, приложна и спортна стрелба – Белене” и картотекиран състезател, както и че клубът е регистриран при Министерство на младежта и спорта.

Спорен е въпроса при тези факти, доказана ли е основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели.

Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ сочи, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Основателната причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на това лице е да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейност, която е сред изрично посочените от законодателя при подаването на искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие. В случая заявителят, съобразно чл. 77, ал. 1 от Закона, е приложил необходимите документи, включително удостоверение за членство в спортен стрелкови клуб. Следователно доказана е основателната причина – спортни цели, която е сред предвидените от законодателя като предпоставка за издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Ако според ответника тази причина, тъй както е заложена от законодателя, е необоснована, би следвало да се обори доказателствената сила на тези документи, съпътстващи заявлението за издаване на разрешение за придобиване и т.н. на оръжие за спортни цели. Това не е сторено.

Ответникът е изложил мотиви за отказа си, че юридическите лица, регистрирани като спортни организации, какъвто е спортния клуб към който се числи жалбоподателя, могат да получат разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. То за техните членове е налична само възможността по чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ - да подадат заявление по образец за издавена на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за оръжията, които са придобити и съхраняват от спортните организации.

Съдът намира, че възможността дадена в чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ не изключва възможността на всяко физическо лице да поиска издаването на разрешително по посочения закон, ако обоснове и докаже съответната основателна причина, в лично качество.

По аргумент от  чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ, на служителите на ЕТ и юридически лица, включително спортен клуб, се издава разрешение за носене и употреба на огнестрално оръжие и боеприпаси придобито от търговеца и съответно съхранявано от него. В тези случаи самият търговец/спортен клуб, следва да обоснове основанието да се иска разрешение за носене и употреба на оръжие и боеприпаси за целите на използването му, като вече в искането по  чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ се обосновава конкретната нужда от носене и употреба на оръжието от конкретния служител/член. Тази възможност следва да се ползва предимно за служители  на ЕТ и юридически лица – търговци. При спортните и ловните клубове и житейската и правната логика е различна – спортистът/ловецът може да има по-големи възможности и да постига по-добри резултати ако се състезава/ловува със собствено оръжие от предпочитана марка, за чието добро поддържане е лично отговорен и ангажиран. Това предполага възможност за лично притежаване на огнестрелно оръжие след получаване на разрешително за това.

 Законодателят в чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ е въвел разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика.  При гражданските цели изрично е посочен е спорта -  чл.6, ал.3, т.3 от с.з. Няма причина да не се признае на жалбоподателя, че е доказал наличието на необходимата по закон предпоставка за издаване на разрешително за придобиване на оръжие - спортни цели.

Ако на ответника са му били необходими още данни, за да изясни по-пълно фактическата обстановка и необходимостта на заявителя от придобиването на огнестрелно оръжие за спортни цели или относно неговия вид и характеристики е следвало да предприеме процедура по чл.83, ал.2 ЗОБВВПИ, като даде на заявителя 30 дневен срок за  отстраняване на констатираните от органа непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона в заявлението, включително да осигури на заявителя възможност даде допълнителни обяснения и/или доказателства. Няма данни, нито твърдения по делото, че това е направено, поради което съдът приема че ответникът е счел, че разполага със всички необходими фактически данни, за да се произнесе по заявлението, но неправилно е приложил материалния закон към установените факти. Както беше посочено по-горе, възможността по чл. чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ, не изключва априори възможността на физическите лица да придобиват, носят, съхраняват и т.н оръжия след придобиването на разрешение за това по посочения закон. Задължително е обаче заявяването и доказването на целите по чл.6 от закона и основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което в случая е направено.

Решението, предмет на настоящото дело, е незаконосъобразно, като постановено при несъответствие с материалния закон и целта на същия, поради което  следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

             При този изход на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъдат присъдени 10 лева държавна такса /л.11/ и 300 лева уговорено и заплатено възнаграждение на един адвокат /л.10/ или общо 310 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти състав

 

РЕШИ:

        

ОТМЕНЯ решение № УРИ № 241р-2971/31.03.2016г. на старши инспектор Д. Д., съгл. Заповед № 792/21.03.2016г. при Районно управление на МВР – Белене към Областна дирекция на министерства на вътрешните работи  - Плевен, относно отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели на К.В.П. ***.

ВРЪЩА административната преписка на Началника на Районно управление МВР – Белене при ОД на МВР, гр. Плевен за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Районно управление  МВР – Белене при ОД на МВР, гр. Плевен да плати в полза на К.В.П. ***, ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева като разноски по административно дело № 339 по описа на Административен съд, гр. Плевен за 2016 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ:  /п/