№ 262
гр.Плевен, 27 Май 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети май
хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:
Юлия Данева
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
334 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 1061 от 29.12.2015
г., постановено по нахд № 2585/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 15-15002966 от 15.09.2015 г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, с което на „ВИКИНГ Н.” ЕООД, с ЕИК
130765203, със седалище и адрес гр.София, община Столична, ул. „Николай Хайтов”
№ 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Н.Т., на основание чл.416 ал.5 от КТ,
във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3400
лева за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, във връзка с чл.128 т.2 от КТ затова, че при извършена документална проверка
на 26.08.2015 г. в 13,00 часа в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен
по изпълнение на предписанията, дадени с Протокол с изх.№ 30283/21.07.2015 г.,
е констатирано, че дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило
предписанията с №№ 1, 2 и 6, към 10.08.2015 г. – краен срок за изпълнение на същите.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.Н.Т., управител на
„ВИКИНГ-Н.” ЕООД, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че в АУАН и НП не е посочена дата и място на извършване на нарушението, като е
отразено единствено, че до 10.08.2015 г. не са изпълнени дадени предписания.
Счита, че датата на нарушението е необходима, за да се прецени спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, а същата съставлява реквизит по чл.42 т.3 на ЗАНН
по отношение на АУАН и по чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН по отношение на НП. Според касатора непосочването на датата на
нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което води до
незаконосъобразност на издаденото НП, а относно този аргумент не са изложени
мотиви от съда. Твърди, че издаденото НП е за неизпълнени предписания за
неплатени възнаграждения на работници и служители за м.декември 2014 г.,
м.януари 2015 г. и м.май 2015 г., но описаното нарушение е неясно и непълно,
като не е посочено на кои лица и съответно дали за всяко от тях не е заплатено
трудово възнаграждение. Счита, че наказващият орган, предвид задължението по
чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да пристъпи към санкциониране на нарушителя е
следвало да установи всички съставомерни факти и обстоятелства. Счита, че
допуснатите процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до
степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. В заключение моли съда да
отмени решението и наказателното постановление, алтернативно – да намали
размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум от 1500
лв.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И., която оспорва жалбата, по същество моли да се остави
в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че при
извършена документална проверка на 26.08.2015 година в 13.00 часа в офис на
Дрекция „Инспекция по труда“ Плевен по изпълнение на предписанията, дадени с
Протокол с изх.№ 30283/21.07.2015г. на наказаното дружество е констатирано
нарушение на трудовото законодателство. „Викинг Н.“ ЕООД в качеството си на
работодател, към 10.08.2015г. - краен срок за изпълнение на предписанията по
протокол изх.№ 30283/21.08.2015г. не е изпълнил задълженията си по чл.128, т.2
от КТ, като не е изпълнил предписанията с № 1, 2 и 6, дадени от Дирекция“Инспекция
по труда“Плевен със същия протокол с краен срок за изпълнение 10.08.2015
година. При извършената проверка на 26.08.2015г. е констатирано неизплащане на
дължимите трудови възнаграждения на работниците и служителите от обект ВР 1160
гр.Плевен за месец декември 2014г. , м.януари и м.май 2015 година, дадени като
предписания в протокол от проверка.
Съдът приел, че изложените в АУАН и в НП фактически
констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитания в съдебно
заседание актосъставител М. П., от които установил времето и мястото на извършване на
нарушението, както и личността на извършителя .На това основание съдът приел,
че е осъществено административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от
КТ, вр.чл.128, т.2 от КТ, поради което законосъобразно наказващият орган е санкционирал
същото и е наложил наказание за него. При проверката на цялото
административнонаказателно производство, съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон,
които да водят до отмяна на НП. На тези основания съдът потвърдил оспореното
решение.
Касационната инстанция намира
решението за правилно единствено по резултата си , тъй като в същото не се
съдържа изложение на съображенията, поради които съдът е достигнал до
решаващите си изводи. Мотивите на съда са фрагментарни , лаконични,
неизчерпателни, бланкетни и не дават отговор на всички поставени в жалбата
против НП оплаквания.
Административнонаказателната отговорност
на дружеството по 415, ал.1 от КТ се
ангажира за неизпълнение на даденото предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство. Последното е дадено с Протокол №30283/21.07.2015 год. по т.1, т.2 и т.6, с
които е разпоредено на работодателя да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършена работа през съответния месец на конкретно посочени
в точките лица, работили на съответните обекти. Задължителното предписание представлява едностранно
властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно
задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на
самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било
оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което
подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е
въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва
реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на
тази отговорност е необходимо да се докаже
- наличието на предписание и
неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е
предмет на друго производство. Поради това наведените в касационната жалба
възражения, свързани с факта, че трудовото възнаграждение се дължи за действително положен труд, дали
трудовите задължения са изпълнявани от работниците добросъвестно, дали
предписанието е законосъобразно от гл.т. на неговата пълнота на съдържанието с
оглед изчерпателно описване в същото на всички работници, на които не е
изплатено съответно възнаграждение и др., които са свързани със
законосъобразността на самото предписание, са неотносими към правилността на
постановеното от РС решение и към
законосъобразността на издаденото НП. В производството по установяване на
правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно
наказващият орган не следва да подлага
на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не
се дължи и от съда, сезиран със спора за
законосъобразността на издаденото НП.
Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява
възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават
на допусната от проверяващите органите незаконосъобразност на задължителните
предписания.
Неоснователно е и
възражението на касатора , че в НП не е посочена датата на извършване на
нарушението. Задълженията , за които е предвиден краен срок за изпълнение,
каквито са настоящите, се считат за неизпълнени с изтичане на срока за
изпълнение. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочен крайния срок за
изпълнение на предписанията-10.08.2015 год., което е достатъчно от гл.т.
наличието на реквизита „дата на извършване на нарушението”. С изтичането на
този срок , в който не е изпълнено даденото предписание , се счита за
реализиран състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователно е искането за
намаляване размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.
Касаторът не е представил никакви доказателства, обосноваващи преценката на
съда да бъде намалено наказанието.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1061 от 29.12.2015 г., постановено по нахд №
2585/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.