№ 261
гр.Плевен, 27 Май 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети май
хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:
Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
332 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 109 от 23.02.2016
г., постановено по нахд № 3183/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 15-150000080 от 11.11.2015 г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, с което на „ВИКИНГ Н.” ЕООД, с ЕИК
130765203, със седалище и адрес гр.София, община Столична, ул. „Николай Хайтов”
№ 12, ет.5, ап.18, представлявано от Т.Н.Т., на основание чл.414 ал.1 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за
извършено административно нарушение по чл.262 от КТ затова, че при извършена
документална проверка на 07.10.2015 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда”
Плевен е констатирано, че дружеството, в качеството на работодател, не е изплатило
с увеличение положения от А. П. Д. на длъжност „охранител” извънреден труд от
01.01.2015 г. до 18.08.2015 г., както и на останалите правоимащи охранители,
работили на обект „АЕЦ Белене”, подробно описани във ведомостите за заплати за
този период.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.Н.Т., управител на
„ВИКИНГ-Н.” ЕООД, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита
за неправилен извода на съда, че към 13.10.2015 г. дружеството е имало
качеството работодател по смисъла на КТ, т.к. трудовото правоотношение с
работещите на обект „АЕЦ-Белене” лица е прекратено на 18.08.2015 г. Сочи, че в
решението не е обсъдено оплакването, че в АУАН и НП не е посочена дата и място
на извършване на нарушението. Счита, че същото е от съществено значение, т.к. в
дружеството е въведено сумарно изчисляване на работното време, което е с
различен период на отчитането му, като законът позволява този период да не е
по-дълъг от 6 месеца, а при описаната фактическа обстановка е посочен период от
8 месеца, което означава, че датата на извършване на нарушението е следвало
изрично да се конкретизира. Навежда доводи, че посочването на датата на
нарушението относно обективната страна на административното нарушение е от
значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право
да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед
законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на
доказване на всеки един от елементите на твърдяното нарушение. Според касатора
непосочването на датата на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на визираното НП и е
излишно разглеждането на спора по същество, защото въпросите, свързани с
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина
подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. Счита, че описаната
фактическа обстановка е неясна и непълна не само по отношение на сроковете, в
които е следвало да се изплати извънредния труд на охранителите, но и за всеки
от тях каква е дължимата сума, т.к. работейки на график за всеки един тя се
явява различна. Твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и не е
правен опит за връчването му лично и това да е било невъзможно, за да се
възползва органа да го изпрати по пощата с обратна разписка, а след съставянето
му АУАН е изпратен направо по пощата и е получен на адреса, където се намира
седалището на дружеството, поради което връчването е извършено и в нарушение на
специалната разпоредба на чл.416 ал.3 от КТ. В заключение моли съда да отмени
решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
ангажира становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт И., която оспорва подадената жалба, по същество
моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
17.09.2015 година, експерт в „ОИТ“ - град Плевен изпратил призовка -
уведомление по чл. 47 ал. 1 АПК до „ Викинг – Н.“ ЕООД затова, че започва
документална проверка на дружеството във връзка със спазване разпоредбите на
трудовото законодателство. Уведомлението е направено по електронна поща на
адрес, посочен от дружеството като такъв за официална кореспонденция. В същото
било посочено, представляващият дружеството или негов пълномощник да се яви в
сградата на ОИТ Плевен на 25.09.2015 година и да предостави за проверка трудови
досиета на всички, работили на обект „ АЕЦ Белене и освободени през 2015 година,
в това число документи, свързани с възникването, осъществяването и
прекратяването на трудовите правоотношения; трудови книжки, уведомление и
справки на НОИ или ТД на НАП; вътрешни правила за работна заплата; ведомости за
заплати и други документи, доказващи изплащане на трудово възнаграждение, молби
и заповеди за отпуски; графици за работа и присъствени форми за месеците юни,
юли и август 2015 година, както и печат на фирмата. На отправената покана не се
отзовал представител на „Викинг – Н. „ ЕООД. Изисканите документи били
изпратени по куриер. На 02.10.2015 година на дружеството била
изпратена нова покана да се яви представител на същото на 07.10.2015 година в
сградата на ДИТ Плевен за довършване на проверката и да представи документи за
изплатени трудови възнаграждения за месеците юли и август 2015 година и
дължимите обезщетения, както и печат на фирмата. На отправената втора покана,
отново не се явил представител на дружеството. Била изпратена трета покана, в
която изрично било указано, че на 13.10.2015 година предстои приключване на
проверката и съставянето на акт за извършено административно нарушение. След
проверка на представената от страна на „ Викинг – Н.“ЕООД писмена документация
било установено, че никъде няма начислен и един час извънреден труд, който е
бил положен от работниците на обекта в АЕЦ Белене за периода 01.01.2015 –
01.08.2015 година и този факт бил установен от графиците за работа. Такова
отбелязване във ведомостите за заплати на работещите не било направено за
когото и да е от охранителите, работили на обект АЕЦ „ Белене“ през посочения
период. На 13.10.2015 година, при изрично отправена покана до представляващият
дружеството и в отсъствие на негов представител, при условията на чл. 40 ал. 2
ЗАНН на „ Викинг – Н.” ЕООД бил съставен
акт за извършено административно нарушение по чл. 262 КТ затова, че дружеството,
в качеството си на работодател, не било изплатило с увеличение положеният от А.
П. Д.- „охранител“ във „Викинг – Н.” ЕООД, и останалите правоимащи
охранители, извънреден труд през периода 01.01.2015 година – 18.08.2015 година,
работили на обект АЕЦ „ Белене“. Актът за административно нарушение
бил връчен и доведен до знанието на дружеството по пощата
с обратна разписка. Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира „ Викинг – Н.” ЕООД, с административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв за извършено административно
нарушение по чл. 262 КТ.
Съдът установил горната фактическа обстановка от
представените по делото писмени доказателства и въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Б. Н. и Т. Т..
Въз основа на събраните доказателства съдът
приел жалбата за неоснователна, а вмененото деяние-за съставомерно като
осъществяващо състава на нарушението по чл. 262 КТ . Съдът приел, че към
дата 13.10.2015 година, когато е извършена проверката от представители на инспекцията
по труда, качеството на работодател за работещите като охранители на
обект АЕЦ „ Белене“ е имало дружеството „ Викинг – Н.” ЕООД. Съдът
направил извод, че за периода от 01.01.2015 година до 18.08.2015
година на нито един от охранителите на посоченият по горе обект не е било
начислявано и изплащано възнаграждение за извънреден труд, който фактически
е бил положен от тях, като установил това обстоятелство от представените по делото извлечения от
ведомости за заплати и присъствени графици, и от показанията на разпитаните
свидетели. На това основание съдът потвърдил оспореното НП.
Решението е неправилно.
Оплакването на
касатора за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП е основателно. Както в
АУАН, така и в НП е посочено, че липсата на заплащане с увеличение на положения извънреден
труд за периода 01.01.2015-18.08.2015 год. от А. П. Д. на длъжност „охранител” касае
не само А. П. Д. , но и останалите
охранители от обекта. Така описано нарушението не дава яснота относно
конкретните факти, защото не става ясно за кои останали охранители не е било
изплатено възнаграждение за извънреден труд за съответния период.
Последното е съществен порок в съдържанието на АУАН и НП. Липсата на индивидуализация
на тези “останали охранители” възпрепятства правото на защита. Нещо повече,
това непосочване дава възможност дружеството да бъде наказано и за неплащане на
трудовото възнаграждение за същия период относно същите охранители в други
административно наказателни производства, като бъде нарушен принципът в чл. 17
ЗАНН – че за едно нарушение не може да бъде наложено повторно наказание. В този смисъл е и практиката на настоящия съд ( р. № 220/07.05.2015г. по к.а.д. № 159/2015 г., р. от 13.05.2016 год.
по к.а.д.237/2016).
Като е
потвърдил наказателното постановление,
Районният съд е постановил несъобразено
с материалния закон решение, което
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 109 от 23.02.2016 г., постановено по
нахд № 3183/2015 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 15-150000080 от 11.11.2015 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Плевен, с което на „ВИКИНГ Н.” ЕООД, с ЕИК 130765203, със седалище и адрес
гр.София, община Столична, ул. „Николай Хайтов” № 12, ет.5, ап.18,
представлявано от Т.Н.Т., на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за
извършено административно нарушение по чл.262 от КТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.