Р Е Ш Е Н И Е

№369/27.07.2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 299 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.К.К. *** против Заповед № 20026/04.02.2013 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят твърди, че през 2007 г. свидетелството му за правоуправление е било иззето поради изчерпване на контролните точки. През есента на 2008 г. се е явил на изпит и свидетелството му е било върнато. От края на 2008г. до началото на 2013 г. са му издадени четири броя НП, като са му били отнети общо 32 к.т. С оспорената заповед книжката му е иззета без да има основание за това, тъй като не е бил загубил всичките си к.т. Книжката му е иззета от 3 години, без да знае това. Едва на 16.03.2016 г. е получил настоящата заповед, в която е посочено, че книжката му се отнема за влезли в сила НП за нарушения през 2006 и 2007 г.- относими към изземването на първата книжка. Моли да бъде отменена заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител адв. М.М. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. Счита, че от 2008г. до 2013 г. са му отнети общо 35 к.т., т.е. към момента на издаване на заповедта не са били налице основания за изземване на свидетелството му за управление на МПС. Заповедта е неоснователна за влезли в сила НП през 2006 г. и 2007 г., които не са относими. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски по делото.

Ответникът- Началник сектор “Пътна полиция” при ОД МВР-Плевен оспорва жалбата в подадено писмено становище, към което е приложил административната преписка. Счита, че не са налице основания за възстановяване на контролните точки по реда на чл. 158,ал. 2 от ЗДвП, тъй като от влезлите в сила НП няма период от две години. Моли да бъде потвърдена заповедта.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Заповед № 20026/04.02.2013 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен е връчена на жалбоподателя на 16.03.2016 г., видно от оформената върху нея разписка, жалбата е постъпила при административния орган на 30.03.2016г. , видно от пощенското клеймо на приложения на л. 4 плик, подадена е в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От приложените към делото наказателни постановления и други писмени доказателства се установяват отразените в оспорената заповед факти на отнемане на контролни точки, както следва: с НП № 1095/10.05.2006г.-отнети 10 к.т.; с НП № 1897/26.03.2007г.-отнети 10 к.т.; с НП № 3765/13.06.2007 г.-отнети 2 к.т.; с НП № 1839/16.09.2009г.- отнети 8 к.т.; с НП № 3436/02.10.2009г.- отнети 8 к.т.; с НП № 1360/09.08.2010г.-отнети 8 к.т.; с НП № 4815/07.09.2011 г.-отнети 8 к.т.

Съгласно така отразените отнемания на контролни точки, отразени в оспорената заповед, на А.К.К. са отнети всички контролни точки, поради което е загубил правоспособността си на водач на МПС, и тъй като не е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС/СУМПС/, същото му е иззето с издадената заповед за ПАМ № 20026/04.02.2013г.

Описаните в заповедта обстоятелства, състоящи се в отнемане на контролни точки на водача, са отразени в приложената справка за водач , и не се оспорват от жалбоподателя.

Твърденията на жалбоподателя,че след като през 2007 г. свидетелството му за правоуправление е иззето поради изчерпване на контролните точки, през 2008 г. се е явил на изпит, и е получил отново СУМПС, се установяват от приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника и приети като официални документи, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства:

В приложената справка за нарушител-водач е отразено, че СУМПС,предмет на изземване с оспорената заповед, е издадено на 24.11.2008г. Това обстоятелство се установява и от изпратената от ответника с писмо рег. № 316000-21543/22.06.2016 г. информация, според която А.К. е възстановил правата си по чл. 157 от ЗДвП с протокол № 1633/20.11.2008г. и на 24.11.2008 г. му е издадено СУМПС и контролен талон с пълния брой контролни точки- 39.

От така описаните доказателства следва извод, че към 24.11.2008 г. жалбоподателят е имал 39 контролни точки. Описаните в оспорената заповед наказателни постановления, с които са му отнети контролни точки се отнасят както за период преди тази дата, така и за период след нея. Основателно е неговото оплакване, че НП, с които са отнети к.т. преди издаването на новото му СУМПС,са неотносими към оспорваната заповед, тъй като, независимо от тях, към 24.11.2008 г. броят на к.т. е 39. Правнорелевантни за издаване на заповедта за ПАМ са само наказателните постановления, с които се отнемат контролни точки за периода от 24.11.2008 г. до датата на издаване на заповедта- 04.02.2013 г. За този период в оспорения акт са описани следните НП: НП № 1839/16.09.2009г.- отнети 8 к.т.; НП № 3436/02.10.2009г.- отнети 8 к.т.; НП № 1360/09.08.2010г.-отнети 8 к.т.; НП № 4815/07.09.2011 г.-отнети 8 к.т. Т.е., отнетите с тези наказателни постановления контролни точки са с общ брой 32. В заповедта не са описани други наказателни постановления, с които на К. да са отнети още контролни точки до момента на издаване на заповедта / 04.02.2013 г. /. От това следва, че от момента на издаване на СУМПС и контролния талон към него, при което са му възстановени 39 к.т. , с влезли в сила наказателни постановления са му отнети 32 к.т. , и към момента на издаване на заповедта е разполагал със седем контролни точки. Към датата на издаване на заповедта не са налице основания за изземване на СУМПС , тъй като, към тази дата не са налице доказателства на водача да са отнети всички контролни точки.

По така изложените съображения заповедта, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в нарушение на материалния закон. Не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4от ЗДвП, тъй като не са отнети към датата на издаването й всички . Жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва юридическото лице/ОДМВР/, в чиято структура е административният орган да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. д.т. и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 20026/04.02.2013 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която на А.К.К. *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –Плевен да заплати на А.К.К. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 310,00/триста и десет/ лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: