Р Е Ш Е Н И Е

№ 493 / 07 Ноември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На деветнадесети октомври 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 335/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на С.Д.П. *** срещу Решение № 20/31.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № МП-5688/02.02.2015г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на осн. чл. 98 ал.2 и чл. 114 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 85 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и във връзка с разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. е разпоредено жалбоподателят да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 18.06.2014г. до 30.11.2014г. в размер на 837,50 лв. – главница и 31,42 лв. – лихва върху сумата, начислена към 02.02.2015г.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане и иска отмяната му като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Посочва, че не е отчетен факта, че различните документи, удостоверяващи осигурителния му доход, подписани от различни лица, включително и от пълномощника на управителя на дружеството „Подемпласт” ООД, отразяват едни и същи данни от разплащателните ведомости, т.е. не е намерено никакво нарушение и злоупотреба. За 2010г. има решение на Районен съд – Плевен, с което се признава, че е работил в „Подемпласт” ООД и дружеството е осъдено да му заплати трудовото възнаграждение, но ТП на НОИ не признава съдебното решение. За целия период до 08.06.2012г. е бил управител на дружеството и е подавал всички отчети, справки, данъчни декларации и др., а ТП на НОИ отново не признава, че е работил. Представилия се за управител на дружеството – Р. В. А. е разследван за злоупотреби, а пенсионният орган е дал вяра на неговите твърдения. В съдебно заседание поддържа жалбата. Развива допълнителни аргументи, че документите са издадени от фирмата и затова отговорност следва да се търси от юридическото лице, той е само приносител. УП2 са преиздавани два пъти и в тях няма разлики, което е установено от в.л. по изготвената съдебно-икономическа експертиза по АД № 468/2015г. и затова счита, че сумите следва да се търсят от юридическото лице. Посочва, че няма физическа възможност да ги възстанови, тъй като е на 66 г. и не получава пенсия.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата, предвид, че преюдициалният спор относно правото на отпускане на пенсия е разрешен с влязло в сила съдебно решение.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението, предмет на обжалване е съобщено на жалбоподателя на 14.04.2015г. Жалбата е подадена по пощата на 28.04.2015г., видно от пощенското клеймо, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е подал заявление до ТП на НОИ – Плевен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх. № МП-35275/16.06.2014г. Към заявлението приложил документи за доказване на осигурителен стаж и доход – трудова книжка, служебна книжка, военна книжка, съдебно решение от 05.11.2013г. за неизплатено възнаграждение за 2010г., служебни бележки от Европейски политехнически университет – Перник от 2014г., Удостоверение обр. УП-3 от ПГХВП „Луи Пастьор” – Плевен, както и Удостоверение обр. УП-3 от „Подемпласт” ООД – Плевен, Удостоверения УП-2 № 30/18.04.2012г., УП-2 № 31/18.04.2012г., УП-2 № 42/05.06.2012г. и УП-2 № 53/14.06.2013г., , издадени от „Подемпласт” ООД. Представил е Заповед № 193.1/18.06.2014г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с ЕПУ – Перник. Приложил е писмена декларация за следните обстоятелства: 1.не се осигурява от 18.06.2014г.; 2. самоосигуряващо лице е от 01.04.2011г. – 30.06.2011г.; 3. след 01.01.2007г. има издадена осигурителна книжка.

При разглеждане на заявлението пенсионният орган е констатирал различия в данните, отразени в УП2 № 30 и № 31 от 18.04.2012г., УП2 № 53/14.06.2013г. , издадени от „Подемпласт” ООД и отразеното в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори. Поради това е изпратено писмо Изх. № МП 35275-2/04.07.2014г. до осигурителя – „Подемпласт” ООД да уточни периодите, през които лицето е работило по трудов договор и да се издадат образци за стаж и доход УП2 и УП3. Писмото не е получено от дружеството, а се върнало с отбелязване, че предприятието вече не съществува. С писмо Изх. № 112/25.07.2014г., подписано от счетоводител и управител на дружеството е потвърдено, че П. е работил като управител по трудов договор от 16.07.1992г. до 16.12.2001г. и от 06.06.2002г. до 08.06.2012г.

С ново писмо от 28.07.2014г. пенсионният орган е поискал уточнение във връзка с представеното УП 2 № 42/05.06.2012г., издадено от „Подемпласт” ООД за времето от 01.01.1994г. – 31.12.1996г. да се уточни на какъв договор е назначено лицето. Писмото отново не е получено от дружеството. Представено е УП-2 с Изх. № 71/28.07.2014г. от „Подемпласт” за периода 06.06.2002г. – 08.06.2012г., в което е отразена заеманата от П. длъжност, осигурителния доход, като за част от периодите е посочено, че сумите са начислени, но не са изплатени и че данните са взети от разчетно-платежните ведомости.

С Разпореждане № 7/28.07.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигурияване” на С.П. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.06.2014г. пожизнено по чл. 68 ал.1,2 от КСО по подадено на 16.06.2014г. заявление при навършена възраст 63г. и 8 м. и осигурителен стаж от ІІІ категория – 37г. 08 м. Пенсията е отпусната в минимален размер – 150 лв. съгласно чл. 70 ал.7 от КСО, а считано от 01.07.2014г. съгласно чл. 9 от ЗБДОО/2014г. в минимален размер – 154.50 лв., до определянето на действителният й размер съгласно КСО.

С писмо от 11.09.2014г. пенсионният орган е изискал да се издаде ново УП-2 с посочване на осигурителния доход, върху който се дължат или са внесени осигурителни вноски за всяка календарна година поотделно. Писмото отново се е върнало като неполучено от адресата с отбелязване, че на адреса не се намира такава фирма. Представени са Удостоверения УП-2 Изх. № 78 и № 79 от 03.10.2014г., подписани от счетоводител и управител на „Подемпласт” ООД за периода 06.06.2002г. – 08.06.2012г. по години, в които е отразен осигурителния доход на С. П. с отбелязване на периодите, за които сумите са начислени, но не са изплатени. Представено е и УП-2 Изх. № 423/06.06.2014г. от ЕПУ – Перник за периода 26.04.2013г. – 31.05.2014г.

С писмо от 20.10.2014г. началник отдел „Пенсии” е поискал от началник отдел КПК да извърши проверка на осигурителя „Подемпласт” ООД по разплащателните ведомости за периодите, през които П. е работил в дружеството, поради несъответствие на данните в регистъра за трудовите договори, където е посочено, че трудовия договор е прекратен от 15.09.2010г., а в издаденото УП-2 са посочени осигурителни периоди 01.01.2010г. до 08.06.2012г. и от 11.06.2012г. до 28.02.2013г., като в забележка е посочено, че сумите са начислени, но не са изплатени. Изискано е да се провери и уточни основанието за осигуряване на лицето за времето след 15.09.2010г. С Констативен протокол от 24.11.2014г. в резултат на извършената проверка е установено, че според вписванията в търговския регистър, считано от 08.06.2012г. С.П. не е управител на дружеството. Управител и представляващ е Р. В. А.. За периодите след посочената дата за П. има издадени удостоверения обр. УП2 № 53/14.06.2013г., № 71/28.07.2014г., № 78 и № 79 от 03.10.2014г., приложени към документите за пенсиониране, както и служебна бележка изх. № 112/25.07.2014г. Според дадените писмени обяснения на настоящия управител на дружеството – Р. А. той не е издавал и подписвал тези удостоверения, не разполага с ведомости за възнаграждения и други документи. На 10.11.2014г. е представено ново УП-2 Изх. № 676/06.11.2014г. от ЕПУ – Перник за осигурителния доход на П. на длъжност „доцент” за периода от 26.04.2013г. до 17.06.2014г.

С писмо от 09.12.2014г. Началникът на отдел „Пенсии” е поискал да се извърши нова проверка на осигурителя „Подемпласт” ООД във връзка с представени нови документи: 1. пълномощно от 02.12.2014г., с което Р. А. в качеството си на управител на „Подемпласт” ООД упълномощава Л. И. - счетоводител да изготви, подпише и представи пред НОИ и НАП всички необходими документи, съгласно законовите изисквания, във връзка с придобиване правото на лична пенсия от С.П.; 2. Образци УП -2 № 80,81,82 от 03.12.2014г. , издадени от „Подемпласт” ООД; 3. Заповед № 2147 на Районен съд – Плевен. В приложеното УП-2 № 80/03.12.2014г., издадено от „Подемпласт” ООД и подписано за ръководител от Л. И. са посочени периодите от 01.01.2009г. до 08.06.2012г. и осигурителния доход поотделно за всяка година, заеманата от П. длъжност – управител, с отбелязване за кои периоди сумите са начислени, но не са изплатени. В УП-2 № 81/03.12.2014г., издадено от „Подемпласт” ООД и подписано за ръководител от Л. И. са посочени периодите от 11.06.2012г. до 28.02.2013г. и осигурителния доход за всяка година поотделно, посочена е заеманата от П. длъжност – директор, с отбелязване че сумите са начислени, но не са изплатени. В УП-2 № 82/03.12.2014г., издадено от „Подемпласт” ООД и подписано за ръководител от Л. И. са посочени периодите от 06.06.2002г. до 31.12.2008г. и осигурителния доход поотделно за всяка година, заеманата от П. длъжност – управител, с отбелязване за кои периоди сумите са начислени, но не са изплатени. Със Заповед № 2147/12.07.2013г. на Районен съд – Плевен по ч.гр.д. № 3644/2013г. , влязла в законна сила на 12.09.2013г. е разпоредено на „Подемпласт” ООД да заплати на С.П. сумата 2340 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г., ведно със законната лихва.

Предвид представените в хода на пенсионното производство нови доказателства, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия и подадения сигнал за повторна проверка с Разпореждане № 35275#32/12.12.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, считано от 01.12.2014г. отпуснатата на П. пенсия е спряна на осн. чл. 95 ал.2 от КСО.

С Констативен протокол № КП-5-14-00001288/14.01.2015г. е извършена проверка на осигурителя „Подемпласт” ООД, която установила, че П. е съдружник към момента в дружеството, представените нови УП-2 за периода 06.06.2002г. – 28.02.2013г. и отразените в тях суми съвпадат с тези по ведомостите за заплати на дружеството. Установено е още, че до 31.12.2006г. са посочени правилно периодите на изплатени и неизплатени възнаграждения, по този начин са подадени и данните в регистъра на осигурените лица. Периода 01.01.2007г. – 28.02.2009г. следва да се зачете за осигурителен стаж и доход въз основа на налична информация. За периода 01.03.2009г. -28.02.2013г. няма доказателства за положен труд по трудово правоотношение – съответно за начислени в т.ч. неначислени възнаграждения. Няма подадени данни за П. в регистъра на осигурените лица, няма данни за внесени или дължими вноски – от 01.01.2007г. осигурителни вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, а от 01.01.2010г. и върху неначислените. По посочения начин от 01.01.2007г. дохода, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени доходи от трудова дейност, а от 01.01.2010г. и неначислените такива. Според данните в регистър трудови договори трудовото правоотношение на П. е прекратено от 15.09.2010г.

С Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. на Ръководител ПО е възобновена от 01.12.2014г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П., на осн. чл. 99 ал.1 т.2 КСО e отменено разпореждане № 7/28.07.2014г. за отпускането й в минимален размер и на осн. чл. 68 ал.1 -2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е още, че съгласно чл. 114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от лицето. Разпореждането се основава на констативния протокол № 1/24.11.2014г., с който е установено, че представените удостоверения за стаж и доход, въз основа на които е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, не са подписани от управителя на осигурителя. Позовава се и на Констативен протокол № 1/14.01.2015г., с който въз основа на нови доказателства – УП2 е ревизиран периода 06.06.2002г. – 28.02.2013г. и е установено, че за осигурителен стаж се зачитат периодите: 06.06.2002г. – 31.01.2003г., 01.01.2007г. – 31.01.2007г. и 01.04.2007г. – 28.02.2009г. Останалото време от ревизирания период не е зачетено за осигурителен стаж – до 01.03.2009г. осигурителния стаж е зачетен по наличните данни от Регистъра на осигурените лица, а от 01.03.2009г. – 28.02.2013г. няма доказателства за положен труд по трудово правоотношение. Въз основа на редовните налични документи и данните от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от 35 години 10 месеца и 07 дни и макар П. да отговаря на изискването на чл. 68 ал.1 -2 от КСО (в редакцията през 2014г.) за навършена възраст 63 г. и 08 месеца, той не отговаря на условието за осигурителен стаж от 37 години и 08 месеца и няма право на пенсия. Няма право и на пенсия по условията на чл.9а ал.2 от КСО при недостигащ осигурителен стаж до 5 години, тъй като към датата на заявлението няма прекратяване на осигуряването.

