РЕШЕНИЕ

253

град Плевен, 26 Май 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на десети май  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 330/2016 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, срещу решение № 125/07.03.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 219/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. Посочва се, че оспореното решение съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Счита се, че наказателно постановление № 2015-038300/20.10.2015 г. на КЗП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон поради, което същото е незаконосъобразно. Твърди се, че нито в констативен протокол № 2015 К-0183147 от 16.03.2015 г., нито в протокол за проверка на документи № К-075215 от 06.04.2015 г. се съдържа задължително предписание по смисъла на чл. 193, т. 2 от ЗЗП, както от обективна страна, така и от формално процесуална страна. Сочи се, че от съдържанието на протокола не става ясно, че се дават именно задължителни предписания, защото не са дадени по начин, по който адресатът да може и да следва да ги възприема именно като такива по несъмнен начин. Посочва се, че в текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния административен акт, както и че по никакъв начин не е обозначено, че се касае за самостоятелен индивидуален административен акт. Твърди се, че не е посочен нито чл. 193, нито каквото и да е друго правно основание за издаването на подобен акт, което да укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения, както и че не е посочено, че посоченият акт подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва този акт. Навеждат се доводи, че от доказателствата по преписката е видно, че не са налице законовите предпоставки за прилагане на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП и това е така поради факта, че цитираната норма предвижда права на потребителя, които се реализират с негово(а не на КЗП) изрично искане. Счита, че липсва дата на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, като това представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и само по себе си представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че липсва място на извършване на нарушението, като е посочено единствено мястото на извършване на проверката от КЗП, като това не дава необходимата яснота и ако то съвпада с мястото на извършване, то това обстоятелство следва да бъде недвусмислено казано. Сочи се, че липсва описание на стоката, предмет на жалбата пред КЗП и респективно на издаденото процесно постановление, като по този начин е нарушено правото на защита на санкционираното търговско дружество, тъй като то не знае какви доказателства да ангажира. Счита се, че наложената санкция в размер на 2000 лв. е прекомерна и определена при неправилно прилагане правилата на повторност, като се посочва, че санкция за повторно нарушение е в двоен размер на първоначално приложената, а не на максимално предвидения в закона размер. Излагат се доводи, че не е посочена датата на извършване на нарушението, като такова посочване в процесното постановление липсва и оттук следва, че никакъв едногодишен срок не може да бъде установен, за да влязат в сила правилата за налагане на санкция за повторно извършване. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, поради съществено нарушение на материалния закон, издадено при несъобразяване на целта на закона и като необосновано.

 В съдебно заседание касаторът – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите-РД гр. Русе, не изпраща представител. Представено е становище, в което се посочва, че жалбата е неоснователна и следва решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление № 2015-038300/20.10.2015г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, за това, че не са изпълнение задължителни предписания, дадени с в констативен протокол № 2015 К-0183147 от 16.03.2015 г. и протокол за проверка на документи № К-075215 от 06.04.2015 г. -  нарушение на чл.230 от ЗЗП и на основание чл.230 вр. чл.231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователни са доводите на касатора, че в случая липсват задължителни предписания, като се излагат съображения относно липса на компетентност, неиздаване в установената форма и други относно тяхната законосъобразност.  В случая с процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността на търговеца по чл. 230 от ЗЗП за неизпълнение на задължително предписание и спорът по делото се свежда до това, има ли издадено задължително предписание, същото влязло ли е в сила и дали е изпълнено в срок, доколкото отговорността на търговеца е ангажирана именно за неизпълнение на задължително предписание. Предмет на изследване е материалната законосъобразност на издадено наказателно постановление и спазването на процесуалните правила при издаването му, а не законосъобразността на задължителното предписание, което подлежи на самостоятелно оспорване в отделно производство пред административния съд, като доказателства в тази насока не са ангажирани. В случая такива предписания са дадени с двата протокола от 16.03.2015 г и 06.04.2015 г ., както правилно е установил районния съд, като възраженията относно законосъобразността им, не са предмет на разглеждане в това производство и дружеството е имало възможност да ги оспорва.

Неоснователен е доводът на касатора за липса на дата на извършване на нарушението – неизпълнение на задължително предписание, тъй като това е датата на проверката 21.04.2015 година, посочена и в АУАН и НП, като мястото на извършване на нарушението е офис на КЗП, където са представени документи на горепосочената дата, но не и данни, че са изпълнени задължителните предписания.

Настоящата инстанция намира за неоснователен и доводът, че в НП не е описана стоката, тъй като в дадените задължителни предписания подробно е разпоредено, какви действия следва да предприеме дружеството, като е индивидуализиран  телефонният апарат „ САТ В15”, който е посочен и в процесното НП.

Съдът намира, че правилно е определен размера на наложеното наказание – имуществена санкция от  2000 лева, тъй като са представени доказателства за множество други нарушения на същата разпоредба и от наличните доказателства, се установява, че нарушението е осъществено в хипотезата на „повторност”.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 125/07.03.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 219/2016 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.