РЕШЕНИЕ № 374

гр. Плевен, 28.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

        при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 335/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

         Образувано е по жалба на С.И.В. *** чрез адв. Г.Д. от САК с пълномощно на л. 6 от делото против заповед № 316з-896/30.03.2016 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен /ОД на МВР/, с която на държавен служител старши инспектор С.И.В. – началник група „Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление при ОД на МВР –Плевен е наложено дисциплинарно наказание - „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал.2,т.1, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11 и чл. 204, т.3 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърди, че е нарушено изискването за форма и съдържание на заповедта – чл.210, ал.1 от ЗМВР – не са посочени фактически основания за издаването й и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, както и че е налице разминаване между цитираните нарушения на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и събрания в хода на проверката доказателствен материал и други нарушения на процесуалните правила. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата -  Директорът на ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е писмено становище /л.115-117/, с което обосновава, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Моли да бъде потвърдена и в полза на ОД на МВР – Плевен да бъдат присъдени разноски – минимално юристконсултско възнаграждение.  

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.  

Жалбоподателят е санкциониран дисциплинарно, за това че като началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен през периода 30.10.2014 г. - 09.02.2015 г. е допуснал без да е имало реална причина за това, без наличие на техническа неизправност стационарната камера MultaRadar    SD 580 SC ІІІ, монтирана на територията на ОД на МВР -Плевен на път І-3 „Бяла-Ботевград“ да не е в работен режим, като е била изключена денонощно, поради което не е фиксирала нарушения на ограничението на скоростта в посочения участък. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 85, т. 3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и за което съгласно чл. 200, ал.1, т.11 от същия закон му е наложено дисциплинарно наказания – „порицание“ за срок от 6 месеца.  

Жалбоподателят за периода на дисциплинарното нарушение /30.10.2014г. - 09.02.2015 г/. е заемал следните длъжности в ОД на МВР –Плевен – структура по чл.37 от ЗМВР /удостоверение на л. 94 от делото/: към началото на нарушението 30.10.2014г до 18.01.2015г. е бил началник на група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност /ОДПКПД/ в сектор „Пътна полиция“, запознат с длъжностна характеристика /л. 126-129/ за длъжността  рег. № 11063/19.10.2010г., видно от протокол рег. № 9271/05.03.2013г. /л.130/.  Впоследствие от  19.01.2015г. до края на нарушението 09.02.2015г. е бил  началник сектор „Пътна полиция“, запознат с длъжностна характеристика /л. 131-135/ за длъжността  рег. № У-52807/16.05.2013г., видно от протокол рег. № 316р-2098/21.01.2015г. /л.143/. Последната утвърдена със заповед на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /л.136/. Следователно неправилна е констатацията на дисциплинарно наказващия орган, че жалбоподателят през целия период на нарушението е заемал длъжността началник сектор „Пътна полиция“. Той е заемал тази длъжност само в периода от 19.01.2015г. до края на периода на дисциплинарна нарушение – 09.02.2015г. Но дори и за този по-кратък период, жалбоподателят може да носи дисциплинарна отговорност, поради което съдът приема че тази неточност във фактическите констатации на ответника и в съдържанието на оспорения акт, не могат да се определят като съществено процесуално нарушение и не могат да обосноват извод за отмяна на оспорената заповед.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 85, т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение. Нормата гласи: „Началниците на РУ, на отдел/сектор „ Пътна полиция“ и на звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали при СДВР и ОД на МВР, във връзка с използването на средствата за измерване организират и контролират … правилната им техническа експлоатация.  От посочените по-горе длъжности, които е заемал жалбоподателя се установява, че той е бил началник сектор „Пътна полиция“ след 19.01.2015г. до края на периода на нарушението, а от началото на нарушението  /30.10.2014г./ до 18.01.2015г. е бил началник група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“. Съгласно длъжностната характеристика на началник група ОДПКПД се възлагат следните отговорности: организира, ръководи и контролира цялостната работа на сектора/отдела по осигуряване безопасността на движението, като се основава на нормативната уредба, регламентираща дейността на пътния контрол, организира движението и разпорежданията на ръководството. Групата ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ е звено на ОД на МВР – Плевен, осъществяващо пътен контрол включително по път І-3 „Бяла-Ботевград“, който е на територията на ОД на МВР – Плевен, за което няма спор между страните. Налага се извод, че за целия период на дисциплинарното нарушение 30.10.2014г. - 09.02.2015г. жалбоподателят е имал отговорности по организирането и контролирането на правилната техническа експлоатация на средствата за измерване, използвани от „Пътна полиция“, т.е по изпълнение на чл. 85, т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение.

Няма спор между страните, че на територията на ОД на МВР – Плевен е монтираната стационарна камера MultaRadar    SD 580 SC ІІІ на път І-3 „Бяла-Ботевград“. Установява се, че в периода на нарушението същата е преминала последващ контрол за съответствие и изправност – протокол за проверка № 151 ФМИ13.03.2014г. със заключение: отговаря на метрологичните изисквания /л.157,158/. Протоколът е със срок на валидност 1 година. Такава проверка е извършвана и през 2013 г. и през 2015 г. и заключенията са същите /л. 155,156,159,160/. Следователно се налага извод, че камерата е била в изправност през целия период на твърдяното дисциплинарно нарушение. Изводът се потвърждава и от представен е договор от 08.12.2014г. между МВР и „Хромакс трафик“ ООД за следгаранционно абонаментно техническо поддържане на този вид видео-радарни системи /л.161-167/, който е със срок на действие 36 месеца. Според последния – чл. 9, т.1 времето за реакция е два работни дни след писмена заявка за сервизна услуга. Не са представени доказателства, че в периода на извършване на дисциплинарното нарушение  /след сключване на договора/ са подавани заявки за сервизни услуги. Представена е и извадка от протокол на „Хромакс трафик“ ООД от 04.02.2015г. /л.85/, който потвърждава, че устройството не е работило дълго време, но към момента на проверката функционира нормално, въпреки констатираните дефекти /спукано предно стъкло и корозирала защитна кутия/.