С процесното Разпореждане № МП-5688/№2.02.2015г. на Ръководител ПО на осн. чл. 98 ал.2, чл. 114 ал.1 от КСО, чл. 85 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и във връзка с цитираното по-горе Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. на Ръководител ПО е разпоредено С.П. да възстанови неправилно изплатената сума за пенсия – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като задължението е в размер на 868,92 лв. (837,50 лв. главница за периода от 18.06.2014г. до 30.11.2014г. и лихва в размер на 31,42 лв., начислена към 02.02.2015г.).

Според изготвените справки получените суми за пенсия за периода от 18.06.2014г. до 30.11.2014г.( т.е. от отпускане на пенсията до спирането й) са в размер на 837,50 лв., а лихвата за просрочие, изчислена от началната дата до датата на издаване на процесното разпореждане – 02.02.2015г. е в размер на 31,42 лв. или всичко задължението възлиза на 868,92 лв.

Разпореждането е получено от П. на 16.02.2015г., който на 04.03.2015г. в законния 14-дневен срок го обжалвал пред Директора на ТП на НОИ – Плевен. Изчисленият от пенсионния орган размер на задължението не се оспорва от жалбоподателя. Оспорва се неговата процесуалната и материална законосъобразност. Посочва, че Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. , с което е отказано отпускане на пенсия за ОСВ не е влязло в сила и декларира, че ще го обжалва в законния 3-месечен срок, като представи доказателства за трудовия си стаж за периодите 31.01.2007г. – 01.04.2007г. и 28.02.2009г. – 31.12.2012г.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 20/31.03.2015г., с което отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането.

С Решението е прието, че Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г., с което е отказано отпускане на пенсията действително не е влязло в сила към момента на постановяване на процесното, тъй като подлежи на обжалване в 3-месечен срок от получаването му, но съгласно чл. 117а ал.1 от КСО обжалването на разпорежданията не спира изпълнението им. Посочено е също, че на осн. чл. 114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, която е законната лихва. В конкретния случай П. е получавал без основание лична пенсия за ОСВ в минимален размер от 18.06.2014г. (датата на отпускането й) до 30.11.2014г. (датата на спирането й), тъй като към заявлението за отпускане на пенсия е представил документи за удостоверяване на осигурителния му доход, които не са издадени по надлежния ред, защото в резултат от извършените проверки е установено, че не са издадени действително от „Подемпласт” ООД и лицето, което управлява и представлява дружеството-осигурител. Затова не може да се търси имуществена отговорност по чл. 110 ал.1 т.1 от КСО от осигурителя „Подемпласт” ООД за издаване на документи за осигурителен стаж и доход с невярно съдържание, а е ангажирана отговорността на П., тъй като същия с виновното си поведение е причинил щета на фондовете на ДОО. Сумата е получена от П. без правно основание, защото осигурителният му стаж е 35г. 10м. 07 д., който е по-малко от изискуемия осигурителен стаж 37г. 08м. и няма право на пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО. Сочи се, че щетата е причинена виновно от П., тъй като с недобросъвестните си действия, изразяващи се в представяне пред административния орган на документи (УП-2) за удостоверяване на осигурителния му стаж и доход, които не са издадени по надлежния ред от компетентен орган, е въвел в заблуждение административния орган и му е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер. Приема се, че виновното поведение на П. произтича от това, че е знаел, че удостоверенията не са издадени от осигурителя „Подемпласт” ООД и въпреки това ги е представил, като е целял да докаже осигурителния си стаж и доход и е заблудил пенсионния орган, за да му бъде отпусната пенсия.

Съгласно чл. 98 ал.2 вр. ал.1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е материално и териториално компетентен да издава разпореждания за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване на пенсиите и за възстановяването им, включително и да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а издадените разпореждания се обжалват по реда на чл. 117.

На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”д”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 14-дневен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. В този смисъл процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя като е изложил подробни аргументи, които са поднесени разбираемо и обосновани с факти, доказателства и правно. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговаря на изискванията за форма, като съдържа изчерпателни и разбираеми мотиви.

Правилно Директорът на ТП на НОИ – Плевен е приложил разпоредбата на чл. 117а ал.1 от КСО, според която обжалването на разпорежданията не спира изпълнението им. Ето защо невлязлото в сила Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя не е процесуална пречка за издаване на процесното разпореждане за събиране на дължимите суми за осигурителни плащания по реда на чл. 114 ал.1 от КСО.

Но решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са неправилни, защото неправилно са установени и интерпретирани фактите по случая, а оттам и неправилно е приложен материалния закон и целта му.

Съгласно чл. 114 ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Според втората алинея добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, освен при определени изключения, които обаче са неотносими към процесния случай.

Неправилно е прието, че поведението на П. е недобросъвестно.

Видно от справката в търговския регистър той е бил управител на дружеството-осигурител „Подемпласт” ООД до 08.06.2012г., от който момент за управител е вписан Р. В. А.. Приложените към заявлението за пенсиониране удостоверения за осигурителен стаж и доход, издадени от „Подемпласт”ООД - УП2 Изх. № 30/18.04.2012г. за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. , Изх. № 31/18.04.2012г. за периода 01.03.2009г. – 30.03.2011г. и УП2 Изх. № 42/05.06.2012г. за периода 01.01.94г. – 31.12.96г. предхождат тази дата. Към момента на издаването им управител на дружеството е бил С.Д.П., а не Р. В. А.. Затова не може да се приеме, че същите са били издадени не по установения ред. Обясненията на А. не се отнасят за тези удостоверения, а за УП2 № 53/14.06.2013г. относно периода 01.07.2011г. – 28.02.2013г. , № 71/28.07.2014г. относно периода 06.06.2002г. – 08.06.2012г. и УП 2 № 78/03.10.2014г. и № 79/03.10.2014г. относно същия период 06.06.2002г. – 08.06.2012г. , както и за служебна бележка Изх. № 112/25.07.2014г. относно заеманата от П. длъжност управител за периода 16.07.1992г. -16.12.2001г. и 06.06.2002г. – 08.06.2012г., за които А. твърди, че не ги е издавал и подписвал.

За същите обстоятелства са издадени впоследствие нови УП2, които анулират предходните и са подписани от счетоводителя на дружеството на основание упълномощаване от управителя А.: № 80/03.10.2014г. за периода 01.01.2009г. – 08.06.2012г.; № 81/ 03.10.2014г. за периода 11.06.2012г. – 28.02.2013г. и № 82 за периода 06.06.2002г. – 31.12.2008г.

Решението на Директора на ТП на НОИ- Плевен № 35/14.05.2015г. и потвърденото с него Разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. за отказ да се отпусне пенсия на П. е обжалвано. С Решение № 398/29.09.2015г. по АД№ 468/2015г. АС – Плевен е отхвърлил жалбата. Решението е оставено в сила с Решение № 9340/29.07.2016г. по адм.д. № 12344/2015г. на ВАС.

В мотивите на съдебното решение е прието, че правилно в резултат на извършените три проверки при осигурителя на П. не е бил зачетен за осигурителен стаж периода от 31.03.2003г. до 01.01.2007г., защото е установено, че не са били изплатени възнагражденията на П.. Съгласно нормата на чл. 70а ал.4 КСО (ДВ – бр. 1/2002г.) при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4 ал.1 и ал.2 от КСО не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, която е приложима и при определяне осигурителния доход при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За периода 01.03.2009г. до 28.02.2013г. на П. също са начислени възнаграждения, но не са му били изплатени. Съдът е приел, че макар разпоредбата на чл. 9 ал.1 т.1 от КСО (ДВ бр. 99/2009г., в сила от 01.01.2010г. ) да предвижда, че времето, през което лицата по чл.4 ал.1 т.1 и ал.2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6 ал.2 т.3 за съответната професия, то при проверката в Регистъра на осигурените лица няма подадени данни за този период за П., а в Регистъра на трудовите договори е отбелязано, че договорът на П. с „Подемпласт” ООД е прекратен на 15.09.2010г. С оглед на тези данни съдът е приел, че не може да се направи извод, че заявителят е бил осигурено лице за периода, тъй като не е извършвал дейност по трудово правоотношение. С оглед назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че осигурителният стаж на П., изчислен към момента на подаване на заявление с Вх. № 35275/16.06.2014г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е 35г. 10м. и 9 дни, т.е. той е навършил необходимата за отпускане на пенсия възраст от 63 г. и 08 м., но осигурителния стаж от 37г. и 08 м. не му достига към момента на подаване на заявлението, за да му бъде отпусната такава.

П. не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостигащ осигурителен стаж и затова неправилно му е отпусната такава в минимален размер. Този въпрос е разрешен окончателно с влязло в сила съдебно решение.

Според заключението на в.л. по АД 468/2015г. жалбоподателят е включен в представените ведомости за заплати на дружеството от 06.06.2002г. до м. 01.2013г. вкл. На П. са начислявани трудови възнаграждения и полагаемите се суми за ДОО, ЗО, ПКБ, но не са изплатени и не са внесени всички осигурителни вноски. Представените Удостоверения обр. УП2 № 80, 81 и 82/03.12.2014г. отговарят на данните по ведомостите на дружеството. А Персоналният регистър на НОИ съдържа данни от осигурители по трудови и граждански договори за П., считано от м. февруари 1997г. до м. юни 2014г. в т.ч. за периодите 06.06.2002г. – 31.01.2003г., 01.01.2007г. – 31.01.2007г. и от 01.04.2007г. – 28.02.2009г. От експертизата се установява, че при изчисляване на осигурителния стаж на П. не се зачитат периодите съгласно УП2, издадени от „Подемпласт” ООД на 03.10.2014г. както следва: № 82 за периода от 01.02.2003г. до 31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до 31.03.2007г.; № 80 за периода 01.03.2009г. – 08.06.2012г. и № 81 за периода 11.06.2012г. – 28.02.2013г.

Същите периоди са отразени по този начин и в представените от П. УП2 към заявлението за отпускане на пенсията, не съществува разминаване между удостоверените факти. При сравнение между издадените УП2, послужили при преценката на органа за отпускане на пенсията и издадените впоследствие на 03.10.2014г., послужили като основание за отказа се установява, че те отразяват идентични обстоятелства и следователно приложените към заявлението УП 2 съответстват на ведомостите за заплати. В тях вярно и коректно е отразен осигурителния доход на жалбоподателя с посочване за кои периоди възнагражденията са били начислени, но неизплатени.

Още при отпускане на пенсията в минимален размер пенсионният орган е бил наясно както за кои периоди възнагражденията са били начислени, но не са били изплатени, така и че тези данни, извлечени от ведомостите за заплати не съответстват на данните от Персоналния регистър и Регистъра на трудовите договори. Въз основа на едни и същи данни органът първоначално е приел, че П. има изискуемия стаж от 37г. 08м., за да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, а впоследствие е зачел осигурителен стаж от 35г. 10м. 07 д., който е недостатъчен.

Затова съдът счита, че не е налице предоставена от П. невярна информация на пенсионния орган при подаване на заявлението относно неговия осигурителен стаж. А пенсионният орган при наличните данни при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст е направил неправилна преценка относно правото на пенсия на П. при зачитане на осигурителния му стаж като е имал нужната и достоверна информация от ведомостите за заплати относно периодите, за които са били начислени, но не са внесени осигурителни вноски, както и данни за осигуряването на лицето от Персоналния регистър на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори.

Ето защо не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на П. за предоставяне на неверни данни относно осигурителния стаж и доход с цел да докаже неверни обстоятелства, за да му се отпусне пенсия, която не му се следва.

Сумите са добросъвестно получени от П. и затова на осн. чл. 114 ал.2 от КСО той не дължи връщането им.

Решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон и целта му и следва да се отменят.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 20/31.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № МП-5688/02.02.2015г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на осн. чл. 98 ал.2 и чл. 114 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 85 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и във връзка с разпореждане № МП-35275/26.01.2015г. е разпоредено С.Д.П. *** да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 18.06.2014г. до 30.11.2014г. в размер на 837,50 лв. – главница и 31,42 лв. – лихва върху сумата, начислена към 02.02.2015г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :