Р Е Ш Е Н И Е

№ 420 / 05 Октомври 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и осми септември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 301/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „Природна сила” ООД – гр. Кюстендил, представлявано от управителя Я.К. срещу Решение № ПВ2-00216/21.03.2016г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с което на осн. чл. 68 т.4 вр. чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите е отказано изменение на Разрешително № 11140027/21.01.2008г., изм. с Решение № 245/11.05.2010г., изм. с Решение № 939/22.11.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Канщица, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Краево” с титуляр „Природна сила” ООД – гр. Кюстендил, поради неспазване изискванията на чл. 78 ал.2 т.3 ЗВ – нарушение условията на разрешителното в раздели „Срок за завършване на строителството” и „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането – реализиране на водовземането”, а именно не са предприети действия за реализация на инвестиционното намерение след 22.11.2012г. и не е започнало строителство на МВЕЦ „Краево” .

Жалбоподателят – „Природна сила” ООД – Кюстендил, чрез адв. П. *** оспорва решението и иска отмяната му като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди, че е поискал изменение на разрешителното в частта относно „продължаване срока за завършване на строителството на МВЕЦ” и „други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането” и че е представил доказателства за предприетите действия по реализирането му. Не е заявявал продължаване срока на разрешителното, в какъвто смисъл е решението, за да се преценява изпълнението на условията по издаденото разрешително относно „срок за завършване на строителството” и „други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането – реализиране на водовземането”. Затова счита, че директорът на БДДР – Плевен неправилно е приел, че е налице неупражняване на предоставени права, произтичащи от разрешителното в определен срок, посочен в самото разрешително, което представлява неспазване на определените в разрешителното условия. Счита тази логика за абсурдна, при положение, че искането е било за удължаване срока на строителството. В този смисъл е налице противоречие в мотивите, несъответствие между правното основание за отказа и заявеното искане.

Ответникът – Директора на БДДР – Плевен, чрез юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че жалбоподателят не е представил доказателства, че е изпълнил условията по издаденото разрешително, а именно, че е предприел действия по реализирането на инвестиционното си намерение за изграждане на МВЕЦ след последното изменение на разрешителното с Решение № 939/22.11.2012г. и поради това е налице неупражняване на предоставени права, което е основание за отказ по чл. 72 и чл. 78 от ЗВ за изменение на разрешителното с удължаване срока на строителството до края на разрешителното или за удължаване срока на разрешителното до края на 2018г. според заявеното искане.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства Решението на Директора на БДДР – Плевен е правилно и предлага да се отхвърли жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 77 ал. 3 от Закона за водите.

Решението е връчено на 30.03.2016г. Жалбата е подадена на 12.04.2016г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

С Решение № 121/13.06.2016г. МОСВ се е произнесъл по целесъобразността на оспорения едновременно и по административен ред акт, като е отхвърлил жалбата срещу процесното решение и същото е потвърдено като правилно. Затова предмет на разглеждане в настоящото производство на осн. чл.98 ал.2 изр.2 от АПК е законосъобразността на решението.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

„Природна сила” ООД – Кюстендил е титуляр по Разрешително за водовземане № 11140027/21.01.2008г., изменено с Решение № 245/11.05.2010г. , изменено с Решение № 939/22.11.2012г., издадени от Директора на БДДР – Плевен. Водовземането е предвидено да се осъществява от р. Канщица с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Краево”. Разрешителното е със срок на действие – 21.01.2018г. Съгласно последното Решение № 939/22.11.2012г. за изменение на разрешителното е определен срок за завършване на строителството на МВЕЦ „Краево” до 31.12.2015г., а за реализиране на водовземането – до 31.01.2016г.

Със Заявление Вх. № ПВ2-00216/17.11.2015г. на БДДР, коригирано с последваща молба Вх. № ПВ2-00216/26.01.2016г. на БДДР, „Природна сила” ООД – Кюстендил е поискало изменение на Разрешително за водовземане № 11140027/21.01.2008г. в раздел „срок за завършване на строителството”, който да бъде удължен до крайния срок на действие на разрешителното за водоползване или до края на 2018г. Заявителят е мотивирал искането си като е заявил готовност да завърши обекта и го пусне в експлоатация, тъй като документацията по изграждането им е финализирана и е в процес подготовка на предаване на работните проекти за одобряване в община Ботевград, за което е приложил и писмени доказателства.