С писмо  рег .№ 8121р-827/13.01.2016г., приложено на л.41 от делото, директорът на ОД на МВР Плевен е получил становище на дирекция „Инспекторат“ и справка рег № 7855р-93/24.11.2015г. с фактическите констатации за гореописаното нарушение, както и предложение за предприемане на дисциплинарни мерки.

До жалбоподателя е била отправена покана от директора на ОД на МВР /л.л.24,25/, връчена на 22.03.2016 г., да се запознае със справката и след това в 24 часов срок да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Обясненията са дадени на 23.03.2016г. /л.26/, съгласно които стационарната камера /индивидуализирана/ не е работила поради достигнат максимален брой святкания на светкавицата и липса на сключен договор за поддържане на същата с цел удължаване на живота й, като се сочат справки на началник сектор „Пътна полиция“ от месец март и юни 2014г. Последните са приложени /л.88-93/ по делото и действително отразяват посоченото обстоятелство, но за месеци различни от периода на дисциплинарното нарушение. Може да се направи извод, че практиката да се изключва тази стационарна камера с цел удължаване на експлоатационната годност на светкавицата е била известна на ответника, макар и за по-ранен период /месец март, април 2014г./. Остава неясно, защо жалбоподателя в качеството си на началник сектор „Пътна полиция“ /за част от периода на дисциплинарно нарушение/ не е предприел действия да се информира допустима ли е тази практика и защо не е подавал подобни справки в този период. Данните за техническата изправност на камерата, както и изричния отговор Директора на Главна дирекция Национална полиция, че достигането на максималния брой святкания на светкавицата не са основание камерата да не е в работен режим /л.84/ са дали основание на ответника да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 85, т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение. Последната е поднормативен акт, издаден от Министъра на вътрешните работи и обнародван в ДВ бр.90/31.10.2014г., с който жалбоподателя е следвало да съобразява поведението си като служител на МВР. Нормата изисква началник сектор Пътна полиция, каквато длъжност е заемал жалбоподателя в част от периода на дисциплинарно нарушение, а в останалия като началник на звено, осъществяващо пътен контрол по главните пътища към ОД на МВР, да организира и контролира правилната техническа експлоатация на средствата за измерване на скоростта и други. Следователно задължението на посочените лица е да гарантират  експлоатацията /работния режим/ на тези средства. Доказано е по делото, че в посочения период 30.10.2014г. 09.02.2015г. стационарната камера не е била в работен режим. Следователно нарушението е извършено, предвид данните за техническа изправност на стационарната камера и липса на данни жалбоподателят да е докладвал за проблеми с камера, които да налагат изключването й.

Несъобразяването на поведението на жалбоподателя с на чл. 85, т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Наложено е минималното предвидено дисциплинарно наказание  - порицание за срок от 6 месеца.

         Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3. Разпоредбата на чл. 197 от ЗМВР изброява видовете дисциплинарни наказания, като в ал.1, т. 3 е посочено именно наказанието – порицание.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й  жалбоподателят е заемал ръководна длъжност в тази структура. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 20.01.2016 г. при поставянето на резолюция от ответника на писмо рег. № 8121р-827/13.01.2016 г. Именно в приложенията към този документ се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца.  Жалбоподателят е бил в платен годишен отпуск и отпуск по болест общо 37 дни /л.27-40/, през който съгласно чл. 195, ал.3 от ЗМВР сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат.

При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението,  като към датата на издаването й - 30.03.2016 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Такива са приети на 30.03.2016г. /л.26/.

 Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства. В случая писмените обяснения са посочени доказателства, който следва да бъдат събрани от санкциониращия орган и това е направено /л.82-93/, като възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че в оспорената заповед не са посочени доказателствата, който установяват извършеното нарушение. Видно от обстоятелствената част на заповед, тя се позовава на множество справки, становища и обяснения, като към някой от тях има и приложения съгласно текста им.  Налице е точно и ясно описание на дисциплинарното нарушение и правилно е издирен и приложен материалния закон от санкциониращия орган.

С оглед на изложеното, жалбата, поставила начало на настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските по делото в размер на минимално юристконсултско възнаграждение – 300 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.В. *** чрез адв. Г.Д. от САК с пълномощно на л. 6 от делото против заповед № 316з-896/30.03.2016 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен, с която на държавен служител старши инспектор С.И.В. – началник група „Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление при ОД на МВР – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на основание чл. 194, ал.2,т.1, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11 и чл. 204, т.3 от ЗМВР.

ОСЪЖДА С.И.В. с ЕГН ********** *** да плати на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен сумата 300 /триста/ лева разноски по административно дело № 335 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                  

СЪДИЯ: