Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

259 / 27 Май 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД - гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на двадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар:М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 331 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 115/26.02.2016г., постановено по НАХД № 224 по  описа за 2016г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2015-038306 от 23.10.2015г. на Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и  Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите/КЗП/, с което на “Българска теле-комуникационна компания”  ЕАД, гр.София /БТК/, на осн. чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.230 от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от БТК, чрез юрк. П..  Жалбоподателят твърди, че решението на РС е постановено при нарушение на материалния закон - ЗЗП и ЗАНН и е необосновано. Като  нарушение на процесуалния закон  счита  приетото от РС, че НП  е издадено в съответствие с изискванията на ЗАНН и  навежда  доводите си за процесуално нарушение при издаване на НП-липса на  дата на извършване на нарушението.  Алтернативно сочи   като нарушение при издаване на НП   обстоятелството, че към датата на съставяне на АУАН  не е съществувало нарушение на ЗЗП, тъй като към този момент  заповедта, с която  са  издадени задължителните предписания  не е била влязла в сила. Срокът за обжалването й , в  хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК  е изтекъл на 08.06.2015г.,поради което  не е имало годни за изпълнение предписания. На следващо място навежда довод, че  обжалваното решение е  неправилно от материалноправна страна, тъй като не съдържа правни изводи, касаещи материалноправната страна на спора.  Счита, че съдът не е изяснил   защо е приел, че рекламацията на потребителя е основателна, а с оглед  правилната преценка  е било необходимо назначаване на техническа експертиза.  Поради изложените от него съображения счита, че въпреки многобройните рекламации на потребителя, не е било налице несъответствие на  стоката с договора за продажба. Счита, че  наказателното постановление е  немотивирано и  неправилно е било потвърдено от Районния съд. Моли за отмяна на решението и на наказателното постановление. 

Ответникът по касационната жалба - КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ – гр. РУСЕ в  писмено становище,подадено чрез юрк. Д. оспорва жалбата, счита  я за неоснователна. Сочи, че  крайният срок за изпълнение на предписанието е  24.04.2014 г.  На тази дата не е било изпълнено, като  до датата на съставяне на акта не са предприети  никакви  други действия от страна  на търговеца за  удовлетворяване на рекламацията, в който смисъл  са предписанията.  Счита за неоснователно оплакването за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН при издаване на НП. В него е описано нарушението, съотнесено  с нарушената правна норма.  Нарушението е  продължавано и се изразява в бездействие. В НП е отбелязано началото на този период и неговият край. Даденото с протокола за проверка предписание е  законосъобразно. Нарушението е по чл. 230 от ЗЗП. По отношение размера на  санкцията навежда довод, че нарушението е повторно , което  обосновава, съгл. чл. 231  налагането й в двоен размер. При предвидени в чл. 230  граници – от 200 до 1000 лв., определеният двоен  размер на  максималната санкция е справедлив, предвид обстоятелството, че  нарушението е извършено за дванадесети  път. Моли да бъде потвърдено съдебното решение.  

   Представителят на Окръжна прокуратура счита, че  решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

           По същество е неоснователна.

  За да потвърди наказателното постановление , Плевенският районен съд обосновано е приел, че описаната  в АУАН и НП фактическа обстановка, при която е извършено нарушението е установена по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания свидетел К.. Решаващият съд се е произнесъл по наведените пред него оплаквания  за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП , като изводите  му се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Основателно е приел, че   административнонаказателното обвинение е  формулирано конкретно, ясно  и точно от фактическа и  правна страна. Мотивирал е законосъобразен извод,  че  предписанието , за чието неизпълнение е санкциониран касаторът е задължително и неизпълнението му има за последица ангажиране на административнонаказателна отговорност. Наведените в касационната жалба оплаквания, че  не е  било налице несъответствие на рекламираната стока с договора за продажба, респ. предписанието не е подлежало на изпълнение са неоснователни.  Ако  търговецът е  считал, че това е така, е следвало да  атакува  предписанието, което по своята същност съставлява подлежащ на съдебен контрол административен акт. Необжалването му има за последица задължение  за изпълнение.  Обстоятелството, че  АУАН е бил издаден преди влизане в сила на предписанието, в който смисъл е  навел оплаквания касаторът,  не се отразява на законоосъобразността на  НП, тъй като с определяне на срок за изпълнение на разпоредените в предписанието действия, административният орган  фактически е допуснал предварителното му изпълнение. При липса на  жалба  срещу  предписанието, както и на  съпровождащо такава жалба искане за спиране на предварителното изпълнение, същото е подлежало на  изпълнение в указания срок. Неизпълнението  на предписанията в срок е основание за съставяне на АУАН и  издаване на  НП.   Ето защо касационният състав  намира, че   решението на РС  се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Осъществяването на административнонаказателна отговорност по чл. 230 от ЗЗП изисква наличие на неизпълнение на даденото предписание. Фактическият състав включва установяване на факта на виновно неизпълнение на предписанието. В производството по установяване на този правнорелевантен факт административнонаказващият орган проверява доколко е установен фактът на неизпълнение, той не може да подлага на преценка съответствието на предписанието със закона. От своя страна  адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява  възражения  в производството  по  ЗАНН, като се позовава на  допусната  незаконосъобразност на предписанията.  В конкретно разглеждания случай не са налице данни, нито твърдения за осъществявано  производство по реда на чл. 145 и сл. срещу  дадените с протокола за проверка  задължителни предписания, поради което, и с оглед на гореизложеното, че в административнонаказателното производство не могат да се правят възражения   срещу тях, крайният извод на Районния съд за извършено административно нарушение по чл. 230 от ЗЗП е правилен.  Споделят се изводите на  решаващия съд за  съставено в отсъствие на съществени процесуални нарушения наказателно постановление. Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на  индивидуализиращите  наказанието обстоятелства. Не са налице основания за определяне на по-нисък размер на наложеното наказание, както правилно е преценил решаващият съд. Не се сочат, и не са събирани доказателства  за обстоятелства, които да се преценяван като  смекчаващи, респ. обосноваващи по- ниска степен на обществена опасност на деянието. Напротив, от описаните в НП наказателни постановления следва, че  нарушението е извършено преди да е изтекъл едногодишен срок от влизане в сила на множество други  наказателни постановления, с които  касаторът е наказан за извършване на същото  по вид нарушение.  

   Като е потвърдил наказателното постановление Районният съд е постановил  правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

                                                       Р Е Ш И :

        ОТСТАВЯ В СИЛА решение № 115/26.02.2016г., постановено по НАХД № 224 по  описа за 2016г. на Плевенския районен съд .

        Решението не подлежи на оспорване.

  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.