След преглед на първото заявление (молба) с писмо изх. № ПВ2-00216/10.12.2015г. на БДДР – Плевен дружеството е уведомено, че следва да представи допълнителна документация и информация, а именно: заявление за изменение на разрешителното по образец, одобрен от МОСВ; декларация за обстоятелствата по чл. 71 ал.2 ЗООС; конкретен срок за завършване на строителството, с който дружеството желае да бъде изменено разрешителното за водовземане; актуални документи, удостоверяващи предприетите действия за реализация на инвестиционното намерение, на които се основава искането, тъй като представените документи с първото заявление датират от 2011г. и вече са представяни в БДДР, като въз основа на тях е издадено Решение за изменение № 939/22.11.2012г.

С писмо вх. № ПВ2-00216/26.01.2016г. заявителят е изпълнил първите три изисквания. С писмо изх. № ПВ2-00216/15.02.2015г. БДДР е отново е уведомила заявителя, че за исканото изменение на разрешителното следва да представи актуални документи, удостоверяващи предприетите от дружеството действия за реализация на инвестиционното намерение, на които се основава искането. Заявителят е представил становище изх. № 1/17.01.2016г. на „Хидроресурс проект” ЕООД (л. 37), което удостоверява, че до момента е изработена и окомплектована част от инвестиционния проект, фаза работен проект за МВЕЦ „Краево” относно подобекти „сграда на централата”, „водохващане” и „напорен тръбопровод”, в процес на изработка е част „електрическа” за подобект „Сграда на централата”.

С писмо Вх. № ПВ2-00216/25.02.2016г. заявителят е представил и удостоверение изх. № 9400-588/23.02.2016г. на Главния архитект на Община Ботевград (л.28). От него е видно, че във връзка с внесени преписки относно проявени инвестиционни намерения на дружеството с Решение № 236/28.07.2011г. на Общински съвет – Ботевград е одобрен Подробен устройствен план на имот № 031012 в м. „Братови ниви” в землището на с. Краево за установяване на ниско, разположено свободно застрояване с цел промяна предназначението на същия за МВЕЦ.

С оспореното решение Директорът на БДДР – Плевен е отказал да измени разрешителното, като е взел предвид, че заявлението за изменение е подадено от титуляра на 17.11.2015г.; за МВЕЦ „Краево” няма издадено разрешително за ползване на воден обект, няма и подадено заявление за издаване на такова разрешително; не са представени документи, удостоверяващи предприетите действия за реализация на инвестиционното намерение след последното изменение на разрешителното - 22.11.2012г.; становището на „Хидроресурс” ЕООД потвърждава, че не е започнало строителството на МВЕЦ „Краево”. Приел е, че неизграждането на МВЕЦ „Краево” и нереализиране на водовземането в регламентираните срокове, както и непредприемане на действия по започване на строителството от последното изменение на разрешителното с Решение № 939/22.11.2012г. в частта срок за завършване на строителството и реализиране на водовземането, представляват нарушаване (неизпълнение) условията на разрешителното. А поради нереализирано водовземане и неизградени съоръжения на МВЕЦ, които са основните условия, залегнали за изпълнение от титуляра на разрешителното, в конкретния случай не може да се провери изпълнението на останалите условия на разрешителното. В заключение е направен извод, че е налице неупражняване на предоставени права, произтичащи от разрешителното в определен срок, посочен в него, което представлява неспазване на определените в разрешителното условия. Последния извод е мотивирал постановения отказ по подаденото заявление за изменение на разрешителното.

Подаденото искане е за изменение на условията на разрешителното относно срока за извършване на строителство на МВЕЦ „Краево”, а не за удължаване срока на разрешителното. Директорът на БДДР – Плевен е постановил отказ за изменение на разрешителното. Приложим е чл. 72 от ЗВ.

Съгласно чл. 72 ал.1 от Закона за водите изменение на разрешителното може да се извършва в два случая : или служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73; или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В случая е налице втората хипотеза. Според чл. 72 ал.2 ЗВ в този случай органът по чл. 52 ал.1 от ЗВ проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. Следващите чл. 73 – чл. 76 от ЗВ не са относими към конкретния случай.

Директорът на Басейнова Дирекция Дунавски Район – Плевен е материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите, който може да измени или да откаже изменение на издадено разрешително за водоползване по реда на чл. 72 от ЗВ за водни обекти, попадащи във водосбора на р. Дунав, към който се включва и водосбора на р. Искър.

Съгласно условията на издаденото Решение № 939/22.11.2012г. за изменение на разрешително за водовземане № 11140027/21.01.2008г., срокът за завършване на строителството е продължен до 31.12.2015г., а реализирането на водовземането следва да започне до 31.01.2016г.

Искането за изменение на разрешителното в тази част и удължаване на сроковете в рамките на разрешителното до 21.01.2018г. е подадено на 17.11.2015г. т.е. малко преди да изтекат тези срокове. Обосновано е с това, че документацията по работните проекти е в процес на финализация и предаване за одобряване от община Ботевград.

Но видно от представеното писмо от „Хидроресурс проект” ЕООД инвестиционният проект е на фаза работен проект и не е довършен в част електрическа за подобект „сграда на централата”. А видно и от Удостоверение № 9400-588/23.02.2016г. на Главния архитект на Община Ботевград след последното Решение № 236/28.07.2011г. на Общински съвет Ботевград, с което е одобрен Подробен устройствен план за имота, в който ще се изгради МВЕЦ, дружеството не е предприело последващи действия пред общинската администрация за реализиране на инвестиционното си намерение. Инвестиционният проект, фаза работен проект не е довършен, не е внесен за одобрение в общинска администрация. В този смисъл безспорно строителството на МВЕЦ, за което е издадено разрешителното за водовземане не е започнало. Последният факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.

След последното удължаване на сроковете по издаденото разрешително – т.е. след 22.11.2012г. титулярът не е доказал да е предприел действия за реализиране на инвестиционното намерение и изграждане на МВЕЦ, въпреки двукратното удължаване на сроковете по разрешителното, така че обективно да може да се очаква, че строителството на МВЕЦ ще завърши , а реализирането на водовземането, чрез пускане обекта в експлоатация ще започне преди изтичане на срока на издаденото разрешително – 21.01.2018г. Не е доказал това обстоятелство и в хода на съдебното производство, въпреки допълнително дадената възможност за това.

Поради това правилно административният орган е приел, че е налице неизпълнение на условията по издаденото разрешително относно: срока за завършване на строителството за МВЕЦ „Краево”, който е до 31.12.2015г. и срока за реализирането на водовземането, което е следвало да започне до 31.01.2016г. Тези обстоятелства са преценени към датата на издаване на решението за отказа – 21.03.2016г., когато тези срокове вече са били изтекли.

Искането за изменение на разрешителното в частта за удължаване на тези срокове не е достатъчно добре обосновано и подкрепено с доказателства, поради което правилно Директорът на БДДР – Плевен е отказал да измени разрешителното. На следващо място при издаване на решението за отказа е съобразил и че дружеството не е изпълнило условията по издаденото разрешително. Решението съдържа фактическите основания, съответстващи на приложението на чл. 72 от ЗВ. А те съвпадат с изискванията на сочения чл. 78 ал.2 т.3 от ЗВ, който визира предпоставките за продължаване срока на разрешителното, а именно да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Затова неправилното посочване на правното основание за постановяване на отказа не е съществен порок на решението.

Решението е издадено от компетентен орган, в необходимата писмена форма и е мотивирано. Спазени са административно-производствените правила, като са изяснени всички необходими факти и обстоятелства преди издаване на решението, дадени са указания на заявителя за представяне на необходимите документи и е дадена възможност активно да участва в административното производство. В съответствие е с материалния закон и целта му и защитавания обществен интерес за интегрирано управление на водните ресурси като не се допуска изменение на разрешително за водовземане, когато тутилярът не е обосновал искането си и не е спазил условията по издаденото разрешително и така не упражнява ефективно предоставените му права за ползване на водния обект.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Природна сила” ООД – гр. Кюстендил, представлявано от управителя Я.К. срещу Решение № ПВ2-00216/21.03.2016г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с което е отказано изменение на Разрешително № 11140027/21.01.2008г., изм. с Решение № 245/11.05.2010г., изм. с Решение № 939/22.11.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект – река Канщица, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Краево” с титуляр „Природна сила” ООД – гр. Кюстендил.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :